Решение по дело №2185/2015 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 727
Дата: 18 април 2016 г. (в сила от 11 май 2018 г.)
Съдия: Златина Иванова Бъчварова Кънчева
Дело: 20157040702185
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  727                 18 април  2016   година                  град  Бургас

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито  заседание на тринадесети април,  две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                              

                                                                                   Съдия: Златина Бъчварова

Секретар Г.Д.

като разгледа докладваното от съдия Златина Бъчварова административно  дело  номер 2185  по описа за  2015 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на  чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на  Д.Т.Д. ***  против Решение №395 от 13.10.2015 година на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, с което е установено, на основание чл.65, т.5 ЗЗДискр., че Л.В.Т. - председател на Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс Анита“, к-с “ Слънчев бряг“, Н.А.Х. и Г.Б.Т. - членове на  Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс Анита“, к-с “ Слънчев бряг“ не са извършили дискриминация по отношение на Д.Т.Д. *** и са оставени без уважение жалбата на Д. и допълнението към нея.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично. Поддържа сезиращата съда жалба и твърди, че решението на КЗД е „неправомерно, немотивирано и незаконно“. Не сочи конкретни съображения в подкрепа на твърденията си. Моли съда да върне решението на Комисията за защита от дискриминация за ново разглеждане, поради неизяснена фактическа обстановка. Не ангажира относими доказателства.

Ответникът по жалбата - Комисията за защита от дискриминация, редовно уведомена, не се представлява и не е взел становище по жалбата.

Заинтересованите страни - Л.В.Т.,  Н.А.Х. и Г.Б.Т., редовно уведомени, чрез процесуалния си представител, оспорват жалбата. Считат същата за неоснователна и молят да се отхвърли. Ангажират доказателства. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

          Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените в жалбата доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

Жалбата е подадена  в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването на административния акт, съдържа предвидените в закона форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

            От представените в административната преписка доказателства се установява, че на 01.09.2013 година „Пропъртис менджимънт БГ” , представлявано от Д.Т.Д. е сключило договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс „ Анита” в к-с „ Слънчев бряг” със срок- 8/осем/ месеца /л.13-17 от делото/.

           На 04.03.2014 година, с предизвестие, съгласно т.7.4 от договора, по взаимно съгласие, е прекратен договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс „ Анита” в к-с „ Слънчев бряг”, което жалбоподателят е получил на 09.03.2014 г./л.67 от делото/.

           Производството пред Комисията за защита от дискриминация е инициирано от Д. с жалба, вх.№44-00-1287 от 19.03.2014 г. и допълнение към нея, по които с Разпореждане 0398 от 10.04.2014 г. председателя на КЗД е образувал преписка №164/2014 г./л.22 от делото/.

          В жалбата са изложени твърдения, за дискриминация по признак „  сексуална дискриминация” от страна на председателя на Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс „ Анита” в к-с „ Слънчев бряг” Л.В.Т. и членовете на съвета Н.А.Х. и Г.Б.Т.. Сочи, че на 09.09.2013 година като управител на „Пропъртис менджимънт БГ”ООД е сключил с управителя на етажната собственост на жилищния комплекс  , договор за поддръжката и управлението му като е изпълнявал безупречно поетите въз основа на подписания договор задължения. Твърди, че на 01.03.2014 година Т. и Х. посетили офиса му  и му заявили, че поради това че е гей не може да работи с тях и да управлява комлекс „ Анита” в к-с „ Слънчев бряг” и това, че е гей не било нормално. Жалбоподателят твърди, че Т. и Х. разпространили тази информация  и пред другите собственици на апартаменти в жилищния комплекс, което го злепоставило, навредило на добрия му имидж, коректност и професионализъм, поради което и  понесъл щети в големи размери. Твърди още, че в резултат от посещението на членовете на управителния съвет на етажната собственост е получил предизвестие  за прекратяване на сключения с дружеството му договор.

          По така образуваната преписка №164/2014 г. по описа на КЗД е определен докладчик, съобразно нормата на чл.54 ЗЗДискр.

          Докладчикът е извършил процедурата по проучване на преписката като е уведомил страните за представяне на надлежните доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на обстоятелствата по нея, съобразно нормата на чл.55 и чл.56 ЗЗДискр.

          В съответствие с правилото на чл.59, ал.3 ЗЗДискр. страните са поканени за запознаване с материалите по преписката.

          В изпълнение на нормата на 60, ал.1 ЗЗДискр. докладчикът по преписката е изготвил и представил доклад-заключение на председателя на състава  с предложение да се насрочи открито заседание по разглеждането й с призоваване на страните/л.183-186 от делото/.

          Преписката е разгледана в открито заседание на 31.03.2015 г. от КЗД, Пети постоянен специализиран състав,  в отсъствие на страните, за което е съставен протокол/л.187-190 от делото/.

           По преписка №164/2014 г. по описа на КЗД е постановено Решение №395 от 13.10.2015 година, с което е установено, че Л.Т., Н.Х. и Г.Т. не са извършили дискриминация по отношение на Д.Т.Д. и са оставени без уважение жалбата му и допълнението към нея.

          За да постанови този резултат съставът на Комисията е приел, че жалбоподателят не е представил доказателства, съобразно нормата на чл.9 ЗЗДискр. в подкрепа на твърденията си, затова  е отхвърлил жалбата на Д. и допълнението към нея като неоснователни и недоказани. 

         Постановеното по преписката решение на КЗД е предмет на оспорване в настоящото производство.

         При така установените факти се налагат следните правни изводи:

          На първо място,  Решение №395 от 13.10.2015 година на Комисията за защита от дискриминация е издадено от компетентен орган, съобразно предвидените в чл.47 ЗЗДискр. правомощия като преписката е разпределена за разглеждане на Пети специализиран постоянен състав/ по арг. от чл.48 вр. с чл.54 ЗЗдискр./.

  На второ място, същата е издадена и в съответната писмена форма/по арг. от чл.66 ЗЗДискр./ с установените в текста реквизити и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Производството пред комисията е образувано по жалба на засегнатото лице, проведено е открито заседание, на което са изяснени становищата на страните и са събрани доказателства, а решението е взето с мнозинство от членовете на заседателния състав, т.е спазена е процедурата, предвидена в нормите на глава четвърта, раздел първи от ЗЗДискр./ чл. 50 - 64 от ЗЗДискр./ . КЗД, видно от проведеното проучване, е извършила пълно, обективно и всестранно изяснянае на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл.9 ЗЗДискр. правилно разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация-страната, която твърди, че е жертва на дискриминация следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, а ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.

 На трето място, оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон по следните съображения:

С разпоредбата на чл.4 ЗЗДискр. се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци. Забраненото от законодателя дискриминационно третиране се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. В случая не се установява допуснато такова третиране от членовете на Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс „Анита” в к-с „ Слънчев бряг” спрямо жалбоподателя въз основа на защитим признак.

За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. е необходимо да са осъществени всички елементи от приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна.

Неравното третиране на отделно лице следва да е обусловено от признак по чл.4 ЗЗДискр. Не всяко третиране обаче е дискриминация, а само когато то е въз основа на някой от защитените признаци, посочени в нормата на чл.4 ЗЗДискр., поради което следва да се установи  и наличието на причинноследствена връзка между третирането и защитения признак.

Лицето, което твърди, че спрямо него е осъществен акт на неравно третиране трябва да докаже дискриминация, т.е. факти и обстоятелства, които преценени в своята съвкупност създавата обосновано предположение за вероятно осъществяване на неравно третиране, поради  някой от защитените признаци.

В конкретния случай, жалбоподателят, нито в производството пред КЗД, нито в настоящото производство ангажира относими доказателства, които да обосноват извода, че членовете на Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс „Анита” в к-с „ Слънчев бряг”  са прекратили сключения с „Пропъртис мениджмънт БГ”ООД договор, поради предполагаемата сексуална ориентация на Д..

Установената от Комисията фактическа обстановка се подкрепя изцяло от доказателствения материал, поради което съдът я възприема като обективна и доказана.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно Комисията за защита от дискриминация е приела, че Л.Т., Н.Х. и Г.Т. не са извършили дискриминация по отношение на Д.Д. на основата на защитим признак- „ сексуална ориентация”, поради което Решение №395 от 13.10.2015 година на КЗД е законосъобразно.

По тези съображения жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на заинтересованите страни следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 900.00/деветстотин/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК, Административен съд, VІІІ- ми състав

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОХВЪРЛЯ жалбата на  Д.Т.Д. ***  против Решение №395 от 13.10.2015 година на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, с което е установено, на основание чл.65, т.5 ЗЗДискр., че Л.В.Т. - председател на Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс Анита“, к-с “ Слънчев бряг“, Н.А.Х. и Г.Б.Т. - членове на  Управителния съвет на етажната собственост на жилищен комплекс Анита“, к-с “ Слънчев бряг“ не са извършили дискриминация по отношение на Д.Т.Д. *** и са оставени без уважение жалбата на Д. и допълнението към нея,  като неоснователна.

ОСЪЖДА Д.Т.Д. *** да заплати на Л.В.Т. и Н.А.Х.,*** и Г.Б.Т. *** разноски в размер на  900.00/деветстотин/ лева.

Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.                                  

                                                          

                                                 СЪДИЯ: