Р Е Ш Е Н И Е
№….........../23.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 21001 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.А.Р.,
ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. Д.П.,
срещу Р.Д.п.Г.– Варна с адрес: гр.
Варна, ул. ***, положителен установителен иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено в отношенията
между страните, че при изготвянето на кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен
директор на АГКК, е допусната непълнота,
като не е бил отразен като самостоятелен имот собственият на ищцата поземлен
имот с проектен идентификатор № ***с проектна площ от 2800 кв.м при съседи: ***,
***, ***, ***, индивидуализиран на скица-проект № ***г. за изменение на КККР и
повдигнат в цвят на приложената на л. 42 от делото скица, а вместо това е включен
в съседния поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, местност „***“, целият с площ от 14390
кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***.
По твърдения в
исковата молба, с договор за покупко-продажба от 14.08.1925 г., обективиран
в нотариален акт № ***, П.А.Ш.е придобил правото на собственост върху имот с
площ от 6,3 дка, от които 3 дка лозе и 3,3 дка хавра в землището на гр. Варна, местност „***“. Същият е
завещал имота в полза на А.С.И.със завещание от 12.09.1957 г. и не го е
отчуждавал до смъртта си през 1959 г., когато наследникът по завещание е
установил фактическата власт върху целия имот. През 1963 г. А.С.И.се е снабдил
с констативен нотариален акт за собственост само за 3,5 дка от имота, а за
останалите 2,8 дка, предмет на търсената защита с предявения иск, не се е
снабдил с такъв. А.С.И.е починал на 11.10.1970 г. и е наследен от неговата
дъщеря С.Р. – ищца по делото.
Същата поддържа, че при изготвянето на кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008 г.
на изпълнителен директор на АГКК, е допусната съществена грешка и непълнота,
като придобитият от нея имот с площ от 2 800 кв. м не е нанесен в кадастралната
карта като самостоятелен имот, а е отразен като част от ПИ с идентификатор ***,
целият с площ от 14390 кв. м, записан като собственост на Държавно лесничейство
– Варна, Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция- Варна. Твърди, че
е инициирала административна процедура по отстраняване на грешката и със
заповед № 18-11247-28.12.2018 г. на началник на СГКК- Варна е одобрено
изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри за ПИ ***, като е
нанесен нов обект с идентификатор ***с площ от 2800 кв. м и е променена
границата на ПИ с идентификатор ***, при което площта на имота е променена от
14390 кв. м. на 11 590 кв. м. След обжалване на заповедта обаче,
административният акт е отменен поради наличието на спор за материално право, с
което ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иска.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Д.П., поддържа исковата молба и формулираното искане
по същество и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК. В депозирана
писмена защита излага правни аргументи, съобразно събраните доказателства.
В предоставяния срок по
чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърди, че поземленият имот с идентификатор ***
с площ 14390 кв.м представлява горска територия, попадаща в отдел 160,
подотдели „п1“, „x1“, вид гора - „иглолистна" и „нискостъблени“,
функционална група „технически проект борба с ерозията“, съгласно
горскостопанския план от 2017 г. на ТП „ДГС-Варна“.
Поддържа, че имотът е частна държавна собственост и некоректно е
отразен в кадастралната карта и кадастралния регистър на землището на гр. Варна
като публична такава. Оспорва индивидуализацията на процесния имот според
приложената скица - проект за ПИ *** с твърдения, че същият неправилно е
отразен с трайно предназначение: „урбанизирана територия“ вместо „горска
територия“ и начин на трайно ползване: „ниско застрояване“ вместо „иглолистна
гора“. Отделно твърди, че в полза на ищцата липсва документ, удостоверяващ
възстановено право на собственост върху процесните 2800 кв.м - решение на
Общинска служба по земеделие - Варна или съдебно решение, изискуеми съгласно
Закона за възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския
фонд. Поради това счита, че не е налице и дублиране на носителите на вещното
право на собственост. Позовава се и на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона
за горите, според която горските територии, които не принадлежат на физически и
юридически лица и на общините, са държавни.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт № ***(л. 8) се
установява, че П. и С.Д.К., в качеството им на продавачи, са прехвърлили в
полза на П.А.Ш., като купувач, правото на собственост върху лозе с площ от 3 дка и лозе-хавра
с площ от 3,3 дка, и двете находящи се в местността „***“, при съседи: И.А., Я.К.и от двете
страни път.
От представеното
саморъчно завещание от 12.09.1957 г. (л. 9) се изяснява, че П.А.Ш.е завещал на А.С.И.притежаваните
от него лозя, придобити по силата на нотариален акт № 622 от 14.08.1925 г.,
посочени като лозе от 3 дка с малък кьошк и лозе-хавра
от 3,3 дка.
Приобщен е и
нотариален кат за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № *** (л.
12), според който А.С.И.е признат за собственик на лозе, находящо
се в м. „***“, землището на гр. Варна, с площ от 3,5 дка, при съседи: от юг –
път, от север – залесено държавно място, път, К.К..
От представеното
удостоверение за наследници с изх. № 8231/08.02.2019 г. (л.13) е видно, че А.С.И.е
починал на 11.10.1970 г. и е оставил за законни наследници неговата преживяла
съпруга С.Г.И., починала впоследствие на 02.03.2001 г., и дъщеря им С.А.Р.,
последната единствен наследник на майка й.
От приложената
заповед № 18-11247-28.12.2018 г. на началника на СГКК – гр. Варна (л. 14) се
изяснява, че по заявление на С.А.Р. е одобрено изменение в кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в промяна в границите на
имот с идентификатор № ***, с цел отразяване в граници имот по представен
документ за собственост от 1963 г., находящ се в м-ст
„***“, като: се нанася нов обект в КККР с идентификатор № ***с площ от 2800
кв.м, означен в скица – проект № ***г. (л. 18), при съседи: ***, ***, ***, ***
(л. 18), начин на трайно ползване – иглолистна гора, без данни за собственост,
и се променят границите на съществуващия в КККР поземлен имот с идентификатор №
***, както и неговата площ от 14390 кв. м на 11590 кв.м.
Срещу посочената
заповед е подадена жалба от Министерството на земеделието, храните и горите (л.
17).
Ангажирани от
ищцата са още и следните констативни нотариални актове, издадени след извършена
обстоятелствена проверка, а именно: 1.) нотариален акт № ***(л.16), с който Г.Т.Г.е признат за собственик по
давностно владение на лозе с площ от 1000 кв.м, находящо
се в землището на м. „***“, при граници: от две страни А.С.И.и път, както и 2.)
нотариален акт № ***(л.101), с който Н.Х.Д.е признат за собственик по давностно
владение на лозе с площ от 1 дка, находящо се в
землището на м. „***“, при граници: път, залесителен пояс и А.С.И.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза
(л. 89 и сл.) се установява, че за територията, в която попада процесната
реална част от имот с идентификатор ***, са действали следните планове, в които
имотът е индивидуализиран по следния начин: 1.) топографо-геодезически план на крайбрейието на гр. Сталин от 1956
г., според който процесният имот попада в територията на гора – ПИ с
пл. номер 11464,
като западната му граница съвпада с границата на път по КП от 1956 г., а останалите
граници изцяло попадат в територията на ПИ 11464; 2.) кадастрален план от
1977
г., според
който процесният
имот изцяло попада в територията на гора в поземлен имот с незатворен контур и
без планоснимачен номер, като западната му граница
съвпада с път по КП от 1977 г., на юг граничи с ПИ 287, а северната и източна граници изцяло
попадат в територията на имот-гора; 3.)
ПНИ на
СО „***“, одобрен със Заповед № РД-06-7706-32/03.02.2006 г. на Областен
управител на обл. Варна, според който процесният имот изцяло попада в горска територия
в ПИ ***, като ПНИ е
интегриран без промени в КК (тоест без отразяване на проектния ПИ с
идентификатор № ***с граници: на запад с ПИ *** - местен път, на север и на изток границите
попадат в ПИ *** - горска територия, и на юг граничи с ПИ ***);
4.) кадастрален план
към Помощен кадастрален план на СО „***“, според който
процесният поземлен имот изцяло попада в горска
територия в ПИ ***;
5.) план на стари имотни граници към
Помощен кадастрален план на СО „***“, според който процесният
проектен поземлен имот изцяло попада в ПИ ***и не граничи с други поземлени имоти,
като територията е земеделска; 6.) ПУП-ПУР,
одобрен с Решение№ 550-6
по Протокол №10 от 26
и 27.07. 2012
г. на ОбС-Варна, според който част от проектния процесен
имот попада в улица с площ 316 кв.м., а останалата част с площ от 2484 кв.м. е
извън обхвата на плана и за нея не е отреден квартал. Съгласно заключението в
разписният лист на ПИ 11464
по КП от 1956 г. като собственик на процесния имот е записана държавата (без
вписване на документ за собственост), в разписния лист на КП от 1977 г. няма
вписване на собственост за тази територия, а по ПНИ на СО „***“ имотът попада в
ПИ № *** с НТП-Госка територия с вписан собственик в кадастралния
регистър - Държавно лесничейство (без данни за документ за собственост). Според
вещото лице по граници и съседи не може да се определи идентичност между
имотите, описани в нотариален № ***и саморъчно завещание от 12.09.1957 г. (лозя
с площ 3 дка и 3,3 дка при съседи: И.А., Я.К.и от
двете страни път) и имота по нотариален акт № *** - лозе с площ от 3,5 дка при
съседи: от юг път, от север залепено държавно място, път, К.К..
Местоположението на последния имот по
наличните кадастралните планове и разписни листи към тях се определя с ПИ 289
по КП от 1977 г. с вписан собственик- А.С.И.при съседи на имота: от двете
страни път и държавно място, залепено от север на имота. При извършения на място оглед на
имота експертът е установил, че процесният
поземлен имот е борова гора и не е ограден, като западната граница на имота е
път с идентификатор *** по КК, южната граница е оградата на ПИ ***, а северната и източната граници на са
материализирани.
От приетото и неоспорено своевременно
заключение на допуснатата допълнителна съдебно-техническа експертиза (л. 112 и
сл.) се изяснява, че поземленият
имот с идентификатор ***, собственост на А.И.съгласно
скици-приложения № 3 и № 4 към първоначалното заключение, е с
площ 1446 кв.м. при граници: от север - гора със
собственик Държавно
лесничейство; от юг и югозапад - път; от изток- Н.Д.и от северозапад - Г.Г., като в имота има
построена малка сграда, която е отразена на всички планове и съответства на
описания в завещанието от 1957 г. малък кьошк в лозе с площ 3 дка. Според
заключението съседният ПИ 136 на Н.Д.е с площ от 1396 кв.м, а ПИ № *** на Г.Г. е с площ от 1170
кв.м. Съобразно наличните по делото материали и извършения оглед на място,
вещото лице заключва, че описаните ПИ ***, 135 и 136 съответстват по местоположение на
описания поземлен имот в нотариален акт № ***/1968 г. с площ 3,5дка, но общата им площ е по-голяма,
равняваща се на 4032 кв.м. Според допълнителното заключение точните граници на поземления имот -
лозе с площ 3,5 дка не могат да се определят, тъй
като към момента на съставяне на нотариалния акт от 1968 г. е действал КП от
1956г. и на него не е отразен имотът. По същата причина според експерта не
могат да се определят еднозначно и границите на лозята от 3 дка и 3,3 дка, описани в нотариалния акт от 1925 г., респ.
завещанието от 1957 г., нито взаимното им разположение, както и да се направи
извод за тяхната идентичност или попадане в площта, образувана от процесния
проектен имот № 1209 и имотите с № ***, 135 и 136. Според вещото лице няма
данни поземлен имот, находящ се в м. „***“, собственост на А.С.И., да е бил
предмет на отчуждаване, одържавяване, включване в ТКЗС, ДЗС или извършване на
замени чрез ТПС комисии.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 54,
ал. 1 непълнотата
или грешката се допълва или поправя от службите по геодезия, картография и
кадастър въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти. Ал. 2 от
същата разпоредба предвижда, че когато непълнотата или грешката е свързана със
спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен
ред.
Според задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 8 по тълк.д.
№ 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР представлява положителен
установителен иск за собственост, като при непълнота на кадастралната карта негов
предмет е установяването на правото на собственост на ищеца върху имот, който
въобще не е бил заснет като самостоятелен, а при грешка в кадастралната карта - установяването
на правото на собственост върху спорната реална част от имот, която грешно е
заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в
границите на записания на името на ищеца. Установяването както на спорното
право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, е
към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното
дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото (в съответствие с чл. 235, ал.
3 ГПК). Въз основа на това именно установяване съдът изследва и въпроса за
наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно
отразява това в диспозитива на решението си.
В настоящия случай ищцата
твърди да е налице непълнота в кадастралната карта, като в същата не е бил
отразен собственият й поземлен имот с проектен идентификатор № ***и площ от
2800 кв.м, а вместо това същият е инкорпориран в съседния му държавен имот с идентификатор
***. Следователно предмет на делото е правото на собственост на ищцата върху
спорния имот, респ. същата следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, че е придобила правото на собственост върху този имот с
отразените негови площ и граници и същият попада в имота на ответника по
действащата кадастрална карта.
От приобщените писмени доказателствени средства се доказва, че ищцата е
придобила по наследство от нейния баща А.С.И., починал през 1970 г., лозе с
площ от 3 дка и лозе-хавра с площ от 3,3 дка, и двете находящи се в местността „***“, при съседи: И.А.,
Я.К.и от двете страни път, които лозя са били завещани на наследодателя й от П.А.Ш.със
саморъчно завещание от 12.09.1957 г., като завещателят, от друга страна, е бил
техен собственик по силата на договор за покупко-продажба от 14.08.1925 г.
Доказва се още, че въз основа на извършеното в негова полза завещателно разпореждане, приживе А.С.И.се е снабдил с
нотариален акт от 1963 г. за собствеността върху лозе с площ от 3,5 дка, находящо се в м. „***“, землището на гр. Варна, при съседи:
от юг – път, от север – залесено държавно място, път, К.К..
За останалите 2,8 дка до цялата площ на завещаните му имоти (общо 6,3 дка)
не са налице документи, като ищцата твърди, че именно същите са идентични с
процесния имот с проектен идентификатор № 10135.2522.1209. За установяване на
тази именно идентичност по делото са допуснати две съдебно-технически
експертизи (първоначална и допълнителна такава), като от експертните
заключения, които съдът кредитира напълно като правилни и обосновани, се
установява единствено, че процесният имот съвпада по местонахождение с придобитите
от ищцата лозя с обща площ от 6,3 дка, но не могат да се определят еднозначно границите
на последните, нито взаимното им разположение, както и да се направи категоричен
извод за тяхната идентичност или попадане в площта, образувана от процесния
проектен имот № 1209 и имотите с № ***, 135 и 136, намиращи се на южната
граница на имот № 9552 по действаща кадастрална карта.
Такъв извод не може да се направи и от останалите доказателства по делото и
в частност ангажираните от ищцата констативни нотариални актове, издадени в
полза на Г.Т.Г.и Н.Х.Д., доколкото същите са издадени за лозя от по 1000 кв.м
(1 дка), като площта на съществуващите реално поземлени имоти, записани на
тяхно име (ПИ № *** и 136 съгласно комбинирани скици – приложения № 3 и 4 от
допълнителното заключение), е съответно 1170 кв.м за ПИ № *** на Г.Г. и 1396 кв.м за имот № 136 на Н.Д.. При това положение,
макар описаните в тези констативни нотариални актове три граници на имотите да
съвпадат с установените такива от вещото лице, отразени в кадастралната карта
(на имот № *** – А.И.от две страни и път и на имот № 136 – А.И., залесителен
пояс и път), не може да се даде
заключение за точното местоположение на процесния имот с площ от 2800 кв.м,
дори той да граничи от северозапад с ПИ № ***.
Не следва да бъдат споделени също така и изводите на ищеца, че имотът с
площ от 3,5 дка, за който праводателят на ищцата се е снабдил с констативен
нотариален акт през 1963 г., е образуван от имотите с № ***, 135 и 136 по
действаща кадастрална карта (л. 103), тъй като границите на тези имоти не
съвпадат напълно с описаните такива в нотариалния акт (от юг – път, от север –
залесено държавно място, път, К.К.), общата площ на
имотите надвишава посочената в титула за собственост (4032 кв.м според
допълнителното експертно заключение) и освен това няма данни за сключени
договори за покупко-продажба, с които се твърди да са отчуждени части от имота
в полза на Г.Г.
и Н.Д., които договори имат нотариална форма за действителност (агр. чл. 18 ЗЗД).
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е
доказано правото на собственост на ищцата върху процесния имот, респ. липсва
поддържаната непълнота в кадастралната карта и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, разноски на ищцата не се следват.
Такива
не следва да бъдат присъждани и в полза на ответника, тъй като не е направено
съответно искане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.А.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Р.Д.п.Г.– Варна с адрес: гр. Варна, ул. ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
за приемане за установено в отношенията между страните, че при изготвянето на
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор на АГКК, е допусната непълнота, като не е бил отразен като самостоятелен имот
собственият на ищцата поземлен имот с проектен идентификатор № ***с проектна
площ от 2800 кв.м при съседи: ***, ***, ***, ***, индивидуализиран на
скица-проект № ***г. за изменение на КККР и повдигнат в цвят на приложената на
л. 42 от делото скица, а вместо това е включен в съседния поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в гр. Варна,
местност „***“, целият с площ от 14390 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: