О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 25.07.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 25 юли
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 2421 по описа
за 2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на
предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи
съдебно-техническа експертиза, която след като извърши необходимите проверки да
отговори на въпросите поставени в отговора на ИМ.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит поискания
от ответника свидетел Драгомир Тотев Драганов.
На основание
чл.176 от ГПК ищецът следва да се яви лично, за да отговори на поставения
въпрос от ответника в депозирания отговор по делото.
Следва да бъде
указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна
и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се
обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура
по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Ищецът твърди в исковата си молба, че
с ответника се намирали в договорни отношения по силата на които, те като
дружество което разпространявало и продавало електрическа енергия, а ищецът
като потребител на такава енергия. В началото на месец април 2016 год., разбрал,
че ответното дружество му начислило сумата от 94,12 лв./деветдесет и четири
лева и дванадесет стотинки/, която сума била за преизчислена електрическа
енергия. Твърди, че на 08.04.2016 год., отишъл в ЕВН – Стара Загора и попитал
служителите защо им дължал сумата от 94,12 лв./деветдесет и четири лева и дванадесет
стотинки/,при което те му казали, че имало протокол от подмяна на СТИ и
протокол от метрология и че му били преизчислили потребена за минал период
ел.енергия. Бил му предаден Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 306/08.03.2016 год., констативен протокол за техническа
проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 198265 от дата
02.04.2015 год., както и справка за коригиране на сметка за електроенергия.
Връчени му били още уведомление с изх. № 14700476-1 от дата 08.04.2016 год.,
съобразно което го уведомявали, че допълнително му начислявали сумата от 94,12
лв./деветдесет и четири лева и дванадесет стотинки/, в следствие на установено
неизмерване, непълно или неточно измерване на количество ел. енергия,
представляваща 76,29 % /след приспадане на 2 % допустима грешка на електромера
за периода 20.05.2015 год., до 02.04.2015 год., и фактура „Оригинал” №
**********/08.04.2016 год., за сумата от 94,12 лв./деветдесет и четири лева и
дванадесет стотинки/.
Твърди, че още
същият ден на 08.04.2016 год., отишъл да заплати сумата от 94,12 лв./деветдесет
и четири лева и дванадесет стотинки/, за преизчислената, но не консумираната от
него ел. енергия към ЕВН, не защото им дължал тази сума, а защото му казали, че
ако не плати ще му прекъснат електрозахранването.
Счита, че
ответното дружество било допуснало редица нарушения на ПИКЕЕ, общите условия за
пренос на електрическа енергия, както и съществени нарушения на общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия при налагането на санкцията и, че ПИКЕЕ
и други нормативни актове не му давали право да преизчислява едностранно
сметката на ищеца за ел.енергия. Първото нарушение било във връзка с общите
условия на договора за продажба на електрическа енергия на „ЕВН ЕС”. В чл.4, ал.2
от общите условия по договорите за продажба било записано, че снабдяването с
ел.енергия се извършвало при спазване принципите на равнопоставеност и
прозрачност. С преизчисляването и коригирането на сметката му за потребена
ел.енергия за минал период от страна на ответното дружество, по посочените по-горе
актове, принципа на равнопоставеност и прозрачност бил нарушен. Как, защо, на
какво основание, при какви условия му била преизчислена и то два пъти за един и
същи период и как му била коригирана сметката за потребена ел.енергия не му
било ясно и не му било обяснено. Следващото нарушение се изразявало в начина на
подмяна на средството за техническо измерване с оглед изготвянето и връчването
до ищеца на книжата от страна на ответното дружество за тези му действия. В
чл.36, чл.37 и чл.63, от общите условия за пренос на ел.енергия бил посочен
начина и кой имал право да поискал проверка на средството за измерване, както и
условията за съставянето и връчването на протоколите. При извършване на
проверка на измервателното устройство от служител на „ЕВН”, то служителят бил
длъжен да състави протокол от огледа, демонтажа, начина на съхранение след
демонтажа, както и да удостовери тези си действия с подпис в протокола, а също
така и да връчи протокола за подпис на клиента. Ако клиента не присъствал, то
протокола се разписвал от свидетели. За тези си действия, ако клиента не бил присъствал
„ЕВН” били длъжни да го уведомят, изпращайки му протокола с препоръчано писмо с
обратна разписка, като след получаване на писмото се считало, че клиентът бил
уведомен надлежно. За извършване на проверка, оглед и снемане на измервателното
устройство от служител на „ЕВН” не бил уведомен, протокол от извършената
проверка на измервателното съоръжение не му бил връчван, нито лично, нито чрез
пощата с обратна разписка, ищецът не бил уведомен, за действията и изобщо нямал
представа какво било записано в този протокол, както и кой го бил разписал. Не ставало ясно и как ответното
дружество определило, че той именно бил манипулирал средството за търговско
измерване СТИ (електромер). Нямал представа, защо и как му била преизчислена
ел.енергия. Счита, че само орган облечен в държавна власт би могъл да санкционира
или да приеме решение или становище за преизчисляване и съответно да наложи
глоба или преизчисление. Ответното дружество не било такъв орган, а равнопоставен с ищеца контрагент по договорно
отношение. Като такъв той имал всички права да докаже и установи, че ищеца бил
виновен за това, че (СТИ) било манипулирано или изобщо да докаже, че ищецът бил
виновен за неправилното отчитане. Твърди, че никога не се докосвал до таблото и
никога не е пипал електромера. СТИ по силата на чл.116, ал.6 и чл.120, ал.1 ЗЕ
бил собственост на ответното дружество, какво те правили с него, как го
съхранявали и опазвали не било негово задължение, тяхна била отговорността за
правилното му съхранение и опазване от чужда намеса. По силата на чл. 82 ЗДД,
страна по двустранен договор можело да претендира пропуснати ползи или
претърпяна вреда, само ако докаже, че насрещната страна била недобросъвестна
и/или умишлено била нанесла щети или вреди. Заявява, че не бил въздействал на
СТИ и винаги бил добросъвестна страна по сключеният между него и ответното
дружество договор. Не бил получавал протокол по надлежният ред и не знаел дали
била извършена метрология, как била извършена и от кого, дали съответствала на
изискванията на закона за измерванията.
Ответното
дружество твърдяло, че основанието за преизчисляване ел.енергията му то намира
в чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ. Счита, че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ/към настоящият
момент отменени изцяло/ били приети от КЕВР в нарушение на предоставената й
делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те били посветени на начинът на определяне
и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена
неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова правомощие не било
делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя била излязла извън
делегираната й компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата била
нормативен акт, който се издавал за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по
неговото прилагане с правилата можело да се урежда само материята, за която
била предвидено да бъдат издадени - чл. 12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия
нормативен акт да са предвидени разпоредби, с които да се допълвали или изменяли
законовите разпоредби, за прилагането на които бил издаден подзаконовия
нормативен акт.
Счита, че
извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и
ползвана консумирана енергия от доставчика била лишена от законово основание –
такава разпоредба липсвала в ЗЕ и в Наредба № 6 от 09.06.2004 г., като освен
това с решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ВКС, II т.о.,
решение № 104 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 885/2009 г. на ВКС, II т.о., решение №
26/04.04.2011 г. по т.д. № 427/2010 г. на ВКС, II т.о., и решение № 189 от
11.04.2011 г . по т.д. № 39/2010 г . на ВКС, II т.о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията вт.1 от тълкувателно решение №
1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,
ал.1, т.1 от ГПК, било прието, че извършването на промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика
на електроенергия е лишено от законово основание С решение № 189/11.04.2011 г.
по т.д. № 39/2010 г. била отречена и възможността доставчикът да обосновавал
правото си на едностранна корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите ОУ поради неравноправния им характер по смисъла
на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите подобни клаузи били
нищожни по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като
нарушавали основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия.
С оглед
последните изменения в Закона за енергетиката, в сила от 17.07.2012 г., извършването
на корекция на сметка било изрично уредено, чрез препращане към правилата на
ДКЕВР по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и общите условия по чл. 98а от ЗЕ. Приети и в
сила от 12.11.2013 г. били Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,
които регламентирали реда и начина за проверка на СТИ, начинът на констатиране
на неправилно отчитане на СТИ. Според ищеца приемането на тези правила не
променяло изводите на Върховния касационен съд, че доставчикът на ел.енергия
следвал да докаже за всеки един отделен случай неправомерната манипулация от
страна на абоната, момента на осъществяване на последната и периода на
погрешното измерване, както и реално консумирана енергия, за да ангажира отговорността
на потребителя. Твърди, че било недопустимо едностранно, с приемането на
правила, да се въвеждала обективна отговорност на потребителя. В тази насока била
и практиката на Европейската общност. Принципите на Европейското законодателство
в тази област били посочени категорично и конкретно в приложимата ДИРЕКТИВА
2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 г. относно
енергийната ефективност. ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС била публикувана в Официалния вестник
на ЕС на 14.11.2012 г. и е влязла в сила след двадесет дни. Държавите членки били
задължени да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните
разпоредби, за да се съобразят с посочената директива до 5 юни 2014 г., и
независимо, че в Република България посочената Директива не била транспорирана
правилно и нашето законодателство не било съобразено с нея, то точно поради
този факт посочената Директива следвало да се прилага изцяло и безусловно от
институциите на Република България. В посочената Директива – в чл. 9 и чл. 10
било описано, че отчитането и фактурирането на потребената енергия трябвало да
бъде основана на точно, действително и реално потребление. В настоящия случай „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД не доказвало точно, реално и действително
потребление от страна на ищеца на консумирана от ел. енергия, т.е. ответното
дружество само въз основа на негови предположения по правила и общи условия,
които били в грубо противоречие с посочената Директива, преизчислило за минал
период и то предполагаем период, някаква потребена ел. енергия, която в
действителност не била консумирана от ищеца. Следователно, начислената корекция
на потребената електроенергия от ответното дружество за минало време се
основавала на нищожна норма, поради което не пораждало валидно задължение за
ищеца за заплащането й. Отречена била възможността доставчикът да обосновавал
правото си на едностранна корекция въз основа на приетите Общи условия и
правилата на ПИКЕЕ, тъй като поставяли в неравноправно положение потребителите
на този вид услуги и поради това следвало да се считали за нищожни по силата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и член 26, ал. 1 от ЗЗД., както и твърди, че извършената
корекция била в разрез с императивните норми на ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 г. относно енергийната
ефективност.
Ищецът
заявява, че не дължи сумата от 94,12 лв./деветдесет и четири лева и дванадесет
стотинки/, на ответното дружество. Никога не бил въздействал неправомерно,
въобще никога не бил докосвал таблото и намиращите се вътре в него СТИ (електромер),
винаги бил добросъвестен. Ответното дружество в грубо противоречие с редица
правни норми – ЗЗД, ЗЗП, както и ДИРЕКТИВА 2012/27/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност било
преизчислило непотребена от ищеца ел.енергия. ЕВН „Електроснабдяване” АД, не
били орган, който може едностранно да определял каква сума им дължал, въз основа
на недоказано от тяхна страна и позоваващо се на предположение потребление. Ответното
дружество към момента нямало правно основание за преизчисление на потребена
ел.енергия. ПИКЕЕ били отменени изцяло. Ищецът платил сумата не, защото им
дължал парите, а защото му казали, че ако не плати ще му прекъснели
електрозахранването. Заявява, че не дължал тази сума на ответното дружество.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата от
94,12 лв., ведно със законната лихва от дата 08.04.2016 год. Претендира за
разноските по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен.
Твърди, че на 02.04.2015
г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг)
извършили проверка на електромер № *********, отчитащ доставената електрическа
енергия в обекта на ищеца. Проверката била извършена от двама служители на
мрежовия оператор, които били демонтирали електромера, тъй като у същите били
се породили съмнения за манипулация, след което са го поставили в безшевна
торба с пломба № 343693, с цел същият да бил изпратен за метрологична
експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер
бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен
уред било установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в
рамките на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол). За тези
действия, извършилите проверката лица били съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 198265/02.04.2015
г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от страна на служителите
на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на проверката, същият не е бил открит,
ето защо тя е била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били
служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа, единият от
които бил полицейски служител, тъй като била налице хипотезата на чл. 48, ал. 2
от ПИКЕЕ, те.е. променена е била схемата на свързване на електромера. Същите
тези лица били подписали и Констативния протокол.
Процесният
електромер в последствие бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в заключението на
лабораторията е констатирано, че бил осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като от електронната платка на електромера бил свален куплунгът на
връзката с котактора за контрол на капака на клемния блок. В резултат на
проверката БИМ бил издал Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване № 306/08.03.2016 г.
С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 1153 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 94,12 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 42 дни, като първата дата – 19.02.2015 г.-началото на
корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която била
констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената
техническа проверка – 02.04.2015 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг
предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната
фактура № **********/08.04.2016 г. (вж. чл. 51. ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената
сума. вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с
писмо с изх. № 14700476-1/08.04.2016 г. изпратило на адреса на му
кореспонденция (уведомление) за извършеното допълнително начисление. Същото
било получено от ищеца и е представено като доказателство към исковата молба.
КЕВР имало
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия (вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно
на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г), като раздел IX
от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В
конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във
връзка с чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че„.. в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата но
монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни",
тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична
експертиза не може да бъде установен точният процент на грешка, формулата,
която се прилага при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в
чл. 48, ал. 1,б .”б” ПИКЕЕ, като „при липса на точен измерител количеството
електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на
средството за търговско измерва¬не при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване
корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност
на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на
клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване”.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се е чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и законовото основание за преизчисление на
сметка на клиента (вж. Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. 1650/2014
г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, постановено по реда на чл.
290, ал.1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г.,
докладчик съдията Емилия Василева).
Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил
това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Въпросът кой бил
конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови
разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството електрическа
енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент, точно обратното-
единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши
едностранна корекция, е да бъде установено по съответния ред, че бил налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
за да се пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или
неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от
доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната
процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване,
а не да ангажирала отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказвало виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС,
ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 1 1.05 2016 г. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК,
II т.о, Решение N2115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156 / 2016
г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № оу-13/10.05.2008 г.
(ОУ на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи условия, на
базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен
снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти,
свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия3.
В чл. 28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата има следното съдържание:
„Чл.28. (1) ЕВН
ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът изготвя
справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
Според ответното
дружество не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в
ОУ да има ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т 6 ЗЕ), може да се обоснове,
само ако ОУ са изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г.
Това е изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставя изискване
за наличие на ред за уведомяване, но не вменява в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
2012 г.) няма подобна инструкция), още повече, че както отбелязахме по-горе,
такъв ред е предвиден.
Тълкуването на
ответното дружество се споделяло и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за територията на
Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на потребителя на
електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017 г.
на ВКС по т. д. № 961/2016 г., II т.о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД4 били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като
дословно чл. 24 имало следното съдържание:
„Чл.24. (1)
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД вьз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"
АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или ще му бъдат
възстановени със следващото плащане.”
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. няма особена
логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприема
диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта крайните снабдители
следвало да изменят общите си условия.
Моли съда да
отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
От изложените обстоятелства в исковата молба
се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по чл.55,
ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без
основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се
дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа
енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.
Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: писмо изх. № 14700476-1 от 08.04.2016 г.,
констативен протокол от 02.04.2015 г., констативен протокол № 306 от 08.03.2016
г., справка за коригиране на сметката за електроенергия, фактура № **********
от 08.04.2016 г., касов бон от 08.04.2016 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице Димитър Денев Димитров, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи
заключение, като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да се заплати от ответника в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
ДОПУСКА като свидетел по делото ДРАГОМИР
ТОТЕВ ДРАГАНОВ, който да се призове за съдебно заседание на
адреса, посочен в отговора на ответника.
На основание чл.176 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да се яви лично, за да
отговори на поставения въпрос от ответника в депозирания отговор по делото,
който следва да бъде вписан в призовката.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат А.М.
и пълномощно на юриск.Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице
предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 11.09.2018г.
от 09.50ч., за която дата да се призоват страните, свидетеля и вещото лице след
внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: