Решение по дело №2301/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК, вр. чл. 285, ал. 1, изр. второ от ЗИНЗС.

Образувано е по касационна жалба от К. А. С., ЛНЧ **********, лишен от свобода, понастоящем в настанен в Затвора [населено място] подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 870/28.09.2023 г., постановено по адм. дело № 211/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас). Със същото е отхвърлен предявения от К. А. С. иск против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 800 лв. за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. в Затвора – [населено място].

Касаторът излага твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата доводи се претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на ново такова, с което да бъде уважена исковата претенция на жалбоподателя.

В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, се явява лично, и с процесуалния си представител, като и двамата поддържат касационната жалба.

Ответникът по касация – ГД "Изпълнение на наказанията" към МП София, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, XIV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Производството пред АС – Бургас е образувано по искова молба на К. А. С., ЛНЧ **********, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към министъра на правосъдието, със седалище в [населено място]. Със същата се претендира заплащането на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1 800 лв. за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г., през което време той е бил настанен в Затвора – [населено място]. Изложени са твърдения, че през посочените по-горе периоди Смит е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в лоши хигиенно-битовите условия в затвора, подробно изброени в 11 точки. Оплакванията касаят ограничено ползване на душ – два пъти седмично, липсата на смесители за топла и студена вода, което води до риск от изгаряния, ниска температура през зимния период от около 10С, оскъдно отопление, лошо състояние на килиите – с напукана и ронеща се мазилка и на санитарните помещения, за които сочи, че са с опадали и разрушени фаянсови плочки, оскъдна и стара мебелировка, с изпокъсано спално бельо и паразити, ограничени контакти с външния свят и прекомерна изолация. Липса на възможност за ползване на интернет за електронно изпращане на книжа до съда, самообучение, участие на фондовата борса и др. дейности, липса на компютър и принтер, радио и телевизия в килиите, невъзможност да се чете и да се ползват приемници поради изключване на електричеството в периода от 22.00ч. до 06.00ч., затруднено ползване на библиотеката, осъществявано по график, с често отлагане на посещенията. Затруднено получаване на писма и колети, за които твърди, че не достигат до адресата, което е наложило да търси съдействие от британския консул, ограничаване на свижданията до два пъти месечно, което преценява като крайно недостатъчно, завишени цени на телефонните комуникации. Друга част от оплакванията касаят лошото качество, малкото количество и ниската калорийна стойност на храната, която счита, че не отговаря на утвърдената таблица, липсват пресни плодове и зеленчуци, а храната е предимно студена и се разпределя непропорционално между лишените от свобода, а хранителните продукти в затворническата лавка са ограничени по вид и са на завишени цени. Жалва се от медицинското обслужване, като посочва, че лекар има само два пъти седмично в определени часове, а в почивните дни няма дежурен, достъпът до него е труден и опосреден от охраната, която трудно дава разрешение, зъболекарски услуги липсват. Посочва, че лишените от свобода нямат възможност за закупуване на дрехи, такива не могат да се получават с колет, а в затворническата лавка не се продават. Друго оплакване касае липсата на достатъчно жилищна площ, която не съответства на законово предвидената, липса на обособено помещение за приготвяне на храна. Посочва още, че килиите гъмжат от хлебарки и дървеници, а пръскането срещу тях е неефективно. Отбелязва също наличие на прекомерен шум, тъй като задържаните непрекъснато викат на глас охраната или блъскат по вратите поради липса на сигнализация. Счита, че поставянето му в такива условия на живот, е в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, поради което се иска да бъде осъден ответника да заплати претендираната сума, която да обезщети причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаните условия.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил своите правни изводи.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск. За да постанови този резултат е приел, че кумулативното въздействие на посочените обстоятелства, не сочи, че за процесният период ищецът да е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, в какъвто смисъл са неговите твърдения, за да се приеме, че за него са настъпили неимуществени вреди. Прието е, че неудобствата не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и не водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода".

Обоснован е извод, че от доказателствата, които е представил по делото ответника се установява, че за процесният период са били осигурени нормални битови условия на К. А. С. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода като не са налице сочените от ищеца незаконосъобразни бездействия, следователно - не е налице нарушение на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗИНЗС.

Решението на Административен съд – Бургас е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2, от същия закон за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл. 3 и чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесните периоди на исковата претенция, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода.

Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р.България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и демократичния характер на държавите:

1. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване.

2. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:

а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на вентилационна уредба;

б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.

3. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.

4. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.

При разрешаване на процесния казус следва да се има предвид и съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С. К. срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България). В тези съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Видно от изложените доводи в касационната жалба, същите преповтарят доводите изложени пред първата инстанция, като изцяло се основават на дадените по делото свидетелски показания на разпитаните свидетели С. и Т.. На съда е служебно известно, че така разпитаните свидетели водят идентични дела за присъждане на обезщетения за причинени неимуществени вреди от условията в Затвора Бургас срещу ГДИН, което обстоятелство се потвърждава и от показанията на св. Т., дадени в о.с.з. проведено на 22.06.2023 г., поради което съдът правилно е ценил показанията им както поотделно, така и в съвкупност с останалите приобщени към делото доказателства и обосновано е достигнал до извод за неоснователност на исковата претенция. В тази връзка следва да се посочи, че от страна на ответника са приложени множество официални документи, чиято доказателствена сила не е оборена по установения в закона ред, поради което твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди са останали недоказани.

Правилни са изводите на съда, че видно от представените доказателства от ответника се установява по несъмнен начин, че в исковия период са били осигурени нормални битови условия на К. А. С. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - организация за обезпаразитяване на помещенията, достатъчна като количество храна с необходимия калориен и химически състав, достатъчно отопление, осветление, проветрение, приток на чист въздух, условия за двигателна активност – време за престой на открито, спорт и тренировки.

Съдът споделя изложените мотиви за липса на незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неосигуряване възможност за достъп до интернет и компютър. За затворническата администрация липсва законово задължение за осигуряване на интернет достъп на лишените от свобода и задържани лица.

Относно оплакванията в исковата молба за липсата на подходящи битови условия – пукнатини по стените на килиите, изронена мазилка и разрушени плочи в санитарните възли, по делото са представени доказателства за извършен ремонт на спално помещение, в което е пребивавал ищеца, поради което правилно е прието, че не е налице бездействие на ответника. Тук следва да се посочи и наличието на задължение на самите задържани и лишени от свобода да опазват и да полагат грижа за поддържане на състоянието на килиите.

Обосновани на представените доказателства са и изводите на съда, че в процесният исков период не е установено ограничаване на достъпа до медицински услуги и зъболекар, възможностите за комуникация, кореспонденция и получаване на колетни пратки. Неоснователно е и оплакването за наличие на прекомерен шум в нощните часове. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие. Първоинстанционният съд правилно е приел, че периодът, в който на ищеца е било причинено временното неудобство от поведението на останалите затворници (тропащи по вратите на килиите с цел установяване на връзка с надзирателите), е твърде кратък, за да обуслови извод за наличие на нечовешко и унизително отношение и изтезания, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обосновани са изводите на съда, и че не се установява нарушение, изразяващо се в изключване на електричеството в периода 22:30 часа до 06:00 часа. Противно на твърденията в исковата молба, изключването на електрозахранването в затвора след 22.00 часа, което не се оспорва от ответника, не представлява незаконосъобразно действие, а е предвидено в нормата на чл.83, ал.2 ППЗИНЗС. Що се касае до възражението, че лишените от свобода и задържаните лица били лишени от възможност да използват своите електроуреди /бързовар, радио и телевизионен апарат/, следва да се посочи, че в относимата нормативна уредба не се установява задължение за администрацията на затвора да осигурява на затворниците използването на електроуреди по всяко време на денонощието, а само по ред, установен от началника на затвора, съгласно ал. 1 на чл. 83 от ППЗИНЗС. Настоящият тричленен състав споделя мотивите на първоинстанционният съд, че създадените неудобствата на Смит не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложеното наказание и не водят до понасяне на страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наказанието "лишаване от свобода".

Съдът счита исковата молба за частично основателна, като намира за доказани твърденията на ищеца, свързани с липсата на смесители за топла и студена вода, което от своя страна води до невъзможност да бъде регулирана температурата на течащата вода от душовете от лишените от свобода при ползването им, и безспорно е предпоставка за настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете.

От доказателствата, представени от ответника се установи, че спирателните кранове за топла и студена вода се намират в специално обособени места и се контролират от определени служители, като лишените от свобода и задържаните лица с мярка за неотклонение „задържане под стража“ нямат достъп до тези кранове. Следователно, както ищецът, така и всички лишени от свобода/задържани под стража, не са разполагали с обективна техническа възможност да регулират сами температурата на водата за къпане. По делото се установи, че периодично е имало случаи на внезапна промяна на температурата, което може да доведе до настъпване на телесни повреди у лицата, ползващи душовете в този момент. От показанията на свидетеля Т. дадени пред първата инстанция, безпротиворечиво се установява, че К. С. е получил изгаряне на кожата на гърба, в резултат на внезапната и непредвидима промяна на температурата на водата, с която се е къпел във времето за лична хигиена, осигурено от ответната администрация. От показанията на свидетеля С., макар и същият да не е бил с ищеца в една килия в исковия период, също се установява, че има случай при които има само гореща вода или само студена вода в банята. В тази връзка съдът намира, че физическото страдание, причинено от къпането с вода с неподходяща температура, вкл. причиненото изгаряне, надхвърля обичайните неудобства, свързани с изпълнението на наложената мярка за неотклонение и е довело до понасяне на страдание и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на мярката „задържане под стража“.

Неимуществената вреда от този деликт (причиненото физическо страдание в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение) е резултат от бездействието на ответника да осигури безопасни условия на ищеца за поддържане на хигиена, поради което тази вреда следва да бъде възмездена с присъждане на обезщетение.

Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост. В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода – 01.04.2022 – 30.04.2022 г.(относително кратък), през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, изразяващи се в неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), съдът счита, че справедливото обезщетение е в размер на 60 лв.

Предвид на гореизложеното, обжалваното решение на АС – Бургас следва да бъде частично отменено, и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което предявената искова претенция на К. А. С. да бъде частично уважена до размера от 60 лв..

По претенцията за лихва, съдът намира, че същата се дължи от датата на предявяване на исковата молба и същата е основателна.

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

По изложените съображения, тричленен състав на Административен съд - Бургас

РЕШИ

ОТМЕНЯ решение № 870/28.09.2023 г., постановено по адм. д. № 211/2023 г. на Административен съд – Бургас, в частта с която е отхвърлена исковата претенция на К. А. С. до размера от 60 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място], да заплати на К. А. С., ЛНЧ **********, лишен от свобода, понастоящем в настанен в Затвора [населено място], сумата от 60 (шестдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. ведно със законната лихва върху тази сума от 08.02.2023 г. до окончателното погасяване на задължението.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове:

О. М. Н. С. Г. Р.:

Не споделям мнението на мнозинството от състава, че справедливото обезщетение за ищеца за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 60 лв..

Мнозинството от състава приема, за правилни изводите на първоинстанционния съд, че представените по делото договор за възлагане на обществена поръчка за извършване на дезинсекция и дератизация в сградите на ГДИН и протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка, доказват по несъмнен начин, че в исковия период са били осигурени нормални битови условия на К. А. С. за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода - организация за обезпаразитяване на помещенията.

Това становище пряко се отразява и върху размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди, тъй като разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС изисква, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът да вземе предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора

Действително ответникът е представил по делото протоколи от извършени дезинсекция и дератизация на помещенията. Очевидно е обаче, че предприетите действия (дори да се приеме, че същите са в сочения от ответника обем) не са достатъчни, за да осигурят нормално обитаване на помещението от ищеца, без вредното въздействие на дървеници и хлебарки, което влошава в значителна степен качеството на живота. Тези изводи се потвърждават и от показанията на свидетеля Т., който заявява, че за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2022 г. в помещението, в което е бил настанен имало много дървеници. За наличието на хлебарки и дървеници в показанията си сочи и св. С..

В случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на лишените от свобода такива условия, които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена.

Освен противоправно деяние, за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.

Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, каквото условие без съмнение е доказано, с оглед целодневното поставяне под въздействието на инсекти, само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание.

Липсата на елементарен битов стандарт, свързан с непрекъснато пребиваване в помещение, пълно с дървеници и хлебарки, и от тук невъзможност за нормална почивка, е от такова естество, че предизвиква във всяко психически здраво човешко същество твърдяното от ищеца неудобство, което обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него. Това обстоятелство следва да бъде отчетено при определяне на размера на справедливото обезщетение.

Претърпяното от ищеца не е нормална последица от ограниченията, предвидени в закона, при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В производството по чл. 284 от ЗИНЗС доказателствената тежест е за ответника, т. е. той трябва да представи доказателства, чрез които да обори въведената с ал. 5 на текста, презумпция.

Доказателства, изключващи горните констатации, по делото липсват.

Според чл. 52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.

В конкретния случай, предвид характера на деянието, извършено от служителите на ответника, както и естеството, и степента на претърпените морални страдания, при отчитане периода, през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия, включително целодневното поставяне под въздействието на инсекти в Затвора [населено място], считам, че справедливото обезщетение е в размер на 180 лв..

СЪДИЯ: