№ 5520
гр. София, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Петър Милев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100502456 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „ДЗИ – О.З.“ ЕАД срещу решение от
25.11.2022 г., изменено в частта за разноските с определение от 07.02.2023 г., по гр.д.
№4417/2022 г. на Софийския районен съд, 90 състав, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на Д. Й. Н. на основание чл.432 КЗ сумата от 20,00 лв., представляваща част от
обезщетение в пълен размер на 545,60 лв. за причинени имуществени вреди, настъпили
вследствие увреждането на собственото на ищеца МПС „Фолксваген Голф“ с рег. №
******* в резултат на ПТП, настъпило на 05.11.2021 г. в гр. София по вина на водача на
МПС „Пежо Боксер“ с рег. № ******* Б.Г., чиято гражданска отговорност е била
застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, тъй като съдът неправилно
е възприел заключението на приетата по делото САТЕ относно стойността на ремонта на
процесния автомобил, респ. неправилно е определил размера на дължимото се на ищеца
застрахователно обезщетение. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да
отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. Й. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Във въззивното производство на основание чл.266 ал.3 ГПК е допуснато
1
изслушването на повторна САТЕ, чието заключение настоящият въззивен състав кредитира
изцяло, и от което се установява, че при процесното ПТП на л.а. „Фолксваген Голф“ са
нанесени увреждания по преден ляв калник и по облицовката на предна броня, като по
средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на нанесените щети възлиза на сумата от
483,60 лв.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на
обезщетението.
Спорът по настоящото дело е съсредоточен върху обстоятелството дали
първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото се на ищеца
обезщетение за увредения автомобил.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата отговаря към увредения до размера, до който отговаря самият причинител. Съгласно
разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Меродавна за
застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на
вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може
да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената. Съдебната практика
на ВКС трайно и последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни
цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид.
2
Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се
смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е.
по пазарната му стойност, като обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество.
От приетото във въззивното производство заключение на повторната САТЕ, което,
както вече бе посочено по-горе, настоящият въззивен състав кредитира напълно като
обосновано и компетентно изготвено, се установява, че стойността, необходима за
възстановяване на л.а. „Фолксваген Голф“, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, възлиза на 483,60 лв., до който размер и следва да бъде определено
дължимото се от застрахователя-ответник на собственика на увредения автомобил
обезщетение.
Доколкото по делото не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от
163,20 лв. по процесната щета, то и съдът намира, че ответникът е останал задължен за
разликата или за сумата от 320,40 лв.
При тези данни, настоящият въззивен състав намира, че предявеният частичен иск се
явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 480,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между въззиваемата страна и адв. Й. А., според който е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 480,00 лв. с ДДС.
Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на
присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е в рамките на този
минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №13523/25.11.2022 г., изменено в частта в
разноските с определение №5148/07.02.2023 г., постановено по гр.д. №4417/2022 г. по
описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ******* да заплати на Д. Й. Н., ЕГН **********, адрес: гр. *******, жк.
„******* ап.17, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 480,00 лв., представляваща разноски
във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4