РЕШЕНИЕ
№ 22.07.2021 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 03.05. 2022 година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
И
секретаря Антонина Николова, като разгледа докладваното
от
съдията СИМИТЧИЕВ
т.д.
№ 74 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.365 и сл. ГПК.
Образувано по искова
молба от „М.“ ООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес управление: гр. /адрес/." срещу „П.Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
област ***и О.С.З..
В исковата молба се
твърди, че през 2016 година, ищцовото
дружество доставило за обект „***“ в източния край на стадион „***“, в кв. „***,
ГР.**етон на обща стойност 37182 лв, за което са съставени 67 бр. експедиционни
бележки, представените по делото.
Посочва се, че за този обект, инвеститор
е О.С.З., а строител е първият ответник - „П.Е.“ АД.
При извършване строителството на
козирката на посочения стадион, който е публична общинска собственост, първият
ответник давал заявки за необходимото количество бетон, съобразно подготовката
на всеки етап в строителството на козирката и съобразно готовността на
изработения кофраж и арматура.
Една част от необходимия и заявен
бетон, съобразно заявките, се доставял с превоз на ищеца, а другата част - с
превоз, осигурен от строителя. От кого е осъществен съответния превоз на бетона
било посочено конкретно във всяка експедиционна бележка.
Посочва се, че обектът - „***“ има
особена важност за О.С.З., тъй като при наличието на такава трибуна,
категорията на стадиона се повишава и на него могат да се провеждат състезания
с международно участие.
Строителят „П.Е.“ АД приел всички
доставени количества бетон и вложил същите именно в изработката на трибуната с
козирка.
Във връзка с доставката на посочения
бетон, „М.“ ООД издало коригирани фактури: № ********** от 29.07.2016г. и фактура
№ ********** от 13.09.2016г. на обща
стойност 37182 лв. с ДДС, в която цена е включен доставения бетон, превоз и
ползването на строителна механизация. Срещу това задължение, ищцовото дружество
получило авансово плащане на стойност 10000 лв.
Твърди се, че ответниците останало
да дължат плащане на цена в размер: главница 27182 лв. с ДДС, като въпреки
многобройните устни и писмени покани, тази сума и досега не е изплатена.
Посочва се, че последните покани,
отправени към ответниците, са от 12.07.2019г. и от 01.08.2019г., което се
потвърждава от писмото на ответника О.С.З. с техен изх. № 10-11-9730 от
16.08.2019г„ а от ответника „П.Е.“ АД, с отговор изх. № 160/ от 21.10.2019г.
Посочва се, че ответниците дължат и
мораторна лихва за забава на плащане на задължението от 27182 лв. за периода от
15.07.2019г. до 22.02.2021г. в размер на 4447.28 лв.
Ищцовото дружество поискало изрично
и с молба съдействие от кмета на О.С.З. за доброволно уреждане на спора, но
това не било сторено.
Тъй като строежът се изграждал
ускорено, при необходимост от бетон, заявките за необходимия бетон се подавали
по телефона от представители на строителя. Бетонът се доставял съобразно
нуждите за обекта.
Посочва се, че не е сключван
специален договор за доставка, тъй като ищецът изпълнявал заявките своевременно
и начислявал стойността на доставения бетон по всяка експедиционна бележка,
съобразно утвърдените цени от дружеството.
След като не били изплатени
своевременно изпълнените от ищцовото дружество доставки, същото направило
проучване и се оказало, че бетонът е заявяван и получаван от представители на
строителя „П.Е.“ АД.
При справка се установило, че
стадионът представлява публична общинска собственост, предоставен за ползване
на ФК „***“ с Договор за учредено безвъзмездно право на ползване № 161 от
03.02.2015г., вписан в СВп на 27.02.2015г. на СНЦ „ФК ***“ със срок до
03.02.2025г. Правата и задълженията на ползвателя са уредени в чл.95 на ППЗФВС
(отм., действал при сключване на договора). Преустройствата и подобренията,
извършени в него, обаче преминават в патримониума на О.С.З., като собственик на
спортния обект.
Установило се също, че между
инвеститора - О.С.З. и строителя - „П.Е.“ АД има договор за строителство и
модернизация на общинския стадион в кв. „***“. Инвеститорския контрол се
осъществява от инж. Божана Алтънова.
Ищецът посочва, че предявява исковете си при
условията на субективно съединение против двамата ответника.
Против строителя „П.Е.“ АД предявява
иск за заплащане на стойността на доставения бетон, употребен при изпълнение на
СМР, като получател на стоката и иск за заплащане на лихва за забава от датата
на поканата.
В случай, че се установи, че строителя
не дължи плащане, поради обстоятелството, че не е получил плащане от
инвеститора - О.С.З., или по друга причина, ищецът счита, че фактически, с
изграждането на трибуната с козирка, се извършва подобрение на стадиона и се
повишава неговата стойност и неговата годност за провеждане на международни
състезания. В този случай, собственикът О.С.З. се е обогатила неоснователно за
сметка на „М.“ ООД, което обуславя правен интерес от предявяване срещу О.С.З. на
иск по чл.59 от ЗЗД за стойността на доставения бетон и извършените превозни и
др. услуги и иск за заплащане на лихва за забава от датата на поканата.
Поради изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди „П.Е.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***, представлявано от Д.Л.М.да заплати на „М.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. ***,
представлявано от управителя А.А. А. сумата
31629.28 лв., в т.ч. главница:
27 182 лв., мораторна лихва в размер на 4447.28лв., за периода от
15.07.2019г. до 22.02.2021г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да
присъди всички съдебни и деловодни разноски.
При условията на евентуалност, ако се отхвърлят исковете
срещу главния ответник, моли съда да осъди ОСЗ да заплати на „М.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление:
гр. ***, представлявано от управителя А.А. А. сумата 31629.28 лв., в т.ч.
главница: 27182 лв., мораторна лихва в размер на 4447.28 лв., за периода от
15.07.2019г. до 22.02.2021г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да
присъди всички съдебни и деловодни разноски.
В законния срок, от ответника „П.Е.“ АД е подаден
отговор на ИМ,
с който заявява,
че счита предявените искове за допустими, но изцяло неоснователни, поради което
оспорва същите. В тази връзка, моли съда да има предвид следното:
1. Не оспорва, че ищцовото дружество е
доставило строителен материал – бетон, на стадион „***” гр. Стара Загора. Не
оспорва също, че работници на ответника са приемали този бетон. Заявява, че това
се е случило, защото между ползвателя на обекта –„СНЦ ***“ и „П.Е.” АД е бил
сключен договор от 01.07.2016г. за СМР. По силата на този договор, ответното
дружество изпълнявало дейности по
полагането на бетон на стадиона, но всички необходими строителни материали били
за сметка на Възложителя СНЦ ФК *** и били осигурявани от него.
2. Всички останали твърдения, изложени в
исковата молба се оспорват, както следва:
На първо място,
оспорва твърдението, че Инвеститор на обекта е О.С.З., а строител - „ПСК П.Е.”
АД, както и че в това си качество, последното е подавало заявки за доставка на
количества бетон за стадион „***”. Твърди се, че О.С.З. никога не е възлагала
на ответника да изпълнява строителни дейности на процесния обект и в този
смисъл тя не е инвеститор, а ответникът не е строител.
На второ място,
моли съда да има предвид, че между „ПСК П.Е.” АД и „М.” ООД никога не са
установявани нито договорни, нито преддоговорни отношения, на основание на
които ищецът, за сметка на ответника, да доставя строителен материал за
посочения обект, за да възникне респективно задължение за плащане.
В този смисъл,
възразява срещу изложените твърдения, че между страните по делото е била налице
облигационна връзка, по силата на която ответникът е заявявал, респ. е приемал
строителния материал на процесния обект. Твърди се, че никога не е установяван
контакт между ответника и представител на ищцовото дружество по повод заявка и
доставка на бетон на посочения обект, нито пък са договаряни цени за този
строителен материал.
Поради изложеното,
„ПСК П.Е.” АД заявява, че без да е налице основание, във връзка с твърдяната
доставка на процесния материал, дружеството - ищец издало коригирани фактури с №
*********/29,07,2016г. и фактура № **********/13,09,2016г. на обща стойност
37182,00 лева, чието плащане се претендира в настоящото производство. В
счетоводството на ответника нямало осчетоводени задължения към ищеца.
Предвид
обстоятелството, че няма никакви облигационни или / и други отношения с
ищцовото дружество, оспорва изцяло твърдението в исковата молба, че „ПСК П.Е.”АД
е извършило авансово плащане в полза на М. ООД в размер на 10 000 лева
срещу задължението по посочените фактури.
Твърди се, че
фактите по делото са следните:
Предвид факта,
че дружеството - ответник е изпълнявало СМР на процесния обект, възложени по
силата на сключен Договор от 01.07.2016г. с ФК *** СНЦ, ЕИК ***, след
получаване на искова молба, се свързало с техни представители за изясняване на
обстоятелствата по делото. По този повод, те представили следните документи:
фактура № **********/29.07.2016г. на стойност 35 935.00 лева, фактура №
4216/13.09.2016 г. на стойност 1246,80 лева и платежно нареждане от 10.02.2017г.
Разбрали се още,
че предвид естеството на възложените дейности от Възложителя ФК *** СНЦ - полагане
на бетон, представител на Възложителя се свързал с управителя на дружеството
ищец с искане да му произведе и продаде бетонови смеси за нуждите на обект
Стадион ***, гр. Стара Загора. След като страните постигнали съгласие относно
цената, количеството и вида на строителния материал, започнало фактическото
изпълнение по реализацията на договорените доставки за процесния обект. Т.е твърди
се, че договорната връзка, на основание на която дружеството ищец е доставяло
бетона за стадион „***”, гр. Стара Загора, е възникнала между ФК *** СНЦ, ЕИК ***
и „М.” ООД, а не както невярно и погрешно твърди ищецът, че страна по
отношението е ответникът. Предвид изложеното, отново заявява, че дори
представители на ответника да са получавали процесния строителен материал, то
същият е бил осигуряван от ФК *** СНЦ и изцяло за негова сметка за целите на
изпълнението на сключения Договор за СМР от 01.07.2016г.
По тези причини,
всички експедиционни бележки за доставения бетон били издадени между ФК ***,
като получател и М. ООД, като доставчик. На основание тези първични документи -
експедиционните бележки за доставено количество бетон, дружеството ищец издало
две фактури както следва: фактура № 4185/29,07,2016г. на стойност 35 935.00
лева и фактура № 4216/13,09,2016г. на стойност 1246,80 лева. Видно от същите,
получател по тези фактури е ФК *** СНЦ , а доставчик е М. ООД. Посочва се, че въпросните
фактури са двустранно осчетоводени, както в счетоводството на ищеца, така и в
счетоводството на ФК *** СНЦ. Ето защо, на основание съществуващо облигационно
отношение между ФК *** СНЦ и М. ООД, ФК *** СНЦ е извършило плащане в размер на
10000 лева, като със стойността на направеното плащане е погасена част от
главницата по фактура № 10000004185/29,07,2016г., като след направеното
погашение, остатъкът от главницата по фактура №10000004185/29,07,2016г. възлиза
в размер на 25 935,20 лева.
Въпреки
многобройните покани от страна на дружеството - ищец към ФК *** да плати
остатъка от дължимото възнаграждение за доставения бетон на обекта, футболният
клуб категорично отказал да изпълни изискуемото си задължение. Всички опити за
доброволно уреждане на отношенията във връзка със заплащането на процесния
бетон останали безрезултатни. Според ответника, това пасивно поведение на ФК ***
СНЦ е принудило дружеството - ищец да предприеме действия за събиране на
вземането си от трети лица, ирелевантни на правоотношенията между ФК *** СНЦ и М.
ООД.
Ето защо, с цел
да получи плащане на бетона, първоначално дружеството ищец заявило тази си
претенция към „П.Е.АД, ЕИК *** , като за целта входирало покана за плащане с
приложени два броя фактури: Фактура № **********/13,09,2016г. на стойност
1246,80 лева и фактура № **********/29,07,2016г, на стойност 35935,20 лева. Но
тъй като „П.Е.АД няма никакви ангажименти към ищеца, с писмо, изпратените
фактури били върнати обратно на подателя им.
Предвид всичко
гореизложено, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни,
ведно с всички законни последици.
Отговор на исковата молба е постъпил и от втория
ответник –
О.С.З., с който заявява, че счита исковата молба за недопустима по отношение на
него, като излага следните съображения:
Посочва, че имотът,
в който е изграден обект „***“ представлява УПИ***съгласно ПУП, утвърден със
Заповед № ***от 15.11.1999 г. на Кмета на О.С.З. и е с предназначение стадион,
актуван с Акт за публична общинска собственост № ***., вписан в СВ с вх. per. №
***.
С Договор № 161
от 03.02.2015 г., вписан в СВ с вх. Per. № *** е учредено безвъзмездно право на
ползване върху описания по - горе имот на СНЦ „ФК ***“ гр. Стара Загора, като целта
и предмета на договора са единствено и само предоставяне на обекта като спортно
игрище. Тъй като необходимостта от изграждането на допълнително съоръжение „***“
е обусловена от нуждите на ползвателя, общината счита, че следва да бъде изцяло
за негова сметка. В чл. 9 от договора е уговорено, че ползвателят извършва със
свои средства текущите ремонти и поддържане на имота. Задължение на общината е
единствено даване на съгласие при извършване на основен ремонт. Посочва, че О.С.З.
е възложител по проекта, в качеството си на собственик на основание чл. 161,
ал. 1 ЗУТ и в този смисъл е дала съгласието си съобразно чл. 9 от договора. По
този начин, О.С.З. е „гол собственик“ на имота за периода на действие на
договора за безвъзмездно право на ползване, а именно - за срок от 10 години
(съгласно чл. 2 от същия), който изтича 2025 г. Счита, че в случая не е налице
конкуренция на вещни права, а именно - между гол собственик и титуляр на
ограничено вещно право на ползване. Посочва, че вещният ползвател е легитимиран
да отговаря за разходите, свързани с ползването на имота по силата чл. 57 ЗС,
какъвто е и този, свързан с изграждането на съоръжението. Безвъзмездното право
на ползване означава, че носителят на това право не дължи за периода на
ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси
и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В този смисъл, О.С.З. се явява чужда за
настоящия съдебен спор. Посочва се, че в подкрепа на горното са и представените
с исковата молба експедиционни бележки, където получател на стоката или
услугата е СНЦ „ФК ***“. Обстоятелството в какви договорни отношения и по какъв
повод са страните СНЦ „ФК ***“, ПСК „Е.“ и ищеца не касае О.С.З. по никакъв
повод. Поради това, счита, че производството по отношение на О.С.З. следва да
бъде прекратено.
В случай, че съдът
не приеме доводите по отношение на недопустимостта на иска, моли същият да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Посочва се, че Договорът
за предоставено безвъзмездно право на ползване има за предмет: Застроен
урегулиран поземлен имот с идентификатор ***по КККР-Стадион със застроена площ
44907 кв. м. с начин на трайно ползване спортно игрище и три сгради, измежду
които не фигурира обект „***“. Същата е изградена по време на действие на
договора, с който е учредено безвъзмездно право на ползване на СНЦ .,ФК ***“ и
е за нуждите на спортното съоръжение. В този смисъл, се твърди, че са несъстоятелни
твърденията, че повишавайки категорията на спортното съоръжение, собственикът
се е обогатил неоснователно.
Предвид всичко
изложено, моли съда да прекрати
производството по делото спрямо О.С.З. поради недопустимост на исковата
молба, а ако не се приемат доводите по допустимостта на иска, то моли съда да
ги отхвърли като неоснователни и недоказани по отношение на О.С.З..
Моли да бъдат
присъдени направените от О.С.З. разноски по делото, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителната искова молба, ищецът взема становище по отношение на постъпилите
отговори.
По отношение на писмения отговор на
ответника „П.Е.“АД, ЕИК: *** оспорва твърденията, изложени в същия. Посочва, че
законът не изисква писмена форма за валидност на договора и в изпълнение на
договор именно с „П. Е.“ АД, „М.“ ООД произвело и доставило бетон за обекта на
стадион „***“, ***(„***“). Посочва, че този ответник признал реално осъществяване от ищеца на доставките и
приемането им от „П. Е.“ АД, чрез неговите работници, като е посочил в
отговора, че : „не оспорваме“ че ответното дружество е доставило строителен
материал — бетон на стадион „***“ гр.Стара Загора и че работници на ответника
са приемали този бетон - т. 1. / стр.2/, пункт II от писмения отговор. Счита,
че изложеното съвпада и подкрепя ищцовите твърдения за договорките и механизма
на доставките на бетон за обекта. Заявките за доставките на бетон на обекта се
подавали от представители на ответника „П.Е.“АД по телефона, изпълнявали се от ищеца
навреме, отчасти и с превоз, осигурен от ответника ПСК Е., и се получавали
/приемали/ на обекта също от представители на този ответник /последното не се
оспорвало от него/. Счита, че това установява договорните отношения на
доставчик и поръчващ между ищеца и ответника „П.Е.“АД. Бетонът е доставян на
цени, съгласно ценоразписа на ищеца.
Дали „П.Е.“ АД е правило поръчките в
качеството на „строител“ или в друго качество, ищецът счита, че няма значение.
Твърди, че „М.“ ООД е приемало поръчките на „П. Е.“ АД и ги е изпълнявало
добросъвестно, а последното ги е приемало. Изложеното свидетелствало за
договора между тези дружества. Този договор не се опровергавал от наличие на
друг договор между П. Е. АД и ФК СНЦ ***. Посочва, че отношенията между „П.Е.“АД
и СНЦ ФК ***, ако и да е имало сключен между тях договор от 01.07.2016г. за
изпълняване на дейности на стадиона, не касаят отношенията между „М.”ЕООД и
ответника и са неотносими към основателността на ищцовата претенцията.
Заявява, че неправилното посочване
на СНЦ ФК *** във фактурите и експедиционни бележки е по искане на ответника,
който заявил, че имал договорка с това дружество то да плати бетона и плащане
към ищеца щяло да се извършва директно от СНЦ ФК ***. В това си заявление,
ответникът обещал, по смисъла на чл. 23 от ЗЗД, че трето лице СНЦ ФК ***, ще
плати за бетона. Затова ищецът издал фактури първоначално на СНЦ ФК *** и
посочил това сдружение в експедиционните бележки. Това неоснователно се изтъквало
от ответника като претекст да не плати, тъй като именно по искането на
ответника, ищецът посочил СНЦ ФК *** за получател. След като фактурите били
представени за плащане на СНЦ ФК ***, от ръководството заявили, че може да
платят само 10 000 лева, а остатъка да си ги търсят от строителя, т.е не
изпълнили действието /плащането/, което било обещано от ответника. Поради това,
ищецът коригирал фактурите и предявил спрямо действителния заявител и получател
на бетона - „П.Е.“АД, претенция за плащане /непогасената част от цената на
бетона/, който обаче неоснователно отказвал да плати.
Ищецът счита, че обстоятелствата
дали СНЦ ФК *** е осчетоводило първоначално издадените фактури, съответно за
осчетоводяването им при ответника, не опровергава действителните факти, които
пораждат и претенцията му за плащане - че ищцовото дружество е изпълнявало
доставките по договор с П. Е. АД, по заявки от това дружество. След като П. Е.
АД, като ответник по делото признава, че е получавало бетона, който е и
заявявало, ищецът счита, че без значение е неправилното посочване на ФК „***“ в
документите, с които този бетон е бил експедиран до обекта /експедиционните
бележки/.
Заявява, че всъщност облигационни
отношения ищецът никога не е имал със СНЦ ФК ***, поръчката на бетона винаги се
извършвала от строителната компания - ответник по делото, съответно и се е
приемала от нея. Между ищеца и СНЦ ФК *** не са били сключвани нито
писмен, нито устен договор за производство и доставка на бетон за обекта. Посочва,
че СНЦ ФК *** е само ползвател на терена и на три сгради в него, строени през
1972г. На същото не е издавано разрешение за строеж на „***“ в източния край на
стадион „***“ в кв. „***“ Стара Загора, няма права на строеж и няма
икономическа логика то да възлага извършването на строителството на обекта,
след като в крайна сметка О.С.З. ще стане негов собственик. Счита, че изграждането
на такъв мащабен строеж далеч надхвърля задълженията на ползвателя да поддържа
и ремонтира обекта на ползването. Отношенията по изграждането на всеки един строеж
възникват между възложителя /този комуто е издадено строителното разрешение/ и
изпълнителя /този който извършва строителството на обекта/. В този смисъл, СНЦ
ФК *** няма отношение към строителството и по-скоро качеството му на ползвател
на имота е използвано от О.С.З. удобно да заобиколи императивните разпоредби на
ЗОП за възлагане на строителството.
По отношение на писмения отговор на ответника О.С.З. взема следното
становище:
Заявява, че не обуславят
недопустимост на иска спрямо този ответник, нито неоснователност, изтъкнатите в
този отговор обстоятелства:
- от
гл.т. публичния характер на правото на общинска собственост - защото
отговорността за неоснователно обогатяване не е изключена за титуляра само
защото собствеността е от вида публична.
- от
гл.т. наличието на договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване с
вменено на ползвателя задължение да извършва със свои средства текущите ремонти
и поддържане на имота, а за основен ремонт при условие на съгласие от О.С.З. -защото
-- отговорност на ползвателя за
разходи може да реализира собственика /общината/. Ако и друг да е бил задължен
за разходи, то тя може да търси възстановяването им от това трето лице, в
обвръзка отношенията с него, но ищецът няма отношения с третото лице ползвател;
-- твърди се обогатяване на О.С.З.
посредством придобиване на подобрение /каквото без съмнение е процесния обект/,
а договор за учредяване право на ползване върху поземления имот, в който е
изграден, не опровергава собствеността.
-- О.С.З. може да прецени дали да
реализира в пълнота правомощията на собственика, вкл. да владее и ползва
обекта.
-- съгласието, което се признава, че
общината е дала, като възложител по проекта и собственик показват знание за
инвестиционните намерения по изграждане на обекта и реализиране на
строително-монтажните работи, същевременно недопустимо дистанциране от въпроса
за разходите за това
-това че в експедиционните бележки
бил посочен СНЦ ФК „***“ не означавало, че ищецът има иск спрямо него, тъй като
не клуба е придобил, нито ищецът има отношения със СНЦ, които биха могли да
ангажират него, за да му се възстановят разходите.
Счита, че тези обстоятелства не
обуславят недопустимост на иска на „М.“ ООД спрямо О.С.З., защото не
опровергават нито правото да предяви иск за вземането си, нито наличие на
предпоставките за упражняването му, нито обуславят неоснователност.
Посочва, че основание за претенцията
спрямо О.С.З., ако се отхвърли иска срещу първия посочен ответник, са
обстоятелствата, че тя се е обогатила неоснователно и за сметка на ищеца като
собственик на трибуната с козирка - подобрение на стадион„***“ в кв. „***“ и за
изграждане на който е вложен бетон на стойност 27182 лв от общо доставен бетон
на стойност 37182 лв., доставен от ищеца през 2016 година;
По отношение на лихвите за забава,
посочва, че при общия фактически
състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вземането възниква от
деня на забавата на длъжника, която, при липсата на определен срок, настъпва
след покана на кредитора.
Искът срещу О.С.З. се предявя в
случай, че се установи, че строителя не дължи плащане, тъй като фактически, с
изграждането на трибуната с козирка, се извършва подобрение на стадиона и се
повишава неговата стойност и неговата годност за провеждане на международни
състезания. В този случай, собственикът - О.С.З. се е обогатила неоснователно
за сметка на ищцовото дружество. Това обуславяло правния интерес на ищеца да
предяви срещу О.С.З. иск по чл.59 от ЗЗД за стойността на доставения бетон и
извършените превозни и др. услуги и иск за заплащане на лихва за забава от
датата на поканата.
С постъпилите отговори на допълнителната искова молба ответниците поддържат изцяло
изразеното в отговора на исковата молба становище, включително всички
възражения и твърдения.
Ответникът О.С.З. заявява, че съгласно
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота,
лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има
право да строи в чужд имот по силата на закон. Липсата на тези качества на СНЦ
ФК „***“ водели до извода, че на последното не би могло да бъде издадено
Разрешение за строеж за обекта. Още с писмо вх. № 10-01-5389 от 03.09.2014 г.
от председателя на СНЦ ФК „***“ били посочени методите на финансиране,
издръжката на стадиона и е поискано удължаване срока му за ползване.
Необходимостта от изграждането на допълнително съоръжение „***“ била обусловена
само и единствено от нуждите на ползвателя и следва да бъде изцяло за негова
сметка.
На следващо място: неколкократните
твърдения на ищеца, че липсват договорни отношения между него и СНЦ ФК „***“,
които могат да обусловят отговорността му за възстановяване на извършени
разходи по доставка са в противоречие с представените доказателства по
първоначалната искова молба, а именно: експедиционни бележки, където получател
на стоката или услугата е СНЦ „ФК ***“.
Предвид изложеното, от О.С.З. отново
е направено искане за прекратяване на производството по отношение на нея поради
недопустимост на предявените искове, евентуално, моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователени и недоказани.
В отговора си, ответникът „П.Е.“АД
допълва, че е невярно твърдението на ищеца, че неправилното посочване на СНЦ„ФК
***" във фактурите и експедиционните бележки било по искане на „П.Е."
АД. За неоснователно счита и позоваването от ищеца на разпоредбата на чл.23 ЗЗД
с твърдението, че ответникът е обещал, че бетонът ще бъде платен от СНЦ„ФК ***".
Счита, че това твърдение се опровергава от изходящите писмени документи от
самия ищец /експедиционни бележки и фактури/, както и от извършеното частично
плащане от длъжника.
Доказателство в този смисъл бил и
моментът, в който е извършената т.н, „корекция" в издадените два броя
фактури, като първоначалния получател на стоката е заменен с друго дружество. Посочва,
че това е станало близо три години след извършената доставка на бетон и повече
от две година след направеното частично плащане. Ищецът не дава отговор защо
това е направено чак на 12.07.2019г., а не веднага след като от СНЦ „ФК ***"
заявили, че могат да платят само сумата 10 000лв., както се поддържа в
допълнителната искова молба. Отново потвърждава изложеното в отговора, че
приложените фактури към исковата молба не са отразени в счетоводството на „П.Е."
АД.
Старозагорският
окръжен съд, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, в
съвкупност с доказателствата по делото, прие следното:
Предявени са допустими обективно и субективно съединени осъдителни искове - главен с правна
квалификация чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.327, ал.1, вр. чл.318 от ТЗ за
присъждане на сумата от 27182 лв - остатък от дължима цена на доставено
количество бетон и акцесорен по чл.86 ЗЗД за сумата от 4447.28лв., обезщетение
за забавено плащане на главницата по главния иск за
периода от 15.07.2019г. до 22.02.2021г., предявени срещу „П.Е." АД, съединени
с предявени при евентуалност, ако бъдат отхвърлени исковете срещу първия
ответника, иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 27182 лв, с която вторият ответник О.С.З. се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца и акцесорен иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на
сумата от 4447.28лв обезщетение за забавено плащане на главницата по
главния иск за периода от 15.07.2019г. до 22.02.2021г.
С
доклада по делото, неоспорен от страните, по делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване:
По исковете на М.“ООД
срещу „П.Е." АД, респ. между двете дружества не е спорно, че ищцовото
дружество дружество е доставило през 2016г. строителен материал – бетон на
обект стадион „***” в кв.К. Ганчев, гр. Стара Загора, който е приеман от
работници на „П.Е." АД.
По исковете на М.“ООД срещу О.С.З.,
респ. между тези страни не е спорно, че имотът, в който е изграден обект „***“,
представлява УПИ***съгласно ПУП, утвърден със Заповед № ***от 15.11.1999 г. на
Кмета на О.С.З. и е с предназначение стадион, актуван с Акт за публична
общинска собственост № ***., вписан в СВ с вх. per. № ***. Не е спорно и че с
Договор № 161 от 03.02.2015 г., вписан в СВ с вх. Per. № ***, от О.С.З. е
учредено безвъзмездно право на ползване върху описания по - горе имот в полза
на СНЦ „ФК ***“ гр. Стара Загора за срок от 10г. Не е спорно и че О.С.З. е
възложител по проект за обект „*** за стадион ***“, в качеството си на собственик на имота, в който
се изгражда същия.
Съобразно разпределената по делото
доказателствена тежест, по исковете си
срещу „П.Е." АД, ищецът следваше да докаже сключването през 2016г. на
договор/-ри с посочения ответник за доставка на количествата бетон, за които се
твърди в ИМ, също че в тази връзка от ищеца са съставени 67 бр. експедиционни
бележки и са издадени фактура №
********** от 29.07.2016г. и фактура № ********** от 13.09.2016г на обща стойност 37182 лв. с ДДС, в която
цена е включен доставения бетон, превоз и ползването на строителна механизация,
както и че доставените на обект „*** за стадион ***“ количества бетон, които са
приемани от работници/служители на „П.Е." АД, са именно по този/тези
договор/-ри, по възлагане на ответното дружество. Ищецът също следва да докаже
твърденията си, че ответникът е обещал/се е задължил спрямо него цената на
доставените количества бетон да се заплаща от трето за правоотношението лице - СНЦ
„ФК ***“ гр. Стара Загора, явяващо се ползвател на стадиона, както и че във връзка с така поетото обещание/задължение, това трето лице
е погасило чрез плащане част от задължението в размер на 10000 лв., за които
факти му указва, че не сочи доказателства.
Съобразно общите правила на ЗЗД, договорът
е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи
една правна връзка между тях. Страните могат свободно да определят съдържанието
на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на
добрите нрави. Предложителят е обвързан с предложението до изтичането на срока,
който е определен в него или е обикновено нужен според обстоятелствата, за да
пристигне приемането. При липса на срок за приемане, предложението, направено
на присъствуващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно, а
предложението, отправено до неприсъствуващ, губи силата си след изтичане на
толкова време, колкото е обикновено нужно според обстоятелствата, за да пристигне
приемането. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането
достигне у предложителя.
С други думи, между страните следва да бъде постигнато съгласие относно
премета на договора, като в някои случаи, законът изисква и особена форма на
сключването му, напр. писмена, нотариална или нотариално заверена форма.
В конкретния случай, ищецът твърди, че по заявки на ответника „П.Е."
АД, му е доставил бетон на обща стойност 37182 лв за обект „*** за стадион ***“,
за които се твърди в ИМ, за което са съставени 67 бр. експедиционни бележки.
Тоест, твърди се, че през 2016г., от посочения ответник, като купувач, са
отправени до ищеца многократни предложения за сключване на договор за продажба
на бетон, които ищецът, като продавач/доставчик е приел и въз основа на които
помежду им са възникнали договорни отношения по продажба/доставка на бетон, по
които ищецът изпълнил задълженията си да достави стоката, предмет на всяка от
заявките, за което били съставени визираните по-горе 67 бр. експедиционни
бележки.
За действителността на твърдяните облигационния отношения законът не
изисква специална форма. При лежаща върху ищеца доказателствена тежест, същият
не доказа твърденията си, че от страна на ответника „П.Е." АД, през 2016г.
са направени заявки до „М.“АД за доставка на бетон на обща стойност 37182 лв за
обект „*** за стадион ***“, както и че във връзка със същите са съставени 67
бр. експедиционни бележки в периода 01.07.2016г.-02.09.2016г. Както си посочи
по-горе, ответникът не оспорва, че през 2016г., ищецът е доставил на посочения
обект количества бетон на обект стадион „***” в кв.К. Ганчев, гр. Стара Загора,
който е приеман от работници на „П.Е." АД, но не се установява, това да е
извършено по заявка на „П.Е." АД.
В тази връзка, видно от съдържанието на процесните 67 бр. експедиционни
бележки, същите са дати от периода 01.07.2016г.-02.09.2016г. и касаят доставки на количества различни видове
бетон – В7, В25, С20/25, като по някои от тях е включена и услуга с
механизация, отразено е предаването и получаването на бетона, а в някои е
посочено и превозното средство, с което е извършена доставката, шофьора и обекта
– Стадион или Стадион ***. Като доставчик в същите е посочено „М.“ООД, но като
получател фигурира не ответника, а трето, неучастващо по настоящото дело лице –
СНЦ“ФК ***“.
Нещо повече, с отговора на ИМ, ответникът „П.Е." АД е представил
издадена от ищеца фактура №**********/29.07.2016г. за доставка на количества
бетон, както следва: бетон В25 - 125,50 куб.м, бетон В25БП – 219,50 куб.м,
бетон В7,5 – 12 куб.м, услуга с механизация -16 курса, на обща стойност (29946
лв без ДДС) 35935,20 лв с ДДС, с доставчик „М.“ООД и получател „ФК ***“СНЦ,
подписана за двете страни, към която е приложена справка за продажби на обща
стойност 29946 лв без ДДС, в която са описани видовете бетон, датите на
доставка, обекта Стадион, както и документи, които като номера съвпадат с тези
на процесните експедиционни бележки, издадени през м.юли 2016г., както и
фактура №**********/13.09.2016г., със същите доставчик и получател, също за
доставка на количества бетон В25 (5,5 куб.м), В25БП (4 куб.м), В35(2 куб.м),
услуга с механизация -3 курса, на обща стойност (1039 лв без ДДС) 1246,80 лв с
ДДС, също подписана за двете страни, към която е приложена справка за продажби за
общо 1039 лв без ДДС, в която са описани видовете бетон, датите на доставка,
обекта Стадион, както и документи, които като номера съвпадат с тези на
останалата част процесните експедиционни бележки, издадени през м.август и
м.септември 2016г.
От ответника е представено и платежно нареждане за кредитен превод за
сумата от 10000 лв, с наредител „Фк ***“СНЦ и получател „М.“ООД, с основание –
по ф-ра 1-4185/29.07.2016г. от 10.02.2017г.
Посочените по-горе доказателства мотивират съдът да приеме, че макар да
се установява ищецът да е извършил посочените в ИМ доставки, за които са
издадени процесните експердиционни бележки и фактури, коментирани по-горе, това
не е било извършено по договор с, респ. по възлагане/заявка на ответника „П.Е."АД.
Издадените от ищеца 67 бр. експедиционни бележки и 2 бр. фактури, посочени
по-горе, макар да са частни документи, имат материална доказателствена сила за
неизгодните за издателя им факти, обективирани в тях, относно това, че
доставките на бетон са били възложени от друго лице, което освен това е
извършило и частично плащане на сумата от 10000 лв по първата фактура. Ето
защо, е ирелевантен фактът, който не се оспорва и от ответника, че негови
служители фактически са приемали количествата бетон при доставянето им на
обекта. Още повече, предвид факта, че по делото се установява от представения
по делото (л.331-334) договор за извършване на строително-монтажни работи от
15.06.2016г., сключен между „ФК ***“СНЦ, като възложител и „П.Е."АД, като
изпълнител, че предмет на същия е извършване от последното на СМР, част АС на
обект „*** на стадион „***“-гр.Стара Загора“, което обяснява присъствието на
негови работници на въпросния обект и фактическото приемане на поръчания
очевидно от възложителя „ФК ***“СНЦ бетон. По повод възраженията на ищеца, че
този договор не е съставен на посочената в същия дата и че същата не е
достоверна, съдът намира, че доколкото ищецът не черпи права от лицата,
подписали договора, възникването на които е обусловено от датата на документа,
то ищецът няма качеството на трето лице по см. на чл.181 ГПК и по отношение на
него тази дата важи, в какъвто смисъл е практиката на ВКС.
Съдът счита, че сам по себе си, фактът, че ищцовото дружество е издало
идентични като номера, съдържание и стойност фактури, но с получателя „П.Е."АД
по никакъв начин не доказва съществуването на твърдяното от ищеца облигационно
правоотношение с този ответник, нито почиват на реално съществували
облигационния правоотношения помежду им.
Горните изводи се потвърждават категорично и от заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно същото, за изграждане на „***“, ищецът „М.“ ООД е доставял
бетон. За извършените доставки са оформени 67 бр. експедиционни бележки за
357.5 м3 бетон през периода от 01.07.2016г. до 29.07.2016 г., както
и за извършени услуги с механизация - 16 курса, за което е издадена Фактура №
**********/29.07.2016г.. на стойност 35 935.20 лв. с начислен ДДС. За
извършените доставки на основание на издадените експедиционни бележки за 11.5 м3
бетон през периода от 02.08.2016г. до 02.09.2016 г., както и за извършени
услуги с механизация - 3 курса, от ищеца е издадена Фактура № ********** /13.09.2016г.г.
на стойност 1 246.80 лв. с начислен ДДС. Посочено е, че фактура № ********** /
29.07.2016 г. е с посочен доставчик „М.“ ООД с ЕИК ***, а като получател във
фактурата е посочен ФК *** СНЦ с ЕИК ***. Установено е, че фактура № ********** / 13.09.2016 г. е c посочен доставчик „М.“ ООД с
ЕИК ***., а като получател във фактурата е посочен ФК *** СНЦ с ЕИК ***. При
извършената проверка в ТД на НАП по Фактура № ********** / 13.09.2016 г. и
Фактура № ********** / 29.07.2016 г, вещото лице е установило, че същите не са
декларирани с контрагент, различен от ФК *** СНЦ с ЕИК ***. Също така, при
извършената проверка в счетоводството на ответника П.Е.АД не са установени
постъпили фактури от ищеца „М.“ ООД и съответно такива не са осчетоводявани. В
счетоводството на ответника П.Е.АД не са установени осчетоводени задължения към
ищеца „М.“ ООД. Установено е, че фактура № ********** / 29.07.2016 г. е
осчетоводена в счетоводството на „ФК ***“ СНЦ с основание доставка на бетон и
извършена механизация, а фактура № **********/13.09.2016 г. е осчетоводена в
счетоводството на ФК *** СНЦ, с основание доставка на бетон и извършена
механизация. Според експертизата, в счетоводството на ищеца „М.“ ООД, процесните
фактури са осчетоводени с контрагент ФК *** СНЦ с ЕИК ***., включени са в
дневниците на ищеца за ДДС за данъчен период месец юли и месец септември 2016
г. Дължимият ДДС е начислен и внесен в бюджета. В счетоводството на ФК *** СНЦ
не са установени налични, нито осчетоводени кредитни известия по процесиите две
фактури, издадени от „М.“ ООД към ФК *** СНЦ. От счетоводството на ищеца „М.“
ООД не са предоставени кредитни известия по процесиите две фактури. Според
заключението, с платежно нареждане за кредитен превод 963R1P017041LSVN от 10.02.2017 г. е извършено частично плащане по
Фактура № ********** / 29.07.2016 г. на стойност 10 000.00 лв. от ФК *** СНЦ
към „М.“ ООД. В платежното нареждане е посочено основание „По ф-ра 1-
4185/29.07.16 г.“
По повод данните от заключението, ще се допълни,
че осчетоводяването на фактурите от ищеца като вземане към друг контрагент, а
не към ответника, потвърждава извода на липса на облигационна връзка между
ищеца и ответника по повод доставките, за които са издадени същите.
Следва да се отбележи, че абсолютно голословно и
поради това неоснователно и недоказано остана твърдението на ищеца, че ответникът
„П.Е.“ АД е обещал/се е задължил спрямо него цената на доставените количества
бетон да се заплаща от трето за правоотношението лице - СНЦ „ФК ***“ гр. Стара
Загора, явяващо се ползвател на стадиона, както и че във връзка с така поетото
обещание/задължение, това трето лице е погасило чрез плащане част от
задължението в размер на 10000 лв. Същото се опровергава и от анализираните
по-горе доказателства, сочещи, че ищецът е имал облигационния отношения по
повод доставката на процесните количества бетон с трето лице, неучастващо по
делото.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск за осъждане на „П.Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: област ***, представлявано от Д.Л.М.да заплати на „М.“ ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. ***, представлявано от
управителя А.А. А. главница: 27 182 лв. по фактура № ********** от
29.07.2016г. и фактура № ********** от 13.09.2016г. се явява неоснователен и
недоказан. С оглед това, неоснователен се явява и акцесорния иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца мораторна лихва в размер на 4447.28лв., за
периода от 15.07.2019г. до 22.02.2021г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед отхвърлянето на исковете срещу главния
ответника, възниква въведеното от ищеца процесуално условия за разглеждане на
предявените при евентуалност искове по чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.С.З..
В теорията и съдебната практика трайно се приема, че искът по чл.59 ЗЗД е субсидиарен и
е на разположение на страната (обеднилия се), когато същата няма друг иск, с
който да защити правата си. Това е видно и от текста на чл.59 ЗЗД, съгласно който всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Това право възниква, когато няма друг
иск, с който обеднелият може да се защити.
В случая, от доказателствата по
делото се установи безспорно, че между ищецът и третото неучастващо по делото
лице „СНЦ ФК ***“ са възникнали и съществували облигационни отношения по
доставка на бетон, във връзка с които са оформени 67 бр. експедиционни бележки за доставени от ищеца 357.5 м3
бетон през периода от 01.07.2016г. до 29.07.2016 г., както и за извършени
услуги с механизация - 16 курса, за което е издадена Фактура №
**********/29.07.2016г.. на стойност 35 935.20 лв. с начислен ДДС, както и за
извършените доставки на 11.5 м3 бетон през периода от 02.08.2016г.
до 02.09.2016 г. и услуги с механизация - 3 курса, за което от ищеца е издадена
Фактура № ********** /13.09.2016г.г. на стойност 1 246.80 лв. с начислен ДДС. Според
приетата по делото експертиза, и двете фактури са с посочен доставчик „М.“ ООД с ЕИК ***, а
като получател фигурира ФК *** СНЦ с ЕИК ***. Вещото лице е установило, че
Фактура № ********** / 13.09.2016 г. и Фактура № ********** / 29.07.2016 г, не
са декларирани с контрагент, различен от ФК *** СНЦ с ЕИК ***, както и че са
осчетоводени и от двете дружество.
Следователно, за ищеца е налице вземане от
посоченото СНЦ за остатъка от цената на доставените му количества бетон, т.е.
налице е друг иск, с който да реализира правата си. Ако се приеме, че ищцовото
дружеството има вземане към О.С.З., като собственик на обекта, в който са
вложени процесните количества бетон, за стойността на последните, на плоскостта
на неоснователното обогатяване, то би се стигнало до това, независимо че ищецът има вземане на договорно основание
спрямо трето лице за стойността на доставения бетон, да му се признае
съществуването на същото вземане за стойностна на доставения бетон, но на извън
договорно основание срещу собственика на имота, което законът не допуска. В
заключение, след като разполага с вземане по договорно отношение с „ФК ***“СНЦ
с ЕИК *** за остатъка от дължимата му се цена за доставения бетон Фактура №
********** / 13.09.2016 г. и Фактура № ********** / 29.07.2016 г., не би могло
да се приеме, че О.С.З. се е обогатила със същата сума, като собственик на
имота, в който са вложени незаплатените на ищеца количества бетон. В подкрепа
на горното, съдът съобрази и Решение № 187 от 22.02.2017 г. по търг. д. №
2724/2015 г., I т. о. на ВКС, с което решаващият състав се е произнесъл по
въпроса „Дължи ли собственикът на имот, в който са извършени
подобрения, заплащането им на подобрителя, ако последният ги е изпълнил по
силата на договор с трето лице?“ Според съда, настоящия казус е съвсем сходен,
поради което и даденото разрешение е относимо. В решението си, ВКС приема
следното:
„Институтът
на неоснователно обогатяване е уреден като източник на облигационни задължения,
за да се предотврати неоснователното разместване на имуществени блага.
Елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД са: обогатяване на едно лице
за сметка на друго; обедняване на другото лице; липса на основание за
обогатяването; отсъствие на друга възможност да бъдат защитени интересите на
обеднелия. В хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор престацията
на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е постъпил в
патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване за изпълнителя.
Престирането от него е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора.
Дори и насрещната страна по договора да не е извършила своята престация,
последната се дължи и представлява своеобразен еквивалент на вече престираното
от изпълнителя. С оглед на изложените съображения, собственикът на имот, в
който са били извършени подобрения в изпълнение на валиден договор между
подобрителя и трето лице, не дължи заплащането им на подобрителя.“
Ето защо, съдът намира, че предявеният от „М.“ООД
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на сумата от 27182 лв, с която
вторият ответник О.С.З., като собственик на стадион „***“ в кв.***, гр.Стара
Загора, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца със стойността на доставения бетон и извършените превозни и др. услуги,
за което са издадени от ищеца Фактура № **********/29.07.2016г., на стойност 35
935.20 лв. с ДДС за доставени 357.5 м3 бетон през периода от
01.07.2016г. до 29.07.2016 г. и за извършени услуги с механизация - 16 курса и Фактура
№ ********** /13.09.2016г.г., на стойност 1 246.80 лв. с ДДС, за извършени
доставки на 11.5 м3 бетон през периода от 02.08.2016г. до 02.09.2016
г. и услуги с механизация - 3 курса, се явява неоснователен и следва да се
отхвърли. При това положение, неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.
86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на О.С.З. да заплати на ищеца сумата от 4447.28 лв
обезщетение за забавено плащане на главницата по главния иск за периода от
15.07.2019г. до 22.02.2021г..
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК, „М.“ООД ще бъде осъдено да заплати на „П.Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***,
представлявано от Д.Л.М.разноските по делото от 480 лв за счетоводна
експертиза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „М.“ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. ***, представлявано от
управителя А.А. А. искове за осъждане на „П.Е.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: област ***, представлявано от Д.Л.М.да заплати на „М.“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. ***, представлявано от
управителя А.А. А. сумата от 27 182 лв., дължима по Фактура №
**********/29.07.2016г., на стойност 35 935.20 лв. с ДДС, за доставени 357.5 м3
бетон през периода от 01.07.2016г. до 29.07.2016 г. и за извършени услуги с
механизация - 16 курса и по Фактура № ********** /13.09.2016г.г., на стойност 1
246.80 лв. с ДДС, за извършени доставки на 11.5 м3 бетон през
периода от 02.08.2016г. до 02.09.2016 г. и услуги с механизация - 3 курса,
както и мораторна лихва върху главницата в размер на 4447.28лв., за периода от
15.07.2019г. до 22.02.2021г., както и законната лихва върху главницата, считано
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „М.“
ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес управление: гр. ***, представлявано от
управителя А.А. А. ***, БУЛСТАТ:***,, с адрес гр.***, представлявана от кмета Ж.
Т. да му заплати сумата от 27 182 лв, с която О.С.З., като собственик на
стадион „***“ в кв.***, гр.Стара Загора, се е обогатила неоснователно за сметка
на „М.“ ООД със стойността на доставения от последното бетон и извършените
превозни услуги, за което са издадени от „М.“ ООД Фактура №
**********/29.07.2016г., на стойност 35 935.20 лв. с ДДС за доставени 357.5 м3
бетон през периода от 01.07.2016г. до 29.07.2016 г. и за извършени услуги с
механизация - 16 курса и Фактура № ********** /13.09.2016г.г., на стойност 1
246.80 лв. с ДДС, за извършени доставки на 11.5 м3 бетон през
периода от 02.08.2016г. до 02.09.2016 г. и услуги с механизация - 3 курса,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 23.02.2021г., до окончателното изплащане, както и
сумата от 4447.28 лв обезщетение за забавено плащане на главницата по главния
иск за периода от 15.07.2019г. до 22.02.2021г..
ОСЪЖДА „М.“ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
управление: гр. ***, представлявано от управителя А.А. А. да заплати на „П.Е.“
АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: област ***, представлявано от
Д.Л.М.разноските по делото от 480 лв за счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: