№ 27
гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20224001000148 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 30 от 29.03.2022 г. по т.д. № 166/2021 г. Окръжен съд-Плевен е осъдил
на основание чл. 432 , ал.1 от КЗ ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД, гр.София, ЕИК-********* да
заплати на В. П. М. от гр. Плевен, сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на получени телесни увреждания,
настъпили при ПТП на 06.12.2019 г. с участието на застрахована при ответника товарна
композиция, състояща се от влекач ДАФ 105460 с рег. № 55**** и полуремарке „Панав НС
136„ с рег. № А 24****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2020г.
до окончателното изплащане, като за разликата до претендираните от ищцата 80 000 лв.
обезщетение, и за периода от 13.12.2019 г. до 09.04.2020 г. за претенцията за законната
лихва, е отхвърлил иска като неоснователен.
Със същото решение е осъдил на осн. чл. 432 , ал.1 от КЗ ЗАД „ОЗК Застраховане„
АД, гр.София да заплати на В. П. М. сумата 300 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, вследствие процесното ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2020 г. до окончателното и изплащане,
като за периода от 13.12.2019 г. до 09.04.2020 г. е отхвърлил претенцията за законна лихва,
като неоснователна.
Със същото решение е осъдил „ОЗК Застраховане“ АД, гр. София да заплати в полза
на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 2012 лв.; осъдил е „ОЗК
1
Застраховане„ АД да заплати на адв. П. К. от САК, на осн. чл. 38, ал.1 т. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение в размер на 2446.80 лв. /с ДДС/ ; осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
В. П. М. да заплати на „ОЗК Застраховане„ АД направените от ответника разноски в размер
на 415.31 лв., съразмерно на отхвърлената част на иска.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ищцата В. П. М., чрез адв.
П. К., с която се обжалва решението в частта относно началния момент на законната лихва
за забава, присъдена върху уважените суми за причинените неимуществени и имуществени
вреди на ищцата. Твърди се, че при деликт лихва за забава се дължи от датата на
непозволеното увреждане. Изложени са подробни аргументи в тази насока. Изтъква се, че
приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Тъй като за деликвента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок
от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден или това конкретно е датата
13.12.2019 г. В случая, застрахователят не твърди да не е уведомен от застрахования в 7-
дневния срок, поради което и лихва се дължи, именно от датата, посочена в исковата молба.
Ако не от деликвента в седемдневния срок, то застрахователят е уведомен от самата
пострадала на 09.01.2020 г., което е и най- късната дата, от която се дължи лихва.
Жалбоподателката моли да се отмени частично постановеното решение и да се
постанови друго такова, с което да бъде уважен предявеният от В. П. М. иск за заплащане на
законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
като се приеме, че лихва се дължи, считано от 13.12.2019 г., евентуално от 09.01.2020 г. до
окончателното изплащане, както и да се присъди законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от 13.12.2019 г., евентуално от 09.01.2020 г. до 09.04.2020 г.
От ответната по жалбата страна ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е постъпил писмен
отговор, с който се изразява становище, че жалбата на ищцата е неоснователна.
От третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба на ищцата.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ АД, против
решението в частта, в която първоинстанционният съд е уважил исковете за
неимуществени вреди в размер над 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв., както и за
законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2020 г. и в частта, с която съдът е
определил принос на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН 83**** за
настъпването на произшествието в размер на 30%, и в частта за разноските. Оплакванията
са, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила. Твърди се, че присъденият размер на обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерен, несъответстващ на съдебната практика по сходни
случаи. С въззивната жалба е оспорен и определеният от първоинстанционният съд принос
на двамата водачи. Претендира се съотношението на съпричиняване от въззивния съд да се
определи 50:50 за двамата водачи на процесните пътни превозни средства. Искането е да се
отмени решението в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди за сумата
над 30 000 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2020
2
г., да се промени съотношението на приноса на двамата водачи, да се намали размерът на
присъдените разноски и адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Ответната по жалбата страна В. П. М., чрез адвокат П. К., в писмения отговор
изразява становище, че жалбата на ответника по делото е неоснователна.
От третото лице помагач „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр. София не е постъпил
писмен отговор по въззивна жалба, подадена от ответника.
По делото е постъпила въззивна жалба и от третото лице помагач „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД. Същият не е доволен от постановеното решение на Плевенския окръжен
съд в частите, в които предявеният иск за неимуществени вреди е уважен за сумата над 35
000.00 лева до присъдения размер от 50 000 лева; в частта, в която ответникът е осъден да
заплати държавна такса в размер на 2012.00 лева и адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 2446.80 лева. Жалбоподателят моли да се отмени
решението в обжалваните части, и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли
като неоснователен предявеният от ищцата В. П. М. иск за неимуществени вреди за
разликата над 35 000.00 лева до уважения размер от 50 000.00 лева, с произтичащите от това
последици, включително и в частта за разноските.
Постъпил е отговор от ответника по делото ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД-гр.София, с
който изразява становище, че жалбата е правилна в частта, с която се обжалва размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и се оспорва същата в частта, с която се
обжалва приноса за настъпване на деликта от страна на водача на л.а. „Рено Лагуна“ с рег.
№ ЕН 83**** с твърдението, че същия следва да се определи на 10%.
По въззивната жалба на третото лице помагач е постъпил отговор от В. П. М.,
подаден чрез адвокат П. К., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Пред Плевенския районен съд е предявен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от В.
П. М. срещу ЗАД „Застраховане“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 25 000 лв.
(частичен иск от 60 000 лв.) за претърпени от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие на получени травматични увреждания, причинени при ПТП на
06.12.2019г., както и имуществени вреди в размер на 300 лв. (представляващи разходи
вследствие процесното ПТП), ведно със законната лихвата върху горните суми, считано от
13.12.2019 г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание на 13.07.2021 г., ПлРС, пред когото първоначално е било
образувано делото, е допуснал изменение на предявения иск на основание чл. 214 от ГПК за
неимуществени вреди, като същият е увеличен от 25 000 лв. на 80 000 лв., след което делото
е изпратено по подсъдност на Плевенски окръжен съд.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно и от представените писмени доказателства (констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 06.12.2019 г. и план-схема към констативния протокол от същата
3
дата) се установява, че на 06.12.2019 г. около 19,35 ч. по второкласен път ІІ-35 Плевен –
Ловеч на км.18+501 се е движила товарната композиция, състояща се от влекач ДАФ 105460
с рег. № 55**** и полуремарке „Панав НС 136„ с рег.№ А 24****, чийто водач А. А. А.
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се по нея лек автомобил „Рено Лагуна„ с рег. №
ЕН 83****, управляван от Г. М. Д., в който автомобил се возила като пътник пострадалата
В. М..
Не е спорно между страните, че към датата на процесното ПТП товарна композиция
влекач ДАФ 105460 с рег. № 55**** и полуремарке „Панав НС 136„ с рег.№ А 24**** е
имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност с ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД
– гр.София. Не е спорно от страните по делото, че на посочената дата и място се е
осъществило ПТП с участието на посочените в исковата молба превозни средства.
С одобрено споразумение от дата 22.02.2021г. по НОХД № 2178/2020 г. на Плевенски
окръжен съд, А. А. А. се е признал за виновен в това, че на 06.12.2009 г. на път ІІ-35 Плевен
–Ловеч на км.18 + 501, при управление на товарната композиция, състояща се от влекач
ДАФ 105460 с рег. № 55**** и полуремарке „Панав НС 136„ с рег.№ А 24**** нарушил
правилата за движение – чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП; на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на чл. 40, ал.1 от
ЗДвП, като с деянието си по непредпазливост причинил средни телесни повреди на повече
от едно лице, а именно - на В. П. М., причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на пети поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата и
на О. Е. Ю. –средна телесна повреда – счупване на лявата бедрена кост, довело до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник – престъпление по чл. 343, ал. 3, б „а“
във вр. с ал.1, б.“б“ и във вр. с чл. 342, ал.1 от НК и му е наложено наказание седем месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено с тригодишен изпитателен срок, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от седем месеца.
На основание чл. 308 от КЗ ищцата е предявила извънсъдебната застрахователна
претенция пред ответното застрахователно дружество на 09.01.2020 г. В регламентирания
срок не е изплатено претендираното застрахователно обезщетение, от което се поражда и
правния интерес на ищцата да предяви исковете по чл. 432 от КЗ за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди.
От заключението по допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установява,
че от техническа гледна точка причината за произшествието е комплексна. От една страна тя
е свързана с движението от водача на товарната композиция на заден ход в тъмната част на
денонощието, към вход, от крайпътен обект с пресичане на непрекъсната осeва линия и
навлизане в насрещната пътна лента за движение, без подсигуряване с наблюдатели за
сигнализация на насрещно или попътно движещо се МПС, но от друга страна причината за
процесното ПТП е свързана с действията от страна на водача на лек автомобил „Рено
Лагуна„ с рег. № ЕН 83**** - Г. М. Д., който се е движил с несъобразена скорост, поради
което същият не е имал възможност да спре в зоната на видимост на късите светлини.
Вещото лице сочи, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме
4
полуремаркето като местонахождение, посока на движение и направление в полагащата му
се пътна лента на разстояние най-малко 60-65 метра преди мястото на удара при движение
на къси светлини /каквито данни има по делото/ и ако се е движил със скорост 69,45 -73,45
км./ч., или по-ниска от тази стойност, която е съизмерима с възможността за спиране в
зоната на видимост на късите светлини, то този водач е имал техническата възможност да
възприеме полуремаркето в пътната си лента, да предприеме спиране и да спре преди
мястото на удара. Тъй като, водачът на лекия автомобил се е движил със скорост 103,75-
110,09 км./ч. преди удара, при която опасната зона за спиране за лекия автомобил се равнява
на 108,3-118,56 м., която е значително по-голяма от зоната на видимост на къси светлини, то
по този начин той сам се е поставил в невъзможност за спиране и предотвратяване на ПТП,
движейки се със скорост и дължина на опасната зона по–високи от възможната за спиране в
зоната на видимост на късите светлини.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че товарната композиция е била
разположена в противоположната лента на лентата на движение на лекия автомобил, който
е вкарвал на заден ход ремаркето в крайпътния обект, от дясно на пътя, а фаровете му са
светели към лекия автомобил, който е карал с несъобразена за пътния участък скорост.
Посочил е, че при влизане в крайпътни обекти, моторните превозни средства са длъжни да
дадат предимство на всички участници в движението.
От заключението на вещото лице, доц. д-р М. Г., по допуснатата и изслушана съдебно
медицинска експертиза се установява, че на ищцата са причинени следните травматични
увреждания: контузия в лявата половина на лицето с образуване на околоочен хематом в
ляво; мозъчно сътресение без загуба на съзнанието; счупване на пети поясен прешлен,
дискова протрузия на ниво Л4 –Л5, малък медиален дисков пролапс на ниво Л5 – Ес1;
контузия на лявата лакътна става. Най-съществено увреждане при пострадалата, според
вещото лице е счупването на пети поясен прешлен, дискова протрузия на ниво Л4 –Л5,
малък медиален дисков пролапс на ниво Л5 – Ес1, което причинява трайно затруднение
движението на снагата за срок по-дълъг от 30 дни. За това увреждане е проведено
консервативно лечение с болкоуспокояващи и 45 дневна имобилизация с корсет. Вещото
лице е посочило, че в конкретния случай са необходими около 12 месеца, за пълно
физическо възстановяване от тази травма, а в бъдеще е възможно ищцата да изпитва болки в
травмираната област, поради което е препоръчително да се проследява от специалист
невролог/неврохирург. Мозъчното сътресение без загуба на съзнание причинява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а контузията на лявата лакътна става
причинява временно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-кратък от
30 дни. От заключението на медицинската експертиза се установява, че
От допълнителната съдебно медицинска експертиза се установява, че травматичните
увреждания на гръбначния стълб при пострадалата могат да се получат и при правилно
поставен обезопасителен колан (при удар върху облегалката на седалката), а травмата в
лявата половина на лицето - от удар в огънат таван (предвид високият ръст на ищцата) или
при отварянето на въздушните възглавници на л.а. „Рено“, в който е пътувала.
5
В съдено заседание пред първата инстанция, вещото лице доц. д-р Г. е заявила, че
пострадалата е лекувана по „архаичен начин“, вместо иновативния метод с вкарване на
„костен цимент“, при който възстановителния период е доста по-кратък и без трайни
последствия, поради което ищцата в бъдеще ще има проблеми с дисковата херния и
телесната мускулатура в поясната област, поради тяхното дефектиране. Вещото лице е
разяснило, че при ищцата обездвижването с корсета е било необходимо. По отношение на
възстановителния период вещото лице посочва, че се налага около 12 месеца щадящ режим.
От показанията на свидетеля О. Е. Ю., който е бил пътник в лекия автомобил, се
установява, че пострадалата се е возила на предна дясна седалка и е била с поставен колан.
Свидетелят посочва, че са се движили в тъмната част на денонощието, имало мъгла и поради
това лекият автомобил не се е движел бързо. Свидетелят Ю. не си спомня удара между
двете пътни превозни средства, събудил се в болницата.
От показанията на свидетеля П. У. М. (баща на ищцата) се установява, че след
катастрофата ищцата е била настанена в болницата в град Плевен, в отделение по
неврохирургия. През първите четири дни лекуващият лекар д-р О. се опитвал да вземе
решение как да се постъпи с лечението на ищцата. Д-р О. предложил и те се съгласили
ищцата да лежи неподвижно в легло в продължение на 45-50 дни с корсет. В продължение
на 45 дни ищцата била обездвижена. След контролния преглед на тридесетия ден
лекуващият лекар предписал рехабилитация при домашни условия след периода на
обездвижването. Свидетелят М. установява, че в периода, през който ищцата била
обездвижена, тя не е можела да се справя сама с елементарните ежедневни нужди, поради
което за нея се грижела майка й. Хранене, къпане, тоалетна се извършвали в леглото. През
същия период ищцата приемала болкоуспокояващи. Свидетелят М. заявява, че по това
време дъщеря му е била студентка във Велико Търново и на единия от изпитите била
скъсана. След произшествието не продължила да работи в кафенето, тъй като имала забрана
да не се натоварва. За 9 месеца ищцата ограничила елементарните си лични контакти-
спряла е да излиза и общува с приятели. Хематомът и болката в окото продължили около
осем дни, а болката в гърдите около 10 дни. Твърди, че ищцата е изкарала около 45 дни на
легло и после е започнала рехабилитация. В продължение на два месеца след периода на
обездвижването ищцата ходела трудно, ставала трудно клякала, придвижвала се с
патерици. Активният й живот се възстановил след 6-8 месеца. Едва след този период дъщеря
му можела да живее нормално-до се движи без помощ,болките отшумели. Лекуващият лекар
предписал 6-9 месеца ищцата изключително много да внимава-да не вдига тежести, да не се
натоварва
От показанията на свидетелката А. Т. М. - майка на ищцата се установява, че за първи
път след инцидента видяла дъщеря си в спешното отделение в град Плевен – с хематом на
главата, плачейки и в неадекватно състояние. След това била настанена в отделение по
неврохирургия при д-р О., който ги накарал да закупят поясен колан, който да я обездвижи
за период от около 45 дни. Свидетелката посочва, че е обслужвала дъщеря си за всичко
свързано с ежедневните й нужди в леглото. Ищцата вземала болкоуспокояващи и всеки ден
6
са й слагали инжекции в корема за разреждане на кръвта. Водили са я на контролни погледи
и след 45 ден е започнало постепенно раздвижване с рехабилитатор, като първоначално е
използвала патерици. Преди инцидента, ищцата е била физически активна – ходила на
фитнес, била е модел от 7 годишна до 18 годишна, работила е като сервитьорка през
ваканцията и свободното време. Мислела да продължи като модел, но сега няма да може,
тъй като не може да стои на високи токчета, не може да стои продължително време права,
не може да ходи на фитнес. След произшествието, ищцата взела някои от изпитите си в
университета по-късно. След произшествието ищцата станала страхлива и по-изнервена от
преди. Свидетелката посочва, че дъщеря й се страхувала да се вози в автомобил с висока
скорост. Свидетелката заявява, че категорично са отказали да оперират дъщеря й. Доверили
се на мнението на д-р О..
От показанията на свидетеля А. А. А.-водач на товарния автомобил, се установява, че
произшествието е станало в тъмната част на денонощието – според свидетеля пътния
участък е бил сух и без мъгла. Твърди, че е управлявал товарния автомобил в посока град
Ловеч – град Плевен с натоварено полуремарке (24 тона и 500 кг.), дължина на цялата
композиция – 16 м. и ширина около 3 м. Заявява, че са били включени всички обозначаващи
светлини. Зад управлявания от него товарен автомобил е имало десен завой. Преди да
предприеме маневра за разтоварване, свидетелят твърди, че се е уверил, че не идват коли и
от двете посоки, карал е със скорост между 3-5 км/ч. По време на удара ремаркето е било по
цялото ляво платно за насрещно движение, а кабината е била в неговото платно. Твърди, че
първо е звъннал на телефон 112, а след това видял, че пътниците в лекия автомобил са
четирима. Няма спомен дали са били с поставени колани, ударът за лекия автомобил бил
челен, а за товарния автомобил в предната част на полуремаркето.
По делото е разпитан и д-р М. О., лекуващ лекар на ищцата в УМБАЛ-гр.Плевен,
където е била приета след произшествието. Пред съда същият подробно описва
показателите, които лекарят преценява за да определи начина на лечение. Според свидетеля
избрания метод за лечение на ищцата и най-благоприятния и без рискове, съобразен с
обстоятелството, че ищцата е била 17-18 годишна тогава и растежа при нея продължава.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Решението в частите, с които предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени
от ищцата вследствие на ПТП, е уважен за сумата от 30 000 лв. и е отхвърлен за разликата
над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 80 000 лв., както и в частта, с която е уважен
иска за имуществени вреди в размер на 300 лв. е влязло в сила като необжалвано.
Въззивната жалба на ответника по делото ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД, гр.София в
частта й с която се иска изменение на решението в частта, с която е определено
съотношение на приноса на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН 83**** за
настъпването на произшествието към този на водача на товарната композиция 30:70, е
процесуално недопустима, поради липсата на правен интерес. По отношение на приноса на
водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН 83**** за настъпването на
произшествието първостепенният съд се е произнесъл в мотивите към решението, но не и с
7
диспозитива на същото. На въззивно обжалване подлежат диспозитивите на решението на
първоинстанционния съд. В т.18 от Т.Р. №1/2001г. на ВКС по т.д. № 1/2000г. е изяснено, че
мотивите не подлежат на самостоятелно обжалване, предвид, че същите не обвързват
насрещните страни със СПН и щом крайният резултат ги удовлетворява, нямат правен
интерес от обжалването. В случая ответното застрахователно дружество няма правен
интерес да обжалва в тази част мотивите на решението, тъй като присъденото от
първостепенния съд обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищцата, не е
определяно в зависимост от приноса на водачите за настъпване на произшествието. Ето
защо в тази част въззивната жалба на ответника следва да се остави без разглеждане.
Предмет на въззивното производство е решението, в частите, с които искът за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 30 000 лв. до 50 000 лв., както и в частта, с
която искът за законната лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди е отхвърлен за периода от 13.12.2019г. до 9.04.2020 г. Решението в
тези части е валидно и допустимо.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – В. П. М..
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на водача-А. А.
А., управлявал товарна композиция, състояща се от влекач ДАФ 105460 с рег. № 55**** и
полуремарке „Панав НС 136„ с рег.№ А 24**** са безспорно установени по делото със
споразумението, между Атанасов и прокуратурата, одобрено от съда по НОХД № 2178/2020
г. на Плевенски окръжен съд, което е задължително за гражданския съд. Не се оспорва от
страните и фактът на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за виновния за произшествието водач - А. А. А. в ответното дружество ,
към датата на увреждането. Пострадалото лице е предявило извънсъдебно претенцията си
пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, като от страна на застрахователното
дружество липсва произнасяне.
Освен това с оглед наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част
от иска за неимуществени вреди – 30 000 лв. и уважения иск за имуществени вреди,
предявеният иск е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди и началния момент на законната лихва за забава върху присъдените
обезщетения.
По предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата В.
М. вследствие на процесното ПТП, съдът намира следното:
8
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне на
дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетенията момент /моментът на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата В. М. обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди-болки и страдания, въззивният съд взе предвид следните
обстоятелства: броя и вида на уврежданията - контузия в лявата половина на лицето с
образуване на околоочен хематом; мозъчно сътресение без загуба на съзнанието; счупване
на пети поясен прешлен, дискова протрузия на ниво Л4 –Л5, малък медиален дисков
пролапс на ниво Л5 – Ес1; контузия на лявата лакътна става, от които най-съществени и
силни по интензитет според вещото лице са счупването на пети поясен прешлен, дискова
протрузия на ниво Л4 –Л5, малък медиален дисков пролапс на ниво Л5 – Ес1; проведеното
лечение на това увреждане- 45 дневна имобилизация с корсет с приемане на
болкоуспокояващи; изпитваните болки и неудобства в ежедневието в периода на
обездвижването, през който ищцата е разчитала изцяло на родителите си за осъществяване
на ежедневните си битови потребности; неудобствата от необходимостта да бъде
обслужвана и подпомагана от близките си; ограничаването на социални контакти за период
от около 6-8 месеца; изпитваните от ищцата затруднения са довели до забавянето в
образователния процес като студентка и за своевременното полагане на изпитите;
възрастта на ищцата към момента на произшествието - 20 години; отражението на травмата
върху психическото й състояние-станала по-страхлива и нервна, притеснявала се да
шофира; пълният период на възстановяване-около 12 месеца.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на увреждането-06.12.2019г. и съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер на 50 000 лв. Този размер на
обезщетение представлява справедлив еквивалент на претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Не са налице данни по делото, които да обосновават определянето на обезщетение в
по-нисък размер от посочения. Доводите на жалбоподателя-ответник в този смисъл са
неоснователни. В тази връзка съдът съобразява и последиците от травматичните увреждания
9
– ищцата все още получава болки в кръста при продължителен прав стоеж. Съдът съобразява
също, че поради получените травми и по време на възстановителния период ищцата е била
лишена от възможността да полага труд и да участва в учебния процес на учебното
заведение, в което е била студентка, поради което е изостанала в образователния процес,
както обстоятелството, че тя и понастоящем продължава да изпитва болки в областта на
кръста при по-сериозно натоварване. Съдът съобразява и обстоятелството, че в бъдеще са
възможни допълнителни проблеми - проблем с дисковата херния и телесната мускулатура в
поясната област, поради тяхното дефектиране, за които говори вещото лице, изготвило
медицинската експертиза, налагащи проследяване на състоянието на ищцата от невролог.
С оглед на изложеното неоснователен е доводът на жалбоподателя ЗАД „ОЗК -
Застраховане" AД- гр. София, че определеното от първостепенния съд обезщетение за
неимуществени вреди от 50000 лв., е прекомерно завишено. При определяне на
обезщетението първостепенният съд е обсъдил всички относими обстоятелства.
Несъстоятелен е доводът, че в случая лечението при ищцата с костен цимент би било най-
добро и при него възстановителния период е много по-кратък. Начина на лечение на
настъпилото увреждане на ищцата-счупване на пети поясен прешлен, е въпрос който се
решава от лекуващия лекар и пострадалата. В случая лекуващият лекар на ищцата е
предложил консервативното лечение с обездвижване с корсет и то е дало своя резултат като
ищцата се е възстановила от това увреждане. Право пациента е да избере метода на лечение,
както и да даде съгласие или да откаже извършването на операция. В производството по
предявения пряк иск на увреденото лице против застрахователя не може да се ревизира
предприетото лечение на увреденото лице. Освен това в случая ищцата се е лекувала по
един от възможните методи, който й е препоръчан от лекуващия лекар, т.е. тя не е отказала
провеждането на лечение. По делото липсват данни ищцата да не е спазила указанията на
лекуващия лекар д-р О. за времето след 45 дневния период на обездвижването. Няма данни
на ищцата да е предписвана физиотерапия. Установено е по делото, че за раздвижването
ищцата е ползвала рехабилитатор, каквито са били указанията на лекаря.
С оглед на изложеното решението в обжалваните части относно присъденото на
ищцата обезщетение за неимуществени вреди следва да се потвърди, тъй като извода на
въззивната инстанция за присъждане на обезщетение от 50 000 лв. за претърпените от
ищцата неимуществени вреди съвпада с извода на първата инстанция.
Направеното с отговора на исковата молба възражение от ответното застрахователно
дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
„Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН 83**** не представлява възражение за съпричиняване по чл.51
ал.2 от ЗЗД, тъй като се твърди принос за настъпване на вредите не на пострадалата, а на
едно трето лице.
Горното възражение е направено от ответника с оглед оспорването да е налице
противоправно поведение от страна на водача на товарната композиция, застрахован при
ответника, както и за обосноваване искането за привличане на трето лице помагач с оглед
евентуален регресен иск против третото лице, като застраховател на водача на лек
10
автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН 83****.
Доколкото в случая е налице задължителната сила на присъдата/споразумение в
случая/ съгласно чл.300 от ГПК и деянието, неговата противоправност и виновността на
водача-А. А. А., управлявал товарна композиция, състояща се от влекач ДАФ 105460 с рег.
№ 55**** и полуремарке „Панав НС 136„ с рег.№ А 24**** са безспорно установени,
безпредметно е да се обсъжда въпроса дали е налице противоправно поведение от друг
участник в пътно транспортното произшествие, включително и приноса на всеки един от
тях в случай на независимо съизвършителство. Тези въпроси са неотносими към настоящото
производство и следва да се установяват в един евентуален регресен иск между
застрахователите-ответникът и третото лице помагач. Застрахователят може да прави
възражение за независимо съпричинителство, само в отношенията с независимия
съпричинител или неговия застраховател, но не и с пострадалия от ПТП поради това, че
всеки от солидарните длъжници отговаря пред увредения за изпълнение на цялото
задължение. Неправилно първостепенният съд е обсъждал в мотивите на решението си
въпроса за независимо съизвършителство и приноса на съизвършителите, но тази
неправилност не се отразява на правилността на решението в обжалваните му части, тъй
като първостепенният съд е осъдил ответника да заплати на увредената ищца цялото
обезщетение за неимуществени вреди, а не е разпределял същото съобразно приноса на
съизвършителите.
Въззивната жалба, подадена от В. М. съдържа оплaкване по отношение на началния
момент, от който се дължи законната лихва върху присъдените й обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. В тази част жалбата е частично основателна, по
следните съображения:
Съобразно практиката на ВКС, по отношение на задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от
КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 от КЗ- само в рамките на застрахователната сума
и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, съответно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10 от КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези
по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от КЗ, т. е. не се
покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД и от застрахователя по
застрахователния договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 от КЗ, но и предвид въведената с действащия КЗ абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на
делинквента по застраховка „Гражданска застраховка“ на автомобилистите на основание чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ. След предявяване на претенцията по чл. 498
11
от КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 от
КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1) изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2) с възможност увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1
от КЗ. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото
от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на
уведомяване на застрахователя, съответно от момента на предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. За периода от датата на деликта (06.12.2019г.) до
предявяване на претенцията пред застрахователя (09.01.2020г.) обезщетението за забава
върху определеното обезщетение се дължи от делинквента на основание чл. 86 от ЗЗД, но не
се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо ищцата отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата
на предявяване на претенцията - 09.01.2020г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от
КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, какъвто е и настоящият случай,
застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Ето защо в случая законната лихва за забава се дължи от
застрахователя от 09.01.2020г.-деня на предявяване на претенцията от пострадалия пред
застрахователя до окончателното изплащане на обезщетенията. В случая първостепенният
съд е присъдил законната лихва върху обезщетенията, считано не от 9.01.2020г., а от
9.04.2020г. и е отхвърлил иска за законната лихва за периода от 13.12.2019г. до 9.04.2020г.
Няма основание за присъждане на законната лихва върху обезщетенията считано от
13.12.2019 г., както претендира ищцата, тъй като по делото липсват данни за уведомяване на
тази дата на застрахователя от застрахования.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
предявеният от В. М. иск за законна лихва за забава върху присъдените й обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди е отхвърлен за периода от 09.01.2020 г. до 08.04.2020
г., включително и вместо него следва да се постанови решение, с което ответното
дружество бъде осъдено да заплати законната лихва за забава върху присъдените с
решението на първостепенния съд обезщетения от 50 000 лв. за неимуществени вреди и от
300 лв. за имуществени вреди, считано от 09.01.2020 г. до 08.04.2020 г. В останалата част, с
която искането за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди е отхвърлено за периода от 13.12.2019г. до 8.01.2020г.
решението е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД- гр. София следва да бъде
осъдено да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат П. К. сумата от 978.40 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита на В. М. в
производството пред въззивната инстанция.
12
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД,
гр.София в частта й с която се иска изменение на решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен
съд-Плевен постановено по т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд в частта, с която е
определено съотношение на приноса на водача на лек автомобил „Рено Лагуна“ с рег.№ ЕН
83**** за настъпване на ПТП към този на водача на товарната композиция 30:70, като
процесуално недопустима.
OTMEHЯ решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен постановено по т.д.
№ 166/2021 г. пo описа на същия съд, в частта, с която искът за заплащане на законната
лихва върху сумата от 50 000 лв., която сума с решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен
съд-Плевен постановено по т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд ЗАД „ОЗК -
Застраховане" AД — гр. София e осъдено да заплати на В. П. М. от гр. Плевен,
представляваща обезщетение за претърпени нея неимуществени вреди, вследствие на
получени телесни увреждания, настъпили при ПТП на 06.12.2019 г., е отхвърлен за периода
от 9.01.2020г. до 8.04.2020г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София с ЕИК ********* да заплати
на В. П. М. от гр. Плевен, **********, с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от
50 000 лв., която сума с решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен постановено
по т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд, ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София e
осъдено да заплати на В. П. М. от гр. Плевен, представляваща обезщетение за претърпени
нея неимуществени вреди, вследствие на получени телесни увреждания, настъпили при ПТП
на 06.12.2019 г., за периода от 9.01.2020 до 8.04.2020г. включително.
OTMEHЯ решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен постановено по т.д.
№ 166/2021 г. пo описа на същия съд, в частта, с която искът за заплащане на законната
лихва върху сумата от 300 лв., която сума с решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-
Плевен постановено по т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд, ЗАД „ОЗК - Застраховане"
AД — гр. София e осъдено да заплати на В. П. М. от гр. Плевен, представляваща
обезщетение за претърпени нея имуществени вреди, вследствие на получени телесни
увреждания, настъпили при ПТП на 06.12.2019 г., е отхвърлен за периода от 9.01.2020г. до
8.04.2020г., вместо което постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София с ЕИК ********* да заплати
на В. П. М. от гр. Плевен, **********, с ЕГН ********** законната лихва върху сумата от
300 лв., която сума с решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен постановено по
т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд, ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София e
осъдено да заплати на В. П. М. от гр. Плевен, представляваща обезщетение за претърпени
13
нея имуществени вреди, вследствие на получени телесни увреждания, настъпили при ПТП
на 06.12.2019 г., за периода от 9.01.2020 до 8.04.2020г. включително.
ПOTBЪPЖДABA решение № 30 от 29.03.2022 г. на Окръжен съд-Плевен
постановено по т.д. № 166/2021 г. пo описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София с ЕИК ********* да заплати
адвокат П. К. сумата от 978.40 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение за осъществената
правна защита на В. М. в производството пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ –общо застраховане“ АД– гр.
София като трето лице-помагач на страната на ЗАД „ОЗК - Застраховане" AД — гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14