РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Бургас, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500488 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на А. Г.
Л. – ищец в първоинстанционното производство, чрез адв. Драгнев, срещу Решение
№283/09.02.24г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№4320/23г., с което е
отхвърлен предявения от въззивника иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
приемане за установено, че ищецът не дължи на Национално бюро за правна помощ,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Развигор“ №1, сумата от 500 лв.,
по изпълнително дело ИД №20218030400753 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, район
на действие - БОС, представляваща възнаграждение за оказана правна помощ за
служебен защитник по НОХД № 1033/2015 г. по описа на Районен съд – Видин и
въззивникът е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ, сумата от
100 лева, представляваща направените от ответника съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Цитирайки нормата на чл.404 ГПК и позовавайки се на съдебна практика – Решение
№127/12.07.22г. по гр.д.№2884/21г. на ВКС, Определение №642/25.05.11г. по гр.д.
№124/11г. на ВКС и Определение №15/29.01.24г. по ч.гр.д.№4042, въззивникът
обосновава изводи, че вземането, за което е издаден изпълнителен лист се основава на
споразумение по наказателно дело, имащо силата на влязла в сила присъда и за него е
издаден изпълнителен лист на осн. чл.404 – чл.409 ГПК и чл.190, ал.2 и чл.412 НПК.
От датата на споразумението, кредиторът е бездействал и до датата на образуване на
изпълнителното дело, тече давностен срок за погасяване на вземането. Според
въззивника, давността се прекъсва веднъж – с предприемане на изпълнително действие
1
съгл. чл.116, б. „в“ ЗЗД, и след това – с всяко изпълнително действие по осъществяване
на способа на принудително изпълнение, каквито не са поканата за доброволно
изпълнение и действията по проучване имуществото на длъжника. Така обосновава
извод, че давността е започнала да тече на 02.11.2015г., а не от датата на издаване на
изпълнителния лист на 14.01.2016г.
Въззивникът излага съображения, основани на съдебна практика, относно
спиране на давностния срок за 34 дни, считано от 13.02.20г. до 16.04.20г., съгласно
ЗМДВИПОРНСППСОИП, като излага съображения, че нормата на чл.3, ал.2 от закона
не е приложима към процесното вземане и давностният срок е изтекъл преди
образуване на изпълнителното дело.
Въззиваемият – ответник Национално бюро за правна помощ представя в
срока по чл.263, ал.2 ГПК писмен отговор. В него въззиваемият излага съображения за
потвърждаване на решението. Намира, че първото действие по принудителното
изпълнение е издаването на изпълнителен лист и то прекъсва давността по см. на
чл.116 ЗЗД, поради което към датата на образуване на изпълнителното дело давността
не е изтекла. Въззиваемият намира, че в случая е приложим чл.3, ал.1, т.2
ЗМДВИПОРНСППСОИП, вр. §13ПЗР ЗИД ЗЗдр. и давностният срок е спрял за
периода 13.03.20г. – 21.05.20г.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора
факти и обстоятелства, относно издаден на 22.01.2016г., на основание разпореждане от
14.01.2016г. бил издаден изпълнителен лист, с който ищецът е осъден, да заплати на
НБПП-София, сумата от 500 лв., представляваща разноски за възнаграждение за правна
помощ по ДП №17/2015г. по описа на ГПУ Видин и по НОХД №1033/2015г. по описа
на РС Видин. Установил е, че на 02.02.2021г., въз основа на горепосочения
изпълнителен лист, НАП е поискала образуване на изпълнително производство за
събиране на вземането срещу длъжника А. Г. Л. и пред ЧСИ Таня Маджарова е
образувано изпълнително дело №20218030400755. Поради това и на осн. чл.272 ГПК,
въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение н
тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. И в тази част въззивната инстанция споделя мотивите на
първоинстанционния съд на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже: Разпореждането за издаване на
изпълнителен лист за осъждане на ищеца да заплати на НБПП исковата сума е от
14.01.2016г. След постановяване на разпореждането за присъждане на сумата и
издаване на изпълнителен лист от 14.01.2016г., същото на осн. чл.407, ал.1 ГПК е
подлежало на обжалване в двуседмичен срок. Дори в полза на ищеца да се приеме, че
същото му е връчено веднага и не е обжалвано, то е влязло в сила след изтичане на
срока за обжалването му – на 29.01.2016г., от която дата най-рано започва да тече
давностния срок за погасяване на вземането. Дори в полза на ищеца необосновано да
се приеме, че разпореждането за възлагане на разноските е влязло в сила веднага, то
давността би започнала да тече на 14.01.2016г.
Въззивната инстанция не споделя съображения на ищеца, че изискуемостта
на вземането е настъпила считано от датата на споразумението – 02.11.2015г., т.к.
видно от представения протокол, на тази дата съдът не се е произнесъл с нарочен акт за
възлагане на разноските на подсъдимия. Поради това задължението е възникнало от
2
датата, на която съдът се е произнесъл, като е възложил разноските в тежест на
подсъдимия. Именно актът на съда по осъждане на подсъдимия за разноски е
изпълнителното основание по чл.4041, т.1 ГПК.
С Решение на Народното събрание от 13.03.20г., за срок до 13.04.20г. в
страната е обявено извънредно положение, срокът на което е удължен до 13.05.20г. с
Решение на НС от 07.04.20г. Съгласно чл.3, т.2 от ЗАКОН за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020), и §13 ПЗР на ЗИДЗЗдр., за срока на извънредното положение и 7 дни
след изтичането му, спират да текат всички давностни (придобивни и погасителни)
срокове. Следователно срокът, пред който давност не тече е от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. вкл.
В настоящия случай изпълнителното дело е образувано на 02.02.2021г., като
в молбата, сезираща ЧСИ са посочени и способи за принудително изпълнение. Поради
това, независимо кой начален момент е започнала давността, дори считано от
14.01.2016г., до 02.02.2021г., с приложение нормата на чл.3, т.2 ЗАКОН за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, към датата на
изпълнителното дело 5 годишният давностният срок за процесното вземане не е
изтекъл.
Ето защо искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №283/09.02.24г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№4320/23г.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн.
чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3