Р Е Ш Е Н И Е № 293
29.12.2020 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен в
публично заседание на осми декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА,
като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело
№ 282 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на И.К.П. *** против Акт за установяване на публично държавно вземане №
23/26.05.2020 г., с изх. № 01-283-6500/197 от
28.05.2020г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол, с който е отказано
пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 24 447, 50 лева,
представляваща второ плащане по Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е
определено задължение в размер на 24 447, 50 лева, представляващо първо
плащане по същия договор.
В жалбата се твърди, че
оспореният административен акт е нищожен, поради липса на компетентност на
издалия го орган, алтернативно незаконосъобразен, като постановен в нарушение
на административно-производствените правила, на материалния закон и несъответствие
с неговата цел. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание оспорващият
лично и с процесуален представител - адв. К. ***
поддържа жалбата на основанията, изложени в същата. Поддържа становище за
незаконосъобразност на оспорения акт предвид обстоятелството, че сертифициране
на биологичното отглеждане на зайци не може да бъде извършено по независещи от
жалбоподателя причини. Претендират се направените по делото разноски.
Административният орган –
Директор на ОД ДФЗ Ямбол, чрез процесуалния си представител – ст. юриск. Б. оспорва подадената жалба, като изразява становище
за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като извърши цялостна
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
На осн.
чл. 28, ал. 6 от Наредба № 14 от 28 май
2015 г. за
прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за
млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г. и след заповед №03-200-РД/55 от 11.04.2016 г. на Изпълнителния
директор на ДФЗ за одобрение за
финансиране между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя И.П. бил сключен
Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. /л.55/. По силата на този договор,
Фондът предоставя на жалбоподателя финансова помощ по процесната
подмярка за изпълнението на одобрен проект № 20/06/1/0/01100
в размер на 48 895, 00 лева, като първото плащане в размер на 24 447,
50 лева, съобразно уговореното, е изплатено на П.. Второто плащане, също в
размер на 24 447, 50 лева, видно от чл. 3, ал. 2, т. 2 от Договора е
предвидено да се извърши в срок до три месеца след издаване на УИН за
окомплектованата с всички изискуеми документи, съгласно Приложение № 7 към Наредба № 14 от
28.05.2015 г.
заявка за второ плащане, като в чл. 3, ал. 3 от същия договор е посочено, че
заявката за второ плащане следва да се подаде в срок до 31.07.2018 г. Видно от
Приложение 3 към горния договор, съставляващо Таблица за специфични цели и
резултати, в т. 6 е предвидено преминаването към биологично производство./л.65
гръб/. Поет е ангажимент за увеличаване на броя на животните в стопанството. С
анекс № 4 от 12.07.2018г. между страните е уговорено, че заявката за второ
плащане се подава в срок до 15.12.2019г.
На 10.12.2019 г. жалбоподателят П.
подал заявка за второ плащане, към което не приложил документ, който да
удостоверява, че зайците се отглеждат по правилата на биологичното
животновъдство.
С Писмо № 01-283-6500/808 от
17.12.2019г./л.154/, жалбоподателят П. е уведомен, че на осн.
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 34, ал. 3 от АПК ДФ
"Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане във връзка с обстоятелството, че е налице неточно
изпълнение на заложените специфични цели и резултати и не са представени всички
изискуеми документи по Приложение № 7 към Наредба №14 от 28.05.2015г. в срока
по чл.3 ал.3 от договора и чл.34 ал.4 от Наредбата. Сочи се, че не е представен
документ, че зайците се отглеждат по правилата на био
животновъдството, който да доказва изпълнение на задължението за преминаване на
цялото стопанство към биологично отглеждане на включените в бизнес плана
животни – липсва договор за сертифициране на
зайкини-майки /изискуем документ по Приложение № 7 към Наредба №14 от
28.05.2015г., представляващ „Копие от договор за контрол по чл.18 от Закона за
прилагане на общата организация на пазарите на земеделски продукти на ЕС с
контролиращо лице“/, поради което заявката за плащане не е приета. С оглед на
направената констатация, административният орган е приел, че оспорващият няма
право да получи второ плащане и дължи връщане на полученото първо такова.
Писмото е получено от оспорващия на 20.01.2020г.
Срещу тези констатации П. подал
Възражение от 27.01.2020 г./л.156/, в което посочил, че към момента на
сключването на договора не се е изисквало стопанството за отглеждане на био зайци да бъде сертифицирано, както и че в бизнес плана
е предвиден 2 – годишен срок за преминаване към отглеждане на био зайци. Сочи също, че към момента на сключването на
договора не е могъл да предвиди, че до третата година от мярката няма да има
сертифицирани фирми с лиценз за контролиращо лице за био
зайци, както и че няма разписани критерии за отглеждането и контролирането им.
С Акт за установяване на публично
държавно вземане № 23/26.05.2020 г., с изх. № 01-283-6500/197 от 28.05.2020г.,/л.158/ на Директора на ОД на ДФ
"Земеделие", гр. Ямбол, е отказано пълно изплащането на финансовата
помощ общо в размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор
№ 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016 г. и е определено на И.К.П. задължение в размер
на 24 447, 50 лева, представляващо първо плащане по същия договор.
Актът е връчен на оспорващия на 30.07.2020г./л.159
гръб/, а жалбата е подадена по пощата на 11.08.2020 г.
По делото е приобщено писмо изх.
№11-486 от 23.11.2020г. на МЗХГ/л.180/, от което е видно, че на територията на
страната няма сертифицирани фирми за отглеждане на био
зайци.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда за
това са следните:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който
организира и ръководи нейната дейност, а съгл. чл. 4 от същия текст, той може
да делегира със свои заповеди част от предоставените му правомощия на заместник
- изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда,
съобразно териториалната им компетентност, включително и правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане. Със Заповед № ОЗ-РД/2700 от 24.07.2019 г./л.53/,
Изпълнителният директор на ДФЗ, е делегирал на директорите на ОД на ДФЗ изрично
посочените в нея правомощия, измежду които е и издаването на актове за
установяване на публично държавно вземане по отношение на ползватели на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски
стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от
ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Следователно, оспореният административен акт не
е нищожен, а е издаден от оправомощен и териториално
компетентен директор на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
Съдът намира, че
административният орган е издал акта си при изяснена фактическа обстановка, като
е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Условията и редът за прилагане на
подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014-2020 г., са регламентирани в Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на
подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади
земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Съгласно чл. 10 от Наредба № 14/2015 г., изплащането на помощта по процесната подмярка се извършва
на два етапа, а именно: първо плащане в размер на левовата равностойност на 12
500 евро – след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ и
второ плащане, също в размер на левовата равностойност на 12 500 евро – когато
след извършена проверка от Разплащателната агенция се установи точно изпълнение
на бизнес плана. Видно от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г., при кандидатстване за второто плащане
по чл. 10, т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за плащане по образец,
утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната агенция и публикуван на
електронната страница на последната, в съответната регионална разплащателна
агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно Приложение № 7, като в
ал. 4 на същия член е записано, че заявката за второ плащане следва да се
подаде не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за
предоставяне на финансова помощ срок.
В конкретния случай, видно от
оспорения АУПДВ, административният орган се е позовал на констатираното
неизпълнение на задълженията на оспорващия по Договор № 20/06/1/0/01100 от 12.04.2016
г. за отпускане на безвъзмездната помощ, изразяващо се в липсата на представен договор
за сертифициране на зайкини-майки (изискуем документ съгласно Приложение № 7 – специфични
документи Преминаване към биологично производство, към чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14/2015 г.) , представляващ „Копие от договор за
контрол по чл.18 от Закона за прилагане на общата организация на пазарите на
земеделски продукти на ЕС с контролиращо лице“.
От доказателствата по делото се
установява, че според условията по договора отглеждането на зайкини – майки от оспорващият
е следвало да се извърши по биологичен начин. Както вече бе посочено по-горе, в
"Таблица за специфични цели и резултати", представляваща Приложение №
3 към договора с ДФЗ, в т.6 е включена цел "Преминаване към биологично
производство" и ползвателят е получил приоритет по този критерий.
Непредставянето на съпътстващ
заявката за второ плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт
за правото на второ плащане и правопораждащ за
задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане, заедно със
законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението от страна на
ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на
непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди и не се
установява съществуването на такива обстоятелства (липсва уведомление по чл.
38, ал. 5 от Наредбата), а и наличието им не преодолява ограничението за второ
плащане (вж. чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14), освен ако неизпълнението на тези
обстоятелства не следва извършването на второто плащане (чл. 38, ал. 6 от
Наредбата). Грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения
обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното в бизнес
плана намерение да се премине към отглеждане на зайкините – майки по биологичен
начин, не е извинителна. Затова и не е от категорията на
"неочевидните" грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 809/2014 на
Комисията, чието наличие да изключва задължението за възстановяване на
полученото от бенефициера неправомерно пращане по чл.
7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство
по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 при заявено
намерение за преход към биологично производство. Щом видът на дейността на
кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като
биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007 г., а оценяването на проекта е сторено по
критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет на
договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата (чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, доколкото договорът не е административен
– видно от редакцията на чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП преди и след ДВ, бр. 2 от 2018 г.), който
е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД (сделката не би била сключена без частта
за прехода към биологично производство). Дори да се приеме, че договорът с ДФЗ
е валиден, то намерението на кандидата за преход към биологично производство
представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие
с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на
изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което
изключва правото на второ плащане и обуславя връщането на полученото първо
такова с лихвите (чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата).
Действително,
дейността на администрацията следва да търпи известни критики във връзка с
оценяването и одобрението на такива проекти, но в случая, при сключване на
договора за отпускане на финансова помощ, кандидатът е знаел или е следвало да
се информира, че към този момент в Република България не съществуват
сертифициращи фирми, за биологично отглеждане на зайкини-майки. Въпреки това,
същият е посочил това в своя бизнес план, за което е получил и допълнителни
точки при оценяването на проекта му. Този пропуск на кандидата да проучи дали
има сертифициращи фирми, още при сключване на процесния
договор, не е извинителен и не може да бъде вменен във вина на административния
орган. След като проектът е бил оценяван и е получил приоритет по критерия за
подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14/2015 г. /преминаване към биологично производство/, а
видът на дейността изключва сертифицирането на продуктите като биологични по
смисъла на Регламент №
834/2007 г., то сключеният договор се
явява с невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Така сключения
договор е нищожен, като нищожността не може да бъде преодоляна по реда на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, с оглед на което
се дължи връщане на получената парична сума на основание чл. 34 от ЗЗД и чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014.
В този смисъл е константната
практика на Върховен административен съд по правилното приложение на цитираните
разпоредби в подобни случай. /виж. Решение № 14973/06.01.2019 г. по адм. д. № 7079/2019 г.; Решение № 1773/20 по адм.
д. № 9864/2019 г.;
Решение № 2923/25.02.2020 г. по адм. дело № 11971/2019 г.; Решение № 4641/21.04.2020 г. по адм. дело № 12518/2019 г., както и решение по адм.
дело № 2624/2020г.
С оглед гореизложеното съдът
намира, че подадената жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото
своевременно направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това
жалбоподателя следва да бъде осъден за заплати на ДФ "Земеделие"
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във
вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.К.П. *** против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/26.05.2020 г., с изх. №
01-283-6500/197 от 28.05.2020г., издаден
от Директора на ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
ОСЪЖДА И.К.П. *** с ЕГН **********
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София сумата от 100 (сто) лева разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: