Р Е Ш
Е Н И Е
№
260349
гр. Пловдив, 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
И. БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Елена Апостолова като разгледа
докладваното от съдията АНД № 4489/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-0432-000095/20.05.2020 г. на началник I РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Р.Ч. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП с аргументи за нарушаване на процесуалните правила, изразяващо
се в пълна нечетливост на акта за установяване на административно нарушение
/АУАН/, а оттам и всички негови реквизити. Възразява и срещу констатациите в НП
от фактическа страна, като се твърди да е съдействал на органите, както и че не
е посоченото предложението от нарушената норма. Оспорва се и наложеното
наказание лишаване от право да управлява за срок от 24 месеца, като се твърди,
че законът е определил такова в размер на 2 години, както и че отказът е
правомерен, тъй като му е предложено да бъде тестван в сградата на Първо РУ към
ОД на МВР Пловдив на много по-късен етап. Оттам и не е управлявал МПС, за да
извърши нарушение към момента на проверката му. Така също се възразява по
непосочването на доказателствата, въз основа на които наказващия орган е издал
постановлението, като счита, че това е нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и по липсата на пълно описание на нарушението.
Възразява се, че актът не е предоставен на нарушителя за
запознаване и подписване, както и че не е спазена процедурата за връчването му
в присъствието на свидетел на отказа на нарушителя, който да се подпише върху
акта. Отправят се упреци, че АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които
са служители на органите на реда, а е недопустимо да се смесват такива функции.
Оспорва се и дадената правна квалификация в акта и възприетата в НП. Оттам и се
сочи за неясна и диспозицията на нормата, под която са подведени фактите, тъй
като управлението на ППС след употребата на алкохол е съвсем различно
нарушение. Възразява се и срещу компетентността на служителите издали АУАН и
НП. Същевременно аргументи за неправилност се свързват и с неиздаването на
талон за изследване и неизпълнение на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества и техни аналози. Накрая се прави възражение за
приложимостта на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
не взема становище по жалбата.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 14.05.2020 г. жалбоподателят
А.Ч. управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ***, собственост на Д. Л.
Д.. Движел се в посока юг-север в гр. Пловдив по ул. „Никола Димков“, когато около
22:20 ч. до № 27 бил спрян от полицейски екип към I РУ към ОД на МВР Пловдив. Полицейските служители
установили водачът като А.Р.Ч.. Полицейските служителите решили да му извършат
проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Затова го
отвели в сградата на Първо РУ. Там на служба бил инспектор И.С.. Последният
предложил на водача да бъде изпробван с Drug
Check 3000 STK6 REF8327961 LOT ARMN 0751.
Пред него и другите служители Ч. отказал да бъде изпробван. С. многократно му
разяснил отговорността за отказ, а от своя страна жалбоподателят винаги
отказвал.
За установеното нарушение
бил съставен АУАН серия Т бл. № 200197 от 14.05.2020 г., в който е
квалифицирано нарушението на жалбоподателя съответно на описанието като по чл.
174, чл. 3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта като на
мястото за възраженията изписал, че няма.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.С. -
актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН, оправомощителна заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно
заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в
него, като споделя, че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато
е констатирана на мястото на деянието и възприета лично от свидетеля. Споделя,
че многократно е разяснил отговорността за отказа да бъде тестван и въпреки
това жалбоподателят е отказал.
Показанията на свидетеля
съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Поради
тези причини съдът им дава вяра. Показанията не опровергават фактическите
констатации в АУАН. Не се посочиха факти и не се ангажираха доказателства от
страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра
на АУАН или на различна фактическа обстановка. Затова съдът отчете
презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези
показания са достоверен източник на информация.
Освен горното в
съдебно заседание беше предявен акта на жалбоподателя, който потвърди, че
почеркът, че няма възражения от него, е лично негов и той е изпълнил. Нещо
повече, самият жалбоподател потвърди пред съда, че полицейските служители са
искали да бъде тестван за наркотици, а той е казал, че не иска. Това
съответства на показанията на свидетеля, че актът е връчен на нарушителя и че
той е отказал да бъде тестван. От друга страна жалбоподателят отрече да подписа
върху акта да е негов. Като се има предвид, че това представлява реализиране на
защитната позиция, съдът не може да се довери на подобно твърдение. То остана и
изолирано от останалите доказателства и недоказано. Същевременно споменава, че
има препис от акта, което е в пълна противоположност с твърдените в жалбата
факти.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е
изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е
извършено то. Актът е съставен от компетентно лице, за което по делото е
налична заповед на МВР, при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40
и 43 от ЗАНН с участието на двама свидетели очевидци, съставен е в присъствието
на нарушителя, предоставен му е за подпис и му е връчен препис от него. В същия
е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност
на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му, когато е
присъствал, и същият се е възползвал от това си право, като ясно е посочил, че
няма възражения. Такива са и твърденията от съдебно заседание на жалбоподателя,
както и че притежава препис от акта. Затова и възраженията за липсата на
съставяне в негово присъствие, невръчването на препис от него, неспазване на
процедурата при отказ от подписване съдът намери за неоснователни. Не
представлява нарушение и е допустимо свидетели по акта да бъдат служители на
реда, в който смисъл е трайната практика на съдилищата.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на
наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да
извършат необходимия контрол. В този смисъл и по този начин са посочени и
релевантните по делото факти в постановлението. Затова възражението в този смисъл
за липса на описание или неяснота в него се прие за неоснователно.
Не се установи,
актът да не е подписан от жалбоподателя. Твърдението в обратния смисъл се обори
от останалите доказателства и остана недоказано. Както актът, така и НП
съдържат всички необходими реквизити и не страдат от пороци. В тази връзка
следва да се отбележи, че АУАН е четлив. Не се доказа нарушителят да е
съдействал на органите и да е позволил да бъде тестван. Не е нарушение
непосочването на доказателствата в постановлението от категорията на тези,
обуславящо отмяната му. Доказателствата и правата му да ангажира такива в
съдебно заседание може да се разгърне в пълна цялост и поради това съдът
разполага с правомощията, ако установи, че фактическата обстановка не се
доказва, да отмени постановлението. Не може да се приеме и възражението за
съставяне на АУАН и НП от некомпетентни лица, доколкото представената заповед
по преписката оборва този аргумент. Не е необходимо да се издава талон за изследване, тъй
като нормата, за което е повдигнато обвинение за извършване на нарушение, не
касае проверка за употребата и наличието на наркотици в кръвта, а отказът да се
извърши тестване. Затова и неотносимо по делото е спазването на разпоредбите на
наредбата, свързани с действията на органите при установяване на данни за
употребата на наркотици и издаването на талон за изследване. Неоснователно е и
възражението, че дадената в АУАН правна квалификация се разминава от тази в НП
и това разминаване и самата квалификация в акта нарушават правата на жалбоподателя,
тъй като водят до невъзможност да разбере в какво точно нарушение е обвинен.
ЗДвП съдържа както общо посочване на задълженията на водачите на ППС, така и
конкретни норми с подробно съдържание на правилото за поведение, което следва
да се съблюдава. Така чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е именно такава обща норма и
забранява управлението на ППС при определени обстоятелства. Конкретното правило
за поведение се въвежда с разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП, която
регламентира отказа да бъде тестван водачът като съставомерно поведение.
Същевременно наказващият орган разполага с правомощието да приложи правилната
нарушена норма и да преквалифицира поведението на водача, стига да не
установява нови фактически положения от тези възприети от актосъставителя. По реда
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН могат да се отстранят такива нередовности в правната
квалификация на нарушението, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, т.е. от фактическа страна, нарушителят и вината
му. Такъв е настоящият случай като наказващият орган е установи нарушението, не
е изменил фактическата обстановка и е приложил правилната според него
материалноправна норма.
От друга страна
другото възражение, свързано с правната квалификация, а именно, че не може да
се установи за употребата на алкохол или наркотици е ангажирана отговорността,
също се възприе за неоснователно. Никъде в акта или постановлението не се
твърди и не е прието водачът да е управлявал след употребата на алкохол над
допустимите в закона граници, нито да е отказал да бъде тестван за тази цел.
Това че разпоредбата съдържа повече от една хипотеза не означава, че за всяка
една ще бъде ангажирана отговорността на лицето. Съвсем ясно и разбираемо е
изписано съдържанието на нормата от ЗДвП, за което е привлечено към
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и тя е единствено за
отказа да бъде тестван за наличието на употреба на наркотични вещества. Такова
е и съдържанието на чл. 173, ал. 3 от ЗДвП. Последната норма впрочем съдържа
повече от едно предложение, като в тази връзка и доколкото не е посочено цифром
кое е то също се възразява в жалбата. Законът за нормативните актове и указа за
прилагането му предвиждат разпоредбите да се изписват в член, който има алинеи,
точки и букви. Това именно следва да се съобразява при изписване на правната
квалификация на нарушенията. Никъде законът не изисква и не предвижда
предложение, хипотеза или каквото и да е било друго разделение. Затова и не е
необходимо същото да бъде изписвано. Оттук и не допуснато нарушение на
процесуалните правила. Достатъчно е словесното изписване на нормата да
съответства на посочената квалификация и на фактите от обстоятелствената част
на акта.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът
е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя
за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и
техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.Ч. като водач на МПС „Сеат Ибиза“ с рег. № *** на 14.05.2020 г. около 22:20 часа в гр. Пловдив на ул. „Никола
Димков“ № 27 е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието на
употреба на наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си да
бъде тестван и с техническо средство дрегер „Дръг чек 3000 STK6“ REF8327961 с LOT ARМN 0751. Затова му издаден талон за медицинско изследване № 089167.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение. В хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е
управлявал автомобила, противно на твърдяното в жалбата, като е спрян и именно
след това полицейските служители са му предложили да бъде тестван. Категорични
са показанията на разпитания свидетел, така и твърденията на самия жалбоподател
от съдебно заседание, че той не е искал да бъде изпробван и е отказал това. В
този смисъл съдът приема, че е налице отказ да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Вземането
на проба за изследване не изключва санкциониране на изразения от него отказ за
тестване, както и отговорността му за това. Това би било мислимо, само при
положение че пожелае да бъде тестван по друг начин и по някакви други причини
отказва тестването му с конкретното техническо средство. Такива данни обаче по
делото не се въведоха.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма, предписваща поведение,
така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на
изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът
да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен
чрез медицинско изследване. От друга страна нарушенията се разделят и по
отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът
дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде
подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016
г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В
конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението,
за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да
бъде тестван с техническо средство. Не е посочен като нарушение от фактическа
страна отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е
дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на
място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076/2015 г. на Административен
съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят
в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при
управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал
настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.
Не се установява различна от възприетата фактическа обстановка, в каквато
връзка има възражение от страна на жалбоподателя. Не се установи водачът да е
съдействал на органите на реда, нито отказът му да се тества да е бил
правомерен.
За размера на наложената
имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер
на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е
в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, за
да се приеме, че нарушението е маловажен случай.
Не представлява нарушение начинът на изписване на санкцията относно
лишаването от право да управлява МПС, тъй като е ноторно и неоспоримо, че две
години, както сочи законът, са точно 24 месеца, както е посочено в
постановлението.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност. Поради
изложеното наказателното постановление е обосновано и законосъобразно,
определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № №
20-0432-000095/20.05.2020 г.
на началник I РУ
към ОД на МВР Пловдив, с което на А.Р.Ч. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Е. А.