Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при
участието на секретаря Таня Митова и прокурора Николай Гугушев, като разгледа
докладваното от съдия Манолова в.н.о.х.д. № 2293/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С решение
от 09.03.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 21461/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав, подсъдимият К.Т.Д. е признат
за невинен в това, че на 22.02.2018 г., в гр. София, в офис, намиращ се на адрес
бул. „**********е подбуждал другиго – С.В.М., чрез В.М.М.към престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК – като свидетел по досъдебно производство № 513 ЗМИП
5576/2017 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 48845/2017 г. по описа на СРП, пред
надлежен орган на властта (разследващ полицай при СДВР), устно съзнателно да
потвърди неистина – че са му възстановили всички пари и няма никакви претенции
към търговско дружество „Позитива“ АД – Д. знаел, че С.В.М. е свидетел по
горепосоченото досъдебно производство и казал на В.М.М., че ще възстанови
остатъка от сумата – 19 500,00 (деветнадесет хиляди и петстотин) лева,
която С.В.М. е дал на търговско дружество „Позитива“ АД, само ако С.В.М. се яви
пред разследващия орган по досъдебното производство и като свидетел заяви, че
са му възстановени всички пари и няма никакви претенции към търговско дружество
„Позитива“ АД, като Д. казал на В.М.М.думите: „Така. Сега слушай ме много
внимателно. Обяснявам ти офертата. Ще му звъннат на него (има се предвид С.М.),
днес или в понеделник, и ще го извикат, запиши си и запомни, да даде
допълнително обяснения. Ще му звъннат. Следователят ще се обади и ще му каже: „Г.
М., може ли да дойдете за допълнителни обяснения“. Днеска или в понеделник ще
му звъннат. Отива и казва: „Аз, С. М., нямам никакви претенции към дружеството.
Доволен и щастлив съм“. Това казва. Както си го формулира с негови думи. Излиза
от разпит. На мен ми звънят, че го е казал това нещо. Идваш тука и си вземаш
парите. Даваш ми декларацията, че „Господари на ефира“ цялото е бутафория и
цялата тая глупост, дето съм ти я дал е написана и продължаваме всички по живо,
по здраво с живота си. Той си е взел парите, ти си доволен и щастлив с него и
си го гледаш и продължаваме нататък. Аз ще го уредя да викне следователя, щом
ми казваш, че не може, щото знам, че може, щото знам с кой говора. Става ли
така?“, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК,
вр. чл. 78а от НК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 293, ал. 1, пр. 1 от НК.
С решението
е постановено вещественото доказателство – един брой видеозапис, приложен в DVD-R
VERBATIM, да остане по делото до изтичане на срока за неговото съхранение.
Срещу
решението в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и допълнение
към него от прокурор към СРП, с които се иска отмяна на решението като
неправилно. Излагат се доводи, че от събрания по делото доказателствен материал
се установява по безсъмнен и категоричен начин, че подс. Д. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изтъква се, че
първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал заключенията на фоноскопната
и комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи, тъй като са
извършени въз основа на запис върху оптичен носител, който не е изготвен по
установения в НПК процесуален ред. Оспорват се и правните изводи на първия съд,
който е приел, че не е налице хипотезата на посредствено извършителство в
процесния случай, тъй катоВ.М. е наказателно отговорно лице и е знаел фактите
по делото поради близката си родствена връзка със С.М.. Също така се правят
възражения и срещу приетото от СРС, че в инкриминирания от държавното обвинение
израз не е налице склоняване към лъжесвидетелстване, доколкото подсъдимият е
поискал С.М. да заяви, че няма претенции към дружеството, а не да свидетелства,
че са му възстановени парите изцяло. В тази връзка в протеста са изложени
съображения, че с цялото си поведение по време на срещата и с думите, които е
казал на св.В.М., подс. Д. е дал ясно да се разбере, че С.М. ще получи сумата
от 19 500 лева само ако се яви като свидетел по досъдебното производство и
потвърди неистина – че са му възстановени всички пари, които той е превел по
сметката на „Позитива“ АД, и е искал да мотивираВ.М. да убеди сина си, че
трябва да потвърди тази неистина като свидетел, за да си получи парите, като се
посочва, че извършеното от него деяние е съставомерно от обективна и субективна
страна по чл. 293, ал. 1, пр. 1 от НК. Прави се искане за отмяна на решението и
постановяване на ново, с което подс. К.Д. да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение, и се прави предложение подсъдимият да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено наказание глоба в размер на
1500 лева.
В
проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия,
както и събирането на други доказателства.
В
откритото съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста по
изложените в него съображения. Изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е
изключил от доказателствената съвкупност заключенията на фоноскопната и на
видео-техническата и лицево-идентификационна експертизи, тъй като записът
отговаря на условията да е относим към изясняване на главния факт и да няма
следи от манипулация. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на
ново, с което подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение,
след което да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
наказание глоба в размер на 1500 лева.
Защитникът
на подсъдимия пледира за потвърждаване на решението на СРС като законосъобразно
и обосновано и посочва, че в хода на съдебното следствие пред СРС са събрани
достатъчно доказателства, от които се установява, че подзащитният му не е
осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Подс.
К.Д. поддържа казаното от защитника си, а в правото си на последна дума иска
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния
протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваното решение, констатира следното.
Производството
пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава XXVIII от НПК.
В
хода на производството, пред районния съд, са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, които са основание за отмяна на решението като неправилно
и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд. Настоящият съдебен състав счита, че изложените от първоинстанционния съд
фактически изводи не почиват на задълбочен анализ на доказателствата по делото,
в разрез с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. В мотивите си съдът трябва да
изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение.
Съдебният акт трябва да бъде мотивиран по начин да може да се приеме, че
наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да
се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни
изводи. Съдът дължи подробен и задълбочен анализ на всички надлежно събрани и
проверени доказателствени материали. Ако в последните се наблюдават
противоречия, те трябва да се фиксират и подробно да се анализират, като съдът
ясно изрази съображенията си да възприеме за достоверни едни доказателства и да
отхвърли други. Оценката за достоверност на отделните доказателствени източници
е от изключително значение за правилното мотивиране на решението.
За
наличието на мотиви не е достатъчно съдът формално да отбележи, че е обсъдил
доказателствата по делото, нито пък само да ги изброи или пък да обсъди една
част от тях, а друга да игнорира без коментар при все че те се отнасят до
релевантни факти. В мотивите на постановеното решение първостепенният съд
декларативно е заявил, че приема изложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, като е взел предвид показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели С.М.,В.М., В., Н. и А., писмените
доказателства, събрани на досъдебното производство, и справката за съдимост на
подсъдимия, като контролираният съд е изключил от доказателствената съвкупност
заключенията на изготвените в досъдебната фаза фоноскопна и комплексна
видео-техническа и лицево-идентификационна експертизи без да се обоснове подробно,
а единствено е посочил, че експертизите са извършени въз основа на запис върху
оптичен носител, който не е изготвен по установения в НПК процесуален ред.
За
наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и обсъждане
на всички доказателствени източници, да се направи анализ на установените чрез
тях факти като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират,
а други отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика са категорични , че
когато мотивите са непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално
нарушение което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса
на мотиви, а това на практика означава липса на част от съдебния акт.
В
конкретния случай прочита на мотивите на решаващия съд сочи, че в основата си
същите представляват пресъздаване на фактите по обвинителния акт, като съдът по
никакъв начин не е обосновал в доказателствено отношение отразените в акта си
фактически констатации, нито пък е обосновал правните си заключения. Същият
основно е изброил доказателствените източници, въз основа на които е приел
фактическата обстановка. Липсва задълбочен анализ на спорните по процесния
случай въпроси, въз основа на които съдът е изградил фактическите си
заключения. При събрания доказателствен материал – гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и експертни заключения, липсва анализ, оценка и
излагане на съображения за обосноваване на приетите факти по делото. Липсва
съпоставяне на доказателствата, както и излагане на съображения досежно противоречивите
доказателства и аргументи кои от тях са възприети и защо и на кои не им е
дадена вяра и по каква причина. Първостепенният съд декларативно е заявил, че
дава вяра на показанията на свидетелите, като не е подложил на обстоен анализ и
задълбочено обсъждане тези показания, за да изложи прецизни аргументи защо
именно тях приема за логични и достоверни.
Първоинстанционния
съд е приел фактите така, както са били описани в обвинителния акт, без да
извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената съвкупност и без
да изложи собствените си виждания от кое конкретно доказателство, събрано по
реда на НПК, се установява всеки един релевантен факт, подлежащ на доказване в
настоящото производство.
Направените
от държавното обвинение възражения по фактите и по правото и особено досежно
обективната и субективната страна на престъплението не е било обсъдено от СРС с
дължимата задълбоченост. Изложеното в съвкупност се приравнява на липсата на
мотиви към протестираното решение, защото не може да се изведе действителната
воля на съда. Направените изводи от правна страна са необосновани, объркани и
непочиващи на факти, за които е неясно дали съдът е приел за установени или не.
С това са нарушени правата на държавното обвинение активно и съответно да се противопостави
на установеното от съда и да ангажира доказателства, защото не е наясно какво
всъщност е приел за установено първостепенният съд.
При
констатираната липса на мотиви, свързана с доказателствената обоснованост на
приетата фактическа обстановка, и при непълнота на мотивите по правото,
въззивната инстанция е изключително затруднена да провери правилността на
първоинстанционния съдебен акт, за да се произнесе по съществото на делото и да
отговори на оплакванията, релевирани в протеста по конкретни доводи за
неправилна преценка на доказателствата, нито пък може да провери правилността
на правните изводи. Съобразно трайната съдебна практика липсата на мотиви към съдебния
акт е абсолютно основание за отмяната му и за връщане на делото за ново
разглеждане. Нещо повече, практиката на ВС е категорична и че „съществено
процесуално нарушение е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава
част от тях, която се отнася до основни въпроси, на които трябва да отговори
присъдата“. Това е така, защото липсата на мотивиран съдебен акт не позволява
на настоящия съдебен състав да разреши казуса
по същество като инстанция по фактите. За да действа като ''втора първа инстанция"
въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт,
какъвто в случая липсва. Това нарушение по естеството си е отстранимо, но не и
от въззивната инстанция, а само чрез провеждане на ново производство пред
районния съд, което от своя страна налага отмяна на решението и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, без да се обсъждат
възраженията по същество на делото. Предвид наличието на отменителното
основание по чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, настоящата
инстанция не намира за необходимо да ангажира становище по материалната законосъобразност
на така постановения първоинстанционен съдебен акт, в т.ч. и по съображенията
на държавното обвинение в тази връзка, релевирани във въззивния протест и
допълнението към него и в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция.
Подобно становище би ограничило възможността на съдебния състав при СРС, който
предстои да разгледа повторно делото като първа инстанция, да формира изводите
си относно виновността и отговорността на подсъдимия, свободно, въз основа на
вътрешното си убеждение и закона.
Така
мотивиран и на основание чл. 334, т. 1 от НПК и чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348,
ал. 3, т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от
09.03.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 21461/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, Наказателно отделение, 104-ти състав.
ВРЪЩА
делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.