№ 19043
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110134357 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1
във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр****************,
срещу ответник Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*****************, с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума от 2836,08
лева/лв./, от които сумата 2459,31 лева (двe хиляди четиристотин петдесет и девет лева и 31
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия/ТЕ/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от
7.4.2023г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането,
и сумата 296,77 лева (двеста деветдесет и шест лева и 77 стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главница ТЕ за период от 15.9.2021г. до 27.3.2023г., и сумата 67,43
лева (шестдесет и седем лева и 43 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със
законна лихва за период от 7.4.2023г. до изплащане на вземането, и сумата 12,57 лева
(дванадесет лева и 57 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница ДР за
период от 16.7.2020г. до 27.3.2023г., като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ
се на адрес гр.*****************, аб.№******, и инсталация № **********, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 11324/21.4.2023г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
18917/2023г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
1
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес посочен в ИМ - гр.*****************, аб.№******, и инсталация № **********,
ИД№ ******. Посочва, че съгласно действащите през този период общи условия/ОУ/- чл.33
от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така
имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,
ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията
по ал.2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова са начислени и лихви.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете като
неоснователни и по размер. Оспорва, че сумите са погасени по давност. Оспорва, че не е
доставена топлоенергия за имота в процесния период, но не оспорва, че за процесния имот е
открита посочената партида.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло.
БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните права и обстоятелства – само
обстоятелтвото, свързано с това, че за имота е открита партида при ищеца.
В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален
представител по пълномощно поддържа подадената ИМ и моли съдът да уважи исковите
претенции. Претендират се разноски по представен списък на съда.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява от адвокат. С
молба с вх.№ 283427/11.10.2023г. моли делото да се разгледа в негово отсъствие, поддържа
оспорванията си направени в ОИМ и моли исковете да се отхвърлят, като се присъдят
разноски и се представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. третото лице помагач Д., ЕИК **********, редовно призован, не се
представлява. Депозирало е писмена молба с доказателства с вх. № 258065/18.09.2023г.,
която е приета от съда.
Съдът, като съобрази правилото на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по
делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
2
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 98498/7.4.2023г. по
което е образувано ЧГД№ 18917/2023г. по опис на СРС/л.8-12/; документ за внесена
държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
6.4.2023г./л.13/; Договор №343/20.12.2000г. между Т.С.С. и СЕС за избор на ФДР/л.14-
15/; Протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР ведно със списък на СЕС/л.16-19/; справка за
заявен отопляем обем в която за ап.36 фигурира ответника/л.21-23/; Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 73, том LVII, дело № 11353/5.6.1996г. по силата на който
ответника е придобила собствеността на процесния апартамент/л.24-25/; молба-декларация
от 10.2.1998г. до ищеца за откриване на партида подадена от ответника и посочила, че имота
се ползва от 4 човека за аб.№******/л.26-27/; обща фактура от 31.7.2021г./л.28-29/ и от
31.7.2022г./л.30-31/; Извлечение от сметки по месеци за процесния период за абонат №
******/ с инсталация № **********/л.32/; Договор от 3.6.2020г. сключен между Т.С. и Д.,
ЕИК **********/л.33-40/; Обши условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от Т.С. на потребители в гр.София публикувани в пресата/в-к Монитор/л.41/; пълномощно
за ищеца/л.42/; приложени към ОИМ на ответника отчети на уреди в процесния апартамент
от 5.5.2021г. и от 17.5.2022г./л.60-61/.
По делото е приета молба с вх.№ 258065/18.9.2023г. на третото лице помагач Д. с
представени доказателства за извършени отчети в процесния имот/л.73-95/.
По делото е прието предходното заповедно производство по образуваното ЧГД №
18917/2023г. по опис на СРС.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно техническа експертиза
/СТЕ-л.96-109/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за сградата, в която се намира
процесният имот е с непрекъснато топлоснабдяване за процесния период, извършвани са
ежемесечни отчети на потребената ТЕ и е приспадната ТЕ за технологични нужди от
отчетената ежемесечна енергия за сметка на ищеца съгласно нормативните изисквания. В
имота всички радиатори са с нулев отчет за процесния период. Има монтиран водомер за
топла вода. Начислена е сградна инсталация. В банята е налична шранг лира, за която също
е начислена ТЕ на максимална мощност за двата отоплителни сезона в процесния период. За
процесния период са извършени два отчета, като абонатът е осигурил достъп за отчетите.
Общата начислена сума за потребената ТЕ за аб.№ ****** за процесния период е 2492,83лв.,
като в сумата не са включени лихви за забава, суми за отчитане на уредите и прихваната
сумйи за предходни периоди.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.111-117/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за процесния период процесния
период ответника дължи общо сумата 2771,87 лева за главници ТЕ и ДР, и за лихви, като
67,43лв. е главница за ДР, и 295,22лв. са общо дължимите лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
3
изводи:
Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.422 и чл.415 ГПК от
заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение.
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната
изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е
длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответника в качеството си на ползвател на процесния
топлоснабден имот има качеството „потребител” по смисъла на чл.150 ЗЕ, като безспорно се
установява, че процесния имот е собственост на ответника. Страните са били във валидни
облигационни отношения по силата на договор за доставка на топлинна енергия през
релевирания период при Общи условия за битови нужди.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, както и
4
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период.
Въз основа на заключенията на вещите лица може да се заключи, че общата начислена
главница за процесния период за ТЕ е в размер на 2409,23 лв., задължение за дялово
разпределение в размер на 67,43 лв., законна лихва върху общите месечни задължения за
периода 15.9.2021г. - 27.3.2023 г. (сума за отопление, сградна инсталация и сума за битова
гореща вода) в размер на 282,65 лв. и върху сумите за дялово разпределение 12,57 лв.
По отношение на всички възражения на ответника, който оспорва да дължи
претендираните суми по издадената ЗИ по чл.410 ГПК е видно, че същите са неоснователни
и следва да се отхвърлят от съда.
Единственото възражение, което следва да се разгледа от съда, защото има значение за
спора е какви суми са погасени по давност, както и дали се дължи лихва върху сумата за
дялово разпределение.
По възражението за настъпило погасяване по давност на сумите същото е частично
основателно. Видно е от ЧГД №18917/2023г. на СРС, което е предхождащото заповедно
производство на настоящото исково, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено в СРС на
7.4.2023г. Съгласно ТР №3/2011г. от 18.5.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се
причисляват към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение
на повтарящи се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност.
Относно лихвите на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната
погасителна давност. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на
ОСГТК, вр. решения 111/8.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение
173/28.20.2010г. по ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
теченето на давността се прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на заявление по
чл.410 ГПК от ищеца пред съда. Следователно възражението на ответника за погасени по
давност суми е частично основателно, доколкото сумите предявени за период преди
31.1.2021г. са погасени по давност. Съгласно заключението на вещото лице по приетата ССЕ
това е разликата за главница ТЕ за сумата над 1778,79лв. до предявените 2459,31 лева, т.е.
5
иска за главница за ТЕ е основателен и следва да се уважи за главница ТЕ в размер на
1778,79лв. и за период 1.2.2021г.-30.4.2022г.
По отношение на лихвите, съдът също достига до извод, че лихвата изчислена върху
главницата за ТЕ не е погасена по давност и следва да се присъди, но в размер от 282,26лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 27.03.2023г., като съгласно ОУ на ищеца, които се прилагат по
отношение на ответника в настоящия случай, тази лихва се дължи, защото сумите за ТЕ не
са заплатени в разписаните срокове съгласно чл.32 и чл.33 от ОУ – 45 дневен срок след
изтичане на отчетния период. Тази лихва изчислена с електронен калкулатор на НАП върху
главница от 1778,79лв. е в размер на 282,26лв., следователно в този размер следва да се
уважи и да се отхвърли за разликата до 296,77лв.
По отношение на претенцията на ищеца за мораторна лихва върху ДР от 16.7.2020г. до
27.3.2023г. в размер на 12,57лв. същата е неоснователна и не следва да се уважава. По тази
претенция съдът намира следното - в общите условия/ОУ/ на ищеца няма установен
специален ред за настъпването на изискуемостта на вземането за стойността на услугата
дялово разпределение/главницата/, поради което приложими са правилата на Закона за
задълженията и договорите/ЗЗД/ и в частност чл.84, ал.2 ЗЗД по отношението на изпадането
на ответника в забава. По делото няма други данни за покана на ответника да заплати
стойността на услугата дялово разпределение/ДР-главницата/ освен подаването на заявление
по чл.410 ГПК пред СРС на 7.4.2023г. по ЧГД№ 18917/2023г. по описа на СРС. Затова искът
за обезщетение в размер на законната лихва за забава върху стойността на услугата дялово
разпределение за процесния период (преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК в
съда) е изцяло неоснователен. Следователно и лихвата върху ДР от 12,57 лева също е
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло този иск.
При така установеното от съдът и с оглед изводите до които съдът достига, намира
исковете за основателни за следните суми - за сумата в размер на 1778,79 лева за периода
1.2.2021г. – 30.4.2022г. за ТЕ, а за разликата над тази сума до предявените 2459,31 лева и за
период 1.5.2020г.-31.1.2021г. следва да се отхвърли, следва да се присъди законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда и за главницата за ДР, лихвата за забава
върху ТЕ следва да се присъди в размер от 282,26лв., следва да се присъди и главницата за
ДР така както е предявена и за размера й от 67,43лв. На отхвърляне подлежи лихвата за
забава за ДР от 12,57лв. преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК в съда.
Същевременно, доколкото ответника, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимите суми, дължи заплащането им.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Разноски са сторени от ищеца в размер на 1094,35лв. за исковото производство, от
които 94,35лв. доплатена ДТ, 800лв. депозити за ССЕ и СТЕ, и 200лв. за
юр.к.възнаграждение, както и 106,72лв. в заповедното производство. Общо за двете
6
производства разноските са 1201,07лв., като съразмерно с уважената част от исковете следва
да се присъди сума в размер на 901,40лв.
На ответника съдът следва да присъди разноски в настоящото производство от 150лв.
за адв.хонорар съразмерно с отхв.част от исковете – 37,42лв.
Списъци с разноски по чл.80 ГПК представят и двете страни /л.119 за ищец и л.70 за
ответник/, като двете страни нямат възражения по списъците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр****************, и ответника Р. В. Н., ЕГН
**********, с адрес гр.*****************, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума от 2128,48 лева/лв./, от които сумата 1778,79 лева представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период 1.2.2021г.-
30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 7.4.2023г./дата на подаване на заявление
по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, и сумата 282,26 лева представляваща
мораторна лихва върху главница ТЕ за период от 15.9.2021г. до 27.3.2023г., и сумата 67,43
лева представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за
период 1.5.2020г.-30.4.2022г., ведно със законна лихва за период от 7.4.2023г. до изплащане
на вземането, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр.*****************, аб.№******, и инсталация № **********, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 11324/21.4.2023г. по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №
18917/2023г. на СРС, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 и
сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
исковете за главница ТЕ за разликата над 1778,79лв. до предявените с ИМ сума от 2459,31
лева и за период 1.5.2020г.-31.1.2021г./поради погасяване по давност/, както и за лихва
върху ТЕ за разликата над уважените 282,26лв. до предявените 296,77 лв., както и за сумата
12,57 лева представляваща мораторна лихва върху главница ДР за период от 16.7.2020г. до
27.3.2023г.
ОСЪЖДА Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр.*****************, да заплати на
Т.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр****************, СУМАТА
от 901,40 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по
настоящото исково производство и по ЧГД № 18917/2023г. на СРС съразмерно с уважената
част от исковете, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр****************, да заплати на Р. В. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.*****************, СУМАТА от 37,42 лева/лв./, представляващи сторените пред СРС
съдебно деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Д., ЕИК **********, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Т.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение и на 3-то лице
помагач!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8