Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА, пети
състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР М.
при участието на секретаря Нина А а,
като разгледа докладваното от съдия Димитър М. административно дело № 2474 по
описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от
Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба вх. № 16081 от 28.10.2022г. на Д.Х.П., ЕГН: **********,***,
чрез адвокат Г.Г., против Заповед № 324з – 321/03.10.2022г., издадена от
Началника на РУ Провадия при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на
основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр. последно,
чл.200, ал.1, т.11, пр. последно от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“
за срок от 6 /шест/ месеца. Със заповедта П. е предупредена, че при извършване
на друго дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1 от ЗМВР в срока на наложеното
наказание, ще й бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
Жалбоподателката възразява срещу оспорената заповед,
като счита същата за незаконосъобразна, позовавайки се на основанията в чл.146,
т.1-5 от АПК. Счита, че при издаването й дисциплинарно наказващият орган не е оценил
всички доказателства и цялата фактическа обстановка по случая. Твърди, че не е
възприела на посочените в заповедта дати, прекият й ръководител да е издал
устно разпореждане до нея, а напротив – не е било налице такова разпореждане. С
жалбата е направено искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител
главен юрисконсулт Г оспорва жалбата. В
открито съдебно заседание изразява становище за правилност на оспорения
административен акт.
Счита, че са били налице материалноправните
предпоставки за издаването му с оглед извършено от жалбоподателката
дисциплинарно нарушение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Административен съд гр. Варна, след като
прецени законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и доводите на страните, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Оспорващата Д.Х.П. е държавен служител в системата на
МВР /РДВР гр. Варна/ от 01.11.2005г. съгласно Заповед рег. № К-3152/24.10.2005г.
От 15.04.2015г. до настоящия момент заема длъжността разузнавач V степен /ДПС/
в група „Криминална полиция“ към РУ- Провадия на ОД на МВР гр. Варна, видно от
приложената по делото кадрова справка.
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е
Заповед № 324з – 321/03.10.2022г., издадена от Началника на РУ Провадия при
Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на основание чл.204, т.4, чл.197,
ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр. последно, чл.200, ал.1, т.11, пр. последно от ЗМВР, на П. е наложено дисциплинарно
наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
С оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган е
приел, че жалбоподателката е извършила дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
това, че не е изпълнила разпореждане на прекия си началник, на 21.04.2022г. да
изготви и представи докладна записка за извършената по сигнал проверка в с.
Снежина, област Варна относно деца, които вечер палят огън в центъра на селото
и употребяват алкохол. Не е изпълнила повторно разпореждане на прекия си началник,
на 26.04.2022г. да представи докладна записка относно същата проверка.
От доказателствата в представената по делото
административна преписка се установява, че във връзка с докладна записка рег. №
324р-7367/29.04.2022г. по описа на РУ - Провадия от Началник група „Криминална
полиция“-старши инспектор Г , със Заповед № 324з – 197/17.06.2022г. Началника на РУ - Провадия е заповядал да
се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни, че от инспектор Д.Х.П. –
разузнавач /ДПС/ в група „Криминална полиция“ при РУ-Провадия при Областна
дирекция на МВР – Варна е извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на разпореждане на прекия й началник старши инспектор С А Г – Началник група „Криминална полиция“ в
РУ-Провадия, за изготвяне на докладна записка във връзка с изпълнението на
възложена задача.
Проверката
е възложена на комисия в състав: председател – старши инспектор Ж С Ж – Началник на участък Дългопол при РУ – Провадия
и членове: инспектор П В П – полицейски инспектор
в група „ТП“ при РУ – Провадия и инспектор К С К – полицейски инспектор в група „ТП“ при РУ –
Провадия. Със заповедта е разпоредено комисията да изготви писмена справка
относно резултатите от проверката в срок до 18.07.2022г. Срокът на проверката е
бил удължаван със Заповед № 324з-228/15.07.2022г. и Заповед №
324з-258/12.08.2022г., издадени от Началника на РУ – Провадия.
Резултатите от проверката са обективирани в изготвена
от комисията Справка рег. № 324р-18903/12.09.2022г. Позовавайки се на събраните
в хода на проверката данни и обясненията на П., комисията е приела, че
жалбоподателката не е изпълнила разпореждане на ръководителя си, касаещо основните
й длъжностни задължения. Според комисията, П. е получила ясно разпореждане от
прекия си ръководител да изготви докладна записка за извършеното относно
получен сигнал, която да му докладва в определен срок. Разпореждането е устно,
издадено във връзка със служебното правоотношение на служителя, не уронва и не
накърнява честа и достойнството му. Комисията е установила, че в последствие П.
е изготвила докладна записка от 03.05.2022г., която е „за проведена среща на
20.04.2022г. с кмета на с. Снежина“ и която не е съгласувана с началник група „Криминална
полиция“ – старши инспектор С Г .
Позовавайки се на справка с рег. № 365р-40328/11.07.2022г. комисията е
установила, че по време на службата си в МВР, П. е награждавана 1 път с „обявяване
на благодарност“ и 6 пъти с индивидуални парични награди. По време на службата
си в МВР на П. не са били налагани дисциплинарни наказания, които да не са
служебно заличени.
Предвид констатациите от извършената проверка
комисията е приела, че с действията си инспектор Д.П. е извършила дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, пр. последно от ЗМВР, съставомерно
по чл.200, ал.1, т.11, пр. последно от ЗМВР. На основание чл.33 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,
комисията е предложила на инспектор Д.П. да бъде наложено дисциплинарно
наказание – „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. С покана рег. № 324р-18922/12.09.2022г.
връчена на 13.09.2022г., инспектор П. е поканена да се запознае с изготвената
справка и всички материали от проведеното дисциплинарно производство, в т.ч. и
даване на допълнителни обяснения или възражения. На 14.09.2022г. от П. е депозирано
възражение рег. № 324р-19133/14.09.2022г. Предвид направеното от П. възражение,
комисията е изразила становище с УРИ № 324р-19289/16.09.2022г., с което
поддържа направеното със Справка рег. № 324р-18903/12.09.2022г. предложение за
налагане на дисциплинарно наказание. Въз основа на събраните доказателства и изложеното
в справката становище, е издадена оспорената заповед.
В хода на дисциплинарното производство са събрани
писмени и гласни доказателствени средства, данните от които са обективирани в
изготвената справка: сведение от Д.П., кадрова справка за заемани длъжности,
присъдени награди и наложени наказания на инспектор Д.П., типова длъжностна
характеристика на длъжността разузнавач ІV-V степен /ДПС/ в сектор „Криминална
полиция“ на районно управление към ОД на МВР, обяснение от Д.П., сведение от М М,
С З. и А С - служители в РУ-Провадия,
сведение от А И – кмет на с. Снежина,
община Провадия. В съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
А.Д.М. и С Е.З. ***. И двамата свидетели
заявяват, че не им е станало достояние издаването на устна заповед към П. за
изготвянето на докладна записка.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.211 от ЗМВР, срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, от легитимирано лице.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена от компетентен административен орган – началника на РУ – Провадия към
ОД на МВР гр. Варна, съобразно правомощията му по чл.204, т.4 от ЗМВР и чл.9,
ал.1 от ПУДМВР. Дисциплинарно наказващият орган е приел писмените обяснения на
държавния служител преди налагането на дисциплинарното наказание, спазен е и
срока по чл.195, ал.1 от ЗМВР за налагане на същото. Заповедта е издадена в
предписаната от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл.210, ал.1 от ЗМВР, но не съдържа всички посочени в разпоредбата реквизити. Съгласно чл.194,
ал.4 от ЗМВР, дисциплинарната отговорност е лична. Държавният служител отговаря
за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина и свързани със заеманата длъжност.
Т.е. нарушение на служебната дисциплина е виновното неизпълнение на
произтичащите от служебното правоотношение задължения, при което фактически
осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на
служителя.
Настоящият състав счита, че дисциплинарно наказващия
орган не е изпълнил задължението си по чл.206, ал.4 от ЗМВР за формиране на
изводи относно наличието или липсата на основания за ангажиране на
дисциплинарната отговорност на служителя, след анализ на всички събрани доказателства
в дисциплинарното производство. В случая не са налице преценка и изводи относно
постъпилият сигнал от кмета на с. Снежина, характера на информацията и
съответстващите се на получения сигнал дължими действия с реда за докладване и
съгласуване. Не е налице какъвто и да било анализ на вмененото дисциплинарно
нарушение и относимите към релевираното деяние актове – Правилника за детска
педагогическа стая, Методически указания за дейността на инспекторите на ДПС в
страната, Вътрешните правила за организацията на работа в МВР по заявителски
материал за престъпления от общ характер, вкл. характера и правната сила на
същите. Горните констатации сочат на допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила по чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК, както и на чл.206, ал.4 от ЗМВР.
Преценявайки по същество засконосъобразността на
обжалваната заповед, съдът намира, че е налице неправилно приложение на
материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Не е налице
съставомерно деяние по чл.194, ал.2, т.1, във връзка с чл.200, ал.1, т.11,
предл. 2 от ЗМВР. В преценката си съдът е ограничен от фактическите и правни
основания изложение от ДНО в издадената заповед. В случая дисциплинарната отговорност
на П. според изложеното в докладна записка рег. № 324р-7367/29.04.2022г. на Началник
група „Криминална полиция – старши инспектор Г е ангажирана за неизпълнение на негово разпореждане
да представи докладна записка относно
изпълнението на поставената й задача – да посети с. Снежина по повод подаден
сигнал от кмета на селото относно паленето на огън от деца в центъра на селото
и употребата на алкохол от същите. Според докладната записка, П. не е изпълнила
даденото й разпореждане както на 20.04.2022г., така и на 26.04.2022г.
Проверката на приобщените към делото доказателства не установява извършването на
релевираното нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателката инспектор Д.П..
С оглед представените доказателства, не се установява по категоричен начин
отправянето на разпореждане от страна на Началник група „Криминална полиция –
старши инспектор Г към жалбоподателката.
Такива доказателства се съдържат единствено в изразеното от ст. инспектор Г в докладна записка твърдение и обяснението на А
С – мл. разузнавач в група „Криминална
полиция“ в РУ – Провадия. Разпитаните в съдебното производство свидетели М. и З.,
не потвърждават твърденията на ст. инспектор Г . Същите не се потвърждават и от
обясненията на М М – служител в РУ – Провадия. Показанията на свидетелите са
непротиворечиви, поради което съдът кредитира същите.
Предвид изложеното съдът намира, че вмененото на
инспектор П. дисциплинарно нарушение не е категорично доказано, липсват
категорични доказателства за вина на жалбоподателката, което обосновава
незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните
разпоредби.
Допълнително основание за незаконосъобразност на
заповедта е издаването й в нарушение на разпоредбата на чл.206, ал.2 от ЗМВР,
според която при определяне вида размера
на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
При определяне вида и размера на наказанието не е
обсъдено и отчетено цялостното поведение на държавния служител по време на
службата, а ДНО се е ограничил само като
е цитирал данни от кадровата справка на инспектор П. – награждавана е с „Обявяване
на благодарност“ с допълнителен платен отпуск в размер на 3 работни дни със
заповед № К-446/06.07.2009г. на Директора на ОД на МВР гр. Варна и шест
индивидуални парични награди в периода 2017г. – 2021г. Дисциплинарни наказания
не са и били налагани.
Съдът намира за основателни направените от
жалбоподателя възражения. Производството по издаване на индивидуални
административни актове се осъществява с оглед установяване на обективната истина
по случая, за да може крайното решение да бъде в съответствие с нея. Този извод
следва от общия смисъл на правото по чл.35 от АПК, а именно да се установят
всички факти и обстоятелства от значение за разглеждания случай. В нарушение на
процесуалните си задължения дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всички
релевантни за спора факти и обстоятелства, с оглед формиране на безпротиворечив
извод при постановяване на оспорения акт. Допуснатите от дисциплинарно наказващия
орган нарушения са довели до издаването на незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, в размер на 510.00 /петстотин и десет/ лева, съставляваща 500.00
лева заплатен адвокатски хонорар и 10.00 лева платена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК и чл.211 от ЗМВР, Административен съд гр. Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 324з – 321/03.10.2022г., издадена от
Началника на РУ Провадия при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която на
основание чл.204, т.4, чл.197, ал.1, т.3, чл.194, ал.2, т.1, пр. последно,
чл.200, ал.1, т.11, пр. последно от ЗМВР, на Д.Х.П., ЕГН: **********,***, е
наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна
да заплати в полза на Д.Х.П., ЕГН: **********,***, сумата от 510.00 /петстотин
и десет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия: