Решение по дело №3/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 260000
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Живка Димитрова Петрова
Дело: 20205620700003
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № …………

 

Град Свиленград, 21.10.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година, в състав:                                                      

 

                                                                                              СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА

 

При съдебен секретар Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Съдията административно дело № 3/ 2020 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.72, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от А.Д.Б., с ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-66/ 31.03.2020г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград - Т.А.Д., на длъжност мл. експерт и КП при РУ на МВР – Свиленград.

            В жалбата се твърди, че Заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, неизпълняваща изискванията за минимално изискуемо съдържание на един административен акт и непреследваща целите на закона, а целяща неговото заобикаляне. Поради това жалбоподателят моли същата да бъде отменена и да му бъдът присъдени разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр.чл.146 от АПК, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 351зз-66/31.03.2020 година, издадена от Т.А.Д. на длъжност мл. експерт и КП при РУ на МВР – Свиленград, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на жалбоподателя А.Д.Б. за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на Патрулна база – Капитан Андреево, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което е образувано Бързо производство (БП) № 115/2020 година. Задържането е извършено в 17,20 ч. на 31.03.2020г. При задържането, с подписа си А.Д.Б. е удостоверил, че се е запознал с правата си по чл.72, ал.1, т. 1 – 4, чл.72, ал.3, ал.4, ал.5 и ал.6 и чл.73 от ЗМВР.

Видно от материалите, съдържащи се в изпратената от административния орган преписка по издаване на заповедта /ксерокопирани и приложени на задната корица на делото, след като оригиналите са върнати/, при задържането БП е започнало при условията на чл.356, ал.1 и ал.3 от НПК, по предварително получени оперативни данни, че лицето А.Д.Б. е държал в себе си високо рисково наркотично вещество – марихуана, около 20 грама. Създадена е била организация от служители на СКП с цел установяване на лицето и извършване на проверка.

На 31.03.2020г., в около 17:30 часа, лицето А.Д.Б. с ЕГН ********** е било установено от Полицейски орган в гр.Свиленград, на ул „Георги Скрижовки“, пред дом № 1. На същия е била извършена проверка, като в левия крачол на анцунга, с който е бил облечен, е била намерена червена полиетиленова торба, съдържаща зелена суха листна маса с мирис на „Канабис“. При тестването с полеви наркотест на съдържанието на червената полиетиленова торба, същото е реагирало положително на канабис и било с брутно тегло 28,4 грама. Уведомен е бил началник сектор КП при РУ на МВР - Свиленград, като са били предприети действия за обезпечаване на адреса, обитаван от лицето А.Д.Б. с ЕГН **********,***. Адресът е бил посетен от Полицейския орган и при извършената проверка на обитаваното от Б. жилище, в стая, обособена като спалня, е била открита хартиена чаша за кафе, съдържаща полиетиленово пликче със зелена суха листна маса. При направения полеви наркотест „Narco Spray“ тази листна маса реагирала положително на канабис с брутно тегло 1,6 грама. В същата хартиена чаша бил намерен и целуфан, съдържащ половин саморъчно свита цигара с брутно тегло 1 грам. Върху ракла, намираща се вляво от врата на стаята, било намерено и полиетиленово пликче, съдържащо сгьвка от сребристо фолио, съдържащо семена с брутно тегло 1,4 грама. След проверката лицето А.Д.Б. е било задържано за срок от 24 часа с оспорваната заповед.

 Видно от извършената справка от деловодната програма на Районен съд – Свиленград, по Бързото производство е било повдигнато обвинение на жалбоподателя и е било образувано НОХД № 218/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград, приключило с Определение № 79/18.05.2020г., с което Съдът „ОДОБРЯВА постигнатото между Младши прокурор Десислава Садова при Районна прокуратура – Свиленград и Адвокат Станислава Шивикова от Адвокатска колегия - Хасково – защитник на подсъдимия А.Д.Б. ***, СПОРАЗУМЕНИЕ, както следва: ПРИЗНАВА подсъдимия А.Д.Б., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, неженен, с основно образование, ЕГН **********, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 31.03.2020 година в град Свиленград, област Хасково, без надлежно разрешително държал в себе си високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП), а именно марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 4.6 тегловни процента с нето тегло 23.56 грама и на 31.03.2020 година в град Свиленград, област Хасково, в частен дом, находящ се на улица „З, З,” № 7, без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество (съгласно Приложение № 1 от Списък № 1 на чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични и чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП), а именно марихуана (коноп, канабис) със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 6.4 тегловни процента с нето тегло 1.80 грама, всичко с общо нетно тегло 25.36 грама на обща стойност 152.16 лв. - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 (осем) месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано от влизане в сила на настоящото Определение.“.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна (процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото), внесена е дължимата държавна такса, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган, по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да издава Заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо. При издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от издателя, които да са от категорията на съществените. Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по съществото е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ), като същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е налице. По отношение на тази Заповед са неприложими изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал Заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че Заповедта за задържането може да се обжалва пред Съда. В Заповедта е посочено и правното основание за постановяването задържане, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването задържанетоБП115/2020 година на РУ - Свиленград за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Според Съда оспорената Заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл.72 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата, посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената Заповед и от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на жалбоподателя Б. е било извършено във връзка с наличие на данни за извършено от него престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК на 31.03.2020 година в град Свиленград, област Хасково. Съдът намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства, съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като в оспорената Заповед са посочени както правните, така и фактическите основания за задържането по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР, като по отношение на фактическите основания се препраща към БП № 115/2020 година по описа на РУ - Свиленград.

Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка, по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление. Понятията данни по смисъла ЗМВР и достатъчно данни по смисъла на чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано ДП /БП/ по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителната административна мярка /ПАМ/ „Задържане до 24 часа по чл.72 от ЗМВР, в хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на ДП, но да са достатъчни да бъде направен извод, че задържаното лице е извършило престъпление.  Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на жалбоподателя са били налице, поради което настоящият Съдебен състав намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по делото доказателства.

Настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган при налагане на процесната ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл.6, ал.2 от АПК прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на ПАМ „задържане за срок до 24 часа е оправдано, тъй като в случая задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

С оглед изложеното, жалбата следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора разноски не следва да се присъждат на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Съдът

 

                                                                      Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от А.Д.Б., с ЕГН: **********, срещу Заповед за задържане на лице с рег.№ 351зз-66/ 31.03.2020г., издадена от полицейски орган при РУ на МВР – Свиленград - Т.А.Д., на длъжност мл. експерт и КП при РУ на МВР – Свиленград.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Хасково в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

                       

                                                                                              СЪДИЯ: