№ 17805
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110137796 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
****/24.01.2023 г./ на Р. В. Р., А. Т. Р. и Р. Х. Р. срещу ****, с която са предявени искове за
осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност
следните суми: 950 евро – недължимо платени договорни лихви по Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция №
*****/15.12.2012 г. за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от
12.07.2022 г. до окончателното плащане; 50 евро – недължимо платена годишна такса за
управление на кредита за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната
лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане. Претендират разноските по делото.
Ищците твърдят, че договорът е сключен с ****, чийто универсален правоприемник е
ответникът, като Р. В. Р. и А. Т. Р. са кредитополучатели, а Р. Х. Р. – солидарен длъжник.
Излагат, че сумата по кредита е в размер на 49 000 евро, но те са усвоили само 40 000 евро, а
сумата от 9 000 евро е останала неусвоена поради извършено документно престъпление.
Сочат, че ответникът едностранно е увеличил месечната анюитетна вноска и те я заплащали,
въпреки че не били предварително уведомени за повишаване на лихвения процент. Считат,
че по този начин месечните вноски започнали да покриват по-малка част от главницата,
поради което годишната такса за управление била увеличена в сравнение с първоначално
договорените условия на кредита. Сочат, че клаузите на т. 1.6.2., т. 1.7., т. 1.8.2.1., т. 1.8.2.2.
и т. 1.8.3. са неравноправни и нищожни. Изтъкват, че първите две клаузи не дават яснота
относно метода за определяне размера на базовия лихвен процент по кредита, като боравят с
неясния израз „базисни точки“. Посочват, че клаузите за лихвата са неравноправни, защото
дават право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, като окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.
Излагат, че петте клаузи са неравноправни, защото позволяват на търговеца или доставчика
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
1
основание. Твърдят, че оспорените клаузи не са индивидуално договорени, а разпоредбите
на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП са неприложими, защото договорът не е безсрочен и за ищците
не е предвидена възможност да го прекратят. Сочат, че в случая не са били налице
основания за повишаване на базовия лихвен процент, защото всички външни индекси след
подписването на договора са спаднали драстично, което е предполагало намаляване на
лихвата, но банката не е спазила собствената си методология за изчисляване на базовия
лихвен процент. Евентуално сочат, че лихвата е била неправилно изчислена. Считат, че
плащането на суми по нищожните клаузи е извършено при начална липса на основание.
Искането за солидарно получаване на сумите обосновават при твърдения, че през исковия
период тримата ищци са заплащали вноските по кредита заради уговорената в договора
тяхна солидарност, от която считат, че произтича и активната им солидарност. Последната
обосновават и с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК при твърдения, че ищците Р. В. Р. и А. Т. Р.
са съпрузи. В случай че съдът не приеме наличието на активна солидарност, всеки ищец
претендира по 1/3 от процесните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е извършвано увеличение на
вноските и таксата за управление по кредита. Твърди, че ищците са изпратили до него
запитвания във връзка с неравноправни и нищожни клаузи, на които ответникът е отговорил
с покана за преразглеждане на условията на договора за кредит и намаляване на лихвения
процент поради значително по-ниските нива на лихвите спрямо прилаганите към датата на
сключване на договора, но те не се явили за преразглеждане на клаузите, а предявили
настоящите искове. Счита, че разликата се дължи на промяна на индекса EURIBOR, стоящ
извън волята на банката, спрямо датата на изготвяне на погасителния план, поради което
може да се постигне ефект на възстановяване на надплатените по погасителния план суми
съобразно плаващия компонент чрез сключване на анекс и подписване на нов погасителен
план. Оспорва да са налице неравноправни клаузи, уреждащи дължимата по кредита лихва.
Твърди, че тя представлява сбор от два компонента – променлив /6-месечен EURIBOR/ и
постоянен /730 базисни точки/, като вторият компонент не означава базов лихвен процент, а
е определен в т. 4.6. от договора и се равнява на 7.3 %. Счита, че в случая е приложимо
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП. Оспорва по договора да се прилага референтна
лихва, от което да следва необходимост от посочване на методика. Оспорва твърденията, че
клаузите не са индивидуално уговорени и поради това нищожни. Изтъква, че те са
индивидуално договорени, ясни и разбираеми. Оспорва, че клаузата за наказателна лихва е
неравноправна, като излага, че тази лихва се определя от дължимата договорна лихва,
увеличена с 10 %. Изтъква, че в случая по кредита не е начислявана наказателна лихва,
защото не са допускани просрочия. Излага, че обективираните в договора и общите условия
клаузи са действителни, поради което страните дължат добросъвестното им изпълнение.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
С протоколно определение от 28.09.2023 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК
изменение на размера на предявения иск за връщане на недължимо платени договорни
лихви за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., като същият е увеличен на сумата от
10 313.93 евро.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните, а и от писмените доказателства се установява, че между
****, чийто правоприемник е **** – в качеството на кредитор, А. Т. Р. и Р. В. Р. – в
качеството на кредитополучатели, и Р. Х. Р. – в качеството на солидарен длъжник, е
сключен Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни
2
работи, ремонт и реконструкция № *****/15.12.2012 г.
В т. 1.1., т. 1.2., т. 1.3. и т. 1.5. от договора страните са постигнали съгласие,
че банката предоставя на кредитополучателите анюитетен ипотечен кредит в размер на
49 000 евро, както следва: 40 000 евро – за финансиране на покупка на недвижим имот;
9 000 евро – за финансиране на довършителни работи, ремонт и реконструкция.
Съгласно т. 1.6. формираният редовен дълг по кредита се олихвява, както следва: за
първата година, считано от датата на първо усвояване на средства по кредита, главницата по
кредита се олихвява с годишен лихвен процент за редовен дълг в размер на 9.45 % /т. 1.6.1./;
след изтичане на срока по т. 1.6.1. непогасената част от главницата по кредита се олихвява с
плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия 6-месечен
EURIBOR плюс надбавка в размер на 730 базисни точки, но не по-малко от лихвения
процент по т. 1.6.1. В т. 4.6. е уговорено, че една базисна точка е равна на 1/100 от един
процентен пункт или 0.01 процентни пункта. Според т. 4.1.2. 6-месечният EURIBOR е
междубанковият лихвен процент „продава“ за 6-месечни депозити в евро за Еврозоната,
публикуван на страница EURIBOR на REUTERS, който се изготвя като средна величина от
котировките „продава“, подадени от представителна група банки, като се приемат
изписаните стойности на индекса, закръглен до втория десетичен знак, публикуван в 11:00
часа централно европейско време 2 работни дни преди 15 юни и 15 декември, и важи от 15
юни и 15 декември /съответно първия следващ работен ден, ако някоя от посочените дати е
неработен ден/ до деня, предхождащ първия работен ден от следващия 6-месечен период
включително, като банката уведомява кредитополучателите и солидарните длъжници за
размера на прилагания EURIBOR индекс чрез изнасяне на информацията на видно място в
банковите салони. В т. 1.6.3. е посочено, че действащият към датата на сключване на
договора 6-месечен EURIBOR е 0.94 %.
Съгласно т. 4.5.1. банката уведомява писмено най-малко 2 седмици предварително
кредитополучателите/солидарните длъжници относно предстоящата промяна и датата, от
която тя ще се прилага, а при анюитетни кредити предоставя при поискване новия
погасителен план със служебно преизчислени погасителни вноски по кредита, като
измененията влизат в сила от датата, посочена от банката в уведомлението, и са
задължителни за страните, без да е необходимо допълнително писмено предоговоряне.
Според т. 4.5.2. ако кредитополучателите/солидарните длъжници не са съгласни с промяната
на лихвата, имат право до влизане в сила на изменението й да погасят изцяло предсрочно
кредита, без да дължат заплащане на комисиона за предсрочно погасяване.
В т. 1.7. е уговорено, че лихвата за просрочие /наказателна лихва/ по кредита е в
размер на размера на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 базисни точки на годишна
база и при спазване на условията на раздел ІІ, т. 4 от договора.
Съгласно т. 1.8. кредитополучателите дължат на банката заплащането на такси и
комисиони, включително комисиона за управление на кредита по т. 1.8.2., която за първата
година от срока на действие на договора за кредит е еднократна такса в размер на 1.50 %
върху разрешения размер на кредита и е дължима при сключване на договора /т. 1.8.2.1./, а
за всяка следваща година от срока на действие на договора за кредит е съгласно действащата
Тарифа на банката към датата на възникване на вземането и е дължима в началото на всеки
следващ годишен /или остатъчен/ период от срока на действие на договора за кредит /т.
1.8.2.2./. В т. 1.8.3. е предвидено, че при предсрочно частично или пълно погасяване на
кредита се дължи комисиона в размер на 5 % върху размера на предсрочно погасяваната
част от главницата, като в т. 1.8.3.1., т. 1.8.3.2. и т. 1.8.3.3. са посочени изключения, при
които такава комисиона не се дължи.
В т. 1.10. е уговорено, че крайният срок за погасяване на всички дължими по договора
суми /в т. ч. главница, лихва, такси, комисиони, наказателна лихва, разноски/ е 360 месеца
след датата на усвояването на кредита, но не по-късно от 10.01.2043 г.
3
Съгласно т. 1.11. погасяването на главницата по кредита се извършва на 360 равни
месечни анюитетни вноски, дължими ежемесечно, съгласно погасителен план – Приложение
1 към договора.
В т. 7.1.3.1. е уговорено, че кредитът се предоставя на всички кредитополучатели при
условията на солидарна отговорност съгласно разпоредбите на ЗЗД и всеки отговаря в
пълен размер за изпълнението на всяко и всички задължения по договора, а според т. 7.1.4.
кредитополучателите и солидарният съдлъжник отговарят за изпълнението на задълженията
по договора при условията на солидарна отговорност съгласно ЗЗД.
Съгласно т. 10.2.15. кредитополучателите и солидарният длъжник декларират, че преди
сключване на договора им е бил предоставен за запознаване и обсъждане примерен проект
на договора, със съдържанието на който те внимателно са се запознали, както и че по
отношение на всяка от клаузите на предложения проект предварително им е дадена
възможност за преговори, обсъждане и индивидуално договаряне.
От приетото без възражения на страните заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което е обективно и компетентно изготвено, и от разясненията на вещо лице в
открито заседание, се установява следното: Усвоената сума по Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция е в
размер на 49 000 евро, като сумата е усвоена на 21.01.2013 г. Лихвеният процент EURIBOR
представлява средното лихвено равнище, при което банките в Еврозоната си разменят
срочни депозити в евро. Той се изчислява от Европейската банкова федерация в Брюксел
/Белгия/, която представлява интересите на 3 000 кредитни институции в страните-членки
на Европейския съюз, а също и на Исландия, Норвегия и Швейцария. Обявява се ежедневно
в 11.00 часа /централно европейско време/ на страница „EURIBOR=“ на REUTЕRS и показва
базовата лихва на междубанковия паричен пазар в Еврозоната за депозити в евро за 1, 3, 6 и
12 месеца. 6-месечният EURIBOR е междубанковият лихвен процент „продава“ за 6-месечни
депозити в евро за Еврозоната. За периода от 15.12.2012 г. /датата на сключване на договора/
до датата на изготвяне на заключението размерът на 6-месечния EURIBOR се е променял,
като от 13.12.2012 г. до края на исковия период /11.07.2022 г./ той е бил под стойността му
към датата на сключване на договора /0.94 %/. По договора не е имало промяна в лихвения
процент и не е съобразявано увеличаване или намаляване на EURIBOR. Внесените суми за
погасяване на задълженията по процесния кредит са в размер на 49 058.03 евро, като те са
внасяни на каса от Р. Р. и от А. Р., както и от трети лица, а за плащанията за периода от
05.02.2013 г. до 10.02.2014 г. няма данни кой ги е извършил, защото архивът на банката е
унищожен. С плащане на суми в общ размер на 49 058.03 евро са погасени следните
задължения: 4 461.89 евро – главница; 42 322.53 евро – възнаградителни лихви; 2 112.61
евро – годишни такси за управление; 19.94 евро – наказателна лихва; 141.06 евро – такса за
поддръжка на сметка. Погасените суми за главница и възнаградителни лихви по месеци не
съответстват на задълженията по месеци съгласно погасителния план по същите показатели,
защото е погасявана месечна вноска /главница и лихва/ в размер на 413.86 евро, а съгласно
погасителния план месечната вноска /главница и лихва/ е в размер на 415.04 евро. Плащайки
по-малката сума, ищците се считат за изрядни платци по системата на банката, защото се
касае за технически проблем, възникнал при миграцията на кредитите на **** в системата
на ****. Начислената редовна лихва за периода 15.12.2012 г. – 11.07.2022 г. съобразно
формулата по т. 1.6.2. от договора е в размер на 42 570.99 евро, а реално заплатената от
ищците е в размер на 42 322.53 евро, поради което има сума за доплащане от ищците в
размер на 248.46 евро. За периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г. договорените лихви и
таксите за управление са изчислени в съответствие с изискванията на процесния договор.
Като се вземе предвид размерът на начислената редовна лихва до датата на исковата молба
съобразно формулата по т. 1.6.2. от договора, оставащата главница е в размер на 44 256.43
евро. В останалата част заключението на съдебно-счетоводната експертиза касае или
въпроси, които нямат връзка с предявените искове, нито с относимите към предмета на
4
делото възражения на страните, или въпроси, които са некоректно формулирани поради
неправилно посочване от страните на необхванатата от погасителната давност част от
исковия период, поради което съдът не го обсъжда в тази част и не го ползва при
изграждане на фактическите си изводи по делото.
От приетото без оспорвания на страните заключение на допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че за периода от сключването на договора до датата на
подаване на исковата молба разликата между платената лихва и лихвата, начислена при
прилагане на действащия 6-месечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 730 базисни
точки, без да се взема предвид лихвеният процент по т. 1.6.1. от договора, е в размер на
10 313.93 евро /погасена лихва в размер на 42 322.53 евро – начислена при горните условия
лихва в размер на 32 008.60 евро/.
Другите събрани по делото доказателства не допринасят за изясняването му от
фактическа страна, поради което съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Предявените осъдителни искове за връщане на сумите от 10 313.93 евро и от 50 евро са
такива с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като изложените в исковата молба
фактически твърдения са за начална липса на основание за получаване от ответника на
процесните суми. С предявените искове се цели защита на ищците срещу твърдяното от тях
едностранно увеличение от ответника на възнаградителната лихва по договор за кредит и
неизвършване на съответното намаление при промяна на пазарните условия, срещу
прилагането на неравноправни клаузи в договора и срещу неправилно изчисление на
дължимите възнаградителни лихви и годишни такси за управление за исковия период, и
възстановяване в патримониума им на надвзети по този начин от ответника парични суми.
За основателността на исковете в доказателствена тежест на ищците е да установят
следните обстоятелства: извършена от тях в полза на ответника престация на определено
благо – парични суми в размер на 10 313.93 евро и на 50 евро; получаване на сумите от
ответника; наличие на основание за активна солидарност.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
наличието на правно основание за получаване на процесните суми, което предполага да
установи: наличието на валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция № *****/15.12.2012 г. и включващо в съдържанието си валидни
клаузи за възнаградителна лихва и такса управление; че клаузите за възнаградителна лихва и
такса управление са индивидуално уговорени; че възнаградителната лихва и таксата
управление през периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г. са изчислени правилно и в
съответствие с постигнатите уговорки.
В случая по делото е установено наличието между страните на облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за ипотечен кредит и включващо в съдържанието
си уговорки за възнаградителна лихва и за годишна такса за управление на кредита.
Възражението на ищците за частично усвояване на предоставената по кредита парична
сума е неоснователно с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което се
изяснява, че кредитът е усвоен в пълен размер на 21.01.2013 г. От това следва, че за ищците
е възникнало задължение за заплащане на възнаградителни лихви върху пълния размер на
кредита, респ. дължимите годишни такси за управление подлежат на определяне съобразно
остатъчния размер на заемната сума за съответния годишен период.
Доказано е, че ищците Р. В. Р. и А. Т. Р. – кредитополучатели по договора, са плащали
на ответника възнаградителни лихви и годишни такси за управление на кредита през
исковия период, но плащане от ищцата Р. Х. Р. на суми по договора не е извършвано.
5
Липсата на престация на парични суми от последната в полза на банката означава липса на
елемент от фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и е достатъчно за формиране на
извод за пълна неоснователност на всички предявени от нея искове.
Спорно е по делото дали платените от кредитополучателите възнаградителни лихви и
годишни такси за управление на кредита за исковия период са били дължими в заплатените
размери.
Съдът намира, че сключеният между страните договор за ипотечен кредит има
характеристиките на потребителски договор, тъй като кредитополучателите са потребители
по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП, а кредиторът – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП.
Следователно за договора се прилагат разпоредбите на чл. 143 и сл. ЗЗП.
Ищците релевират възражение, че уговорките по т. 1.6.2., т. 1.7., т. 1.8.2.1., т. 1.8.2.2. и
т. 1.8.3. от договора са неравноправни и нищожни.
Отчитайки съдържанието на клаузите на т. 1.7. и т. 1.8.3., съдът намира, че не следва да
се произнася по възражението за тяхната нищожност поради неравноправност, защото те
нямат никаква връзка с предмета на делото, респ. евентуалната тяхна нищожност не би
имала значение за решаване на правния спор.
По възражението за нищожност на клаузата на т. 1.6.2. съдът намира следното:
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка във вреда за потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя. Чл. 143, ал. 2 ЗЗП съдържа неизчерпателно посочване
на конкретни основания за неравноправност на клаузи в договор с потребител. Според чл.
146, ал. 1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.
Клаузите в потребителските договори не са индивидуално уговорени, когато са
предварително изготвени от търговеца типизирано, а търговецът ги предлага на неограничен
брой потребители, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им.
Следователно една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните
предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие
между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя /в
този смисъл – Решение № 60095/16.08.2021 г. по т. д. № 663/2020 г. на ВКС, II ТО, и
цитираната в него съдебна практика/.
Т. 1.6.2. от договора предвижда, че след изтичане на първата година, считано от датата
на първо усвояване на средства по кредита, непогасената част от главницата по кредита се
олихвява с плаващ лихвен процент за редовен дълг, определен в размер на действащия 6-
месечен EURIBOR плюс надбавка в размер на 730 базисни точки /т.е. 7.3 % съгласно т. 4.6.
от договора/, но не по-малко от 9.45 %. Съдът намира, че тази уговорка в частта й, с която се
определя задължителен минимален праг на лихвения процент за редовен дълг /т.е.
възнаградителната лихва/, е неравноправна, макар и не на сочените от ищците специфични
основания. По отношение на обсъжданата част от т. 1.6.2. са налице общите предпоставки
по чл. 143, ал. 1 ЗЗП за неравноправност на клауза в потребителски договор – тя е в
нарушение на принципа на добросъвестността, създава значителна неравнопоставеност
между страните и е уговорена във вреда на потребителите. Така е, защото липсва
реципрочност – независимо от промените в размера на пазарния индекс 6-месечен
EURIBOR, за банката е гарантирано получаването на възнаградителна лихва в размер на
поне 9.45 %, което на практика означава, че действащият 6-месечен EURIBOR се отчита при
определяне на лихвения процент за редовен дълг, само ако е над 2.15 % /разликата между
6
минималния праг на възнаградителната лихва от 9.45 % и постоянния компонент в лихвения
процент от 7.3 %/. Следователно при приложението на т. 1.6.2. от договора при увеличаване
на пазарния индекс 6-месечен EURIBOR над 2.15 % цената на финансовата услуга
/възнаградителната лихва/ подлежи на увеличаване, но при намаляването му под 2.15 %
промяната в пазарните тенденции не се отчита, защото е уговорено, че възнаградителната
лихва не може да бъде намалена под установения задължителен минимален праг от 9.45 %.
Това означава, че промяната в пазарния индекс на практика влияе на приложимия лихвен
процент за редовен дълг, само ако е в интерес на кредитора, но не и ако е в интерес на
потребителите, а това очевидно злепоставя интереса на последните, защото ги задължава да
плащат възнаградителна лихва в размер на поне 9.45 % независимо от промяната в
пазарните условия, като това злепоставяне е резултат на недобросъвестното поведение на
кредитора. Липсата на реципрочност е очевидна и без да е извършвано твърдяното от
ищците едностранно увеличение от банката на приложимия лихвен процент за редовен дълг,
защото от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че през целия
исков период размерът на 6-месечния EURIBOR е бил под 2.15 %, но прилаганият лихвен
процент за редовен дълг е останал 9.45 %. Злепоставянето на интересите на потребителите
има конкретно парично изражение – разликата между реално платените при прилагане на
минималния праг по т. 1.6.2. от договора възнаградителни лихви за исковия период и
дължимите възнаградителни лихви съобразно формулата по т. 1.6.2. без неравноправната
част относно минималния праг.
В хода на производството ответникът, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.
146, ал. 4 ЗЗП, не проведе доказване, че включването на клаузата на т. 1.6.2. в договора е в
резултат на изричното й обсъждане и постигане на съгласие с потребителите по отношение
на нейното съдържание. Този извод не се променя от наличието на клаузата на т. 10.2.15. в
договора, доколкото тя е част от т. нар. „Стандартни допълнителни клаузи“, т.е. сама по себе
си тя не е индивидуално уговорена, а е типизирана и ищците не са имали възможност да
влияят върху съдържанието й. При това положение съдът намира за недоказано, че
съдържащата се в нея „декларация“ на ищците, че преди сключване на договора им е бил
предоставен за запознаване и обсъждане примерен проект и че по отношение на всяка от
клаузите на предложения проект предварително им е дадена възможност за преговори,
обсъждане и инвидивуално договаряне, отговаря на действителността.
Предвид изложеното съдът приема, че клаузата на т. 1.6.2. от договора в частта „но не
по-малко от лихвения процент по т. 1.6.1.“ е неравноправна и нищожна. Нищожната клауза
в договор не поражда правни последици, като безспорно в правната теория и в съдебната
практика се приема, че даденото по нея е престирано при начална липса на основание.
Размерът на действително дължимите на банката възнаградителни лихви за целия
исков период съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, основавайки се на заключенията на
съдебно-счетоводната и допълнителната съдебно-счетоводна експертизи. В тази връзка
съдът не възприема посочената от вещото лице сума от 32 008.60 евро, защото при
определянето й то в съответствие с поставената му задача е извършило изчисление за целия
исков период по т. 1.6.2., но съгласно договора за първата година след усвояване на кредита
/т.е. за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2014 г. включително/ лихвата е фиксирана в размер
на 9.45 %. Размерът на фиксираната лихва за периода от 10.02.2013 г. до 10.01.2014 г.
възлиза на 4 526.43 евро, което е видно от представените в табличен вид данни в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Размерът на дължимите
възнаградителни лихви за периода от 10.02.2014 г. до края на исковия период, определен
при прилагане на формулата по т. 1.6.2. от договора без неравноправната част от клаузата
относно минималния праг на лихвения процент за редовен дълг, възлиза на сумата от
28 357.97 евро, което е видно от представените в табличен вид данни в заключението на
допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. Следователно общият размер на
дължимите за целия исков период възнаградителни лихви, определен при прилагане на т.
7
1.6.1. за първата година след усвояване на кредита и на т. 1.6.2. за останалата част от
исковия период, но без неравноправната част от тази клауза, възлиза на сумата от 32 884.40
евро.
В случая банката е получила възнаградителни лихви през исковия период в общ размер
на 42 322.53 евро. Следователно прилагането от нея на неравноправната част от клаузата на
т. 1.6.2. от договора е довело до получаване без основание на възнаградителни лихви за
процесния период в общ размер на 9 438.13 евро.
Възражението на ищците за неравноправност на уговорките, съдържащи се в т. 1.8.2.1.
и т. 1.8.2.2. от договора, е неоснователно, но е основателно възражението им, че поради
надплащане от тях на възнаградителни лихви с извършените месечни плащания е
погасявана по-малка част от главницата, поради което годишните такси за управление за
исковия период са неправилно изчислени, защото те зависят от размера на остатъчната
главница към датата на начисляване на съответната годишна такса за управление. След
отнасяне на извършените плащания за погасяване на действително дължимите
възнаградителни лихви в общ размер на 32 884.40 евро оставащата като дължима главница
възлиза на по-малък размер от осчетоводения от ответника /44 256.43 евро/, от което следва,
че и годишните такси за управление за исковия период са в по-малък размер от начислените
от банката. Този извод не се опровергава от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г. таксите за управление са
изчислени в съответствие с изискванията на процесния договор, защото отговорът на
вещото лице е направен на база изчисления на възнаградителните лихви при прилагане на
минималния праг от 9.45 % съобразно уговореното в договора, а клаузата на т. 1.6.2. е
неравноправна и нищожна в ползваната при тези изчисления част.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 1100/10.01.2023 г.,
ответникът не проведе успешно доказване на обстоятелството, че годишните такси за
управление през процесния период са изчислени правилно, поради което и предвид това, че
се иска връщане на надплатени годишни такси за управление в минимален размер, съдът
намира тази претенция за изцяло доказана.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Изискуемостта на вземанията, основани на престиране при начална липса на
основание, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице задължителна
съдебна практика, отразена в т. 7 на ППВС № 1/1979 г. Исковете за плащане без правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се погасяват в 5-годишен срок, който започва да тече от
момента, в който длъжникът получи нещо без основание, защото от този момент вземането
на кредитора става изискуемо.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 5-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69
8
дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 12.07.2022 г.,
погасени по давност са вземанията за връщане на надплатени възнаградителни лихви и
годишни такси за управление, получени от ответника преди 04.05.2017 г., а това са
вземанията за връщане на надплатените суми в периода до 10.04.2017 г. включително.
Размера на непогасеното по давност задължение на ответника за връщане на
надплатени в периода от 10.05.2017 г. до 11.07.2022 г. възнаградителни лихви съдът
определи по реда на чл. 162 ГПК, като съобрази представените в табличен вид данни в
заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза. От тях е видно, че
действително дължимите възнаградителни лихви за този период /при прилагане на т. 1.6.2.
без неравноправната част на клаузата/ възлизат общо на сумата от 16 735.41 евро, а размерът
на платените за този период възнаградителни лихви е 22 850.39 евро. Следователно
подлежащите на връщане от ответника възнаградителни лихви за непогасената по давност
част от процесния период възлизат на сумата от 6 114.98 евро.
По отношение претенцията за връщане на надплатени годишни такси за управление на
кредита съдът намира, че е изтекла 5-годишната погасителна давност за задължението за
периода от 2013 г. до 2017 г. включително, доколкото съгласно т. 1.8.2.1. и т. 1.8.2.2. за
първата година от срока на действие на договора /2013 г./ таксата се дължи при сключването
му, а за всяка следваща година – в началото на всеки следващ годишен /или остатъчен/
период от срока на действие на договора. Въпреки това на основание чл. 162 ГПК съдът
приема, че претенцията е основателна в пълния предявен размер, защото по делото не са
ангажирани доказателства за размера на действително дължимите годишни такси за
управление за всяка година, включена в исковия период /при отчитане погасяването на по-
голяма част от главницата с всяко месечно плащане поради различния размер на лихвения
процент за редовен дълг/, което възпрепятства формирането обоснован извод за по-малък
размер на задължението за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2022 г. от претендирания, а
същевременно претендираният размер е минимален.
Ищците претендират вземанията при условията на активна солидарност. Активната
солидарност /солидарност между кредитори/ е правен институт, при който длъжникът
дължи една престация към двама или повече кредитори, като всеки един от тях може да иска
и получи цялата престация, а изпълнението на когото и да било от тях погасява
задълженията и към останалите. Този правен институт няма изрична законова уредба в
действащия ЗЗД, поради което не може да възникне по силата на закона, а следва да
произтича от договор или от друга сделка.
В случая в договора за кредит липсва изрична уговорка за активна солидарност на
кредитополучателите и солидарните длъжници при възникване на задължения за банката да
им върне надплатени суми по кредита. Същевременно не са налице и уговорки,
недвусмислено сочещи волята на страните за освобождаване на банката от тези нейни
задължения, ако престира целите парични суми на когото и да е от кредитополучателите и
солидарните длъжници по договора. Неизводима е активната солидарност нито от
качеството на съпрузи на част от ищците /кредитополучателите по договора/, нито от
уговорената пасивна солидарност между кредитополучателите и солидарния съдлъжник за
задълженията по договора за кредит. Съдебната практика при договори за кредит, по които
две или повече лица са се задължили да заплащат солидарно на кредитора задълженията по
договора, приема, че липсва активна солидарност между тези лица за вземания, възникнали
на извъндоговорно основание /например поради нищожност на договорни клаузи/.
Ищците са посочили, че ако съдът не приеме наличието на активна солидарност между
тях, всеки от тях претендира по 1/3 от надплатените суми. В случая обаче съдът намира, че
ответникът дължи да възстанови на ищците на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД недължимо
платените възнаградителни лихви и годишни такси за управление не по равно, а съобразно
9
размера на надплатените от всеки ищец суми.
При съпоставка на изнесените в табличен вид данни в заключението на
допълнителната съдебно-счетоводната експертиза /л. 195 от делото/ с таблично
представените данни в заключението на съдебно-счетоводната експертиза /стр. 182 – 183 от
делото/ е видно, че А. Т. Р. е платила за непогасената по давност част от исковия период
възнаградителни лихви в общ размер на 7 725.13 евро, а Р. В. Р. – в общ размер на 15 125.26
евро. Същевременно действително дължимите възнаградителни лихви /при прилагане на
формулата по т. 1.6.2. от договора без неравноправната част от клаузата/ са били в размер на
5 199.13 евро за месеците, в които А. Т. Р. е извършвала плащанията, и 11 536.28 евро – за
месеците, в които Р. В. Р. е извършвал плащанията. Следователно надплатените от А. Т. Р.
възнаградителни лихви за непогасената по давност част от исковия период възлизат на 2 526
евро, а надплатените от Р. В. Р. възнаградителни лихви – на 3 588.98 евро.
Предвид изложеното и доколкото всеки ищец претендира от ответника по 1/3 от
надплатените възнаградителни лихви, т.е. сумата от по 3 437.97 евро, то предявеният от Р.
В. Р. иск е основателен в пълния предявен размер, но за периода от 10.05.2017 г. до
10.03.2022 г. /предвид установените дати на плащанията и частичната основателност на
възражението за давност/, а за останалата част от исковия период е неоснователен, а
предявеният от А. Т. Р. иск е частично основателен – за сумата от 2 526 евро за периода от
10.10.2017 г. до 11.07.2022 г. /с оглед данните за датите на плащанията и частичното
погасяване на вземането по давност/, а за разликата до пълния предявен размер от 3 437.97
евро и за останалата част от процесния период е неоснователен. Както бе посочено вече,
искът на Р. Х. Р. за връщане на недължимо платени възнаградителни лихви е изцяло
неоснователен поради липса на доказателства за извършена престация на претендираната
сума.
Доколкото от ищците само Р. В. Р. и А. Т. Р. са извършвали плащания на суми по
кредита и предвид липсата на доказателства кой от тях каква част от претендираните за
връщане надплатени годишни такси за управление в размер на 50 евро е платил на
ответника, съдът приема, че те са платили сумата по равно. При липса на активна
солидарност надплатените такси се претендират от тримата ищци по равно, т.е. всеки от тях
претендира по 16.66 евро. Поради това и с оглед принципа на диспозитивното начало
ответникът следва да заплати на ищците Р. В. Р. и А. Т. Р. сумата от по 16.66 евро на всеки –
надплатени годишни такси за управление за периода от 01.01.2018 г. до 11.07.2022 г., а за
останалата част от исковия период техните искове са неоснователни поради изтекла
погасителна давност. Искът на Р. Х. Р. за връщане на недължимо платени годишни такси за
управление в размер на 16.66 евро е изцяло неоснователен поради липса на доказателства за
престиране на сумата на ответника.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат ищците Р. В. Р. и А. Т. Р. и
ответникът.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Р. В. Р. се дължат всички сторени от него
разноски по делото, защото неговите претенции са изцяло уважени, който извод не се влияе
от отхвърлянето на претенцията му за солидарно получаване на процесните суми заедно с
другите ищци и от отхвърляне на исковете само за част от исковия период. При липса на
данни за противното съдът приема, че сторените от този ищец разноски възлизат на 1/3 от
направените от всички ищци разноски, т.е. на сумата от 1 049.92 лв., включваща: 295.04 лв.
– държавна такса; 233.33 лв. – депозити за експертизи; 521.55 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата А. Т. Р. се дължат разноски, съразмерно на
уважената част от предявените от нея искове, а именно сумата от 776.94 лв., включваща:
218.33 лв. – държавна такса; 172.66 лв. – депозити за експертизи; 385.95 лв. – заплатено
10
адвокатско възнаграждение.
Относно адвокатското възнаграждение съдът отчете, че е уговорено и заплатено от
тримата ищци такова в общ размер на 1 564.66 лв. /левовата равностойност на 800 евро/, без
да е посочено каква част от него за защитата на кой от ищците се отнася, респ. от кого от тях
е платена. При това положение съдът приема, че всеки от тях е платил по 1/3 от него, т.е.
сумата от по 521.55 лв. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно,
защото платеният от всеки ищец адвокатски хонорар е дори под минималния размер по чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията, изм. и доп. с ДВ, бр. 68/2020 г., приложима към датата на
сключване на Договора за правна защита и съдействие/.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски, съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Той е сторил следните разноски за производството: 500 лв. –
депозит за експертиза; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ищцата А. Т. Р. му дължи
разноските за защитата по предявените от нея искове, но съразмерно на отхвърлената част
от тях, а именно сумата от 56.33 лв., включваща: 43.33 лв. – депозит за експертиза; 13 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Ищцата Р. Х. Р. дължи на ответника всички сторени от
него разноски за защита по предявените от нея искове, а именно сумата от 216.67 лв.,
включваща: 166.67 лв. – депозит за експертиза; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, А. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес: ****, и Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност
следните суми: 10 313.93 евро – недължимо платени възнаградителни лихви по Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция № *****/15.12.2012 г. за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със
законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 50 евро – недължимо платени
годишни такси за управление на кредита за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно
със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на Р.
В. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните
недължимо платени суми по Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и
за довършителни работи, ремонт и реконструкция № *****/15.12.2012 г., а именно: 3 437.97
евро – недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 10.05.2017 г. до 10.03.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 16.66
евро – недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода от
01.01.2018 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 049.92 лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ частично както следва: иска за недължимо платени възнаградителни
лихви – за периода от 15.12.2012 г. до 09.05.2017 г. и от 11.03.2022 г. до 11.07.2022 г.; иска
за недължимо платени годишни такси за управление на кредита – за периода от 15.12.2012 г.
до 31.12.2017 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
А. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД следните
недължимо платени суми по Договор за комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и
за довършителни работи, ремонт и реконструкция № *****/15.12.2012 г., а именно: 2 526
11
евро – недължимо платени възнаградителни лихви за периода от 10.10.2017 г. до 11.07.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 16.66
евро – недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода от
01.01.2018 г. до 11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 776.94 лв. – разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ частично както следва: иска за недължимо платени възнаградителни
лихви – за разликата над 2 526 евро до пълния предявен размер от 3 437.97 евро и за периода
от 15.12.2012 г. до 09.10.2017 г.; иска за недължимо платени годишни такси за управление
на кредита – за периода от 15.12.2012 г. до 31.12.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати следните суми: 3 437.97 евро – недължимо
платени възнаградителни лихви за периода от 15.12.2012 г. до 11.07.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 12.07.2022 г. до окончателното плащане; 16.66 евро –
недължимо платени годишни такси за управление на кредита за периода от 15.12.2012 г. до
11.07.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА А. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 56.33
лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. Х. Р., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
216.67 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12