Р Е Ш Е Н И Е
№ I-103
03.10.2019г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро
Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание, на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 956 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от Е.Н.Л., родена на **.**.****г.,
А.И.А., роден на **.**.****г., В.В.В., родена на **.**.****г. и Е.А.А., родена
на **.**.****г., всички граждани на ***** *********, всички чрез пълномощник
адв. Таня
Пеева от БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Трайко Китанчев, 26,
ет. 3, офис 8 срещу
Решение № 65/09.04.2019г. постановено по гр.д. № 105/2018г. по описа на Районен
съд Поморие.
С обжалваното решение РС Поморие е
отхвърлил исковете на ищците Е.Н.Л., А.И.А., В.В.В. и Е.А.А., за осъждане на
ответника „Ботабара” ЕООД да им заплати обща сума в размер на 14000 лева
обезщетение за причинени вреди в следствие лишаване на ищците от ползването на
собствения им недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.501.547.1.3 поради спиране на водоподаването към същия, от които 13000
лева имуществени вреди в размер на пазарния наем за имота за периода
31.01.2015г. до 01.11.2017г. и 1000 лева неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума от 16.02.2018г – датата на подаване на иска до
окончателното й изплащане.
С въззивната жалба решението се намира
за неправилно като изводите на съда, че искът бил останал недоказан
жалбоподателите считат за неправилни и в противоречие със събрания
доказателствен материал. С Решение № 129 по гр.д. №
671/2015г. на РС Поморие, потвърдено с решение № 135 от 10.01.2017г. на БОС ответникът бил
осъден да прекрати неоснователните си действия, с които им пречил да упражняват
в пълен обем правото си на собственост върху недвижимия имот като възстанови
връзката между хоризонталната разпределителна водопроводна мрежа и вертикален
водопроводен клон 5 и водоподаването към имота им като монтира на отклонението
спирателен кран и изпразнител Ф40 и в крайна сметка възстанови водоподаването
към имота им. Въз основа на решението получили изпълнителен лист и било
образувано изп.д. № 239/2017г. по описа на ЧСИ Д. Николов като бил посетен
имота и било установено, че водоподаването не било възстановено като съставил
протоколи от 13.11.2017г. и 13.07.2017г. Сочи, че по време на висящия процес по
гр.д. № 671/2015г. нарушението е съществувало
и бил установен факта, че е прекъснато водоснабдяването на обекта на
собственост. От 03.12.2015г. до 10.01.2017г. нарушението съществувало, а
водоподаване продължавало да липсва съгласно посещение на ЧСИ на 13.11.2017г и
13.07.2017г. Въпреки наличието на влязло в сила съдебно решение, съдът
неправилно приел, че липсата на водоподаване не се дължи на ответника. В
случай, че липсата на водоподаване се дължи на друга причина, то намира, че
ответникът е следвало да ангажира доказателства. Отделно счита за неправилна
преценката на съда, че не са претърпели вреди. Правото на ползване включвало не
само постоянно обитаване на имота, а и право на собственика да извършва
дейности, свързани с ежедневния бит. По иска за неимуществени вреди съдът не се
бил произнесъл изобщо. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо това да
се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Не
се сочат нови доказателства.
В законния срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Ботабара” ЕООД чрез адв. Живко Харизанов, с който намира, че въззивната
жалба е неоснователна, а решението на РС Поморие е правилно. Сочи, че от
събраните по делото доказателства се установило, че ищците ползват имота,
поради което са недоказани твърдените вреди, изразяващи се във възпрепятстване
ползването на жилището им.
Въззивният състав намери въззивната
жалба за подадена в срок като изиска доказателства за представителната власт на
адв. Пеева, както и да
уточни размера на вредите, които твърди, че е претърпял всеки един от ищците. В
съдебно заседание от 18.09.2019г. е депозирано писмено становище, в приложение
на което процесуалният представител представи писмено пълномощно от въззивниците
за адв. Пеева и са потвърдени
извършените от нея действия, моли се да се даде ход на съдебното заседание,
както и са уточнени исковите претенции. Претендират се имуществени вреди в
размер на 13000 лева общо или по 3250 лева за всеки един от ищците, както и
неимуществени вреди общо в размер на 1000 лева или по 250 лева за всеки от тях.
Претенциите произтичат от виновно противоправно поведение на ответника, довело
до лишаване от ползване по предназначение на собствения им недвижим имот поради
спиране на водоподаването към същия за периода от 31.01.2015г. до 01.11.2017г. Ответната
страна в съдебно заседание се представлява от адв. Харизанов, който поддържа
отговора на въззивна жалба, намира уточнението на исковете за недопустимо на
този етап на производството и моли решението да се потвърди. Въззивната
инстанция счита, че направеното пред ОС уточнение на исковите претенции е
допустимо доколкото същото касае преценка за редовност на исковата молба.
Ищците – въззивници съгласно изложените от тях твърдения са обикновени другари
в производството и всеки от тях е предявил претенции за претърпени имуществени
и неимуществени вреди, който размер не е бил уточнен. Същото представлява
нередовност на исковата молба, която съгласно Тълкувателно решение № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС следва да се отстрани от въззивния съд, който макар и като
ограничен въззив продължава да е инстанция по същество.
РС Поморие се е произнесъл по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 51, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
РС Поморие е сезиран с искова молба от Е.Н.Л.,
А.И.А., В.В.В. и Е.А.А., с която се твърди, че ищците са собственици на апартамент
№ * в гр. П., ул. „Н.“ № *, ет. * СОС 57491.501.547.1.3. Сградата, в която
попадал апартамента била изградена от БОТАБАРА ЕООД и била въведена в експлоатация като част от
обектите били продадени на различни купувачи, т.ч. и на тях, а 18 апартамента
били собственост на строителя. В края на 2013г. Е.Л. и А.А. се установили да
живеят дългосрочно в апартамента, жилището било включено във водопроводната
мрежа и макар да нямали открит собствен водомер заплащали използваната питейна
вода на ответника като титуляр на общия водомер. На 30.01.2015г. ответникът
прекъснал водоподаването към жилището и въпреки подаваните до компетентни за
това органи жалби, то не било възстановено.
Сочи, че
с Решение № 129/29.07.2016г. по гр.д. № 671/2015г. на РС
Поморие, потвърдено с Решение № 135/10.01.2017г. по в.гр.д. № 1804/2016г. на ОС
Бургас ответното
дружество било осъдено да прекрати неоснователните си действия, с които им
пречило да упражняват правото си на собственост в пълен обем като премахне
парче тръба, монтирано на отклонението на хоризонталната разпределителна
водопроводна мрежа на сградата към вертикален водопроводен клон 5 от
водопроводната мрежа на сградата и възстанови връзката между хоризонталната
разпределителна водопроводна мрежа и вертикален водопроводен клон 5 и
водоподаването към имота на ищците, като монтира на отклонението спирателен
кран с изпразнител Ф40. Въз основа на съдебното решение било образувано
изпълнително дело като няколко пъти
помощник съдебен изпълнител посетил адреса и констатирал, че водоподаването към
апартамента не било възстановено като съставил протокол. Твърдят, че и към датата на подаване на
исковата молба – 16.02.2018г. били препятствани да ползват жилището си и се
наложило да се преместят на друг адрес в П. Молят ответникът да бъде осъден да
им заплати обезщетение за лишаване от ползване по предназначение на собственото
им жилище за периода от 31.01.2015г. до 01.11.2017г. или за общо 33 месеца в
размер на 3300 лева, изчислено на база средната пазарна наемна цена за подобно
жилище в размер на 100 лева на месец, представляващо причинени имуществени
вреди, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
неправомерно преустановяване на водоподаването на жилището в размер на 1000 лева общо за всички, ведно със
законната лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на исковите
претенции до окончателното им изплащане. С молба от 15.05.2018г. ищците
уточняват, че неимуществените вреди се изразяват в причинен стрес, напрежение,
неудобства и отрицателни емоции, свързани с лишаване от възможността да живеят
пълноценен начин на живот поради прекъснато от ответника водоснабдяване. С
молба л. 71 и с определение от с.з. 24.10.2018г. е допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на размера на претендираните имуществени вреди в размер на
13000 лева заради лишаване от ползване по предназначение на имота, изчислен на
база средната пазарна наемна цена. Пред въззивна инстанция се уточнява, че
всеки от ищците претендира имуществени вреди в размер на по 3250 лева за всеки
един от тях, както и неимуществени вреди от по 250 лева за всеки от тях.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск и същият
се счита за неоснователен. Признава, че с Решение № 129 по гр.д. № 671/2015г. на РС
Поморие, потвърдено с Решение № 135/10.01.2017г. по в.гр.д. № 1804/2016г. на ОС
Бургас Ботабара
ЕООД чрез управителя си е осъдено да извърши соченото от ищците действие, но
това решение било изпълнено съгласно протокол от 13.11.2017г. на ЧСИ Делян
Николов, но въпреки това било установено, че вода в жилището няма, поради което
прави извод, че липсата на вода в жилището на ищците не се дължи на причина у
ответника. Твърди, че ищците не са възпрепятствани от ползването на имота си,
тъй като го ползвали без прекъсване целогодишно от 31.01.2015г. до настоящия
момент.
Съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от **.0*.20**г. Е.Н.Л., В.В.В. и Е.А.А.
закупуват от БОТАБАРА ЕООД недвижим имот
- апартамент № * с идентификатор 57491.501.547.1.3 по КККР на гр. П. с
адрес ул. Н.№ *, ет. *, ап.*. Съгласно удостоверение № 21/24.03.2011г.,
издадено от главен архитект на Община Поморие
жилищната сграда с административен адрес гр. П., ул. „Н.“ № * е въведена
в експлоатация като е посочено, че при ползването на обекта се спазват
законовите разпоредби. Страните не спорят, че всички ищци - Е.Н.Л., В.В.В., Е.А.А.
и А.И.А., са собственици на посочения
имот и същият попада в жилищната сграда, изградена от БОТАБАРА ЕООД.
Не е спорно и обстоятелството, че с
представеното Решение № 129/29.07.2016г. по гр.д. № 671/2015г. по описа на РС
Поморие БОТАБАРА ЕООД, представлявано от управителя Христо Кирилов Киров е
осъдено да прекрати неоснователни действия, с които пречи на Е.Н.Л., А.И.А., В.В.В.
и Е.А.А. да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху недвижим
имот – апартамент № * с идентификатор 57491.501.547.1.3 с адрес: гр. П., ул. „Н.“
№ *, ет. *, ап. * като премахне парче тръба, монтирано на отклонението от
хоризонталната разпределителна водопроводна мрежа на сградата, в която се
намира имота на ищците към вертикален водопроводен клон 5 от водопроводната
мрежа на същата сграда и да възстанови връзката между хоризонталната
разпределителна водопроводна мрежа и вертикален водопроводен клон 5 и
водоподаването към имота на ищците, като монтира на отклонението спирателен
кран с изпразнител Ф40. С Решение № 135/10.01.2017г. по в.гр.д. № 1804/2016г.
по описа на ОС Бургас първоинстационното съдебно решение е потвърдено.
Съгласно протокол от 13.07.2017г.
помощник съдебен изпълнител при ЧСИ с рег. № 804 на КЧСИ е извършил проверка на
адрес гр. П., ул. Н. *, за да провери изпълнено ли е предписаното с
изпълнителен лист № 118/03.04.2018г. на ПРС като Христо Киров е посочил, че е
запознат с предписаното в изпълнителния лист и пояснява, че водопроводната
пречка преминава през чужд имот и няма как дружеството да изпълни предписаното.
Представя се постановление за
възобновяване на наказателно производство
от Прокурор при РП Поморие от 13.11.2017г., издадено съгласно
задължителни указния на горестоящ прокурор с постановление от 07.11.2017г. на
прокурор при ОП Бургас относно данни за осъществен състав на престъпление по
чл. 296 НК – „Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на
съдебно решение…“.
Видно от протoкол, съставен от помощник
съдебен изпълнител при ЧСИ с рег. № 804 на КЧСИ на 13.11.2017г. посетил адрес
гр. П., ул. Н. № *, ет. *, ап. * като в жилището се констатирало, че
водоподаването не е възстановено. Представител на БОТАБАРА ЕООД осигурява
достъп до обектът, в който има достъп до ВВК 5 и се установява, че спирателния
кран, предписан в изпълнителния лист е монтиран, кранът е отворен и въпреки
това водоподаване в жилището няма. Извършена е проверка в жилището на ет. 2,
който също се захранва от ВВК 5 – вода няма. Проверен е съседен имот, захранван
от ВВК 4 вода има като Христо Киров – управител на БОТАБАРА ЕООД изпълнил
предписаното в изпълнителния лист и е поставил спирателен кран, няма обяснение
защо няма вода в жилището.
Приета като доказателство по делото е справка
от ЕВН ЕС ЕАД за консумирана ел.енергия
за клиент Е.Л. за адрес *** за периода 01.2014г. до 07.2018г., съгласно която
за процесния период е отчетено потребление на количество ел.енергия за обекта.
По делото са събрани гласни доказателства
като от показанията на свидетелката П. К. се установява, че познава ищците и е
в приятелски отношения с тях. През последните три години ходила на посещения в
апартамента на ищците, но те нямали вода и ги виждала да се обслужват с минерална
вода от туби, единият помпал водата, а другият миел съдовете. Не е влизала в
тоалетна, за да не ги затруднява, споделяли, че се чувстват некомфортно заради
липса на вода. Свидетелката сочи, че познава дъщерите им В. и Е., които рядко
посещавали апартамента заради неудобството, че няма вода. А. живеел през цялото
време в жилището, имат и домашен любимец котка и не можело да изоставят
апартамента си. За някои хигиенни нужди - пране, къпане посещавали свои
приятели. Последно ходила на гости преди две години, тогава нямало вода, скоро
не била ходила, но знаела от тях че сега имали вода в апартамента. Съдът
намира, че показанията на свидетелката са противоречиви относно обстоятелството
кога точно е посещавала апартамента на ищците. Първоначално свидетелката сочи,
че през последните три години ходила в дома на семейството на Е., а след това сочи, че последно ходила на гости преди две
години, поради констатираното противоречие, показанията й в тази част не могат
да бъдат кредитирани.
От показанията на св. М. З. се
установява, че познава А.А. и Е.Л., има сервиз в сградата, помещение, което
ползва под наем и то било собствено на ответното дружество. Не знае дали навсякъде
в сградата има вода, тъй като имал достъп само до офисите, а там имало вода. А.
и Е. били негови клиенти и не е чувал да му се оплакват, че има проблем с водоснабдяването
на апартамента им. А. и Е. постоянно живеели в апартамента, виждал ги да
влизат, излизат, да изхвърлят битови отпадъци, да зареждат с храна, виждал и
пране на простора на терасата, редовно обитавали апартамента, виждал и колата
им паркирана. Виждал да идва и младо момиче, което счита,че им е дъщеря, но идвала
по-рядко. От около 6 месеца работел и на втора работа и затова нямал толкова
преки впечатления. Не бил виждал съдебен изпълнител, но виждал полицаи да идват
при А.. Показанията на свидетеля са последователни, логични, почиват на негови
лични възприятия, поради което съдът намира, че следва да им се довери.
Неговите показания кореспондират с тези на свидетеля С. Д., който сочи, че е
служител в Ботабара ЕООД от 2012г. Поради установената връзка с ответното
дружество, неговите показания следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК. Офисът,
в който работил бил в сградата на ищците като сочи, че апартаментът им е разположен
на първи етаж в дъното и А. и Е. живеят там от 2014г., но не бил влизал в жилището.
Свидетелят сочи, че виждал апартамента на А. да свети през цялата година, всеки
ден ги виждал да влизат, излизат, пазаруват и се прибирали с торби, ако не
всеки то през ден - два. През зимата бил общ работник по поддръжка, а през
лятото бил охрана на магазина на кооперацията от пет часа след обяд до един
през нощта като апартаментът на А. се намирал точно над магазина и от него се
чувало тропане, по щанговете се чувало като се спуска вода. Не бил виждал
съдебен изпълнител да идва в сградата, но виждал полицаи, тъй като на третия
етаж някой отрязал тръба и от апартамента на М. Ш. идвала вода, която течала
чак долу в ресторанта.
По делото е изготвено и прието
заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което наемната цена на
процесния имот за периода 31.01.2015г. до 01.11.2017г. е в размер на 13000 лева.
С обжалваното решение РС Поморие е приел,
че от доказателствата по делото не се установява, че имотът е останал без
водоснабдяване за целия процесен период от 31.01.2015г. до 01.11.2017г., както
и че не се установява имотът да не е бил ползван от ищците в процесния период,
поради което е счел, че предявените искове за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди са неоснователни и ги е отхвърлил.
Въззивна инстанция се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната част. ОС
счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съставът на съда не
споделя съображенията на въззивниците, че районен съд не се е произнесъл по
иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. ПРС е
направил анализ на събраните по делото доказателства и е формулирал извод за
неоснователност на исковите претенции за имуществени и неимуществени вреди,
който извод е отразен и в диспозитива на съдебния акт, с който са отхвърлени предявените
искове.
Въззивната инстанция намира, че са предявени субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. 51, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД всеки от ищците следва да устави, че ответното дружество е възложило
работа, действие или бездействие на лице, в резултат, от което е било преустановено водоснабдяването на имота им, деянието
да е противоправно, претърпените вреди и техният размер, причинна връзка между
деянието и вредите, вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага до
доказване на противното, а останалите предпоставки подлежат на доказване при
условията на пълно доказване от ищците.
Страните не спорят, че с представените
по делото съдебни решения - Решение № 129/29.07.2016г. по гр.д. № 671/2015г. по
описа на РС Поморие, потвърдено с Решение № 135/10.01.2017г. по в.гр.д. №
1804/2016г. по описа на ОС Бургас БОТАБАРА ЕООД, представлявано от управителя
Христо Кирилов Киров е осъдено да прекрати неоснователни действия, с
които пречи на Е.Н.Л., А.И.А., В.В.В. и Е.А.А. да упражняват в пълен обем
правото си на собственост върху недвижим имот – апартамент № * с идентификатор
57491.501.547.1.3 с адрес: гр. П., ул. „Н.“ № *, ет. *, ап. *. Посочено е
изрично действието, което следва да извърши
представител на ответното дружество - да премахне парче тръба, монтирано
на отклонението от хоризонталната разпределителна водопроводна мрежа на
сградата, в която се намира имота на ищците към вертикален водопроводен клон 5
от водопроводната мрежа на същата сграда и да възстанови връзката между
хоризонталната разпределителна водопроводна мрежа и вертикален водопроводен
клон 5 и водоподаването към имота на ищците, като монтира на отклонението
спирателен кран с изпразнител Ф40. Съгласно приетото от двете съдебни решения
ответното дружество е задължено да предприеме предписаното действие, но не е изследван
въпросът за момента на прекъсване на водоснабдяването на имота на ищците, както
и периода, в който същите да са били лишени от водоснабдяване. От мотивите на Решение
№ 62/01.07.2015г. по гр.д. № 339/2015г. на ВКС, както и от трайната практика на
ВКС, в този смисъл и решение № 48/16.08.2017г. по д. № 3809/2016г. на ВКС, граматическото
тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно” време,
изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие
на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на
ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в
резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл
на измерение на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на
такъв резултат от ответника. В съответствие с посоченото разрешение представените
съдебни решения доказват неоснователно действие, което е съществувало към
момента на приключване на съдебното дирене в производството по иска с правно
основание чл. 109 ЗС. Същите обаче не могат да установят началния момент, от
който се претендира неоснователното действие – 31.01.2015г., тъй като същият не
е бил предмет на спора. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната
норма и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със
сила на пресъдено нещо. Мотивите на решението не се ползват с доказателствена
сила като от тях не може да се направи извод за какъв период от време ищците са
били лишени от водоснабдяване. Извод, че липсата на водоснабдяване е налице за
целия исков период не може да се направи и от разпитаната по делото свидетелка К.,
тъй като тя не е постоянен обитател на жилището на ищците, същата ги е
посещавала, на гости, като съдът отчете, че в показанията й е налице и
противоречие относно обстоятелството от колко време тя не е посещавала имота на
ищците. Нещо повече, свидетелката сочи, че сега имат вода в апартамента, което
оборва твърдението на ищците, направено с исковата молба, че и към момента
нямат вода в имота. Извод за неоснователни действия, би могъл да се направи за
периода от датата на приключване на съдебното дирене пред първа инстанция по
иска с правно основание чл. 109 ЗС до датата на която се установява, че
ответникът е извършил действията, за които е осъден със съдебните решения.
Липсва обаче основание да се приеме, че и през този период причина за липса на
вода е само и единствено противоправното поведение на ответника, тъй като
съгласно протокол на ЧСИ дори и след като е изпълнил предписаното в съдебните
решение вода в жилището – няма.
На следващо място, за да се ангажира
отговорността на ответника изобщо следва да се установи задължителната
предпоставка - вреди, които следва да се установят по пътя на пълно и главно
доказване от ищеца като в случая съдът намира, че същите не са доказани. Съгласно
т. 30 от Допълнителни разпоредби на ЗУТ "Жилище" е съвкупност от
помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. От събраните по
делото доказателства се установява, че през процесния период жилището е
ползвано от ищците Е. и А. и този извод се прави от показанията на свидетелката
К., З. и Д.. Сочените от жалбоподателите Решение № 102 от 23.04.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 6423/2013 г., I г. о., ГК и Решение № 339 от 4.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 1520/2015 г., IV г. о. дават отговор на въпроса относно предпоставките
са уважаване на иска по чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД като Решение № 102/ 23.04.2014 г.
дава отговор дали основателността на претенцията с правно основание чл.
45
вр. чл.
51 ЗЗД
за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран търговски
обект в размер на средния пазарен наем за определен период от време (сбор от
месечни наемни цени), е обусловен от намерението и усилията на собствениците да
отдадат обекта под наем като се посочва, че предпоставките за основателността
на иска за деликтната отговорност са противоправно поведение от страна на
ответника, вреда и причинна връзка между двете, а установяването на средната
пазарна наемна цена е необходимо за определяне на размера на обезщетението като
фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане
не е предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили
усилия да отдадат обекта под наем. В случая обаче са налице еднопосочни гласни
доказателства, че Е. и А. са обитавали имота по предназначение за жилищни нужди
като са извършвали ежедневни дейности. Този извод не се разколебава и от
показанията на свидетелката К., от която се установява, че ги е посещавала и са
използвали вода от туби за измиване на съдове. Сочените временни затруднения,
не водят до извод, че имотът не е бил използван за жилищни нужди. Фактът, че
жилището е ползвано от ищците се установява и от представената справка от ЕВН
ЕС, съгласно която е потребявана електрическа енергия, в който смисъл са и
показанията на свидетеля Д.. Липсват доказателства в подкрепа на твърдението,
че ищците са ангажирали друго жилище в гр. П. Напрактика от доказателствата се
установява, че жилището е било използвано от ищците за задоволяване на жилищни
нужди, поради което и не може да се приеме, че са претърпели вреди от
невъзможността да го ползват по предназначение.
Не са ангажирани и доказателства, от
които да се направи извод за претърпени неимуществени вреди. С представената
молба-уточнение от 15.05.2018г. са изложени твърдения относно претърпени вреди,
но по делото липсват доказателства, които да подкрепят сочените невъзможност да
се живее пълноценен живот, няма данни, които да доказват твърденията, че ищците
са пенсионери и са били препятствани да посрещат своите деца, липсват
доказателства, че са преживели отрицателни емоции, резултат от поведението на
ответника. От показанията на свидетелката К., че В. и Е. не посещавали
апартамента заради липса на вода, не може да се направи извод, че това им
причинило стрес или са преживели отрицателни емоции, напрежение, неудобства и
отрицателни емоции. Неимуществените вреди са такива, които се свързват с негативните
преживявания на конкретната личност, но те трябва да са действителни, като паричното
обезщетение, определяно по справедливост, цели да ги компенсира, но вредата
следва да бъде обоснована и доказана в условията на пълно и главно доказване от
ищеца. В този смисъл съдът намира, че делото не е попълнено с доказателства, които
да доведат до категоричен и обоснован извод за причинени вреди.
Предвид изложените съображения този
състав на съда намира, че исковете не са доказани и поради това са
неоснователни, а постановеното решение на ПРС счита за правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите му.
С оглед изхода на делото право на
разноски има въззивното дружество, което е сторило разноски за адвокат в размер
на 600 лева, заплатено съгласно договор за правна помощ на 02.09.2019г. към
момента на сключване на договора. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
посочената сума в размер на 600 лева разноски пред въззивна инстанция, както и с
оглед уточнените в съдебно заседание искови претенции за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, претендирано от всеки от ищците в размер
на 250 лева, на основание чл. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от тях да бъде задължен да
внесе държавна такса в размер на 25 лева като по делото са налични
доказателства за заплатена такса в размер на 25 лева с посочено в платежното
нареждане лице Е.Л. Ето защо на основание чл. 77 ГПК вр. чл. 1 вр. чл. 18, ал.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК всеки
от останалите ищци А.И.А., В.В.В., Е.А.А., следва да бъдат осъдени да заплатят
в полза на бюджета на съда по сметка на БОС държавна такса за въззивно обжалване
в размер на по 25 лева всеки.
Предвид цената на всеки от субективно съединените
искове на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на обжалване
и е окончателно.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 65/09.04.2019г.
постановено по гр.д. № 105/2018г. по описа на Районен съд Поморие.
ОСЪЖДА Е.Н.Л., родена на **.**.****г., А.И.А.,
роден на **.**.****г., В.В.В., родена на **.**.****г. и Е.А.А., родена на **.**.****г.,
всички граждани на ***** *********, със съдебен адрес: гр. Бургас, п.к. 8000, ул.
Трайко Китанчев, 26, ет. 3, офис 8 да заплатят на „БОТАБАРА“ ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Поморие, ул. „Нео Анхиало“ №
6, представлявано от управителя Христо Киров сумата в размер на 600 лева
(шестстотин лева) – разноски за адвокат пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА А.И.А., роден на **.**.****г., В.В.В.,
родена на **.**.****г. и Е.А.А., родена на **.**.****г., всички граждани на *****
*********, със съдебен адрес: гр. Бургас, п.к. 8000, ул. Трайко Китанчев, 26, ет. 3, офис 8 да заплатят в
полза на бюджета на съда по сметка на Окръжен съд Бургас държавна такса за въззивно
обжалване в размер на по 25 лева (двадесет и пет лева) всеки или общо 75 лева
(седемдесет и пет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.