№ 23
гр. ***, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20213130101334 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба с правно основание чл. 30, ал. 1, вр.
чл. 29, т. 9 от ЗЗДт от Г. АЛ. ХР. с искане съдът да прекрати предприетата с Решение №
186/29.07.2020 г. по гр.д. № 513/2020 г. по описа на РС-*** спрямо детето й СТ. ИЛ. Н.
социална услуга – настаняване в резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община ***,
за срок до навършване на пълнолетие на детето, а ако учи – до завършването на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст.
Молителката Г. АЛ. ХР. твърди, че по отношение на детето й СТ. ИЛ. Н. се
предприема социална услуга – резитентен тип „преходно жилище“, с. *** с решение на съда.
В тази връзка посочва, че до момента получава от социалните служби два отказа за
реинтеграция на дъщеря й при нея. Счита отказите на социалните служби за неоснователни,
като излага подробни съображения. Наред с това посочва, че разполага с нужните
родителски качества за правилното отглеждане и възпитание на С.. Заявява, че жилището, в
което се установява за постоянно в с. ***, Община ***, е ремонтирано, обзаведено добре. В
момента упражнява и трудова дейност без сключен договор, като получава 700.00 лева
месечно.
Предвид горното, се иска от съда да прекрати предприетата спрямо детето й социална
услуга-настаняване в резидентен тип „Преходно жилище” – с. ***, община ***.
В о.с.з. процесуалният представител на ищцата поддържа предявения иск. Моли за
уважаването му.
Дирекция „Социално подпомагане“-гр. *** счита молбата за неоснователна и че
следва да се остави без уважение.
Назначеният от съда особен представител на детето изразява становище за
неоснователност на молбата. Моли за отхвърлянето й.
Фактически констатации на съда:
Основният спорен по делото въпрос е дали са налице основания за успешна
реинтеграция детето СТ. ИЛ. Н. в семейството на своята майка Г. АЛ. ХР.. Съдът следва да
1
прецени редица юридически факти, свързани пряко или косвено с майката – семейната
история, възпитателски качества, морален лик, грижа и отношение към детето, желанието на
майката, привързаност на детето към майка й, пол и възраст на детето, помощта на трети
лица, социално обкръжение, жилищно битови и други материални условия на живот. При
изследване на висшия интерес на детето, следва да се съобрази и самото отношение му към
случая; условията, при които живее в момента – в преходно жилище с. ***; как се чувства в
това заведение и кое би било по-полезно за нея – да живее при майка си и в социалното
заведение до навършване на пълнолетие.
По делото са събрани множество писмени доказателства, както и съдебно-
психологична експертиза, които настоящият съдебен състав, като преценява по отделно и в
съвкупност, счита, че има възможност да формира своите фактически и правни изводи по
отношение на настоящия спор.
Тъй като предмет на процеса са различни по вид юридически факти, настоящият
съдебен състав ще направи опит за тяхната систематизация по групи и извършване на
съответен анализ.
Фамилна история на семейството:
Фамилната история на майката Г. АЛ. ХР. се установява от изготвения от центъра за
обществена подкрепа – гр. *** доклад, в частта относно т.1.1. „Лична история на
родителите“, която не се оспорва от ищцата. От доклада в тази част се установява, че
ищцата Г.Х. е дете на многодетно семейство – има три сестри и двама братя. Има завършен
втори клас в училище, но въпреки това е грамотна – може да чете и пише. Баща й почива
преди няколко години, а майка й към момента живее в с. ***. Ищцата се запознава с първия
си съжител И.Н. в гр. ***. Н. работи в циментовия завод. Двамата заживяват на семейни
начала, като от съвместното им съжителство се ражда С. на 09.02.2005 г. Детето се
припознава от баща си след 15 години. Първоначално семейството живее в гр. ***, а
впоследствие се премества в с. ***, а след това в гр. ***, кв. *** – към този момент С. е на 4
години. Бащата на С. влиза в затвора, заради кражба, което влошава отношенията му с
майката й. Родителите се разделят, поради което ищцата се премества със дъщеря си при
майка си в с. ***.
От представения по делото социален доклад от ДСП-*** от 12.11.2021 г. се
установява, че със заповед на директора на ДСП-**** спрямо детето С. се предприема мярка
за закрила – настаняване в семейството на г-жа С. М. и г-н А. М. – баба и дядо на детето по
майчина линия. Мярката се потвърждава с решение № 109/09.07.2013 г. по описа на РС-***
за срок от две години. С. се настанява при своите прародители по майчина линия
последователно за срок до 16.01.2021 г. с решения №№ 165/02.10.2015 г. и Решение №
186/19.12.2017 г. по описа на РС-***. Основната причина е, че ищцата не полага
достатъчни грижи за детето си. След поредния конфликт между детето и баба му, С. се
обажда на баща си И.Н., който я взима при себе си в гр. ***. След извършване на проучване
на социалните служби, настаняването на С. при баба му се прекратява, а детето се настанява
при баща си. След конфликт между С. и баща й, същата напуска дома му и отива при по-
голямата си сестра, където е майка й. На 25.02.2020 г. в ОЗД към ДСП-*** се провежда
среща между социалните работници и родителите, на която Н. заявява, че не желае да се
грижи за С., тъй като не може да се справи с проблемното й поведение, вследствие на което
настаняването при него се прекратява. Така С. се връща при майка си в с. ***. При
извършване на социално проучване от ОЗД *** се установява, че от около три месеца С.
съжителства с приятеля си А.А.А. в с. ***. Това се случва, докато майка й е извън страната
и без нейно съгласие. При посещение на адреса на баба й в с. *** на 05.06.2020 г. се
установява, че С. не живее на адреса. Бабата не желае да полага грижи за С., тъй като не
успява да упражнява контрол над нея. На 07.06.2020 г. семейството връща С. в дома й.
При изслушването на С. в о.с.з. се установява, че А. я взима, под претекст да я
запознае с родителите му. Майката на С. през това време е в чужбина, и след като разбира за
това от проведения с дъщеря си разговор, предупреждава А., че ще уведоми полицията, ако
не върне дъщеря й. На следващия ден С. се връща при баба си в с. ***. Две-три седмици
2
след това А. отново я взима без знанието на майка й, която е все още в чужбина. За период
от няколко месеца С. се държи на сила в дома им, през които майката не знае за това, тъй
като баба на детето няма телефон, а при разговорите с майка си, С. се принуждава от
родителите на А. да я лъже, че е вкъщи при баба си. С. напуска дома на А. едва след като
социалните работници разбират от бабата на С., че живее при него. При провеждане на
разговор със социалните работници, С. заявява, че желае да бъде настанена в дом, тъй като
майка й е в чужбина, поради което А. пак ще дойде да я вземе на сила.
След обсъждане на случая социалните работници вземат решение спрямо детето да се
предприеме нова мярка за закрила, която да ограничи възможността й да заживява на
семейни начала с момчета, а именно чрез настаняването й в Преходно жилище с. ***.
Предоставената социална услуга се предоставя от съда с решение № 186/29.07.2020 г. по
гр.д. № 513/2020 г. по описа на РС-***.
Възпитателски качества на родителя, грижи и отношение към детето:
Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и
възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане на навиците
на децата. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и
възпитателските качества на родителите. Под грижи за децата се разбират личните усилия
на родителя във връзка с отглеждането, надзора и възпитателските похвати по изграждането
личността на детето.
По делото са налице две групи доказателства с противоположно съдържание относно
притежаваните от майката родителски качества. Първата група писмени доказателства са
изготвените от социалните служби доклади, в които се изразява становище, че майката е с
нисък родителски капацитет, а втората група – приетата по делото съдебно-психологична
експертиза, чието заключение е, че майката притежава добър родителски капацитет за
отглеждането и възпитанието на С..
Отрицателното становище изхожда от изготвения от ЦОП-*** доклад и от
социалните доклади на ДСП-*** и ДСП-****. Социалните служби са с отрицателно
становище за реинтеграция на С. в семейството на майка й, тъй като считат, че не разполага
с нужните качества, за да полага добри грижи за дъщеря си. Посочва се, че майката се
опитва да дава напътствия на С. с променлив успех, което се дължи на липсата на авторитет
от нейна страна. В социалното проучване от ДСП-**** се посочва, че С. е дълги години с
мярка за закрила извън семейна среда, тъй като майката не полага грижи за дъщеря си, а
показва незаинтересованост и безотговорност. Обясняват множеството проблеми със С. и
по-голямата й сестра, която се омъжва непълнолетна, с ниския родителски капацитет на
майката. Посочва се, че в предходни периоди се извършват опити за реинтеграция при
майката, но безуспешно. Последно през юни 2020 г. майката заминава за Германия и оставя
С. без грижи, което налага настаняване на момичето в социална услуга от резидентен тип.
Същевременно вещото лице психолог А.Ц., след провеждане на събеседване с
майката и детето и извършване на необходимите психологични тестове, заключава, че Г.Х.
към момента има необходимия родителски капацитет, за да отглежда и възпитава детето С..
Счита, че желанието на С. за настаняването й в институция е от страх да не бъде
притеснявана от бившия й приятел А.. Вещото лице посочва, че ищцата се придържа към
авторитетния стил на възпитание, с черти от либералния, като счита, че това е удачен модел
на родителстване. Резултатите от проведеното психологично проучване дават информация,
че майката не проявява излишна строгост към детето в семейството. Налице е изявен
стремеж да се избягват конфликтите, скалата на раздразнителност е в ниските стойности. От
съдебно-психологичната експертиза се установява, че майката окуражава С. към
самостоятелност, без това да означава, че се снемат ограниченията и контрола върху
поведението на детето. Ограниченията са придружени с подробни обяснения – отнася се
толерантно към мненията и желанията на детето, не се стреми да го подчини, проявява
емоционална топлота, привързаност и отзивчивост. Майката се съобразява с емоционалните
потребностите на С. и полага усилия да ги задоволява. Налице е оптимален емоционален
контакт между родителя и детето.
3
Съдът кредитира заключението на вещото лице, поради което приема, че Г.Х. има
необходимите родителски качества, за да отглежда и възпитава детето С. по адекватен
начин. Този извод на съда е с оглед наличните към момента родителски качества на
майката. Без значение е обстоятелството, че в предходните години майката има поведение,
което налага да се предприемат спрямо С. мерки за закрила по реда на ЗЗДт. Този извод на
съда се подкрепя и от заключението на социалния работник към ЦОП-*** в т. 3
„Схващания за отглеждане и възпитание на деца“, „Отношение към собственото дете“ и
„Целеполагане“, в която се посочва, че майката желае да „осигури сигурна среда за
отглеждане, да бъде в подкрепа в трудни и важни момента в живота й“, „Споделя за
положителни емоции и моменти с детето, когато е гостувало при нея. Възприема я като
личност“ и „Тя споделя, че е привързана към С....“.
Всичко това мотивира съдът да приеме, че майката осъзнава към момента
родителската си отговорност към дъщеря си.
Морален лик на родителя:
Моралните качества на родителя са важна предпоставка за възпитанието им и за
създаване в децата на нравствени добродетели. Моралното падение, алкохолизмът,
престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен
нравствен облик на родителя и лош пример за децата.
Видно от служебно изисканата от съда справка за съдимост Г. АЛ. ХР. до момента не
извършва деяния, които представляват престъпление по смисъла на НК. Няма данни същата
да употребява алкохол или наркотици. Ищцата, по време на откритите съдебни заседания,
показва уважение към съда и другите участници в процеса. Не прекъсва и не повишава тон,
включително към назначения от съда особен представител, чиято позиция през целия процес
е против нейните твърдения. Всичко това, обуславя извода на съда за добър морален лик на
родителя Г. АЛ. ХР..
Желанието на родителя:
Изявената пред съда в о.с.з. готовност на родителя Г.Х. да отглежда и възпитава
детето си е указание за сериозна загриженост и желание да изпълни родителския си дълг.
Това желание се декларира пред социалния работник към ЦОП-*** „майката споделя, че е
привързана към С. и желае тя да се върне в биологичното си семейство. Г-жа Х. вярва, че
нещата ще се развият в положителна насока във функционирането на семейството като
цяло.“, така и пред вещото лице-психолог– „… искам си детето да е у дома, това много
време стана в тоя дом и за нея не е добре и за мен.“
Привързаност на детето към родителя:
От проведеното от съда изслушване на детето се установява привързаност от негова
страна към майка му. В о.с.з. от 17.01.2022 г. детето споделя, че през рождественските и
новогодишните празници е при майка си и че желае да бъде при нея – „ Бях при майка ми за
Коледа. Добре се чувствам там…Желая да съм при майка ми.“. С. изразява привързаността
си и пред вещото лице по време на психологичното интервю – „…искам да се върна при
майка ми, тя ми липсва много.“. Вещото лице дава заключение в т.3 и 5 от изготвената
експертиза, че детето е изградило силна емоционална връзка със своята майка, като тя е най-
значимата фигура за детето. В експертизата се посочва, също така, че С. може да разговаря с
майка си, да споделя и да вземат важни решения заедно.
Горното обуславя извода на съда, че е С. е силно привързана към майка си.
Жилищно-битови и други материални условия на живот:
От доклада на ЦОП-*** и доклада на ДСП-****, както от обясненията на ищцата в
о.с.з. се установява, че ищцата живее на семейни начала с А.А., като двамата имат едно дете
Н. А.ва – на 9 години. Семейството живее в с. *** в къща, която е собственост на майката
на Г.. Постройката е на два етажа, състои от по три стаи на етаж. Г. и А. обитават втория, а
нейната майка – първия етаж. Зимата се отопляват на дърва. Майката посочва, че С. ще
живее на първия етаж в самостоятелна стая. При проведеното изслушване на С. се
4
установява, че тя се разбира с доведения си баща и че последният се държи добре с нея. От
повече от една година Г. е в България и заявява, че няма намерение да заминава в чужбина.
От извършената справка в регистрите на НАП се установява наличието на сключен трудов
договор от ищцата с дружеството „АСБ Къмпани“, но в о.с.з. ищцата заявява, че не работи в
това дружество от няколко месеца. Заедно с мъжа си, по нейните думи, работят „на частно“
без трудов договор. А. работи като куфражист, общ работник, а тя – боядисва, шпаклова. По
нейни думи доходът й е около 900.00 лева.
Правни изводи на съда:
От гореустановената фактическа обстановка съдът формира правния извод, че са
налице основания за прекратяване на предприетата с решение № 186/29.07.2020 г. по гр.д. №
513/2020 г. по описа на РС-*** мярка за закрила – настаняване на СТ. ИЛ. Н. за ползване на
социална услуга от резидентен тип „Преходно жилище“ – с. ***. Съображенията за това са
следните:
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 от ЗЗДт), като в изключителни случаи
то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в
негов интерес.
Важните причини, поради които С. се настанява с горецитираното решение в
преходно жилище – с. *** са, че майка й към този момент е в чужбина на гурбет, а бабата по
майчина линия, при която преди това С. се настанява за отглеждане, не може да упражнява
ефективен контрол върху нея. Друг причина е и фактът, че С. заживява против нейната воля
на семейни начала с момче от съседно село, без знанието на майката. Това продиктува и
желанието на детето да бъде настанено в преходно жилище, което ще възпрепяства достъпва
на това момче до нея. Ето защо, предоставената социална услуга към онзи минал момент, е
била изцяло в интерес на детето.
Към момента, обаче, е налице изменение на тези обстоятелства. Майката е вече в
Република България и може да осъществява ефективен контрол върху С.. Ищцата не е сама,
а разчита и на съжителя си А. в осигуряване на прехраната на семейството. Същото живее в
с. *** в дома на майката на ищцата. Съдът счита, че майката има не само има желание, но и
възможност да полага адекватни грижи за дъщеря си, което следва от нейните родителски
качества, морален лик и отношение към С.. От съществено значение за положителния
правен извод на съда е фактът, че връзката между детето и майката му не се прекъсва през
годините, независимо, че за няколко години майката живее в чужбина, през който период не
общува често с детето. Друг, по-важен факт, който се установи е, че С. е силно привързана
към майка си, чувства се добре с нея и изрично заяви пред съда в о.с.з. желанието си да
живее с нея. По делото не се установява привързаноста на С. да е поради угаждане и
разглеждане от страна на майката. Поради тази причина съдът счита, че правата на С. ще
бъдат накърнени, ако бъде лишена от грижите и обичта на биологичната си майка, а
напротив - изцяло в нейн интерес е да продължи да общува и съжителства с майка си, което
ще доведе до една дълготрайна и пълноценна връзка между тях. Не без значение е
обстоятелството е, че майката осъществява трудова дейност на територията на страната,
получава финансова подкрепа от мъжа, с когото живее на семейни начала. Наличието на
добри взаимоотношения на С. с доведения й баща и липсата на данни за упражнявано
спрямо нея насилие, също мотивират съда да приеме, че успешната интеграция на детето е
възможна. По делото не се установиха каквито и да е данни, че съществува сериозна
опасност от увреждането на физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално
развитие на С..
Следва да се приеме, че нуждата от предприетата спрямо С. мярка за закрила по реда
на чл. 25, т. 3 от ЗЗДр, чрез настаняване за ползване на социална услуга – резидентен тим
„Преходно жилище“ – с. ***, е отпаднала. Наличието на гореописаните новонастъпили
обстоятелства, налагат преразглеждане на наложената до този момент мярка. Налице са
предпоставките на чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДр за прекратяване на настаняването.
5
В заключение, съдът счита, че ищцата разполага с нужния родителски капацитет да
полага адекватни грижи за детето си. Реинтеграцията на С. в биологичното й семейство е
изцяло в нейн интерес.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА постановената с решение № 186/29.07.2020 г. по гр.д. № 513/2020 г.
по описа на РС-*** мярка за закрила по отношение на СТ. ИЛ. Н., ЕГН:**********,
изразяваща се ползване на социална услуга – резидентен тип „Преходно жилище“ – с. ***,
Община ***, на основание чл. 30, ал. 1, вр. с чл. 29, т. 6 и т. 9 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗЗДт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6