Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2880 08.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на първи юли
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Цвета Василева
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 993 по описа на съда за 2019 г. и, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД с ЕИК ********* против И.Н.Б. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр.
член 150 и 153, ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено
съществуването на парично вземане, представляващо главница в размер на 594,60 лева, представляваща стойността
на доставена
топлинна енергия за периода от
01.11.2015г. до
30.04.2018 година; обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 05.01.2016г. до 25.11.2018 година в размер на 87,85 лева, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.11.2018г. до окончателното изплащане. Претендират
се деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските
в настоящото производство, включващи ДТ, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
сочи, че ответникът е собственик на топлоснабден имот, находящ се
в гр. ***, ул.
„***“
№ *, **, който има качеството на клиент на
топлинна енергия, като съгласно предвиденото
в Общите условия на
ответното дружество е длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставената топлинна енергия, както и сумата за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в 30- дневен срок след
изтичането на периода, за който
се отнасят. Ищецът твърди, че съгласно
Общите условия, когато
задължението за заплащане на топлинната
енергия не е извършено в срок, то клиентът дължи
на ЕВН обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забава.
Ищецът твърди, че в качеството
си на топлопреносно
предприятие, за което притежава необходимия лиценз, е доставил до сградата,
в която ответникът притежава жилище топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация на обща стойност 682,45 лева, като начислената
топлинна енергия е била доставена и разпределена в пълно съответствие със Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове за неговото
прилагане, както и е спазена методиката за дяловото разпределение
на топлинната енергия за обекти,
намиращи се в сгради в режим на Етажна собственост.
Ищецът посочва, че за
събирането на посочените суми било образувано заповедно производство, била издадена заповед
за изпълнение, срещу която не
е постъпило възражение, като му бил
даден срок да предяви установителен
иск за вземането
му, доколкото ответникът не е бил открит на
постоянния му и настоящ адрес.
В отговора
на исковата молба се твърди,
че искът се явява неоснователен, понеже процесния имот се намира се в партера на жилищната
сграда, където няма отоплителни тела, както и че имотът не граничи с помещения,
които да се отоплят.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр.
с чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената от ищеца справка
по лице за периода 01.01.1992г. до 20.11.2018г. се установява надлежно
вписването на сделка покупко-продажба, осъществена с нот.
акт от 21.10.2011г. с купувач ответникът Б., който не отрича, че е собственик на имота, ето защо съдът намира
за безспорно установен и доказан по делото факта, че ответникът е собственик на процесния
обект на собственост.
Съгласно представения писмен
договор от 1.11.1994г. сключен между „Топлофикация Пловдив Север“ ООД и
жилищната сграда на ул. „***“ № ***, представлявана от Р.И.Д., се установява,
че сградата, в която е местонахождението
на ответниковия **,
е присъединена към топлофикационната мрежа като снабдява клиента с
топлинна енергия. Данни относно изключване на сградата от мрежата на
топлоснабдяването не са били ангажирани.
Изслушано е изслушано заключение
на вещото лице *. ***, от което се видно, че за процесния
период 01.11.2015г. - 30.04.2018 г. абонатната станция, обслужваща процесната сграда в режим на етажна собственост, е
функционирала, като в блока е ползвана ТЕ само за отопление. През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е
извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици
на ответника, като технологичните разходи са отчитани и отчислявани от
подаваната към процесната абонатна станция топлинна
енергия. СТЕ намира, че са били спазени
изискванията на т. 6.7, във връзка с т. 6.5 от Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост. Вещото лице е установило, че ца целия процесен
период за обекта на ответника е разпределана 6,52008
мегавата ТЕ за сградна инсталация на база проектен обем от 225 куб.м.Установено е че през имота на ответника не преминава щранг лира и че всички отоплителни тела са отсъединени от топлопреносната
мрежа.
От заключението на ССЕ, изготвена
от вещото лице ***., се установява, че след запознаване с издадените от ищеца
документи – данъчни фактури и изравнителни сметки на процесния
период и с оглед на приетите нормативно определени цени за единица ТЕ за процесния период задължението за главница е в размер на 594,60
лева, а на мор. лихва е в размер на 87,85 лева. Вещото лице в изготвена от него
справка № 3 е посочило падежа на всяка отделна данъчна фактура, като началния
момент на мораторната лихва върху задълженията за
доставена ТЕ е начислена правилно, от датата на деня следващ падежа на първата
издадена ДФ № **********/31.10.2015г. с падеж 01.12.2015г.
При така установените
фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за
продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се
осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от потребителите.
Според
чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция
на понятието „потребител” е дадена в §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла
на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване. Разпоредбата
на закона е възпроизведена в общите условия на дружеството, обвързващи надлежно
страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между
страните. По делото са представени общите условия на дружеството,
за които се установява да са публикувани в един централен и в един местен
ежедневник и са влезли в сила в едномесечен срок от публикуването им, освен
това същите са били одобрени от ДКЕВР. Съгласно член 69, ал. 1 от Общите
условия те влизат в сила без да бъдат писмено приети от купувачите. Ето защо,
съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в
договорни правоотношения с ищеца по делото, при общоизвестните общи условия за продажба на
топлинна енергия от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, както в конкретния случай, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цената за доставената топлинна енергия.
Основният спорен между страните по делото въпрос е
дали на ответника е доставено претендираното
количество и вид топлинна енергия през процесния
период, съответно дали дължи претендираните за тази
енергия, суми.
В случая
е установено, че ответникът е собственик на имот,
присъединен към абонатната станция, от което следва,
че лицето има качеството потребител на топлинна
енергия. Сградната инсталация
е обща етажна собственост – чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят
не само индивидуалните
имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове
тавани и пр., т. е. налице е топлообмен,
в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват и в разпределението
на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия, без оглед на
това каква част от тази
енергия се използва за отопляване
на собствения му имот. В този смисъл е
и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, която гласи, че потребителите
в сграда-етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. С приетата по делото съдебно
- техническа експертиза се
установява, че абонатната станция е въведена в експлоатация и е функционирала за процесния
период от време, както и че технологичните разходи са отчислявани
в съответствие със закона.
От заключенията
на съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, приети пред съда се установява,
че начислените на ответника суми
са правилно определени, при съобразяване на действащите нормативни изисквания и при ползване на информацията
от фирмата за топлинно счетоводство *** ООД.
Съдът възприема
изготвените заключения като обективни, последователни и изготвени с необходимите знания и опит в съответната област, както и обосновани. От абонатната станция на сградата до
индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се
отдава топлинна енергия, за която
също се дължи
заплащане. Доколкото сградната инсталация е обща етажна собственост
и чрез нея се затоплят не
само индивидуалните имоти, но и общите
части на сградата, то всички
собственици на имоти следва да
участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия, съразмерно на отопляемите
обеми на имотите, което също се явява
реално енергийно потребление.
На основание
гореизложените мотиви съдът счита, че
предявените от ищеца искове са основателни и доказани.
С оглед изхода
на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ще се присъдят направените от него разноски по заповедното производство в
размер на 75 лева, както и тези по исковото производство в размер на общо 460
лева.
На основание гореизложеното, ПдРС, І- ви гр. състав,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ в отношенията
между ищеца "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 и
ответника И.Н.Б. с ЕГН ********** ***, че ответникът дължи на ищеца главница
в размер на 594,60 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
от 01.11.2015г.
до 30.04.2018 година; обезщетение
за забавено плащане на главницата
за периода от 05.01.2016г. до
25.11.2018 година в размер на 87,85 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за
изпълнение – 26.11.2018г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело №
18720/2018г. на ПРС, ХVІІІ гр.с.
ОСЪЖДА И.Н.Б. с ЕГН **********
*** да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. "Христо
Г. Данов" № 37 разноски от 75 лева по заповедното производство и 460 лева по исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.В.