РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. В., 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:Г.П.Й.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500124 по описа за 2022 година
Делото е образувано по подадена от Община В. въззивна жалба против
решение на ВРС, постановено по гр.д. № 665/2021г, с което са уважени
исковите претенции на Р. В.С. с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 във
вр. с чл.225 , ал.1 КТ, за признаване незаконосъобразността на заповед №ПО-
02- 14-79/05.03.2021г. на кмета на община В. за прекратяване на трудовото
правоотношение, възстановяване на същия на заеманата преди уволнението
длъжност и присъждане на обезщетение за оставането му без работа поради
незаконосъобразността на уволнението в размер на 4170.00 лева, ведно със
законната лихва. С решението са присъдени на ищеца и разноските в размер
на 600.00 лева.
Въззивникът сочи, че решението е неправилно, тъй като не е изследвана
фактическата обстановка и не са взети предвид възраженията, направени в
отговора на исковата молба и представените доказателства, поради което и е
достигнал до погрешни правни изводи. Моли решението да бъде отменено,
като спорът бъде решен по същество. Претендират се и разноските.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия. В съдебно
заседание и в писмени бележки се поддържат доводите, изложени в исковата
молба.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания
Окръжният съд констатира следното: Страните са били в трудово
1
правоотношение за длъжността "Старши специалист в отдел „Местни данъци
и такси" към Община В.. Със Заповед №ПО-02- 14-79/05.03.2021г, Кметът на
Община В. като работодател е прекратил трудовото правоотношение със
служителя, считано от 08.03.2021 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Като
причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено: поради
определянето на длъжността за заемане от държавен служител със Заповед
№РД-02-11-324/05.03.2021г. Със същата заповед на кмета на Община В. е
наредено да се извърши трансформация на 2 щатни бройки "старши
специалист“ в отдел "МДТ" в 2 щатни бройки "младши експерт" в същия
отдел. На основание същата заповед и Решение №*, взето с Протокол
№*/07.02.2020г. на Общински съвет В., е утвърдено ново длъжностно
разписание на общинска администрация В., в сила от 08.03.2021г. в рамките
на структурата на отдела в общинската администрация.
С обжалваното решение ВРС е уважил обективно съединените искове
предявени от Р. В.С., като е признал незаконосъобразността на заповед
№ПО-02- 14-79/05.03.2021г. на кмета на община В. за прекратяване на
трудовото правоотношение, възстановил е ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност и е присъдил обезщетение за оставането му без работа
поради незаконосъобразността на уволнението в размер на 4170.00 лева,
ведно със законната лихва. Първоинстанционният съд е приел, че липсва
отговор от ответника по делото, че обжалваната заповед е незаконосъобразна,
тъй като не са представени като доказателства заповедта, с която се
трансформират двете щатни бройки, длъжностните характеристики на
длъжностите, заемани по трудово правоотношение и по служебно такова, за
да се прецени дали не е налице основанието определянето на длъжността за
заемане от държавен служител или съкращаване в щата, в който случай
работодателят следвало да се направи подбор по чл. 329 КТ. Приет за
основателен е също в обжалваното решение и довода на на служителя, че ако
се приеме , че е налице трансформация по чл.325, ал1, т.12 КТ, е налице
промяна в щатното разписание и числения състав на служителите в общината,
поради което е следвало Общинският съвет с решение да одобри , съгласно
чл.21, т.2 ЗМСМА, общата численост и структурата на общинската
адменистрация.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата
за основателна по следните съображения:
2
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2013 г., ОСГТК, по отношение на съдебното решение може да са налице
три вида пороци - нищожност, недопустимост и неправилност.
Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния
съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното
решение /чл. 269, изр. 1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен, предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Второинстанционното производство е ограничено въззивно
обжалване. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното
разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на
въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите
твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна
норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или
да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на
второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно
обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред
втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не
променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страни и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна поради следните съображения:
От доказателствата по делото е установено, че работодателят е упражнил
правото си да трансформира две щатни бройки от една длъжност в две щатни
бройки по служебно правоотношение, в рамките на един отдел – „Местни
данъци и такси“ на общинска администрация В.. Установено е, че длъжността
" старши специалист МДТ" в отдел МДТ е трансформирана в "Младши
експерт" в същия отдел на общинската администрация, като е спазена
процедурата за това, видно от издадена Заповед №РД-02-11-324/05.03.2021г.
за трансформацията и Решение №*, взето с Протокол №*/07.02.2020г. на
3
Общински съвет В., с което е утвърдена структурата на общинска
администрация В. и е одобрена обща численост от 166 бройки, от които
специализирана администрация- 89 щатни бройки. Тази структура и
численост на администрацията е спазена, видно от щатното разписание.
Видно от представените утвърдени длъжностни разписания, издадени на
основание Заповед №РД-02-11-230/11.02.2021г. на кмета на община В., и
решение №3, взето с протокол №2 /07.02.2020 на ОбС В., и последващото,
издадено на основание Заповед №РД-02-11-324/05.03.2021г. на кмета на
община В., и решение №3, взето с протокол №2 /07.02.2020 на ОбС В., няма
съкращаване на бройки от длъжности, включително и в отдел МДТ на
специализираната администрация на община В.. И двете разписания са в
рамките на решението на Общинския съвет за утвърждаване на структурата и
числеността на общинската администрация. При сравнение на двете
длъжностни разписания е видно, че съществувалата 1 бр. от длъжност старши
експерт „Принудително изпълнение“ липсва в новото разписание в сила от
08.03.2021г., както и че в последното са открити 2 бр. от длъжността “старши
юрисконсулт“.Поради това не може да се възприеме довода, че се касае за
съкращаване на длъжността на ищеца.
По въпроса за разграничението между основанията по чл. 325, ал. 1,
т. 12 КТ и чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице категорична и непротиворечива
съдебна практика, опредметена в решение № 231/12.06.2013 г. по гр. д. №
1353/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 268/21.11.2011 г. по гр. д. №
1414/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 117/23.04.2012 г. по гр. д. №
967/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 182/13.6.2014 г. по гр. д. № 479/2014
г. на ВКС, IV г. о., решение № 168/10.6.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на
ВКС, IV г. о., и др., с които е прието, че при тълкуването на чл. 325, ал. 1, т.
12 КТ, единствената предпоставка за законно упражняване на правото на
уволнение на работодателя е, длъжността да е определена за заемане от
държавен служител. При определяне на длъжността за заемане от държавен
служител, работодателят може да премахне част от присъщите й трудови
функции, както и едновременно с това да й придаде някои нови функции. Той
също така е властен да прехвърли част от функциите на длъжността,
предвидена за заемане от държавен служител, върху друга длъжност в
неговото предприятие. Във всички тези случаи уволнителното основание по
чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ ще бъде налице, когато длъжността, заемана досега по
4
трудово правоотношение и за която е предвидено да бъде заета по служебно
такова, запазва основните си, характеризиращи я трудови функции, без оглед
дали същевременно получава нови и губи част от старите си функции.
По въпроса за органа, който следва да вземе решение за трансформация също
е постановено решение № 117 от 23.04.12 г. по гр. дело № 967/11 г. на ІІІ г. о.,
в което е прието, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията
кметът на общината е териториален орган на изпълнителната власт. При
осъществяване на своите правомощия той се подпомага от общинската
администрация / чл. 34, чл. 36 и чл. 38 ЗА/. По аргумент от тези разпоредби
кметът е ръководител на общинската администрация, а по силата на чл. 44, ал.
1, т. 3 ЗМСМА той е и орган по назначаването на служителите в нея.
Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и
лица, работещи по трудово правоотношение, чрез заемането на длъжности,
чиито наименования се определят в Единния класификатор на длъжностите в
администрацията /ЕКДА/. В класификатора се посочва и разпределението на
длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на
длъжност и видът на правоотношението, по което тя се заема- чл. 12 и чл. 13
ЗА. По силата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл. и чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от наредбата за
прилагане на ЕКДА, приета с ПМС № 47/2004 г. на основание чл. 13, ал. 1 ЗА
и чл. 2, ал. 2 ЗДСл. , длъжностното разписание, в което се определят
конкретните длъжности, които ще се използват в администрацията, в това
число и по вид правоотношение /по аргумент от чл. 2, ал. 1 от наредбата за
прилагане на ЕКДА/ се утвърждава от органа по назначението, съответно от
ръководителя на администрацията, съгласно приложение № 1 към наредбата.
Въз основа на изложеното е изведен извод, че в правомощията на кмета е
утвърждаването и изменението на длъжностното разписание, включително на
вида и броя на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа
и на вида на правоотношението, по което те се заемат, в рамките на
определените от Общинския съвет структура на общинската администрация и
общата численост на персонала в нея.
Изводите на първоинстанционния съд относно необходимостта от
извършване на подбор съдът приема за неправилни. В решение № 36 от
16.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2592/2019 г., IV г. о., ГК, постановено в
производство, в което е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Подлежи ли на
5
контрол от съда правото на работодателя да прецени кои от заемащите една и
съща длъжност лица да останат по трудово правоотношение и кои да влязат в
процедура по заемане на длъжност, определена за заемане от държавен
служител, е прието, че работодателят разполага с правото да прецени колко
от щатните бройки за определена длъжност, при съобразяване на
Класификатора на длъжностите в администрацията по чл. 2, ал. 2 ЗдСл, да се
заемат по служебно правоотношение и тази му преценка не подлежи на
съдебен контрол.
Относно твърдението на жалбоподателя за злоупотреба с
право от страна на работодателя не са представени доказателства, а е в тежест
на работника да установи тези си твърдения. Твърденията са подкрепени
единствено с изискани от служителя с писмо №ПО-02-09/22.02.2021г.
писмени обяснения във връзка с нарушение на трудовата дисциплина и
дадени такива от същия, от което не може да бъде направен извод за
установена целенасоченост в действията на работодателя да използва
промяната във вида правоотношение за заемане на длъжността, за да
прекрати трудовия договор с ищцата. Както е посочено в решение № 292 от
17.12.18 г. по гр. дело № 2250/18 г. на ІІІ г. о. на ВКС, оборването на
презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ, е в тежест на работника,
като в случая доказателства в тази насока не са представени.
С оглед изложеното, решението на ВРС следва да бъде отменено, а
исковете -отхвърлени.
Искането на ответника по жалба за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, тъй като служителят е
освободен от внасяне на такси и разноски по трудови спорове - чл. 359 КТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 421 от 13.12.2021 г. по гр. д. № 665/21 г. на РС-
В., вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.В.С. с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 , ал.1 КТ искове за признаване
незаконосъобразността на Заповед № ПО- 02- 14-79/05.03.2021г. на кмета на
6
община В. за прекратяване на трудовото правоотношение, възстановяване на
същия на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на
обезщетение за оставането му без работа поради незаконосъобразността на
уволнението в размер 4170.00 лева, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска на 01.04.2021г до окончателното издължаване.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в 30-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7