МОТИВИ
към Присъда №260030/29.06.2021г. по
ВНЧХД№6/2021г. по описа на Окръжен съд- Хасково
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК.
С присъда №260009 от 12.10.2020г., постановена по НЧХД № 1110/2019г.
Районен съд- Хасково признал подсъдимите Р.Р.О. ЕГН **********, М.С.О. ЕГН
********** и Р.М.С. ЕГН ********** ***, за невинни в това, че на 25.04.2019г. в с.А. В., общ.М. б., обл.Х. в съучастие, като
съизвършители помежду си, причинили на М.К.К. ЕГН ********** *** лека телесна
повреда /две разкъсно-контузни рани на главата/, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал по повдигнатото им
обвинение за престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда РС- Хасково отхвърлил
предявения от частния тъжител М.К.К., против подсъдимите Р.Р.О., М.С.О. и
Р.М.С., граждански иск за сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата и направените разноски по делото.
На основание чл.190 ал.1 от НПК, с присъдата си РС-
Хасково осъдил частния тъжител М.К.К. да
заплати на подсъдимите Р.Р.О., М.С.О. и Р.М.С. направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в
размер на 900 лв..
Недоволен от присъдата останал частният тъжител,
който в срок депозира въззивна жалба, в която излага доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че в
първоинстанционното производство са били събрани достатъчно убедителни
доказателства в подкрепа на обвинението, каквито са заключението на вещото лице
по изготвената СМЕ, съдържанието на записите от национален тел.112, както и
материалите по приобщената по делото пр. пр. №1007/2017г. по описа на
РП-Хасково. В жалбата се изразява мнение, че съдът е интерпретирал и ценил
превратно така събраните доказателства, като прави анализ на същите в подкрепа
на обвинителната си теза. Направени са доказателствени искания за преразпит на
свидетели. Частният тъжител моли въззивната инстанция да отмени присъдата на
РС- Хасково и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за виновни за
извършеното спрямо него престъпление по чл.130 ал.1 НК, да уважи предявения
срещу тях граждански иск, както и да ги осъди да му заплатят сторените разноски
за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание частният тъжител поддържа
въззивната жалба. В пледоарията си пред въззивната инстанция повереникът на
частния тъжител адв.Ф. доразвива изложените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанцинния съдебен акт, като извършва подробен анализ на
събраните доказателства при разглеждането на делото от двете съдебни инстанции.
В заключение прави извод за доказаност на обвинението, основателност на
претенцията по предявения гражданския иск и разноските по делото.
От
своя страна подсъдимите и техният защитник адв.Р. оспорват въззивната жалба.
Защитата пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъдата. Излага
доводи за правилност и обоснованост на съдебния акт, като твърди, че по делото
не са били събрани доказателства за авторството на деянието. Моли въззивния съд
да потвърди обжалваната присъда, а на подзащитните й да бъдат присъдени
сторените от тях разноски по делото.
В
хода на въззивното производство са допуснати и извършени преразпити на вещото
лице д-р Х.Е. и св.С. Б., изискана и приобщена е информация от ОДМВР- Хасково.
Хасковският окръжен съд, като провери
правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите
доводи и извърши служебна проверка на същата, констатира следното:
Присъдата,
предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила. В съответствие с процесуалния регламент на
приложения ред за разглеждане на делото, са събрани доказателствата, относими
към рамкираната в тъжбата фактология. Въз основа на тези доказателства са
направени фактически изводи, спрямо които се установява превратност в
тълкуването на доказателствените източници и отдаване на превес на
оправдаващите подсъдимите доказателства, съдържащи се в депозираните от тях
обяснения.
Проведената
от първоинстанционния съд съд доказателствена дейност, за която съществени
пропуски или нарушения принципно не се откриват, ведно с извършената такава от
настоящата съдебна инстанция е довела до установяването на следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Р.Р.О. и М.С.О. били съпрузи, а подсъдимият Р.М.С.- техен
син. Тримата подсъдими и частният тъжител живеели в ******* и се познавали
преди инкриминираното деяние. Между тях били изградени предхождащи инцидента
конфликтни отношения, като те продължили и след него.
Подсъдимите ***** в *****, разположен в съседство на къщата им. Срещу
него, от другата страна на улицата, се намирал търговски обект, представляващ
питейно заведение и магазин, разделени с прозорец. Обектът бил стопанисван от
св.С. Б., която едновременно с това работела там. Между двата търговски обекта,
този на подсъдимите и този на св.Б., разстоянието било около 4-5 метра. Пред
заведението на св.Б. имало две стълби, от които се влизало вътре.
На
25.04.2019г. вечерта около 22.00 часа частният тъжител М.К. посетил въпросното
заведение. По същото време на една от масите в заведението били св.М. Х. и
св.Р. Р.. От своя страна св.С. Б., към този момент се намирала в магазинната
част на търговския обект, откъдето през разделителния прозорец наблюдавала
посетителите на заведението. По този начин св.Б. видяла как частният тъжител
влязъл в заведението, където постоял няколко минути прав, като през цялото
време разговарял по телефона, консумирал вода, след което излязъл навън. По
това време подс.Р.О. чистела магазина, който стопанисвало семейството й,
подс.М.О. миел автомобила си, спрян отпред, а подс.Р.С. бил в дома им,
разположен в съседство на магазина. При излизането си от питейното заведение,
частният тъжител и подс.М.О. си разменили обидни реплики, продиктувани от
предходните им конфликтни отношения. В това време подс.Р.О. излязла от техния
магазин, държейки в ръка механично пособие за почистване на под. С дървената
дръжка на уреда подс.Р.О. нанесла няколко удара по главата на тъжителя, като по
този начин му причинила две цепковидни разкъсно- контузни рани- четири
сантиметрова в дясната челно-теменна област на главата и три сантиметрова в
средната горна част на лявата слепоочна област, представляващи по своите
медико-биологични характеристики леки телесни повреди с разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК. В резултат на нанесените от
подсъдимата удари от раните по главата на частния тъжител потекла кръв. Веднага
след това същият се върнал в заведението и повикал св.С. Б., която по това
време била в намиращото се на долния етаж складово помещение на обекта, за да
подрежда стока. Когато се качила в заведението, тя видяла М.К. с кървяща рана
на главата, за което той й обяснил, че се сбили отвън. Уплашена от състоянието
на тъжителя, св.Б. се обадила от своя телефон на национален тел.112- първо в
22:51:22 часа, а след това и в 22:53:25 часа. Първият път поискала съдействие
от органите на полицията заради сбиване между 3-4 души, а впоследствие и за
оказване на медицинска помощ, тъй като от носа на пострадалия течала кръв.
Първо на място пристигнал екип на ЦСМП, който оказал медицинска помощ на М.К.,
във връзка с което му бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ №Б-298/25.04.2019г.
с отбелязване за снета анамнеза- сбиване. Във връзка със сигнала впоследствие
на място пристигнали и полицейските служители св.М. Д. и св.Р. Т., които снели
обяснения за случилото се от установените на място подсъдими. Отделно от това
съставили на подсъдимите и пострадалия Разпореждания по чл.64 ЗМВР да се
въздържат от действия по физическа и вербална разправа по между си. По случая
била образувана полицейска преписка рег.№ ***** г. по описа на РУ-Хасково, в
хода на която били снети писмени обяснения от участниците в инцидента. На 30.04.2019г.
тъжителят бил прегледан от съдебния лекар- д-р Х.Е., който издал на
освидетелстваното лице Съдебномедицинско удостоверение №***.. В същото било
отразено наличието на две
цепковидни разкъсно- контузни рани- четири сантиметрова в дясната челно-теменна
област на главата и три сантиметрова в средната горна част на лявата слепоочна
област.
Горната
фактическа обстановка се основава на събраните в първоинстанционното и
въззивното производство доказателства и се различава от приетата за установена
такава при неправилна интерпретация и анализ на приобщения доказателствен
материал от РС- Хасково.
Правилно
установено като доказано по делото е наличието на предхождащ инкриминираното
деяние конфликт между частния тъжител и тримата подсъдими, продължил и след
това. В подкрепа на този извод са приобщените по делото материали по
пр.вх.№197000-13853/2019г. по описа на РУ-Хасково, пр.вх.№197000-5019/20г. по
описа на РУ-Хасково и пр.пр.вх.№1007/2019г. по описа на РП- Хасково.
Коректно
са интерпретирани от първата инстанция свидетелските показания, касаещи
поведението на частния тъжител, а именно факта, че същият е влязъл в
заведението на св.Б. около 22.00ч. вечерта, където е останал за няколко минути,
след което е излязъл навън.
Оттук
нататък контролираната съдебна инстанция не е положила достатъчно усилия да
съпостави в пълен обем наличните по делото доказателства, поради което е
стигнала до погрешни изводи за случилото се извън заведението.
Действително показанията на св.Р. Р. и
св.М. Х. не съдържат никаква относима към предмета на доказване по делото
информация, макар да изглежда житейски напълно неоправдано за жителите на едно
малко населено място, каквото е ****, да не проявят любопитство за случващото
се на висок тон пред заведението. От друга страна не може да бъде пренебрегнато
и да не бъде обсъдено от съда, че св.Р. Р. е чул, че „отвън някакви хора се
карали, биели се“.
Вярно е
също така, че показанията на полицейските служители, посетили
местопроизшествието, са лишени от особена доказателствена значимост, предвид
липсата на конкретика по отношение фактите, относими към предмета на доказване.
Едновременно с това обаче по делото е приобщена изготвената от св.М. Д.
докладна записка рег.№12372/26.04.2019г. по описа на РУ-Хасково, съдържаща се в
приетата като писмено доказателство по делото пр.пр.№1007/2019г. по описа на
РП- Хасково. В изготвения от длъжностното лице в кръга на неговата служба
документ се споменава за физическа саморазправа между тримата подсъдими и
частния тъжител. Същото обстоятелство е отразено и в изготвените от
полицейските служители, посетили сигнала, Разпореждания по чл.64 от ЗМВР.
Последните са били съставени и връчени на участващите в конфликта лица на инкриминираната
дата. Алогично и напълно несъвместимо с обясненията на подсъдимите е
посещението на полицейските органи на местопроизшествието и съставянето от
тяхна страна на посочените документи при наличие на обикновена злополука,
изразяваща се с в твърдяното падане на частния тъжител. Житейски неоправдани
биха били и последващите действия на св.С. Б., която в разпита си в качеството
на свидетел пред въззивната инстанция, а и в сигнала, който подава на тел.112,
споменава за това, че е имало сбиване между лица.
Отделно от това прави впечатление, че никой от
свидетелите по делото не споменава за това М.К. да е бил пиян, в резултат на
което да е паднал по стълбите на заведението. В приобщения по делото като
доказателство Фиш за спешна медицинска помощ №Б-298/25.04.2019г. представителят
на ЦСМП, озовал се на подадения сигнал на тел.112, е отбелязал в графата за
анамнеза- сбиване. В този смисъл твърденията на подсъдимите за това, че М.К. е
паднал по стълбите на входа на заведението, остават абсолютно изолирани от останалия
доказателствен материал.
Действително обясненията на подсъдимия
представляват по своята същност доказателствено средство, но не бива да се
забравя, че тяхната природа е двойствена, поради което те имат и характер на
средство за защита. Те
могат да бъдат кредитирани с доверие, ако са достатъчно логични, последователни
и в случай, че не се оборват от други надлежно събрани и проверени
доказателства за същите факти. В настоящия случай обясненията на подсъдимите за
това какво се е случило процесната вечер не намират подкрепа в показанията на
свидетелите. И точно тук
е моментът да бъде обсъдено и заключението на вещото лице по изготвената и
приета по делото СМЕ. Видно от същото тъжителят е получил две цепковидни
разкъсно- контузни рани- четири сантиметрова в дясната челно-теменна област на
главата и три сантиметрова в средната горна част на лявата слепоочна област.
Тези увреждания били получени от действие на твърд, тъп предмет и можели да се
получат от удари с тояги, по начина и при обстоятелствата, описани от
пострадалия. Било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, което се отнасяло за всяка една от раните, а срокът за
възстановяване бил до 20 дни. В разпита си пред първата инстанция вещото лице
уточнява, че всяка от констатираните рани е причинена от отделен удар, като
поне два удара са били необходими да доведат до образуването на двете рани на
главата на пострадалия. Процесиите рани са причинени с продълговат предмет с
оформен ръб, може и някаква летва, но при всички случаи ставало въпрос за
продълговат предмет с дължина, която е по-голяма от сечението на предмета. Като
механизъм на получаване вещото лице д-р Е. допуска и възможността главата на
пострадалия да е била ударена поне два пъти в ръб, при слизане от стълби. В
изслушването си пред въззивния съд вещото лице определя тази възможност за
по-скоро теоретична и в действителност малко вероятна, предвид успоредността и
еднопосочното разположение, отпред-назад, на двете отделни рани. Отделно от
това намира местоположението на раните за съответно на механизма на
причиняването им- чрез удар с тояга, вдигната във въздуха, със замах в посока
напред и отгоре-надолу.
В случая
контролираният съд е отдал доверие единствено на спомената от вещото лице само
теоретична възможност раните на пострадалия да били причинени в резултат на
падане по стълби, като е обвързал изводите си със защитните версии на
подсъдимите. Приложеният по този начин от съда избирателен подход при преценка
достоверността на доказателствата, е довел до напълно погрешен извод както по
отношение фактите по делото, така и във връзка с извършеното престъпление и
неговия автор. Въззивният
съд намира за необходимо да отбележи, че в случаи като настоящия, когато са
налице противоречиви твърдения, изясняването на обективната истина по делото
налага събирането на контролни доказателства по отношение на главния факт.
Подобен подход е необходим с оглед извършването на преценка за достоверност на
противостоящите версии в свидетелските показания, респ. обяснения на подсъдимия,
като априори не може да бъде изключена правдивостта на което и да било от тях.
На анализ следва да бъде подложено и съответствието на застъпените версии с
останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
Възпроизвеждането на факти е дейност, строго индивидуална за всеки, която
зависи от обективни и субективни фактори – възраст; състояние на даващия
обяснения/показания при извършване на престъплението; наблюдателност; умение за
точно възпроизвеждане; интелектуални възможности; добросъвестност и желанието
за съдействие на компетентните органи при разкриване на обективната истина.
Изброените предпоставки, обуславящи правилното възприемане и коректно пресъздаване
на обстоятелствата, неизбежно рефлектират върху пълноценното и точно съдържание
на гласните доказателствени източници. Затова при оценка на обясненията и
свидетелските показания, те следва да се анализират обстойно и прецизно,
поотделно и в съвкупност с останалите доказателства, което не е било правилно
сторено от районния съд.
Настоящия
съдебен състав се солидаризира единствено с извода на първоинстанционния съд,
че по въпроса за авторството на деянието липсват преки доказателствени
източници. В случая обаче е налице посочената по-горе верига от косвени
доказателства, годни да доведат до обоснован извод за това, че престъплението е
извършено именно от подс.Р.О. по описания начин, време, място и обстановка на
осъществяването му. Правната
теория и съдебна практика са последователни и единодушни, че осъдителна присъда
може да се основава единствено на косвени
доказателства (Решение № 59 от 17. II.
1981 г. по н. д. № 6/81 г., II Н. О.. Решение № 80 от 26. II 1979 г. по н. д. №
56/79 г. на II Н. О.). Свързването на всяко косвено доказателство само по себе
си с основния факт е от такова естество, че обсъдено във връзка с всички
останали, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло и допринася да се
разкрие обективната истина досежно обстоятелствата, при които е извършено
престъплението и то по начина, описан в частната тъжба.
Както
в по-голямата част от случаите, така и в настоящия очевидци на побоя няма, освен тъжителят,
който не може да бъде свидетел в наказателното производство от частен характер,
тъй като качеството на свидетел и тъжител не може да се смесва. Но в настоящия
случай всеки свидетел пряко е възприел факти, които косвено се отнасят към
предмета на доказване и те образуват такава верига, че единствено възможният
извод е за авторството на деянието в лицето на подс.Р.О.. Както се посочи
по-горе една част от свидетелите са чули вдигналия се шум вън от заведението,
други- съобщеното им непосредствено след инцидента за сбиване, както и
възприемането на нараняванията на тъжителя и търсеното съдействие от негова
страна. На следващо място, твърденията на частния тъжител за нанесен му побой е
проверено чрез освидетелстване с констатиране на нараняванията му от съдебен
лекар, а впоследствие и чрез способът за доказване– съдебномедицинска
експертиза, която принципно не е пряк източник на доказателства,
но служи за тяхната проверка. Вещото лице е посочило механизма на уврежданията
след преглед напострадалия, като е заключил, че те са причинени от действие на
твърд, тъп предмет и могат да се получат от удари с тояга. Същевременно не се
доказва и тезата на подсъдимите, че тъжителят е употребил алкохол и под негово
въздействие е паднал по двете стълби пред заведението на св.Б..
Обект
на защита на престъплението по чл.130 ал.1 НК са здравето и телесната неприкосновеност
на гражданите, а посегателството върху тях се изразява в различни по характер и
степен увреждания, засягащи анатомичната цялост и физиологичните функции на
органи и тъкани на човешкия организъм, а в най-леките случай причиняване на
болка и страдание.
Изпълнителното
деяние на престъплението се изразява в увреждане на здравето, което може да
бъде причинено както чрез действие, така и чрез бездействие. Престъпният
резултат по чл. 130, ал. 1 от НК се изразява в разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Такова ще бъде налице, когато
уврежданията на организма са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за
кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на
анатомическата цялост на организма или тъканите, както и до леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието (ППВС № 3/79 г.).
От
субективна страна нанасянето на лека телесна повреда е умишлено деяние и може
да бъде осъществено при форма на вината пряк или евентуален умисъл.
Предвид
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че в конкретния случай
доказателствената съвкупност по делото категорично и безсъмнено обезпечава
единствения възможен и правилен извод, че на 25.04.2019г.
в с.А. В., общ.М. б., обл. Х., подс.Р.Р.О. причинила на М.К. *** лека телесна
повреда /две разкъсно-контузни рани на главата/, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
поради което същата следва да бъде призната за виновна в извършване на
престъпление по чл.130 ал.1 НК.
Доколкото по делото се установяват
безспорно само причинените от действията на подс.Р.О. телесни повреди на
пострадалия, а такива доказателства, макар и косвени липсват по отношение на
другите двама подсъдими, то същите следва да бъдат признати за невинни и
оправдани, а подс.Р.О. от своя страна- оправдана за това, че е извършила
престъплението в съучастие с другите подсъдими.
Отделно от това настоящата съдебна
инстанция не смята за необходимо да коментира описаните в частната тъжба
наранявания по тялото на пострадалия, доколкото с разпореждането на РС-Хасково
подсъдимите не са били предадени на съд за причиняването им, а и доказателства
в тази насока не се събраха.
Съдът
призна подсъдимата за виновна по посочения текст от НК, като отчете, че са
налице кумулативните предпоставки за освобождаването й от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание, тъй като: 1/ За извършеното
от нея престъпление е предвидено наказание до лишаване от свобода до две години
или пробация. 2/ 2а/Деецът не е осъждан за престъпление от общ характер.
2б/Установено по делото е, че деецът не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV от НК.
3/ Не са констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва
да бъдат възстановени. Предвид това съдът освободи подсъдимата от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание „глоба“, в размер на 1000 лв.
При определяне наказанието
"Глоба", съдът съобрази размера й с възрастта на подсъдимата и
семейното й положение. Същата е на средна възраст и трудово ангажирана, предвид
данните за стопанисвания от семейството й магазин. Съдът прие, че минималният
размер на глобата е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
подсъдимата, като в същото време ще въздейства възпиращо на нея и останалите
членове на обществото срещу извършването на други противообществени прояви в
бъдеще.
Съдът
се произнесе и по предявения граждански иск, като прие, че претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди е основателна само по отношение подс.Р.Р.О.
и то до размера от 1000 лв., предвид вида и характера на причинените телесни
увреждания и установената практика за тяхното обезщетяване. Доколкото присъдата
на РС- Хасково в оправдателната й част, касаеща подс.М.С.О. и подс.Р.М.С., е
потвърдена от настоящата съдебна инстанция, то гражданският иск срещу
посочените лица и в останалата му част, до пълния предявен размер от 3000 лева,
се явява неоснователен.
В случая по категоричен и безспорен начин,
описан по-горе, в наказателния процес се доказа, че събитието, от което
произтичат неимуществените вреди за пострадалия действително е настъпило, че
това събитие има характер на престъпление по смисъла на НК, че е извършено
виновно от подсъдимата, както и че настъпилата вреда се намира в пряка и
непосредствена връзка с деянието. Предвид това, че основание на гражданския иск
в наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението /т. 1 от
ППВС № 9 / 1961 г., изм. с ППВС № 7/1987 г. /, съдът прие, че са налице всички
елементи за уважаването на предявената гражданска претенция до размера на
доказаното обвинение, като следва да бъде присъдена и законната лихва от деня
на увреждането до окончателното изплащане на задължението. Съдът определя
размера на обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съгласно
константната практика понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат
характерът и тежестта на уврежданията, продължителността на търпените болки и
страдания, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи
физически и социален дискомфорт за определен период от време. В конкретния
случай от приетата съдебно-медицинска експертиза по категоричен начин се
установяват причинените телесни увреждания и необходимия период от време за
възстановяването на пострадалия до 20 дни. Предвид вида и характера на
причинените телесни увреждания и установената практика за тяхното обезщетяване,
настоящата съдебна инстанция намира за справедлив така определения размер от 1000
лева, представляващи обезщетение за причинените от подс.Р.Р.О. на пострадалия
М.К.К. неимуществени вреди от деянието.
Така,
при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната
инстанция констатира наличието на основания, налагащи неговата частична отмяна,
и потвърждаването му в останалата му част, поради което и на основание чл.336
ал.1 т.2 НПК постанови своята присъда.
Председател: Членове: 1. 2.