РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Б., 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Маргарита Пл. А.а
Моника Христова
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окр. пр. Бл.Ст. Й. Ар.
като разгледа докладваното от Моника Христова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600344 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на адвокат И.Д., защитник на подс. М. К.
Л., както и по жалба на адвокат Я.А., защитник на подс. Н. М. Л., подадени срещу
присъда № 90334 от 15.01.20.г., постановена по НОХД № 269/20.г. по описа на
Районен съд Б..
С обжалвана присъда съдът е признал подсъдимите Н. М. Л. и Д. Г. Д. за виновни в
това, че от неустановена дата през 2019г. до около 14:30 часа на 12.08.20.г., в съучастие
като съизвършители, в нива в землището на с. Л., общ. Б., махала „Г.“, представляваща
част от общинския земеделски фонд „П.“, са засели и отгледали 111 броя наркотични
растения от рода на конопа /марихуана/, с общо нетно тегло в сухо състояние – 5 950
грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол – 3.5 %, на обща стойност 23 800 лева, в нарушение на
установите в чл. 27, ал.1 от ЗКНВП правила. Поради това и на основание чл. 54, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка
с чл. 27, ал.1 от ЗКНВП е наложил на подс. Л. наказание лишаване от свобода за срок
от 2 години при първоначален строг режим и наказание глоба в размер на 5000 лева.
На подс. Д. на основание чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, във вр. с чл. 354в, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
от НК, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, във връзка с чл. 27, ал.1 от ЗКНВП е наложил
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца, чието изтърпяване е
отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години, считано от
влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 59, ал.1 от НК при изпълнение на наказанието на подс. Л. съдът е
приспаднал времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР, с
1
постановление на прокурора, с мярка задържане под стража, и с мярка за неотклонение
домашен арест, във връзка с настоящото производство.
На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение наказание от 4
месеца лишаване от свобода, наложено на Н.Л. с присъда по НОХД 979/20.г. на РС П.
при първоначален общ режим.
Със същата присъда подс. Л. е признат за невинен в това, че от неустановена дата
през 2019г. до 12.08.2019г. в жилище, находящо се в с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, в
съучастие като съизвършител с М. К. Л. и ЕЛК. Н. Л., без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно чл. 32, ал.1 от ЗКНВП е държал високорисково наркотично
вещество – коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – тетрахидроканабинол – 15,3 %, с нетно тегло в сухо състояние 450 грама
на обща стойност 1800 лева и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354а,
ал. 3, пр. 2, т.1 от НК, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Съдът е признал за виновен подс. М.К. Л. в това, че от неустановена дата през
2019г. до 12.08.2019г. в жилище, находящо се в с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, без
надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал.1 от ЗКНВП е държал
високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ със съдържание на активен
наркотивно действащ компонент – тетрахидроканабинол – 15,3 %, с нетно тегло в сухо
състояние 450 грама на обща стойност 1800 лева, като на основание чл. 354а, ал. 3, пр.
2, т.1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане в сила на присъдата, като го е оправдал за това, че престъплението
е извършено в съучастие с ЕЛК. Н. Л. и Н. М. Л..
Подсъдимата ЕЛК. Н. Л. съдът е признал за невинна в това, че от неустановена
дата през 2019г. до 12.08.2019г. в жилище, находящо се в с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ №
5, в съучастие като съизвършител с М. К. Л. и Н. М. Л., без надлежно разрешително,
изискващо се съгласно чл. 32, ал.1 от ЗКНВП е държала високорисково наркотично
вещество – коноп /марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ
компонент – тетрахидроканабинол – 15,3 %, с нетно тегло в сухо състояние 450 грама
на обща стойност 1800 лева - престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т.1 от НК, във вр. с
чл. 20, ал.2 от НК.
Недоволен от постановената присъда защитника на подс. М.Л. в подадената жалба
и допълнение към нея сочи, че присъда е неправилна и незаконосъобразна. Развива
подробни съображения относно липсата на доказателствен материал, установяващ по
категоричен начин извършителството от страна на подсъдимия. Моли съда за отмяна
на присъдата по отношение на подзащитния му и признаването му за невинен по
повдигнатото обвинение.
В подадената въззивна жалба от защитника на подс. Н.Л. се навеждат твърдения за
неправилност на присъдата, постановена в нарушение на закона. Направено е
възражение, че получените данни, от проведената „оперативна беседа“ съгласно
съдебната практика не представлява годна основа на осъдителни изводи. Възразява
още за недопустимо съвместяване на различни процесуални качества по отношение на
свид. Ал. М., както и че извършения от него анализ на трафични данни е негодно
доказателствено средство.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата намира подадените жалби
за неоснователни, посочвайки че първоинстанционният съд е извел правилна
фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства, като е направил
задълбочен анализ, стигайки го категоричния извод за виновността на тримата
подсъдими.
2
В своята пледоария защитникът на подсъдимия Н.Л. – адв. А., поддържа
подадената жалба. Посочва още, че обжалваната присъда не съдържа мотиви въз
основа на кои доказателства РС приема подзащитния му за виновен, като е приета
фактическа обстановка, за която няма доказателства. Отново се акцентира върху
възражението, че показанията на разпитаните полицейски служители, участвали при
задържането на подсъдимия, трябва да бъдат изключени от доказателствената
съвкупност. Отправя искане за отмяна на контролирания акт и постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подзащитния му, както и потвърждаване на
присъдата в оправдателната ù част.
В съдебното заседание по същество защитника на подс. М.Л. – адв. Д., заявява, че
поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания. Посочва, че от мотивите
на РС не става ясно въз основа на какви доказателства е прието за установен
субективния елемент за извършеното деяние по отношения на М.Л.. Достъпът до
таванското помещение, където са открити растения, е отворен и за други лица. Моли за
отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна. По отношение на подс. Л.
защитникът изразя позиция, че присъдата в тази част е правилна и законосъобразна и
моли за потвърждаването ù.
Защитникът на подс. Д. – адв. Г., моли за потвърждаване на присъдата по
отношение на подзащитния ù.
Подсъдимият Н.Л. в личната си защита поддържа казаното от защитник, като с
последната си дума моли да бъде оправдан.
Подсъдимият М.Л. подкрепя казаното от защитника си.
Подсъдимата Е.Л. изразява съгласие с присъдата си.
Подсъдимият Д. не се явява и не взима становище.
Окръжният съд, като въззивна инстанция, след като взе в предвид изложеното в
жалбата, становищата на страните, събраните доказателства и извърши цялостна
проверка на атакувания съдебен акт, извън основанията посочени от страните,
съгласно разпоредбите на чл.313 и 314, ал.1 от НПК, намира следното:
Подсъдимият Н.М. Л. е роден на 19.09.1993г., в гр. П., с постоянен адрес в с. М.,
общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, българин, с висше образование, неженен и безработен.
Същият е осъждан с присъда № 661/22.11.2017г. по НОХД № 979/20.г. по описа на РС
П., влязла в сила на 30.11.2017г., с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 5 месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3
години за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на МПС след
употреба на наркотични вещества. Отделно от това с решение № 814/02.12.2016г.,
постановено по НОХД № 1117/20.г. по описа на РС П., влязло в сила на 20.12.2016г.
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК с
налагане на административно наказание глоба за извършено престъпление по чл. 354а,
ал.5, във връзка с ал., пр. 2, т.1 от НК за маловажен случай на непозволено държане на
високорисково наркотично вещество.
Подсъдимият Д. Г. Д. е роден на 12.11.1995г. в гр. П., с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „Х. Ч.“ № 43, българин, с основно образование, безработен. Същият е неосъждан,
като с присъда № 91/21.02.2018г., постановено по НОХД № 14/20.г. по описа на РС П.,
в сила от 09.03.2018г. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК
и му е наложено административно наказание глоба за извършено престъпление по
354а, ал.5, във връзка с ал., пр. 2, т.1 от НК.
Подсъдимият М. К. Л. е роден на 28.10.1960г. в с. К., общ. П., с постоянен адрес в
с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, българин, със средно образование, женен, работи и е
неосъждан.
3
Подсъдимата Е.Н. Л. е родена 06.08.1964г. в с. П., общ. П., с постоянен адрес в с.
М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, българка, със средно образование, омъжена, работи и е
неосъждана.
Подсъдимият Н.Л. е син на подсъдимите М.Л. и Е.Л.. Последните живеят в къщата
им в с. М., на ул. „Г. Д.“ № 5, докато синът им живее от 2018г. на съпружески начала с
Р. Я. в гр. П..
Подсъдимият Н.Л. използва за лични нужди мобилен телефон с марка и модел „С.
G 7” с ИМЕЙ:35., със сим карта за абонатен номер 089., собственост на „В.“ ЕАД.
Същият притежава и лек автомобил „ Р. 200“ с рег. № Е 2. КР.
Подсъдимият Д.Д. притежава и използва телефон марка и модел „С. А 50“ с
ИМЕЙ: 3586., 3., със сим карта за абонатен номер 08., собственост на „В.“ ЕАД.
Към датата на инкриминираното деяние двамата подсъдими Н.Л. и Д.Д.
поддържали приятелски отношения и честно се срещали. През 2019г. на неустановена
дата двамата решили да засеят и отгледат растения от рода на конопа /марихуана/ с цел
печалба. За целта избрали отдалечена нива в землището на с. Л., общ. Б., махала Г.,
представляваща част от общински земеделски фонд „Пасище“, като същата се намира в
близост до плитка река и изоставена стара воденица. На посоченото място на
неустановена дата през 2019г. двамата подсъдими засели 111 бр. растения от рода на
конопа, като започнали системно да посещават нивата и да полагат грижа за
растенията.
През лятото на 2019г. в ГПУ Б. била получена оперативна информация, че в нива,
находяща се в с. Л., се отглеждат растения от рода на коноп /марихуана/. В тази връзка
била организирана специализирана полицейска акция, като на 12.08.201г. около 9:00
полицейските служители към ГПУ Б. – свид. А. М., свид. М. и свид. Н. извършили
наблюдение на нивата с цел установява на лицата, които отглеждат посоченото
растение.
Към обяд полицейските служители забелязали, че към особената нива се насочва
лек автомобил марка „Р. 200“ е рег. № Е 2. КР. Автомобилът спрял не далече от
насажденията и две лица от мъжки пол слезли от него, като единият взел от
автомобила пръскачка и се насочил към нивата, засята с коноп, а другият останал до
колата, като повдигнал предния ù капак. Полицейските служители заловили двамата
мъже, като установили, че навлезлият с пръскачка в нивата е подс. Д.Д., а мъжът,
останал до колата, е подс. Н.Л.. В посочения автомобил били открити копач с дървена
дръжка и моторна помпа за вода.
В последствие бил извършен оглед на местопроизшествието, като били иззети 111
бр. зелени растения от рода на конопа, ведно със стъбла, листа и съцветия, 1 брой
пръскачка с надпис „R. M.”, както и 1 брой копач с дървена дръжка. Посочените
растения били тествани с полеви наркотест, като от изследването се установило, че
същите реагирали на канабис /марихуана/. След това иззетите растения били измери от
разсл. полицай К. в офис на Е., гр. Б., ул. „Ст. С.“ № 51Б с везна марка „B. B 711”,
която отчела бруто тегло от 39.600 кг. За извършеното действие бил съставен протокол,
като присъствали и поемни лица. С протокол за доброволно предаване подс. Д. предал
на разследващия полицай притежавания от него и описан по-горе мобилен телефон
марка „С. А 50“, с ИМЕЙ на слот 1: 35869. и ИМЕЙ на слот 2: 38., с карта на В. и
мобилен номер на телефона 08.. С протоколи за доброволно предаване подс. Н.Л.
предал на досъдебните органи следните вещи: мобилен телефон марка „С. G 7“, с
ИМЕЙЛ: 357658., с карта на В. с № 89359. и мобилен номер 0. лек автомобил марка „Р.
200“, светлосив металик, с рег. № Е 2. КР, ведно с намиращите се в него вещи: моторна
помпа марка „H.”, зелен маркуч, навит на рула със смукател; син маркуч и гумени
ботуши.
4
Във връзка със задържането на подс. Л. на 12.08.2019 към 22:50 е направен оглед
на къщата, в която живеят родителите му – подс. М.Л. и подс. Е.Л., намираща се в с.М.,
ул. „Г. Д.“ № 5. По време на огледа в западната част на таванското помещение
полицейските служители открили между дървената конструкция, поддържаща покрива
на сградата, опънати две бели текстилни на цвят въжета и черен кабел. Върху тях били
оставени са сушат полусухи клонки, листна маса и съцветия, които при тест с полеви
наркотест, реагирали положително на канабис. Същите били предадени доброволно от
М.Л. и измерени с везна марка „ELICOM”, която отчела тегло от 502 грама. Оглед бил
извършен и в дома на подс. Д., като не били открити растения, чието отглеждане е
забранено.
В хода на досъдебното производство с протокол за оглед на веществено
доказателство и вземане на представителни проби от 03.09.2019г., са взети
представителни проби с нетно тегло от 5 грама след изсушаването на отделената
листна маса и съцветията на 111 броя растения, иззети с Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.08.2019г. в гориста местност в землището на с. Л. (обект 1),
както и представителни проби с нетно тегло от 5 грама след изсушаването на полусухи
листа, клони и съцветия, открити при извършен оглед на къща и прилежащото ù
дворно място, находящо се в с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5 (обект 2). От заключението
на назначената в досъдебно производство физико-химична експертиза Н -
233/26.09.2019г. се установява, че иззетите представителни проби по морфологични
белези и химичен състав представлява коноп /марихуана/, като съдържанието на
активен, наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол за обект 1 е 3,5 %, а за
обект 2 – 15, 3 %. Видно от т. 3 на заключението към експертизата, получените
резултати от изследването на представителните проби следва да се отнесат за цялото
количество иззето наркотично вещество от съответния обект, описано в протокол за
оглед на веществено доказателство и вземане на представителни проби от 03.09.2019 г.
Конопът /марихуаната/ е наркотично растение и подлежи на контрол съгласно Списък
№ 1 на Единната конвенция на ООН за наркотични вещества ратифицирана от Р
България и ЗКНВП. Той се намира в Приложение 1 към чл.3, т. 1, Списък I - "Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина".
Видно от протокол за оценка на наркотични вещества от 11.10.2019г. стойността
на растителния материал, получен след изсушаването на листна маса и съцветия от 111
броя растения коноп, с общо нетно тегло от 5 950 грама съгласно ПМС № 23 от
29.01.1998г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза на 23 800 лева. Съгласно същото постановление на МС
стойността на откритото в къщата на Л.и наркотично вещество след неговото
изсушаване с нетно тегло 450 грама възлиза на 1 800 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за доказване: обясненията и направените самопризнания на подс. Д.Д.,
обясненията на подс. Елка Атанасова, частично от обясненията на подс. Н.Л. и на
подсъд. М.Л., показанията на полицейските служители А. М., Н. Н., С. М., А. Д., П. К.,
К. М., Л. Д., на поемните лица Г. Д. и Г. Н., протоколи за оглед на местопроизшествие,
протоколи за обиск на подсъдимите, протоколи за извършване на първоначална
проверка с полеви наркотест, приемо-предавателни протоколи, протокол за оглед на
ВД и вземане на представителни проби, протокол за оценка на наркотични вещества,
фотоалбуми, ФХЕ Н-233/26.09.2019г., писмени доказателства, постъпили от В.,
справка за съдимост на подсъдимите и др., които доказателства са взаимодопълващи се
и непротиворечиви.
5
Първоинстанционният съд е направил подробен анализа на доказателствената
съвкупност, като същият е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което
настоящият състав изцяло се солидаризира с него. От мотивите към атакуваната
присъда става видно, че районен съд е изяснил релевантните факти посредством
показанията на свидетелите, ведно с данните, извлечени от веществените
доказателствени средства, от писмените доказателствени средства - протоколи за
оглед, от веществените доказателства, от резултатите от експертните изследвания и
заключенията от изготвената и приетата експертиза.
По отношение на дадените обяснения на подс. Д., в които последният признава, че
е засял и отглеждал процесните растения, първоинстанционният съд правилно е
преценил, че същите са подкрепени, както от показанията на полицейските служители,
задържали подсъдимия навлязъл в нивата с пръскачка в ръка, така и от приобщените
по делото писмени доказателства, а именно справки постъпили от В.. В последните е
посочено, че абонатният телефонен номер 0878 171960, който се използва от Д., се е
намирал в обхвата на клетка 15693, обслужваща землището на село Л., на различни
дати, а именно 12.04.2019г., 13.05.2019, 21.05.2019г., 11.06.2019г., 13.06.2019г.,
21.06.2019г., 18.07.2019г., 03.08.2019г. Именно с цел засяване и отглеждане на
посочените растения подс. Д. е посещавал землището на с. Л., каквото признание
прави същият в хода на производството. Правилно РС не е кредитирал обясненията на
подс. Д. в частта, с която твърди, че сам е извършил деянието, а присъствието на подс.
Н.Л. е случайно и еднократно. Именно изведените данни от приобщените по делото
справки от В. противоречат на посочените обяснения. Видно от същите мобилният
номер, използван от Н.Л. - 0898 797 288, нееднократно е бил в обхвата на клетка №
15693, обслужваща с. Л., като датите, на които е посещавал мястото, съвпадат с датите
на които подс. Д. е бил там. Видно от същата справка посочената клетка със сигурност
не обслужва нито главните пътища в района, нито магазин Метро край Б.. Поради това
съдът не кредитира и обясненията на под. Н.Л., в които твърди, че на датата на
задържането случайно е бил с Д. на мястото и за първи път го посещава. Обясненията в
тази част са защитна теза, която не кореспондира с останалите доказателства. От
всички събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че
подсъдимият Н.Л. заедно в съучастие с подс. Д. е засял и отглеждал процесните
растения. Съдът следва да отбележи, че съдебната практика е в посока, че осъдителна
присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства, но само при
положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане съдът стигне до
единствено възможния и безпротиворечив извод за виновността на подсъдимия –
Решение № 70 от 13.03.1995 г. по н. д. № 602/1994 г., III н. о. на ВС, Решение № 426 от
03.10.2002 г. по н. д. № 198/2002 г. на ВКС, каквито в случая, безспорно, са налице.
Напълно обосновано съдът е дал вяра на показанията на полицейските служители,
а именно – свидетелите А. М., Н. Н., С. М., А. Д., П. К., К. М., Л. Д., по отношения на
извършената от тях специализирана акция и задържането на двамата подсъдими.
Изложеното от свидетелите е непротиворечиво, съответстващо на останалия
доказателствен материал, като същите са незаинтересовани от изхода на делото,
поради което съдът кредитира изцяло техните показания. Съдът дава вяра и на
показанията на двамата свидетели – поемни лица, които са категорични, че са
присъствали по време на самия оглед на нивата, при което всичките растения са били
откъснати и преброени от полицейските служители в тяхно присъствие, след което
експерт от ГПУ Б. е извършил полеви тест на растенията. Показанията на двамата
свидетели са последователни, логични и кореспондират помежду си, както и със
събраните писмени доказателства и доказателствени средства.
По отношение на подс. М.Л. съдът кредитира обясненията му в частта, в която
същият признава, че е открил, откъснал и прибрал в къщата си в с. М. посочените
6
растения от рода на конопа. Същото се потвърждава, както от показанията на подс.
Е.Л., на която съпругът ù съобщил за намерените растения и че същите са оставени да
изсъхнат в таванското помещение, така и от показанията на полицейските служители,
които при оглед на къщата на подсъдимия намерили процесните растения. Правилно
РС не е кредитирал обясненията на подс. М. Л. в частта, в която същият твърди, че не е
знаел произхода на откъснатите растения, които помислил за билки. В тази част
обясненията представляват защитна теза на подсъдимия, която не кореспондира нито с
житейската логика предвид годините на подсъдимия и факта, че живее в район, в който
растения от рода на конопа са широко разпространени, нито с факта, че последният
умишлено е скрил откъснатата марихуана в таванското помещение.
Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице, изготвило физикохимична
експертиза. От посочената експертиза се установява, видът, количеството и процента
на активния компонент на инкриминираните наркотични вещества. Съдът намира
заключението за вярно и компетентно изготвено, поради което го кредитира изцяло.
Настоящият състав дава вяра на протоколите, изготвени във връзка с извършените на
досъдебно производство процесуалноследствени действия и приобщени по реда на чл.
283 НПК от първоинстанционния съд, както и другите документи, постъпили по
делото, в т.ч. справките от В. относно трафичните данни на използваните от подс. Н.Л.
и Д. Д. мобилни телефони, както и справка за съдимост по отношение на всеки един от
подсъдимите.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитника на подс. Н.Л. за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал.1, т.3 от НПК поради разпита като
свидетели на полицейските служители, участвали в задържането на двамата
подсъдими. Трайна е практика в тази насока, че полицейските служители, участвали
при задържането на подсъдим, не извършват действия по разследване и нямат никакво
процесуално качество в досъдебната фаза на производството. Провежданите "беседи" с
подсъдимия веднага след задържането му на основание ЗМВР и преди подсъдимия да
има все още каквото и да било процесуално качество, по същността си представляват
предварително снети обяснения от задържаното лице, по отношение на което има
данни и съмнение да е съпричастно към извършено престъпление. Затова не е
съществувала процесуална пречка за разпита на полицейските служители в качеството
на свидетели. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и
съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с
останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на
съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. В тази
връзка РС правилно е приел, че обясненията от подсъдимите, дадени непосредствено
след задържането им пред посочените полицейски служители, не следва да се обсъждат
от съда и да се ползват като доказателствено при постановяване на присъдата, дори
същите да са възпроизведени в показанията на свидетелите.
Неоснователно е и възражението на защитника за допуснато от РС нарушение на
процесуалните правила чрез проведения разпит на свид. А. М., който е извършил и
анализ на трафичните данни. Съгласно съдебната практика служителите на МВР, които
са ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са
участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.
118, ал. 2 от НПК. В този смисъл е и решение № 198/19.06.2013г. по н.д. № 248/2013г. I
НО, на ВКС, Решение № 15 от 24.02.2020 г. на ВКС по н. д. № 1027/2019 г., II н. о., НК
и др. Самият свидетел не е разследващ орган по смисъла на НПК, не е имал право и не
е извършвал такива действия. В качеството на полицейски служител към ГПУ – Б. му е
била възложена работата от разследващия орган, изразяваща се събиране и анализ на
трафични данни, които докладвал на разследващия орган с цел възлагане и извършване
на различни процесуално-следствени действия. За посочените обстоятелства не
7
съществува процесуална пречка същият да свидетелства, поради което съдът не е имал
основание да дефинира тези гласни доказателствени източници като процесуално
негодни. Неговата евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението
подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда
дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с
всички останали такива. В настоящия случай няма никакво основание да се счита, че
свидетелят депозира неистински показания или че има мотив да вреди на някой от
подсъдимите, като показанията му се потвърждават от останалия събран по делото
доказателствен материал.
Следва да бъде отхвърлено като неоснователно и възражението относно
процесуалната годност на приобщената по делото справка за трафични данни, както и
твърдението, че е следвало да бъде назначена експертиза, а не да бъде разпитван
лицето, изготвило същата. На първо място, първоинстанционният съд се е позовал на
свидетелските показания на св. М. единствено по отношение на проведената
специализирана полицейска акция по задържането на двамата подсъдими, но не и по
отношение на трафичните данни. Отделно от това изготвената справка от полицейския
служител не представлява писмено доказателство по смисъла НПК, а има само
оперативен характер. Такова писмено доказателство обаче представляват справката №
C 14682/11.11.2020г. от „БТК“ ЕАД, приобщена в първоинстанционното производство,
на която се е позовал и РС.
Съдът не споделя твърдението на адв. А. относно неизправността на везната в
офиса на фирма „Е.“, доколкото по делото не са налице данни, даващи основание за
съмнение в извършеното измерване, още повече, че същото е станало в присъствието
на поемни лица и за него е изготвен приобщения по делото протокол.
Защитникът на подс. М.Л. е направил възражение, че не е доказано деянието да е
извършено, както и да е извършено виновно от подсъдимия. На първо място, както
беше посочено по-горе, в дадените обяснения подзащитният му признава, че е
откъснал намерените растения и ги е сложил на тавана, за да изсъхват. Същото се
потвърждава и от обясненията на подс. Л. и показанията на полицейските служители
намерили марихуаната в къщата на подсъдимите. Неоснователно е възражението, че до
тавана имало свободен достъп. Видно от обясненията на подс. Л. в къщата в с.М. живее
само семейството на подсъдимия, поради което не може да се приеме, че до тавана е
имало достъп и за трети лица. Неоснователно е и възражението, че подсъдимият не е
имал представа, че растенията са от вида на конопа, поради което липсва умисъл в
действията му. Житейски нелогично звучат обясненията му, от една страна, че не е
знаел произхода на растенията, а от друга страна, че е набрал и изсушил същите,
мислейки ги за билки с цел да ги използва с лечебни цели без да съобрази факта, че
може и да са отровни. Именно поставянето на посочените растения в таванското
помещение, в опит същите са бъдат скрити, говори за съзнание у подсъдимия за
произхода им.
ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на подсъдимите Н.Л. и Д.Д..
Въз основа на посочената фактическа обстановка и изведените правни изводи
правилен е изводът на първоинстанционният съд, че събраните по делото доказателства
установяват по категоричен начин, че подс. Н.Л. и подс. Д.Д. са осъществили от
обективна и субективна страна престъплението по чл. 354в, ал.1, пр. 1 и пр. 2 от НК,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на неустановена дата пред 2019 до около 14:30 ч. на
12.08.2019г. в съучастие като съизвършители, в нива в землището на с. Л., общ. Б.,
махала „Г.“, представляваща част от общинския земеделски фонд „Пасище“, са засели
и отгледали 111 броя наркотични растения от рода на конопа /марихуана/, с общо
нетно тегло в сухо състояние – 5 950 грама, със съдържание на активен наркотично
8
действащ компонент – тетрахидроканабинол – 3.5 %, на обща стойност 23 800 лева, в
нарушение на установите в чл. 27, ал.1 от ЗКНВП правила. Съгласно чл. 27 от ЗКНВП
засяването и отглеждането на растенията от рода на конопа (канабис), освен при
наличието на лицензия по смисъла на чл. 29, ал. 1, е забранено. Подсъдимите
безспорно не са имали такова разрешително. В чл. 354в, ал.1 от НК са предвидени две
алтернативни форми на изпълнително деяние - засява или отглежда. Първата форма е
акт, извършването на който обаче, осъществява изпълнителното деяние изцяло, а
втората форма предполага множество действия, включително и засяването.
Доказателствата по делото установиха, че подсъдимите са осъществили
изпълнителното деяние на описаното престъпление, изразяващо се в двете форми на
изпълнителното деяние- "засяли" и "отглеждали", като съизвършители. Действията по
отглеждането на растенията са свързани с честни посещения на мястото и поливане на
растенията.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянията засяване и отглеждане са осъществени от субективна страна с пряк
умисъл и при наличие на общност на умисъла, доколкото подсъдимите са знаели, че не
притежава лицензия по смисъла на чл. 29, ал.1 от ЗКНВП и независимо от това са
предприели действия по засяване и отглеждане им, съзнавайки общественоопасния
характер на деянието и искайки настъпването на негативните последици, като е налице
съвместното участие в допринасяне за настъпването им.
ОБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на подсъдимите М.Л. и Е.Л..
Съвкупният анализ на доказателствения материал води до извода, че подс. М.Л. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 354а, ал.3, пр. 2,
т.1 от НК, като от неустановена дата през 2019г. до 12.08.2019г. в жилище, находящо се
в с. М., общ. П., ул. „Г. Д.“ № 5, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно
чл. 32, ал.1 от ЗКНВП е държал високорисково наркотично вещество – коноп
/марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент –
тетрахидроканабинол – 15,3 %, с нетно тегло в сухо състояние 450 грама на обща
стойност 1800 лева. От обективна страна подсъдимият е осъществил фактическа власт
върху високорисково наркотично вещество – коноп. Не се установи същият да е
притежавал надлежно разрешително за държането на посоченото вещество. Държането
е факт, който предполага несъмненото доказване, че едно лице осъществява
фактическа власт върху даден предмет. Законът не изисква фактическата власт да се
манифестира по друг начин и чрез конкретни действия. В случая се установи, че и
единствено подсъдимият със съпругата си са обитавали къщата, в която е открита
марихуаната, като са ползвали и таванското помещение към нея, в което подсъдимият е
поставил за сушене и укривал растенията.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Подсъдимият М.Л. е съзнавал, че държането на марихуана е противозаконно и в
този смисъл обществено опасно. Наясно е бил, че марихуаната е наркотично вещество
притежаването, на което е забранено, но независимо от тези обстоятелства е предприел
действия по установяване на фактическата власт върху нея, като е искал настъпването
на общественоопасните последици.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че извършеното от подс. М.Л.
не е в съучастие, нито със съпругата му подс. Л., нито със сина му подс. Н.Л.. По
делото не са събрани доказателства, установяващи връзка на посочените лица с
иззетата от тавана на къщата в с. М. марихуана. Поради което правилно и
законосъобразно РС е оправдал двамата подсъдимите – Е.Л. и Н.Л. по повдигнатото
обвинения за държане на намерените наркотични вещества.
9
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалби на защитниците на
двама от подсъдимите. Поради липсата на съответен протест, както и доколкото в хода
на въззивното съдебно следствие не се установиха нови фактически положения, то
настоящият състав не може да влоши положението на подсъдимите, като отмени
приложението на чл. 66 от НК или пък като увеличи размера на наложеното наказание.
В тази връзка окръжен съд намира, че извършения анализ от първоинстанционния
съд по отношение индивидуализацията на наказанията следва да бъде изцяло споделен.
По отношение на подс. Н.Л. правилно е отчетената високата степен на обществена
опасност на деянието поради големия брой иззети растения и тяхната висока стойност,
както и високата обществена опасност на подсъдимия предвид предходните му
осъждания. Като смекчаващо обстоятелство е взето предвид младата възраст на
подсъдимия и това, че същият е семеен и се грижи за дете. Поради това правилно РС е
приел, че не са налице множество или изключителни обстоятелства, обосноваващи
прилагането на чл. 55 от НК, като е определил наказание по смисъла на чл. 54 от НК
при наличието на лек превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства.
Наложените наказание са в минимален размер и няма основание за тяхното
редуциране. Правилно е приложен и чл. 68, ал.1, доколкото престъплението е
извършено в изпитателния срок на отложено наказание от 4 месеца ЛОС, определено с
присъда по НОХД 979/20.г. на РС П.. Предвид предходното осъждане на подсъдимия
правилно РС не е приложил чл.66 от НК и е определил първоначален строг режим за
изтърпяване на основание чл. 57, ал.1, т.2, б „в“ от ЗИНЗС.
По отношение на подс. Д. настоящият състав намира, че РС е извършил вярна
оценка на обстоятелствата от значение за правилната индивидуализация на
наказанието. В тази връзка са налице предпоставките за прилагане на чл. 55 от НК,
предвид множеството смекчаващи вината обстоятелства в т.ч. чистото съдебно минало,
направеното самопризнание и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина, младата възраст на подсъдимия. Наложеното наказание в размер на 1 година и
6 месеца, което на основание чл. 66 НК е отложено за срок от 3 години, е справедливо
и ще изпълни целите на чл. 36 от НК. Съдът отчита и факта, че по отношение на
подсъдимия първоинстанционният съд не е наложил наказанието глоба, което е
предвидено кумулативно в закона за извършеното от него престъпление. Въпреки това
и поради липса на съответен протест от страна на прокурора, налагайки такава
настоящият състав би нарушил правилото да не се влошава положението на
подсъдимия.
Окръжен съд счита, че правилна индивидуализация на наказанието е извършена и
по отношение на подсъдимия М.Л., като при него също са налице множество
смекчаващи вината обстоятелства, обосноваващи приложението на чл. 55, ал.1 и ал. 3
от НК. Съдът е отчел чистото му съдебно минало, липсата на други противобществени
прояви, както и че подсъдимият е семеен, трудово ангажиран и частично е съдействал
за установяване на обстоятелства по случая. Обосновано е приложен и чл. 66, ал.1 от
НК предвид наличните предпоставки за това.
По така изложените съображения, въззивната инстанция намира жалбите за
неоснователни. При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с
оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Воден от горното и на основание чл. 338 НПК, Б.ски окръжен съд
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 903./15.01.20. г., постановена по НОХД № 269/20. г. по
описа на Районен съд Б..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11