Р Е Ш Е Н И Е
№
92
гр.
Враца, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 08.02.2022
г. /осми февруари две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело № 703 по описа на АдмС – Враца
за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.М.Н.
***, против Решение № 86 от 08.11.2021
г., постановено по АНД № 877 по описа на Районен съд – Враца за 2021 г. С оспореното решение е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 21-0967-001147/04.08.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В касационната жалба са релевирани
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Твърди се, че неправилно съдът е приел в мотивите
си, че визираното в санкционния акт нарушение е субективно съставомерно, тъй
като водачът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила. Иска
се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени
НП.
Ответникът – Сектор „ПП“ към ОДМВР –
Враца, редовно призован, не се представлява в с.з. и не изразява становище по
касационната жалба.
Участващият по делото прокурор от ОП
- Враца дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на
касационната жалба, тъй като не са доказани субективните признаци на състава на
извършеното нарушение, няма доказателства, че лицето е уведомено за служебно
прекратената регистрация. Отправя искане към съда да уважи жалбата.
Административен
съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна административнонаказателната отговорност
на касатора е ангажирана за това, че на
27.05.2021 г. около 12:40 часа в ***, по *** до * управлява лек автомобил Тойота
Селика с рег. № ***, което МПС е с
прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е извършил нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
НП е издадено на основание Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство № 2816/2021 г. от 08.07.2021 г.
на прокурор от РП – Враца.
За да постанови този резултат,
въззивният съд е приел в оспореното решение, с оглед събраните по делото
доказателства, че АУАН е съставен и НП издадено от компетентни органи, по
предвидената в ЗАНН процедура и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. И в двата документа достатъчно подробно са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, начина на констатиране на същото, с подробна
и точна правна квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен. Прието е
още в мотивите на оспореното решение, че деянието е субективно съставомерно,
тъй като касаторът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управляваното от него
МПС е със служебно прекратена регистрация, поради липсата на застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Същият не е изпълнил това си
задължение и е управлявал лекия автомобил с прекратена регистрация, нарушавайки
обществените отношения, свързани с безопасността по транспорта.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон.
В случая, нарушението, за което е
ангажирана отговорността на касатора с процесното НП, е свързано с императивното
задължение, предвидено в чл.
140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Като основание за прекратена регистрация в НП е
посочена нормата на чл. 143, ал. 10, изречение първо ЗДвП,
съгласно която служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства,
за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на
пътното превозно средство. Анализът на разпоредбата сочи, че за прекратяването
на регистрацията на превозното средство и за да произведе действие спрямо
собственика на МПС, се изисква кумулативното наличие на визираните в нея
предпоставки – получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.
574, ал. 11 от КЗ и уведомяване на собственика на превозното средство за
служебно прекратената регистрация. В този смисъл са и разпоредбите на приложимия
чл.
18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства и по-конкретно чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8,
изискващи изрично уведомяване на собственика на превозното средство за извършената
при конкретната хипотеза дерегистрация.
По делото не се твърди и няма никакви данни
ответникът да е изпълнил вменените му със закон задължения и да е уведомил
наказаното лице, т. е. не е установено, че към момента на проверката
жалбоподателят е знаел, че е била прекратена регистрацията на автомобила му.Липсват
и каквито и да било доказателства касаторът да е бил уведомен и от Гаранционния
фонд по реда на чл.
574, ал. 10 от КЗ. Дори да се приеме, че Н. е бил със съзнанието, че дължи
вноска по сключения от него договор за "ГО", това не води автоматично
до извода, че знае за настъпването на една от евентуалните последици от това
/прекратена регистрация/, или пък да е презюмирал, че същата вече е настъпила.
Не се споделя изводът на въззивния съд, че нарушението е доказано от субективна
страна, тъй като Н. е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управляваното от
него МПС е със служебно прекратена регистрация, визирайки форма на вината
непредпазливост, при която не е изключена административнонаказателната
отговорност по аргумент от чл.
7, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния казус обаче, по делото не
е установен надлежен юридически факт, който би могъл да породи подобно
задължение. В случая е установено, че процесното ППС е било с прекратена
регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – по уведомление от
Гаранционен фонд, без валидна застраховка "Гражданска отговорност".
Противно на становището, поддържано в решението, цитираната разпоредба не
урежда правно задължение на заинтересованото лице само да следи за това дали е
извършено служебно прекратяване на регистрацията на автомобила или не, а
вменява задължение на надлежните органи да уведомят собственика на пътното
превозно средство за прекратяването на регистрацията. При констатираната в хода
на въззивното производство липса на уведомяване на собственика на процесното
МПС за прекратената служебно регистрация на автомобила му, следва да се приеме,
че администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо от ЗДвП, с
оглед на което собственикът на автомобила не би могъл да знае за прекратената
регистрация. От приетото законодателно решение на тази разпоредба се налага
извод, че вмененото на касатора административно нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП би могло да бъде извършено само при форма на вината
умисъл по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК, която правна норма е субсидиарно приложима по силата на чл. 11
от ЗАНН. Щом умисъл обаче не е налице, то значи, че нарушение не е било
извършено и поведението на жалбоподателя не може да бъде санкционирано. Оттук
следва, че разглежданото деяние е извършено без доказана вина, поради което
съставът на административното нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП се явява неосъществен, респ. издаденото НП е
незаконосъобразно.
Предвид изложеното неправилно РС е
приел, че деянието, съответно вмененото административно нарушение на Н. е
съставомерно от субективна страна, доколкото липсва каквото и да е
доказателство, че същия към инкриминираната дата е съзнавал, че управлява
нерегистрирано МПС. Напротив, установено е по делото именно обратното, че
собственикът на МПС не е имал знание за извършената служебна дерегистрация.
Както бе отбелязано, институтът на
прекратяване на регистрацията на ППС не се прилага автоматично, а след
уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид факта, че се извършва
служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са налични в
общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на съответните
органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на външни
белези, сочещи на редовно регистриран автомобил /поставени регистрационни
табели и наличие на свидетелство за регистрация/, липсва основание да се твърди
наличието на вина и в двете ѝ форми – умишленост и непредпазливост.
Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме управление след
узнаване на този факт.
Като е стигнал до изводи, различни от
изложените, и като е обосновал краен резултат за потвърждаване на издаденото
НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде
отменено и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, не се налага
установяване на факти, за които писмените доказателства не са достатъчни, вместо
него следва да се постанови друго, с което се отмени наказателното
постановление.
От
страните по делото не са претендирани разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Враца
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86 от 08.11.2021 г., постановено по АНД № 877
по описа на Районен съд – Враца за 2021 г., с което е потвърдено НП № 21-0967--001147/04.08.2021
г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“ и
вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ НП № 21-0967-001147/04.08.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на
Б.М.Н. *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.