Р Е Ш Е Н И Е
01.02.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
II гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
22.01. 2021
на Година
Иван Димитров
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 504 2020
дело № по описа за г.
С.Б.Б.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв. В.В., е предявила срещу „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Одесос",
бул. „Владислав Варненчик" № 92, представлявано от Вили Пиер Абал, Ерик
Хаушилд, Доротея Николаева Николова, Дамян Евгениев Медаров, обективно съединени искове с
правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 и чл.55, ал.1 от ЗЗД. Искането е: за обявяване за
нищожни като неравноправни на клаузите на част I, т.11.1, част ІI, чл.4, ал.1,
част ІI, чл.4, ал.2, част ІI, чл.6, ал.2, част ІI, чл.7, ал.1, второ тире от
договор за потребителски кредит от 13.10.2013 г. между страните; за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 500 лева –
надплатена поради неправилно изчисляване на възнаградителната лихва по договор
за потребителски кредит от 13.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и
направените разноски.
Ищцата твърди, че на 13.10.2013 г. сключила договор за потребителски
кредит с ответника за сумата 3380 лв., погасяването на който се извършвало на
месечни вноски. В част I, т.8 от договора било посочено, че лихвеният процент
се формира от БЛПSGEB за лева и надбавка, но банката-ответник не спазвала
собствената си методология за изчисляване на лихвата. Съгласно чл.4, ал.1 от
част II от договора БЛПSGEB (базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД) е референтният лихвен процент, определян от банката в съответствие
е методологията на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД за определяне на базисните
лихвени проценти.
Всички външни индекси след подписване на договора драстично паднали,
поради което и лихвата следвало да бъде намалена. Ищцата счита, че банката не е
изпълнила собствената си методология за изчисляване на базисния лихвен процент.
Неправилното определяне на вноските е ставало въз основа на неравноправни
по смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП и поради това нищожни клаузи на договора:
част I, т.11.1, част ІI, чл.4, ал.1, част ІI, чл.4, ал.2, част ІI, чл.6, ал.2,
част ІI, чл.7, ал.1, второ тире.
Твърди се, че след сключването на договора е увеличен приложимият
лихвен процент. Ищцата счита, че не следва да е обвързана с предвидения в чл.4,
ал.2 от договора праг за промяна на лихвения процент.
Поради неправилното изчисляване на лихвения процент въз основа на
нищожни договорни клаузи ищцата е заплатила недължима сума в размер на 500 лева
и претендира нейното връщане като платена при липса на основание.
В постъпилия писмен отговор се оспорва допустимостта на иска по чл.26 ЗЗД и основателността на иска по чл.55 ЗЗД. Ответникът сочи, че съгласно т.8 от
част I на договора за кредит приложимият към кредита номинален лихвен процент е
в размер на 9, 50 %, формиран от базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД (БЛПSGEB) за лева, увеличен с надбавка от 3, 70 пункта на
година. При сключването на договора за кредит приложимият към него базисен
лихвен процент за лева е в размер на 5, 80%. Съгласно част ІI, чл.4, ал.2 надбавката
по лихвата може да бъде променена единствено по взаимно съгласие между
кредитополучателя и банката, а договореният лихвен процент се променя съответно
при увеличаване или намаляване на размера на БЛПSGEB с повече от два пункта
спрямо размера при сключване на договора.
В изпълнение на договора през юни 2016 г. лихвеният процент е намален,
тъй като размерът на БЛПSGEB е намалял с повече от два пункта /3, 65 % при 5,
80% при сключване на договора/; месечната вноска се променя от 70, 99 лв. на
68, 50 лв. и остава в този размер до погасяването на кредита през ноември 2018
г.
Уговореният праг от два пункта в част ІI, чл.4, ал.2 не е част от
методологията за определяне на базисния лихвен процент, а самостоятелна
уговорка, която не зависи от волята на кредитора, при настъпване на съответното
изменение базисния лихвен процент също се изменя съответно – увеличава се или
намалява.
По сключения договор за кредит не са събирани такси, свързани с
усвояването или управлението.
Ответникът признава, че част I, т.11.1 е неравноправна по отношение на
уговорената промяна на разходите по кредита „при промяна на пазарните условия”,
като съгласно чл.146, ал.5 ЗЗП клаузата следва да се прилага в останалата част.
Направено е възражение за погасителна давност по иска за осъждане на ищеца да заплати на ответника сумата 500
лева – надплатена възнаградителната лихва.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено
следното:
По делото не е
спорно сключването на 11.10.2013 г. на договор за потребителски кредит между
ищеца и „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД /заличено след предявяване на иска –
на 30.04.2020 г., като производството е продължило с участието на
правоприемника – „Банка ДСК“ АД, съгласно данните в Търговския регистър/
получаването на заемната сума от ищеца и пълното погасяване на задълженията му
по договора. Видно от част І, т.14, не е уговорено заплащане на такси по
кредита от кредитополучателя. Съгласно част I, т.11.1. от договора „разходите по
кредита, обхванати от ГПР, могат да бъдат променяни съгласно чл.4, ал.2 и чл.6,
ал.2 при промяна на пазарните условия“; в част II, чл.4, ал.1 се сочи, че
„Главницата по кредита се олихвява с номинален годишен лихвен процент в размер
на базисен лихвен процент на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД / БЛПSGEB/ плюс надбавка, определени в част I, т.8.
БЛПSGEB (базисен лихвен процент
на „Сосиете Женерал Експресбанк" АД) е референтният лихвен процент,
определян от Банката в съответствие с методологията на „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД за определяне на базисните лихвени проценти. ...";
Съгласно част ІІ,
чл.4. ал.2 „Договореният по ал.1 годишен лихвен процент се променя съответно
при увеличаване или намаляване на размера на БЛПSGEB с повече от 2 /два/ пункта
спрямо размера му в деня на сключване на настоящия договор, както и при
последваща промяна, водеща до ново изменение под или над 2 /два/ пункта на БЛПSGEB....
“.
Съгласно част
II, чл.6, ал. 2 „Кредитополучателят заявява, че е запознат с Тарифата и е
съгласен да заплаща предвидените в същата такси и комисиони за свързаните със
сключването и изпълнението на настоящия договор операции и дейности до
окончателното прекратяване на правоотношението. Те могат да бъдат променяни
едностранно от Банката с двумесечно предизвестие на хартиен или друг дълготраен
носител (съгласно реда, посочен в Общите условия на „Сосиете Женерал
Експресбанк" АД за платежни сметки и платежни услуги за индивидуални
клиенти). Промените в Тарифата или приемането на други тарифи са задължителни
за Кредитополучателя от датата на влизането им в сила.
В Част II,
чл.7, ал.1, второ тире се сочи, че „Тъй като договорът съдържа клаузи,
позволяващи изменение на лихвения процент и на стойността или размера на
разходите, включени в ГПР по кредита, които не могат да получат конкретно
стойностно изражение към момента на неговото изчисляване, ГПР по кредита се
изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора“.
От заключението
на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че банката – кредитодател е имала разработена методология за
изчисляване на приложимия в случая БЛПSGEB. При сключване на процесния договор
за кредит номиналният лихвен процент е изчислен по тази методология и е
възлизал на 9, 50 %, а размерът на месечната вноска – на 70, 99 лв. По време на
действие на договора единствената промяна на базисния лихвен процент с повече
от два пункта е настъпила на 01.06.2015 г. Това е довело до намаление на номиналния
лихвен процент от 11.06.2015 г. на 7, 35 %, съответно и на размера на месечната
вноска – на 68, 50 лв.
Общо
постъпилите суми за погасяване на кредита възлизат на 4 079 лв., като
дължимата главница е в размер на 3380 лв. Всички дължими суми за лихва и
главница са изплатени; по договора не е предвидено и не са заплащани такси по
кредита.
Съобразно
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД:
Предявен е иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД - съгласно посочената разпоредба
договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на
чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за всички
правило за поведение - както законов, така и подзаконов нормативен акт. Има се
предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма,
затова при позоваване следва да се посочат разпоредбите, които са нарушени. По
смисъла на чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД противоречие със закона представлява
отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е
изцяло обективно основание - достатъчно е да се констатира несъответствие с
повелителна правна норма или правен принцип; субективни състояния като знание
или намерения за нарушение не се изискват.
Ищцата твърди
нищожност на посочените договорни клаузи поради тяхната неравноправност, на
основание чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл.143 от
ЗЗП в редакцията към датата на сключване на процесния договор, неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
неизчерпателно са посочени и конкретни случаи на неравноправни клаузи. Първият
елемент от легалната дефиниция на неравноправна клауза е уговореното да има увреждащ
потребителя характер.
Не е спорно, че
срокът на процесния договор за потребителски кредит е изтекъл и задълженията на
страните по него са изпълнени. Поради това преценката за наличие на договорна
клауза във вреда на ищцата може да бъде направена въз основа на приключилото
правоотношение и при наличие на такава клауза увреждането на потребителя би
следвало да е обективен факт.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че първоначално договореният размер
на дължимата от ищцата възнаградителна лихва впоследствие е бил намален при
уговорените от страните предпоставки. Размерът на възнаградителната лихва не е
увеличаван през целия период на изпълнение на договора. В договора не е
предвидено и не са заплащани такси по кредита.
Поради това липсва намаление на
имуществото на ищцата, дължащо се на клаузите на процесния договор; уговорените
условия за промяна на размера на възнаградителната лихва са прилагани коректно,
т.е. липсва и пропуснато увеличение на имуществото на ищцата, дължащо се на
тези клаузи.
По делото не се установи каквото и да е
увреждане на ищцата вследствие на описаните в исковата молба договорни клаузи,
което обуславя отхвърлянето на предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Единствено за
пълнота следва да се посочи, че начинът на промяна в размера на възнаградителната лихва е уговорен по ясен начин, обвързан
е с конкретни предпоставки и се прилага при наличието им автоматично /а не по
волята на едната страна/, като размерът на лихвата може да бъде както
увеличаван, така и намаляван. В договора липсва възможност за едностранна
промяна на размера на възнаградителната лихва, а предвиденият праг от два
пункта по чл.4, ал.2 за промяна на размера на възнаградителната лихва е
приложим както при увеличение, така и при намаление на базисния лихвен процент.
Поради това не са налице и останалите елементи от легалната дефиниция на неравноправна клауза
– недобросъвестност на
кредитора и значително неравновесие между неговите права и задължения и тези на
потребителя.
По иска с правна
квалификация чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД:
Целта на правната
уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически
съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо
разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и
обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване
на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а
единствено обогатяване и липса на правно основание. При иска по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е получил претендираната
сума, при липса на основание за получаване.
От заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че възнаградителната лихва е
изчислена съгласно условията на договора, като след неговото сключване размерът
й не е увеличаван, а е намален от 11.06.2015 г. и е изплащан в намаления размер
до изтичането на срока на договора. Липсва надплатена
поради неправилно изчисляване сума за възнаградителна лихва.
Поради това по делото не е
установено получаването от ответника на претендираната сума и искът следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, в
тежест на ищеца следва да се възложат разноските, направени от ответното дружество
по водене на делото, за юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер на
115 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Б.Б., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* /правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, заличено след предявяване на иска – на 30.04.2020 г./, иск с правно
основание чл.26,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за обявяване за нищожни като неравноправни на клаузите на
част I, т.11.1, част ІI, чл.4, ал.1, част ІI, чл.4, ал.2, част ІI, чл.6, ал.2,
част ІI, чл.7, ал.1, второ тире от договор за потребителски кредит от 11.10.2013
г. между страните.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Б.Б., ЕГН **********, срещу „Банка ДСК“
АД, ЕИК ********* /правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, ЕИК *********, заличено след предявяване на иска – на 30.04.2020 г./, иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 500 лева – надплатена поради неправилно изчисляване на
възнаградителната лихва по договор за потребителски кредит от 11.10.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С.Б.Б.,
ЕГН **********, да заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, сумата 215 лв. -
разноски по водене на делото.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 - седмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: