№ 8719
гр. С, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110153520 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З П бл.....,
подадена чрез адв.И. със съдебен адрес гр.С, ул.“А С“ № 227, ет.1, офис 1, насочени срещу
„ЕОС М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда
М Т, етаж 6, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му
дължи сумите, за които на 25.04.2013 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5720/2013
г. по описа на СРС, 72 състав, а именно: сумата 15505.22 лева, представляваща главница,
сумата от 1308.02 лева, представляваща договорна лихва за периода от 02.08.2012 г. до
11.02.2013 г., сумата от 437.28 лв., представлаваща лихва за забава за периода от 10.08.2012
г. до 11.02.2013 г., сумата от 100.00 лв., представляваща такса и сумата от 942.02 лв.
разноски по делото, от които 345.01 лв. държавна такса и 597.01 лв. възнаграждение за
юрисконрсулт, дължими към „Б ДСК“ ЕАД, вземането за които е прехвърлено на ответника
с договор за цесия от 19.03.2020 г., и за събирането на които суми е образувано изп.дело №
2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б Б, рег.№... от КЧСИ.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молбата се твърди, че ищцата е поръчител по договор за кредит, като
проради неплащане от страна на кредитополучателя, изпълнението е насочено срещу нея.
Сочи се, че срещу К. е образувано изп.дело № 2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б Б въз основа
на издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 25.04.2013 г. по ч.гр.д.
№ 5720/2013 г. по описа на СРС. Вземанията са присъдени в полза на „Б ДСК“ ЕАД, като
впоследствие с договор за цесия от 19.03.2020 г. Бта ги е прехвърлила на „ЕОС М“ ЕООД,
което е конституирано като взискател по изп.дело.
Според ищцата, вземанията на ответника са погасени по давност, която е започнала
да тече на 20.05.2013 г. е и изтекла към датата на подаване на исковата молба. С олед на
това се иска да се признае за установено, че ищцата не дължи на ответника предявените в
исковата молба задължения.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявените искове. Ответникът оспорва исковете, като
заявява, че преди цитираното в исковата молба изп.дело № 2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б
Б, е било образувано друго такова пред същия ЧСИ, а именно изп.дело № 1272/2013 г.
Според ответника, срещу ищцата са извършвани регулярно изп.действия, което е видно и от
отбелязването на приложения към исковата молба изп.лист.
1
Ответникът поддържа становище, че предвид установяване на процесните вземания с
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, приложима е разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, която предвижда 5-годишен давностен срок.
От друга страна, по съществото на спора се сочи, че давността в изп.процес се
прекъсва моногкратно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършване на всяко изпълнително действие. Отбелязва се, че е достатъчно направено от
взискателя искане за прилагане на определен изп.способ, за да се прекъсне давността,
независимо дали той е реализиран от ЧСИ и дали чрез него е удовлетворен взискателя.
Ответникът се позовава и на ТР № 3 от 28.03.2023 г., постановено по тълк.дело № 3/2020 г.
на ОСГТКВКС, според което до приемането на ТР 2/2013 г., се прилага ППВС 3/1980 г., а
именно по време на изп.производство давност не тече.
Отбелязва се и че сама по себе си погасителната давност не води до погасяване на
самото вземане, а само на възможността то да бъде принудително изпълнено, поради което
не пречи да бъде изпълнено доброволно от длъжника. Поради трансформиране на
вземането в естествено такова, ответникът обосновава становище и за недопустимост на
иска.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявените искове, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения
от ищеца адвокатски хонорар.
В съдебно заседание ищцата се представлява от пълномощник, който поддържа
изложеното в исковата молба. Ответникът не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.439 ГПК.
Със същите се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало
принудително изпълнение, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. В случая ищецът се
позовава на настъпила погасителна давност. С оглед наведеното в исковата молба основание
за недължимост на сумите, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Не се спори между страните, като това се подкрепя и от събраните по делото писмени
доказателства, че срещу ищцата и срещу М РА. П е издаден изпълнителен лист от
25.04.2013 г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 23.04.2013 г. по ч.гр.д. №
5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, за солидарно заплащане на следните суми: сумата
15505.22 лева, представляваща главница, сумата от 1308.02 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 02.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 437.28 лв., представлаваща
лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 100.00 лв.,
представляваща такса и сумата от 942.02 лв. разноски по делото, от които 345.01 лв.
държавна такса и 597.01 лв. възнаграждение за юрисконрсулт, всичките дължими към „Б
ДСК“ ЕАД. Вземането на Бта е прехвърлено с договор за цесия от 26.09.2013 г. на „ОТП Ф
Б“ ЕАД, а то от своя страна на ответното дружество „ЕОС М“ ЕООД с договор от 19.03.2020
г.
За събирането на задълженията са образувани две изп.дела пред ЧСИ Б Б – изп.дело
№ 20138560401272, прекратено с постановление от 08.06.2020 г. и изп.дело №
20208560402101.
2
По делото не се спори по фактите, спори се по правото. Погасено ли е вземането на
ответника срещу ищеца.
Съдът приема, че чл.117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е установено по
основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е установено по основание и
размер с влязла в сила заповед за изпълнение, в каквато насока е и преобладаващата съдебна
практика. Корективното тълкуване на чл.117, ал.2 ЗЗД налага променената правна рамка
след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането,
установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в
производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до
изтичането на срока по чл.414, ал.2 ГПК. С оглед на това, за установените с влязла в сила
заповед за изпълнение вземания правилото на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложимо и същите се
погасяват с 5-годишна давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20138560401272 по описа на
ЧСИ Б Б, същото е образувано на 14.05.2013 г. за принудително събиране на процесните
сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 25.04.2013 г. Праводателят на ответника е
подал молба до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, като в молбата е налице както възлагане по чл.18 ЗЧСИ, така е поискано и
извършването на конкретни изпълнителни действия /запор върху вземания по разкрити
банкови сметки и върху трудови разнаграждения и пенсии, както и възбрана на недвижимо
имущество/. По посоченото изпълнително дело е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, от който са постъпвали ежемесечно суми в периода от
04.06.2013 г. до 05.10.2015 г., които са периодично разпределяни от ЧСИ и за които е
извършено надлежно отбелязване върху изпълнителния лист.
По това дело е извършено конституиране на нов взискател на 30.03.2015 г. – „ОТП Ф
Б“ ЕАД и на 08.06.2020 г. – „ЕОС М“ ЕООД, като по молба на последния, изпълнителното
дело е прекратено с постановление от 08.06.2020 г.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20208560402101 по описа на
ЧСИ Б Б, същото е образувано на 26.10.2020 г. за принудително събиране на процесните
сумите, за които е издаден изпълнителния лист от 25.04.2013 г. Ответникът е подал молба до
съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното изпълнение, като в
молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършването на конкретни
изпълнителни действия/запор на банкови сметки на длъжниците и опис на техни движими
вещи/. По посоченото изпълнително дело са изпратени запорни съобщения до банки и са
изготвени справки за имуществено състояние на длъжниците. На 07.07.2022 г. вискателят е
подал молба до ЧСИ с искане за извършване на изпълнителните действия, именно за
налагане на запор на банковите сметки на длъжниците в „Б Б“ АД. На 22.11.2023 г. е
изпратено запорно съобщение до НОИ, с което е наложен запор върху пенсията на ищцата,
като в отговор на същото, с писмо от 22.11.2023 г. НОИ е уведомил ЧСИ, че считано от
01.12.2023 г. ще удържа по 13.75 лв. от пенсията на С. К..
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Тук следва да се съобрази приетото в ТР № 3/2020
г. на ОСГТК ВКС, а именно, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията
по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях
давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
№ 3/1980 г. След този момент, ВКС, с т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
постановява, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
3
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според ВКС, ищецът няма
нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по изпълнително дело №
20138560401272 по описа на ЧСИ Б Б, последното валидно предприето изп.действие е от
05.10.2015 г., когато е постъпила сума от наложения запор върху трудовото възнаграждение
на С. К.. Доколкото след този момент не е поискано от взискателя, нито е предприето
служебно от ЧСИ друго изп.действие, изп. делото е прекратено по силата на закона на
06.10.2017 г., като извършените след този момент изпълнителни действия са без правно
значение като извършени по вече прекратено изп.производство /вкл. и конституирането на
взискателя „ЕОС М“ ЕООД с разпореждане от 08.06.2020 г./. Като съобрази постановките,
залегнали в ТР № 3/2020 г. на ОСГТК ВКС, съдът намира, че новата погасителна давност за
вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, е започнала да тече на 06.10.2015 г.
Същата е прекъсната в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., съобразно чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13.03.2020 г. Поради това, към 26.10.2020 г., когато е подадена молба от кредитора
цесионер „ЕОС М“ ЕООД до ЧСИ Б Б и е образувано ново изпълнително дело с №
20208560402101, настоящият състав намира, че не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, в
който да се погасят вземанията на ответника от ищцата. В същото време, с молбата от
26.10.2020 г. за образуване на изп.дело, взискателят е поискал извършването на конкретнти
изп.действия, поради което същата е в състояние да прекъсне давността според
постановките, залегнали в т.10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи вече, в
течение на процеса по новото изп.дело, взискателят е подал последваща молба от 07.07.2022
г. с искане за прилагане на конкретен изп.способ, както и е наложен запор върху пенсията на
ищцата /28.11.2023 г./, с които действия давността отново е прекъсната.
При тези данни съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба по
настоящето дело, както и към настоящия момент не е изтекъл срок по-дълъг от 5 години, в
който кредиторът да е бездействал, поради което и задълженията на ищеца не са погасени
по давност.
Следователно, исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора, единствено ответникът има право на разноски, каквото
искане същият е направил с отговора на исковата молба. Претендираното от него
юрисконсултско възнаграждение следва да се определи съобразно действителната
фактическа и правна сложност на спора, в минималния размер от 100.00 лв., предвиден в
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложима на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от С. А. К., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ж.к.З П бл....., за признаване за установено по отношение на „ЕОС
М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т,
етаж 6, че ищецът не дължи на ответника сумите, за които на 25.04.2013 г. е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5720/2013 г. по описа на СРС, 72 състав, а именно: сумата
15505.22 лева, представляваща главница, сумата от 1308.02 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 02.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 437.28 лв., представлаваща
лихва за забава за периода от 10.08.2012 г. до 11.02.2013 г., сумата от 100.00 лв.,
представляваща такса и сумата от 942.02 лв. разноски по делото, от които 345.01 лв.
държавна такса и 597.01 лв. възнаграждение за юрисконрсулт, дължими към „Б ДСК“ ЕАД,
вземането за които е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 19.03.2020 г., и за
събирането на които суми е образувано изп.дело № 2101/2020 г. по описа на ЧСИ Б Б, рег.
№... от КЧСИ.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.З П бл....., да заплати на „ЕОС
М“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Р П К“ № 4-6, сграда М Т,
етаж 6, сумата от 100.00 лв., представляваща направени от последното разноски по делото,
съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5