Решение по дело №15484/2017 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

№..................

 

 

 

 

гр. София, …………….г.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV “Д” въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осменадесета година, в състав:

 

 

                                                            

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                                                           

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                        мл. съдия:  БИЛЯНА КОЕВА

 

 

 

 

 

ЙОАНН          

 

 

 

 

при участието на секретаря Диляна Цветкова, разгледа докладваното от мл. съдия  Б. Коева въззивно гражданско дело № 15484 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

  

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

 

            С решение от 05.09.2017г. по гр. дело № 70539/2015г. на СРС, ГО, 70-ти състав З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати на „Д.з.“ АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 505 лева, представляваща дължимо обезщетение за нанесени щети на т.а. влекач марка “Волво”, модел “12380” с рег. № ********, настъпили в резултат на реализирано на 23.02.2011 г, на път II -71, между гр. Силистра и гр. Добрич, на разклона за с. М.С.ПТП, ведно със законната лихва, счигтано от 17.11.2015 г. до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1 005 лв. като неоснователен. С решението “Д.з.” АД е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на З. “Б.И.” АД, сумата от 189,05 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

            Решението в частта, с която е уважен предявеният иск като необжалвано е влязло в сила.

            Недоволен от постановеното решение е останал ищецът ЗД „Д.з.“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в частта,  с  която е отхвърлен предявения иск. Навежда оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че вина за настъпване на процесното ПТП има и Н.Н.– водач на т.а. “Волво ФХ 12380”, съответно, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване с К.У.– водач на л.а. “Рено Канго”. Твърди се, че от приетите по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Н. се установява, че вина за настъпване на процесното ПТП имат М.И.Н., К.М.У.и Г.Г.Д.. Поддържа се, че отговорността на посочените лица за настъпване на ПТП е установена с влезли в сила съдебни актове по наказателни производства. Твърди се, че в обазруваните наказателни производства не е установена вина на водача на т.а. “Волво ФХ 12380” за настъпване на ПТП, спрямо Н.Н.няма повдигнато обвинение, съответно влязъл в сила съдебен акт, в който да е посочено, че същият има вина за настъпване на ПТП. Във въззивната жалба се твърди, че Н. е направил всичко зависещо от него, за да избегне сблъсъка с вече ударилите се автомобили, но с оглед на обстоятелствата (заледен път и два ударени автомобила, разположени посредата на платното) не е имал обективна възможност да предотврати удара. Твърди се, че Н. с действията си е успял да избегне настъпване на по-големи вреди. По изложените доводи прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде уважен предявения иск. Претендира и разноски.

            В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна  З.К.З. „Б.И.“ АД, в който се оспорва подадената въззивна жалба. Изложени са съображения за правилност на първоинстанционното решение. Твърди, че е налице причинна връзка между поведението на водача на товарния автомобил марка “волво” и настъпилата вреда, поради управление на автомобила с несъобразена скорост. Поради гореизложеното искането към въззивния съд е да потвърди първоинстанционното решение. Претендира и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна  Г.Г.Д., с който оспорва въззивната жалба. Твърди, че неоснователно е искането в жалбата за осъждането му, тъй като искът срещу него е предявен като евентуален – в случай, че не се установи вината на водача К.У.. Излага подробни съображения за неоснователност на предявения срещу него иск.

 

 

 

 

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

 

 

 

 

Предявен е иск с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.).

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

 

 

 

 

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

             Софийският районен съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени искове в условията евентуалност с правно основание чл. 213 КЗ (отм.). за осъждане на главния ответник – З. “Б.И.” АД да заплати сумата от 1005, 00 лв. представляваща 1/3 от ичплатеното от ищцовото дружество обезщетение по преписка № 0310 080 080 11 01291 и 1/3 от направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. При условията на евентуалност да бъде осъден евентуалния ответник Г.Г.Д. на основание чл. 213 КЗ (отм.) да заплати сумата от 1005 лв. ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

             Съгласно чл. 213, ал. 1, изр. 1-во от КЗ /отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., но приложима като материално-правна норма към разглежданата хипотеза/ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размер на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне и може да реализира пряк иск срещу деликвента. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".

            Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД т.е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването на тези правопраждащи факти е в тежест на ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.

            В настоящия случай по делото е доказано, че между „Д.з.“ АД (като правоприемник на  ЗАД “Виктория”) като застраховател и собственикът на л.а. “Волво”, модел “12380” с рег. № ******** – “Д.Х.” АД е сключен валиден договор за имуществено застраховане, със срок на застрахователно покритие от 14.05.2010 г. до 13.05. 2011 г.

            Не е спорно между страните, а и се установява от представения по делото констативен протокол № 24001108 от 23.02.2011 г., присъда № 31 от 14.12.2012 по НОХД №484/2012 г. по описа на ОС – Добрич, ршение № 48/02.04.2013 по ВНОХД по описа на ВАС, споразумение по НОХД №326/2012 г. по описа на ОС, че на 23.02.2011г., около 07,35 ч. на път II -71, между гр. Силистра и гр. Добрич, на разклона за М.С.е настъпило застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото при ищеца МПС, управлявано от Н.Н.са били нанесени вреди.

            От представените съдебни актове – влязла в сила присъда № 31 от 14.12.2012 г. по НОХД №484/2012 г. на ДОС и решение №48/02.04.2013 г. по ВНОХД №48/2013 г. по описа на ВАС се установява, че водачът на микробус “Мерцедес Спринтер 312 Д” с рег. № ********, М.Н., при движение в посока гр. Добрич, при условията на заледена пътна настилка, нарушил нормите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 15, ал. 1 ЗДвП, изгубил контрол над управляваното МПС, микробусът поднесъл и застанал напречно на пътното платно, като заел двете ленти, с предна част разположена в платното за насрещно движение. Установява се още, че в обратна посока се движел лек автомобил марка “Рено”, модел “Канго” с рег. № ********управляван от застрахования при ответното дружество К.У., който вместо да намали скоростта си на движение и да спре, пресякъл осовата линия, навлязъл в лентата за насрещно движение и се опитал да заобиколи препречилия пътя микробус от лявата страна, с което нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 15, ал. 1 ЗДвП. Последвал сблъсък между предната дясна част на автомобил “Рено Канго” и задната част на микробуса “Мерцедес Спринтер 312 Д”. От удара микробусът се обърнал на дясната си страна, а лекият автомобил се завъртял около вертикалната си ос, когато спрял да се върти, предната му част бил насочена към разклона за с. М.С.. Микробусът продължил да се пързаля, като предната му част излязла от лявата страна на платното, а задната върху пътното платно.

            От показанията на свидетеля Н. Н., застрахован при ищеца по имуществена застраховка “Каско”, се установява, че същият се движил по процесния пътен участък с товарен автомобил “Волво”. Товарният автомобил се движил след автомобил на пътна помощ на дистанция около 60 м, който бил натоварен, като поради това водачът на товарния автомобил нямал видимост. Автомобилът на пътна помощ подал десен мигач и спрял, когато свидетелят Н. забелязал ударените автомобили. Свидетелят Н. натиснал спирачки, намалил една – две скорости надолу на възможно най-бавната предавка, но автомобилът му станал неуправляем, поради което настъпило съприкосновение с лекия автомобил “Рено”, като при този механизъм били причинени вредите на застрахования при ищеца товарен автомобил “Волво”.

Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетеля Н. като непосредствени, последователни и кореспондиращи на писмените доказателства по делото.

Спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелствата дали поведението на застрахования при въззивника водач Н.Н.е противоправно и дали е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до настъпване на процесния вредоносен резултат.

Настоящият съдебен състав намира, че оплакванията във въззивната жалба по отношение на приетото от първоинстанционния съд съпричиняване са основателни поради следните съображения:             

За да се определи дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Намаляването на обезщетението за вреди би било допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха настъпили, в случай че по време на произшествието пострадалият е спазил правилата за движение по пътищата. Следователно, това доказване трябва да бъде пълно и главно, като процесуалното задължение (доказателствената тежест) за неговото установяване принадлежи на страната, която твърди този положителен факт и която релевира частично правоизключващо възражение за съпричиняване на вредоносния резултат - ответникът- застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. При неустановяване на тези правнорелевантни факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната действителност.

По делото не са ангажирани доказателства от страна на ответното дружество подкрепящи възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца Н. Н.. Напротив, от показанията на последния се установява, че се е движил с изключително ниска скорост, като е направил всичко възможно за да избегне сблъсъка с вече ударилите се автомобили, които са били разположени на пътното платно. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. По делото не се установяват посочените предпоставки, за да се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че възражението на ответното дружество за обективен принос на застрахования при ищеца водач е изцяло неоснователно, което обуславя неправилност на извода за намаляване на претендираната от ищеца сума.

С оглед изложеното и поради несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението като неправилно в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и е отхвърлен предявения иск до пълния размер от 1005 лв. следва да се отмени, както и в частта, с която ““Д.З.” АД е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на З. “Б.И.” АД сумата от 189,05 лв. – разноски в първоинстанционното производство.

 

 

 

 

 

По отношение на разноските:

 

 

 

 

 

При този изход на спора, право на разноски има въззивника – ищец. “Д.З.” АД. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на същия следва да бъдат заплатени разноски в размер  на 555 лв. за първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 325 лв. разноски във въззивното производство.

 

 

 

 

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

 

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 

 

 

 

Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ Решение № 207498 от 05.09.2017г. по гр. дело № 70539/2015г. на СРС, ГО, 70-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от “Д.З.” АД с ЕИК ******* срещу З. “Б.И.” АД с ЕИК ******* иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) над сумата от 505 лв. до размера от 1005 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. “Б.И.” АД с ЕИК ******* да заплати на “Д.З.” АД с ЕИК ******* по иска с правно основание чл. 213 КЗ (отм.) още сумата от 500 лв. (общо в размер на 1005 лв.), представляваща дължимо обезщетение за нанесени щети на т.а. влекач марка “Волво”, модел “12380” с рег. № ********, настъпили в резултат на реализирано на 23.02.2011 г, на път II -71, между гр. Силистра и гр. Добрич, на разклона за с. М.С.ПТП, ведно със законната лихва, счигтано от 17.11.2015 г. до окончателното погасяване.

РЕШЕНИЕТО в необжалваната част е влязло в сила.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, З. “Б.И.” АД с ЕИК ******* да заплати на Д.З.” АД с ЕИК ******* сумата от 555 лв. – съдебни разноски пред СРС и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. С чл. 273 ГПК сумата от 325 лв. – съдебни разноски пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.