Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. Перник, 14.07.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни
през две хиляди двадесет и втора година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 100 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
юрисконсулт А. М.**, пълномощник на Дирекция „Инспекция по труда“ (Д“ИТ“) – П.**,
против решение № 4 от 29.03.2022 г., постановено по АНД № 8 по описа за 2022 г.
на Районен съд – Б.**.
С обжалвания съдебен акт е отменено
наказателно постановление (НП) № 14-2100001 от 29.10.2021 г. на директора на Д“ИТ“
– П., с което на „**“ ООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление гр. П.**,
ул. „**, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ), на основание чл. 414, ал.
1, за неизпълнение на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал.
3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5/29.12.2002 г.), е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като потвърди
процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „**“ ООД,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК представя отговор
чрез адвокат Р. М.**, от АК – П.**, пълномощник на управителя на дружеството.
Оспорва жалбата като неоснователна. Моли
съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира
присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание касаторът редовно призован, се представлява от
пълномощника си юрисконсулт А. М.**. Поддържа жалбата и иска същата да се
уважи, като се отмени оспорваното решение,
и се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – „**“ ООД, гр. П.**, редовно призован, не изпраща
представител. В писмена молба от адв. В. К.**, пълномощник на ответника по
касация се оспорва жалбата и се поддържа депозирания писмен отговор. Иска се присъждане
на съдебни разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – П.**, намира касационната жалба за неоснователна.
Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд–Перник, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на
основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и
провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение
с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството
по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна, по следните съображения:
С НП № 14-2100001 от 29.10.2021 г. директорът
на Д“ИТ“ – П.**, на основание съставен от старши-инспектор в Д“ИТ“–П.** акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 14-2100001/01.10.2021 г., на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ, наложил на „**“ ООД, гр. Перник в качеството му
на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР от КТ, имуществена санкция в
размер на 1 500 лв. за това, че на 23.09.2021 г., към 11:45 часа, в обект
– стопански двор, находящ се в с. С.**, община Б.**, област П.**, стопанисван
от „**“ ООД, гр. П.**, е допуснал до работа лицето Д. С. Д.** като водач на селскостопански
машини, без да му е връчил преди постъпването му на работа и да е удостоверил
връчването с подпис и на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, получено от ТД
на НАП за сключен трудов договор, с което не е изпълнил задължението си по чл.
63, ал. 2 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд – Б.**, който с решение № 4 от 29.03.2022 г., постановено по АНД №
8 по описа на съда за 2022 г., го е отменил.
За да постанови този резултат районният съд,
след събиране, преценка и анализ на доказателствата, е приел за установено по
делото, че наказаното дружество и в посоченото му качество не е изпълнило
задължението си по чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5/29.12.2002 г., но деянието е неправилно квалифицирано по чл.
414, ал. 1 от КТ, която е обща и визира санкциониране на нарушения на трудовото
законодателство в случай на липса на специални санкционни разпоредби. Изложил
мотиви за неправилно приложен от наказващия орган материален закон, предвид
наличието на специална разпоредба – чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждаща
имуществена санкция за нарушение по чл. 63, ал. 1 от КТ, както и мотиви за настъпили след извършване
на нарушението нови юридически факти, а именно, че дружеството е отстранило
нарушението по реда, предвиден в КТ, като още същия ден подало уведомление по
чл. 62, ал. 3 от КТ, а малко след приемането му, същото било връчено на
работника, а от нарушението не са настъпили вредни последици, поради което
наказващият орган е следвало да квалифицира същото по чл. 415в от КТ. С тези
мотиви районният съд е отменил
наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за правилното приложения на материалния закон следи и служебно
съгласно чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му и след сезиране с допустима
жалба, поради което е валидно и допустимо.
Решението е и правилно като краен резултат,
макар да не се възприемат в цялост мотивите,
обосновали обжалвания съдебен акт.
Настоящия състав споделя изводите, на решаващия
първоинстанционен състав за неправилно приложена санкционна разпоредба към
забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Относима без съмнение към несъобразяване на
забраната за недопускане до работа на работника или служителя преди да му бъдат
връчени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие
на уведомлението до ТД на НАП за сключения трудов договор, заверено от ТД на
НАП (втората хипотеза е обосновала налагането на санкция в процесния случай), е
санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждаща ангажиране на
административнонаказателна отговорност за работодател, който наруши вкл.
забраната, визирана в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ.
От доказателствата събрани в
първоинстанционното производство и като съобрази разпоредбите регламентиращи
трудовите правоотношения настоящия
състав намира следното:
Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ,
трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 62,
ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят
или упълномощено от него лице, е длъжен да изпрати уведомление за това до
съответната ТД на НАП. В тази именно връзка работодателят е
задължен с разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ да връчи на работника или
служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от ТД на НАП, и му е забранено с разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ
да допусне до работа работника или служителя преди да му предостави документите
по ал. 1 на с. чл.
Безспорно е по делото, както и кореспондиращо
с доказателствата, че към момента на проверката на място, извършена на
23.09.2021 г., в 11:45 часа, трудов договор между лицето Д.С.Д.** и „**“ ООД,
гр. П.**, не е бил сключен. Такъв не е представен на проверяващите, а изрично
самото лице Д.С.Д.** е декларирано в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ,
че няма сключен трудов договор. В тази връзка са и свидетелските показания на
актосъставителката Я.**, от които се установява, че към момента на извършената проверка на място
трудов договор със завареното на обекта на лице не е бил сключен, а договор е
сключен няколко часа след проверката. В същата посока са и показанията на
свидетелите Д. Д.**, завареното на обекта лице, както и на В. М. – М.**,
контрольор в дружеството. Липсват към момента на проверката на място и
доказателства за прието от НАП уведомление за сключен към този момент трудов
договор. Доказателства за извършено уведомяване на ТД на НАП за сключен трудов
договор с лицето, заварено на място в проверения обект, е представено на
органите на ДИТ едва по повод извършената проверка по документи на 27.09.2021
г., като е представена справка за уведомление от дата 23.09.2021 г.,
прието с изх. №, генериран на същата дата,
в 16:47:03 часа. Както в АУАН, така и в НП, за дата на извършване на
нарушението е посочена 23.09.2021 г., и час – 11:45 часа, когато на място
в проверения обект е заварено лицето
Д.С.Д.**, по повод правоотношенията, с което е образувано и водено процесното
производство.
При това положение, настоящия състав приема,
че обективно невъзможно е да бъде
нарушена забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ – копие може да бъде предоставено
само на съществуващ документ, в случая уведомление, а уведомление може да бъде
подадено само по повод сключен трудов договор. След като не е налице сключен
трудов договор незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на дружестото за допускане до работа без да е връчено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ. В
подкрепа на това е и заверена „справка“
от ТД на НАП за отправено от „**“ ООД, гр. П. и прието от дирекцията
уведомление за сключен с лицето Д. С. Д.** трудов договор, е с изх. №
14388213014636 от 23.09.2021 г., която е с час 16:47:03, т.е. след извършване
на проверката на място.
Въз основа на това касационният състав намира,
изводите по фактите, съответно и по правото, са несъответни на събраната и
приобщена по делото доказателствена съвкупност. Наличието на безспорни
доказателства за подадено, съответно заверено уведомление до ТД на НАП за
сключен трудов договор, по разбиране на настоящия съд не изпълва обективния
състав на административно нарушение, съставляващо неизпълнение на задължението
по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 3 от Наредба №
5/29.12.2002 г. Този документ не е съществувал към 23.09.2021 г., в 11:45 часа,
тъй като е генериран след момента на извършване на проверката на място.
Уведомлението, не се и спори по делото, е подадено по повод сключен трудов договор
в по-късен момент. Задължението на работодателя за отправяне на уведомление до
ТД на НАП, визирано в чл. 62, ал. 3 от КТ, обективно произтича от сключен
писмен трудов договор. На свой ред единствено отправянето на уведомление до ТД
на НАП, съответно неговото приемане и заверка, предпоставят възникването на
задължението за работодателя по чл. 63, ал. 1 от КТ – да връчи на работника или
служителя заверено копие от това уведомление, свързано и със забраната по чл.
63, ал. 1 от КТ – да не допуска до работа работника или служителя преди да му
предостави този документ. В този смисъл доколкото не е осъществен юридическият
факт – сключването на писмен трудов договор, пораждащ задължението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, съответно и задължението по
чл. 63, ал. 1 от КТ, обвързано със забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то
неправилно в процесния случай е ангажирана административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ във вр. с чл.
4, ал. 3 от Наредбата, съответно неправилно и районният съд е възприел за
правилна тази квалификация, извършена от актосъставителя и наказващия орган. Така
предявено административнонаказателното обвинение е несъответно на
действителното фактическо положение.
Безспорно е по делото, че касаторът е предприел действия по сключване на писмен
трудов договор, съответно по уведомяване на ТД на НАП за това, след извършване
на проверката на място на 23.09.2021 г., в 11:45 часа, възприето в АУАН и НП за
дата на извършване на процесното нарушение. Ако се приеме за факт установеното
от проверяващите в процесния случай престиране на работна сила, във връзка с
което е направен и извод за допускане до работа преди предоставяне на копие на
уведомление, то извършено е нарушение на трудовото законодателство, но същото
не попада в хипотезата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. Материалният
закон е приложен неправилно, което обосновава отмяна на наказателното
постановление, каквото е сторено и с решението на районния съд.
Изводите на решаващия състав за маловажност на
деянието по чл. 415в от КТ не се споделят, но това не променя крайния резултат.
Нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството – по чл. 63,
ал. 2 от КТ, е изрично изключено от законодателя (чл. 415в, ал. 2 от КТ) от
кръга на нарушенията на КТ, за които може да бъде приложена разпоредбата на чл.
415, ал. 1 за маловажност на нарушението.
Решението като постановено с правилен краен
резултат следва да бъде оставено в сила по мотивите изложени в настоящия
съдебен акт.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по
касационната жалба има право на разноски. Същите са своевременно поискани и
представляват разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
400.00 лв..
Касаторът прави възражение за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Същото се приема
за основателно. Касационното производство е протекло в едно открито съдебно
заседание, като не разкрива фактическа и правна сложност, по-висока от
обичайната. Затова, в полза на ответника по делото следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от 335.00лв.,
определен съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл. 63д ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по делото съдебни
разноски в размер на 335.00 лв..
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 29.03.2022 г.,
постановено по АНД № 8 по описа за 2022 г. на Районен съд – Б.**.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Перник, със
седалище и адрес на управление гр. П., пл. „*** да заплати на „**“ ООД, ЕИК: **,
седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***, съдебни разноски в размер на
335.00 лв. (триста тридесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/