Присъда по дело №8014/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 200
Дата: 4 април 2025 г.
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20231110208014
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 200
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
СъдебниКАЛИНКА АЛ. ДЕРЕКОВА

заседатели:ВЕЛИСЛАВ Н. КАРАДАЧКИ
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. М.А
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20231110208014 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. Х. Х. С., ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 20.09.2021 г.,
около 22:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с К. О. С. - извършител и Х. С. Б. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му нанасял
удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с ръце, Х. Б. му нанасял удари с бухалка, му причинили средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, което нараняване е реализирало
медико - биологичния признак „счупване на челюст”, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”,
за срок от една година и ГО ОПРАВДАВА по обвинението – за нанасяне и на удари с тръбовиден
предмет.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. Х. С. Б., ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 20.09.2021г.,
около 22:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с К. О. С. - извършител и Х. Х. С. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му нанасял
удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с ръце, Х. Б. му нанасял удари с бухалка, му причинили средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, което нараняване е реализирало
медико - биологичния признак “счупване на челюст”, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр.
1
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”,
за срок от една година и два месеца.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. К. О. С., , ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 20.09.2021 г.,
около 22:00 ч. в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с Х. С. Б. - извършител и Х. Х. С. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му нанасял
удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с ръце, Х. Б. му нанасял удари с бухалка, му причинили средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво, което нараняване е реализирало
медико - биологичния признак “счупване на челюст”, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от свобода”,
за срок от една година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ПРИЗНАВА подс. К. О. С., ЕГН ********** за ВИНОВEН в това, че на 20.09.2021 г.,
около 22:00 ч. в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, се заканил с убийство на Ц. И. В., като му казал „млъкни боклук ще те убием“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК МУ НАЛАГА наказание „лишаване от
свобода”, за срок от една година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 23, ал. 1 НК, едно общо наказание на подс. К. О. С. измежду
наложените в настоящото производство, а именно - „лишаване от свобода”, за срок от една година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на определеното общо наказание, за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Х. Х. С., ЕГН **********, Х. С. Б., ЕГН
********** и К. О. С., ЕГН ********** да заплатят солидарно на Ц. И. В., ЕГН ********** сумата
от 3 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от инкриминираното деяние по
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 20.09.2021 г. до
окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 30 000 лева, като
неоснователен.

ОПРЕДЕЛЯ веществените доказателствени средства – дискове (л. 108 ДП, л. 176 ДП и л.
203 ДП) да останат по делото, до унищожаването му.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Х. Х. С., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от 177,41 лева – съответна част от деловодни разноски, както и по сметка на СРС -
40 лева – съответна част от държавна такса за разглеждане на гражданския иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, Х. С. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка
2
на СДВР сумата от от 177,41 лева – съответна част от деловодни разноски, както и по сметка на
СРС - 40 лева – съответна част от държавна такса за разглеждане на гражданския иск.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, К. О. С., ЕГН ********** да заплати по сметка
на СДВР сумата от от 177,41 лева – съответна част от деловодни разноски, както и по сметка на
СРС - 40 лева – съответна част от държавна такса за разглеждане на гражданския иск.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК
Образувано е по внесен от СРП обвинителен акт срещу Х. Х. С., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно, че: на 20.09.2021 г.,
около 22:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с К. О. С. - извършител и Х. С. Б. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му нанасял
удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с удари с тръбовиден предмет, Х. Б. му нанасял удари с
бухалка, му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво,
което нараняване е реализирало медико - биологичния признак „счупване на челюст”.
Предмет на производството е и повдигнато срещу Х. С. Б., с твърдения за извършено
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно, че: на 20.09.2021г.,
около 22:00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с К. О. С. - извършител и Х. Х. С. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му нанасял
удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с удари с тръбовиден предмет, Х. Б. му нанасял удари с
бухалка, му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст вляво,
което нараняване е реализирало медико - биологичния признак “счупване на челюст”.
Предмет на производството са и повдигнати срещу К. О. С., с твърдения за извършени
престъпления, както следва:
по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а именно, че: на 20.09.2021 г., около
22:00 ч. в гр. София, ж.к. „Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до
131 СОУ, в съучастие като извършител с Х. С. Б. - извършител и Х. Х. С. - извършител, чрез
едновременно и задружно нанасяне на удари по тялото и главата на Ц. И. В. - К. С. му
нанасял удари с ръце, Х. С. му нанасял удари с удари с тръбовиден предмет, Х. Б. му нанасял
удари с бухалка, му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна
челюст вляво, което нараняване е реализирало медико - биологичния признак “счупване на
челюст” и
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, а именно, че: на 20.09.2021 г., около 22:00 ч. в гр. София, ж.к.
„Младост 4“, пред денонощен магазин „Холстен“, намиращ се до 131 СОУ, се заканил с
убийство на Ц. И. В., като му казал „млъкни боклук ще те убием“ и това заканване би могло
да възбуди основателен страх за осъществяването му.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано по несъмнен начин, а деянието – за съставомерно, от обективна и субективна страна.
Позовава се на динамиката на събитията, с която обяснява известните несъответствия в събраните
гласни доказателства. Подлага на собствен прочит както свидетелските показания, така и
огледаните в съдебно заседание видеозаписи, които намира за подкрепящи обвинителната теза.
Пледира за постановяване на осъдителна присъда, по отношение на тримата подсъдими, с налагане
на „лишаване от свобода“ около средния размер, при отложено изтърпяване, за максималната
продължителност на изпитателния срок.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа обвинението.
Солидаризира се с доказателствения анализ и изложените от СРП доводи. Намира гражданския иск
за доказан и по основание, и по размер. Предлага постановяване на осъдителна присъда и
уважаване на иска, в пълния предявен размер.
Частният обвинител и граждански ищец, редовно уведомен, не се явява и не взема
отношение.
Защитата на подс. Б. оспорва обвинението. Намира тезата за съпричиняване за нелогична.
Позовава се на нелогичност – ч писани удари по тялото да бъде причинено инкриминираното
увреждане. Подчертава, че не са посочени подбудите за извършване, както и че пострадалият е
разпитан, три месеца след инкриминираната дата. Навежда доводи, че на огледания видеозапис не
се констатират удари по тялото, както и че при излизане от търговския обект, пострадалият е
1
разговарял по телефон, въз основа на което формира съмнения за телесно увреждане, като
описаното. Позовава се на показанията на разпитан свидетел, с твърдения за видян само един удар
по пострадалия, както и на пгледания видеозапис – че подсъдимият оставя тръбовиден предмет на
земята в кадър, още в самото начало на конфликта. Позовава се на показанията на пострадалия – че
не познава подзащитния му, които подлага на критичен анализ, както и на констатирана
необходимост от приобщаване поакзанията на редица свидетели от досъдебната фаза. Подлага на
съмнение давността на увреждането, като подчертава и неприключили наказателни производства,
по които свидетели и подсъдими от настоящото са с разменени процесуални позиции. Пледира за
постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне на предявения граждански иск.
Подс. Б. поддържа казаното от защитника си.
Защитата на подс. С. оспорва обвинението. Подчертава наличието на сериозна по обем, но
непълна медицинска документация. Оспорва размера на исковата претенция. Подчертава, че на
видеозаписа не се констатира наличието на тръбовиден предмет, при удари с какъвто би имало и
значително по-тежки последици. Твърди незнание за цитирано от свидетели наименование на
техническо средство – „тресчотка“. Отправя критика към държавното обвинение – за липса на
посочване на индивидуалното участие на всеки подсъдим в инцидента. Оспорва наличието на
виновно поведение, както и се позовава на констатираните данни от видеозаписа – за проведен
стандартен разговор между подсъдимите и частния обвинител, непосредствено преди началото на
инцидента, навеждайки доводи, че подобно поведение винаги следва да е било провокирано.
Подчертава необходимост за полагане, от страна на подсъдимия, на грижи за близки родственици.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на предявения иск, в условията
на евентуалност – навежда доводи за многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и за
възможността за налагане на наказание, различно от лишаването от свобода.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си.
Защитата на подс. С. оспорва обвинението. Поддържа доказателствения анализ на
останалите защитници. Подчертава, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 НК няма санкционен
характер. Оспорва часа на инкриминираното деяние, позовавайки се на видеозаписите. Подчертава
забраната за постановяване на осъдителен съдебен акт, само въз основа на четени показания.
Насочва вниманието на съда към обстоятелството, че за първи път за закана с убийство се говори
на един относително късен етап. Позовава се на разнопосочност в показанията на свидетелите,
касателно естеството на заканата, както и че нанасянето на побой от три лица не е индикация за
сериозността на закана. Позовава се на данни, че след инцидента пострадалото лице не се е
прибрало вкъщи, а е последвало подсъдимия С. – поведение, което подлага на критичен анализ, в
контекста на нелогичност. Подчертава, че медицинската документация е датирана, три дни след
инцидента и е възможно нараняването да е получено по различен от твърдения от СРП начин.
Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на иска, в условията на
евентуалност – за отмерване на санкцията, при условията на сл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК.
Подс. С. поддържа казаното от защитника си.
В последната си дума, подс. С. моли да бъде оправдан. Декларира критичност към
случилото се.
В последната си дума, подс. Б. моли да бъде оправдан. Навежда доводи за липса на умисъл
за причиняване на средна телесна повреда.
В последната си дума, подс. С. моли да бъде оправдан. В условията на евентуалност – за
налагане на наказание „пробация“.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след
извършване на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна
следното :
Подс. Х. Х. С. , ЕГН **********.
Подс. Х. С. Б. ЕГН **********
2
Подс. К. О. С. , ЕГН **********.
На датата 20.09.2021 г., около 21.00 ч. св. Ц. В. се намирал в гр. София, ж.к. „Младост 4“,
пред денонощен магазин „Холстен“, разположен до 131 СОУ. Освен него, пред магазина имало и
други хора, които редовно посещавали мястото, за да се срещат помежду си, като се познавали по
физиономия и малки имена.
На посоченото място В. бил със своя познат – св. К. А., с когото били в близки отношения.
Там се амирали и подсъдимите С. и Б., които св. В. също познавал от квартала и разговарял с тях по
общи теми.
Впоследствие свидетелят Ц. В. продължил да общува и с други познати пред магазина, като
не забелязал, че св. К. А. се скарал с обвиняемите Х. С. и Х. Б. и помежду им протекла кратка по
време физическа саморазправа. След конфликта между трите лица, двамата подсъдими напуснали
мястото, а на св. А. се наложило да си тръгне, тъй като имал нараняване, вследствие на конфликта,
което налагало да посети болнично заведение. Тъй като свидетелят Ц. В. не взел участие в
конфликта, той останал пред магазина и продължил да контактува с познати лица.
Около 22:00ч. на същата дата пред посочения магазин се върнали подсъдимите С. и Б.,
придружавани от подс. К. С., с намерение да се саморазправят физически със св. К. А., по повод
предходния конфликт. За тази цел, освен, че се събрали тримата, за да имат числово превъзходство,
подс. С. държал тръбовиден обект, а подс. Б. - бухалка.
Тримата стигнали до пространството пред магазина, където все още имало лица от
редовните посетители и започнали да се разхождат около тях, за да намерят свидетеля К. А.. След
като не го намерили, забелязали свидетеля Ц. В., който по-рано придружавал А. и провели кратка
вербална комуникация с него.
Без провокация, подс. С. нарекъл В. „боклук“, непосредствено след което му нанесъл удар с
ръка (юмрук), в областта на главата. След удара тримата обвиняеми се насочили агресивно към
другите, присъстващи на място лица, като свидетелят Ц. В. се обърнал към тях с думите: „спрете,
защо ни биете“. Възприемайки тези думи, подс. С. го заплашил с репликите: „млъкни боклук, ще те
убием“, след което се насочил към него и отново му нанесъл удар с ръка по главата.
Непосредствено след това, тримата подсъдими, едновременно и задружно, започнали да
нанасят удари по тялото и главата на св. В. по следния начин: С. и С. му нанасяли удари с ръце, а Б.
- с бухалка.
Св. П. С., който на конкретната дата бил на смяна, като продавач-консултант в посочения
магазин „Холстен“, успял да издърпа в магазина пострадалия В. и затваряйки вратата, оставил
неговите нападатели навън, които си тръгнали.
С. помогнал на В. да измие кръвта от лицето си, след което последният се прибрал на
адреса си.
Докато се прибирал, В. не се чувствал добре, изпитвал болки в челюстта си, както и и по
цялата глава и гръб, виело му се свят и повърнал. По тази причина, посетил УМБАЛ „Св. Анна“, от
където бил насочен към УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ за посещение в спешен кабинет.
Тъй като се намирал в близост до 07 РУ-СДВР свидетелят В. решил да депозира сигнал за
случая. Докато се намирал пред районното управление, се почувствал зле и бил извикан екип на
ЦСМП, който го прегледал. По съвет на полицейските служители, В. посетил на следващия ден
съдебномедицински кабинет при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, от където му било издадено
съдебномедицинско удостоверение № 620/21.09.2021г. и бил насочен към образна диагностика,
поради съмнение за счупена челюст. Същия ден, вечерта, свидетелят В. продължавал да усеща
световъртеж, главоболие и гадене, както и силни болки в лицето, поради което посетил спешен
кабинет в УМБАЛ „Н.И. Пирогов“. След извършен преглед било констатирано, че има счупена
челюст, налагаща оперативно лечение. Тъй като към този момент свидетелят В. не разполагал с
необходимите средства за това, а и полагал грижи за членове на своето семейство, нямал
възможност да пристъпи към оперативно лечение. На датата 23.09.2021 г. той посетил отново
съдебномедицински кабинет при УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, от където след извършен преглед и
представен лист за преглед на пациент от УМБАЛ „Н.И. Пирогов“, му било издадено
3
съдебномедицинско удостоверение № 356/23.09.2021 г. Така събраните медицински
материали били депозирани в 07 РУ-СДВР и СРП и било образувано настоящото наказателно
производство.
В хода на разследването, след изискване на всички документи, съставени по повод на
лечението и прегледите на свидетеля Ц. В., били назначени и изготвени съдебномедицинска
експертиза от 30.06.2022г. и допълнителна съдебномедицинска експертиза от 05.09.2022г. Видно от
заключението на вещото лице по изготвената първа съдебномедицинска експертиза, от датата
30.06.2022г., след нанесения побой на свидетеля В. били причинени следните травматични
увреждания: закрита черепно-мозъчна травма; лицева травма; травма на долната челюст - счупване
на долната челюст в ляво; мекотъканна травма на гръдния кош; охлузвания по задната повърхност
на предмишницата и китката; кръвонасядане на дясното бедро; охлузване на дясната подбедрица;
кръвонасядане на дясното ходило. В заключените на вещото лице се сочело, че от медико-
биологична гледна точка: закритата черепно-мозъчна травма осъществила медико-биологичния
признак „временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та“; лицевата травма осъществила
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето неопасно за жИ.та“; травмата на
долна челюст осъществила медико-биологичния признак „счупване на долна челюст“;
мекотъканната травма на гръдния кош осъществила медико-биологичния признак „болка и
страдание“; останалите мекотъканни травматични увреждания поотделно и в съвкупност
осъществили медико-биологичния признак „болка и страдание“.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: обясненията на
подс. Б. (л.108, л. 137); показанията на свидетелите Ц. В. (л. 98 и четени частично от л. 93 ДП), А. Г.
(л. 102-гръб и четени частично от л. 95 ДП), В. Б. (л. 106-гръб), И. Д. (л. 180 и четени от л. 124 ДП),
П. С. (л. 181 и четени частично от л. 141 ДП и л. 144 ДП), Г. Г. (л. 184 и четени от л. 125 ДП), П. А.
(л. 187-гръб) и К. А. (л. 236 ДП и четени от л. 134 ДП); протокол за доброволно предаване (л. 55
ДП); жалба (л. 61 ДП); медицинска документация (л. 65 ДП; л. 169 ДП; л. 178 ДП); протоколи за
разпознаване (л. 148 ДП; л. 150 ДП; л. 153 ДП; л. 158 ДП; л. 164 ДП); справка от ЦСМП (л. 183
ДП); справка от МВР-112 (л. 211 ДП); заключения на СМЕ (л. 186 ДП; л. 193 ДП) и ВТЕ (л. 197
ДП); ВДС – дискове (л. 108 ДП; л. 176 ДП; л. 203 ДП); протоколи за оглед на ВДС (л. 251; л. 257-
гръб); справки за съдимост (л. 23, л. 28, л. 44) и за неприключили наказателни производства (л. 217
ДП, л. 219 ДП, л. 222 ДП); характеристика (л. 132); уверение и трудов договор (л. 93).
Пред скоби съдът намира за уместно да отбележи, че показанията на свидетелите Т. Б. и В.
П. не следва да бъдат обект на обсъждане, в рамките на настоящото изложение: на първия –
доколкото лъже за обстоятелството, че при пристигането му на място, конфликтът вече бил
приключил, а диаметрално обстоятелство се установява, при оглед на видеозаписа, а на втория –
доколкото показанията му пресъздават зрителни възприятия на видеозаписите, които са били обект
на оглед от страните и съда в съдебно заседание, т. е. придобити са непосредствени впечатления от
участниците в процеса.
Независимо, че наказателният процес не познава аналог на разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК (признати и/или ненуждаещи се от доказване факти), няма как да не бъде отбелязано,
че е налице определен кръг обстоятелства, за които се формира еднопосочна и категорична
доказателствена маса и които не представляват предмет на спор между страните, което позволява,
по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да насочи доказателствения анализ към
спорните моменти по делото (каквито изобщо не липсват). Показанията на разпитаните свидетели
бележат пълно препокрИ.е, касателно датата и приблизителния час (за същия ще бъдат направени
допълнителни уточнения, по повод възражението на защитата) на описаните събития, мястото на
същите и участниците в тях, наличието на конфликта ситуация и наличието на телесни увреждания
по св. В., на последващ етап.
Касателно времевите аспекти на описаните събития, защитата има своите принципни
основания да заяви, че се касае за съществени аспекти от обективната страна на изпълнителното
деяние, с оглед възможността – в инкриминирания час подсъдимите да са били пространствено
позиционирани на друго, отдалечено място, несъвместимо с осъществяване на изпълнителното
4
деяние. Тук е мястото, обаче, да се подчертае формулировката на обвинителната теза – че деянието
е осъществено „…около 22:00 ч. …“, а не – „… в 22:00 ч. …“, която не следва да бъде обект на
процесуална критика, с оглед скромните параметри на потенциално времево отклонение (тук е
мястото да се отбележи, че нанесен в 21:45 ч. побой би бил точно толкова съставомерен, колкото и
такъв, извършен в 22:00 ч.). Нещо повече – в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС върховните съдии са
застъпили принципна позиция, че е допустимо времето на извършване на бъде посочено в обобщен
вид (т. 4.1), като вероятно тук е уместно съдебният състав да се позове на същия тълкувателен акт,
касателно процесуалната критика на защитата на подс. Б. – че липсата на посочване на подбудите
за извършване не може и не следва да бъде коментирано, в контекста на процесуалните нарушения,
от категорията на съществените (т. 4.2).
По отношение на обема на медицинската документация, защитата на подс. С. абсолютно
коректно сочи значителния обем на наличната такава – надхвърлящ стандартните за тази категория
дела. Само по се беси, обаче, обемът не е индикация нито за доказаност, нито за необоснованист на
обвинителната теза (т. е. от самото наличие на обилна документация не следват автоматично
изводи, в която и да е било насока), а твърдяната непълнота на документацията (кога и как е
приключило лечението и цялостният възстановителен процес) не е от ключово значение за
изясняване на въпросите с медико-биологичните признаци на нараняванията и тяхната възможна и
вероятна механогенеза, като наличностите по преписката очевидно са носели признаците на
достатъчност, за целите на изготвените медицински експертизи.
Вероятно тук би било удачно да се вземе отношения по друга част от изложените в хода по
същество от защитата доводи. В своето изложение, защитата на подс. Б. подлага на съмнение
датата на получаване на инкриминираното (останалите също ще бъдат обект на коментар,
доколкото и за тях се излагат доводи по същество) телесно увреждане, заключението на основната
СМЕ е дала обоснован отговор, че по време и характеристики, то отговаря – да е получено и по
начина, и по времето, като са описани в изследваните материали. В тази насока и по повод
изложените от защитата на подс. С. съображения – за потенциално възможни и други начини за
получаване на увреждането, за разлика от предварителната проверка, в рамките на образувано
досъдебно производство се работи не толкова със следствени версии, а с годни доказателства и
доказателствени средства, в който смисъл и при липса на проверими твърдения за получаване на
процесното счупване на челюст по различен от твърдения начин, изследване на всички и всякакви
възможни хипотези би граничело с разхищение на процесуален ресурс.
Отново тук би било удачно да се отговори и на още един поставен въпрос – на защитата на
подс. Б.. Коректно се сочи, че при направения оглед на ВДС, малко след приключване на
конфликта, се констатира излизане от търговския обект на лице, идентифицирано, като
пострадалото, извършващо действия, наподобяващи телефонен разговор. Тук е мястото, обаче, да
бъдат направени две важни уточнения. На първо място, липсата на звук в записа не позволява да
бъде застъпено категорично становище – дали реално е проведен телефонен разговор или е налице
продължителен, неуспешен опит за реализиране на такъв, свързан с механично държане на
мобилно устройство последователно от двете страни на главата. На следващо място, от събраните
гласни доказателства се извеждат данни, че непосредствено след конфликта пострадалият е фъфлел
и трудно се е разбирало изреченото от него, но без данни за дислокации на лицеви кости, правещи
издаването на членоразделни звуци изначално невъзможно. В този смисъл и доколкото стандартно
възможностите за логическа мисъл и действие на лице, претърпяло побой да не би могло да се
очаква да бъдат на нужното нИ., то и коментираният опит (успешен или не) за телефонно обаждане
не би могъл да означава автоматично, че счупване не е било налице.
Отново касателно спецификите на ударите и уврежданията, защитата на подс. Б. коректно
се позовава на формулировката в обвинителния акт, с принципните твърдения – че няма как с
удари по тялото да се причини по директен механизъм счупване на челюстта. Макар подобно
възражение да почива на правилата на формалната логика, същото не кореспондира със
задължението на прокуратурата да опише обстоятелствата, при които нараняването е получено (т.
е. не само конкретния удар, но и да представи по-цялостен поглед върху хронологията на
конфликта), вкл. и в контекста на задължителната съдебна практика, че по-тежките по вид
увреждания стандартно, като квалификация, поглъщат по-леките, н последните могат и следва да
5
бъдат вземани предвид, при преценка на обществената опасност на инцидента. В този смисъл и
отправената от защитника процесуална критика не би могла да бъде споделена.
В центъра на спора между страните попада не само времето на получаване на телесните
увреждания, но и хронологията на конфликта. Стандартно, наличието на видеозаписи представлява
доказателствено богатство, поради тяхната обективност. В случая, обаче, в обхвата на заснетата
площ не попада същината на инцидента (след ескалацията от вербален във физически), в който
смисъл и водеща роля имат събраните гласни доказателства. Уместно би било – именно тук да се
коментират част от възраженията на защитата, почиващи на направения оглед. На първо място,
наблюдава се известна разнопосочност в изложените от защитата на подс. С. доводи: веднъж се
твърди проведен приятелски разговор, а непосредствено след това следва разсъждения за
споменаване на родител от женски пол (в някои модерни общества наричан „Родител 1“, а у нас –
традиционно „майка“). Доколкото върху огледаните ВДС не е закрепен запис и на звук, съдът е в
невъзможност да отговори на подобно възражение, но доколкото същото е направено, на
плоскостта на повода за конфликта, при огледа не се констатират действия на лицето,
идентифицирано като св. В., които биха могли да бъдат окачествени, като провокативни или
агресивни, т. е. такива, които дори в някаква степен да обосноват преминаване на комуникацията от
вербална към физически-агресивна фаза.
В пледоарията на защитата на подс. С. се отправя критика към назоваването на предмет, със
заемката „тресчотка“. Макар да има известни резерви към подобно твърдение (служебните
впечатления на съда от съответния защитник са за интелигентен и образован човек, значително над
средните нива), но е теоретично възможно –точно този термин да е останал извън полезрението й.
Тук е мястото да се подчертае, обаче, че в обвинителната теза държавното обвинение е използвало
различна, по-обобщена формулировка, а именно „тръбовиден предмет“, а не – „тресчотка“
(използван от свидетели израз, за който защитникът е пропуснал да поиска разяснение), в който
смисъл и теза за нарушено право на защита би била трудно обоснована. Доколкото, обаче, в
заснетите кадри не са запечатани удари с тръбовиден предмет, а такъв е оставен на земята в обхвата
на камерата, в самото начало на конфликта от подс. С. и остава там, през цялото му времетраене, то
и обвинителната теза – за използване на такъв за удари по В. от С. не се отличава с нужната
категорично, касателно това обстоятелство.
С така направените уточнения, водеща роля за хронологията на побоя (авторството се
установява по нетърпящ възражения начин, в рамките на извършените разпознавания) имат не само
показанията на св. В. (който не би било пресилено да бъде разглеждан, като заинтересован от
изхода на производство, както с оглед участието му като частен обвинител и граждански ищец, в
рамките на настоящото производство, така и предвид данните за друго – наказателно Т.а, в рамките
на което се иска ангажирането на наказателната му отговорност за конфликт, темпорално отнесен,
малко след процесния), но и на други очевидци, за които няма данни за обвързаности и/или
зависимости със страна в процеса, които да отнемат от доказателствената стойност на показанията
им. С така направеното принципно уточнение, следва да бъде отбелязано, също така, че липсата на
спомени или констатирани известни несъответствия, наложили приобщаване на показания от
досъдебна фаза, биха могли да бъдат обяснени както с динамиката на събитията (няколко
участника, промяна на местоположения, кратка продължителност във времето), така с времевия
интервал между събитията (20.09.2021 г.) и разпитите (първият от които е проведен на 12.01.2024
г.), т. е. около или повече то две години и половина, след събитията (отделно от това, без да
проявява излишна мнителност, след придобИ.е на непосредствени впечатления, съдебният състав
не е склонен да сподели теза, че физическите саморазправи са изключение в битието нито на
подсъдимите, нито на свидетелите, вкл. и пострадалия).
Тук е мястото да се отбележи, че показанията на св. В., въпреки коментираната
заинтересованост, не бележат съществени вътрешни протИ.речия, касателно подлежащите на
установяване обстоятелства – нито в досъдебна, нито в съдебна фаза. Те, от друга страна, намират
опора както в заключенията на изготвените СМЕ (че описаните механизъм и време на получаване
на уврежданията са не само възможни, но и вероятно), така и частично – при огледа на ВДС (в
който са закрепени първите моменти от ескалацията, вкл. ударите с ръка от подс. С. и с бухалка от
подс. Б., за каквито свидетелства и св. Б.), така и в показанията на свидетелите А. Г., Г. Г., А. Д. и П.
6
С., които описват почти идентична обстановка (известните нюанси биха могли да бъдат причинени
от позиция на наблюдаващия, ъгъл на виждане и пр.). Коректно е да се посочи, по отношение на
последния цитиран свидетел, че в принципен план защитата на подс. С. коректно цитира
несъответствието между показанията му и протокола за оглед, в рамките на който е отразена
извършвана доставка (и то – със сериозна продължителност във времето) на стоки в търговския
обект, преди и по време на конфликта. Макар да намира възражението, като фактология, за
уместно, настоящия съдебен състав не би могъл да сподели тезата на защитника за автоматично
дискредитиране на свидетеля, доколкото се касае за дейност по обслужване на търговски обект,
отличаваща се силна повтаряемост (а по всяка вероятност различните категории продукти се
доставят и от различни доставчици, в хода на денонощната работа на обекта), което не предполага
отделяне на съществено внимание и паметов ресурс.
Предвид изложеното до тук и като принципно се солидаризира с принципното виждане на
защитата на подс. С., че осъдителен съдебен акт не може да почива, само на показания, приобщени
от досъдебната фаза (с уточнението, че забраната важи, само за показания, четени при условията на
чл. 281, ал. 4 НПК, а не – по принцип), събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства, допълнени и с частични прочитане, са годна основа за фактическите изводи на съда,
касателно нанесения побой, авторството му, пространствено-времевите му характеристики и
настъпилите последици.
По отношение на заканата с убийство, вменена на подс. С., съдът намира обвинителната
теза също за надлежно подкрепена от доказателствата по делото. Доколкото възраженията имат и
фактическо, и правно естество, само част от тях е удачно да бъдат предмет на обсъждане в този
раздел на настоящото изложение. Коректно се цитират, в принципен план, свидетелските
показания и обосновано е твърдението – за известна разнопосочност в тях. Същата, настоящият
съдебен състав, обаче, намира за несъществена, доколкото, независимо от използваните
формулировки (отново няма как да не бъде отчетен изминалият период от време и динамиката на
събитията, коментирани по горе, при наличието на които абсолютна идентичност в свидетелките
показания би била силно подозрителна), всички съобщени пред съда фрази, адресирани от подс. С.
към св. В., инкорпорират намерение за преустановяване физическото съществуване на последния
(тук е мястото да се отбележи, също така, от езикова гледна точка, че употребата на първо лице,
единствено число, по своите специфики също предполага съпричастност на говорещия или, казано
с думи прости, „ще те убия“ и „ще те убием“ неминуемо манифестира намеренията и на самия
подсъдим).
Данни за съдебното минало на подсъдимите и характеристични данни за тях съдът черпи
от приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства,
характеристика, академична справка и трудов договор.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна
тримата подсъдими са реализирали престъпния състав по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 НК, по който са им повдигнати обвинения.
Авторството на деянието бе предмет на обсъждане в предходния раздел и преповтаряне на
изложените съображения би било безпредметно.
Налице са неоспорими доказателства и за наличието и характера на телесните увреждания,
част от които следва да бъдат квалифицирани именно като средна телесна повреда, по смисъла на
чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а останалите – на леки телесни повреди, по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал.
2 НК. В допълнение, описаният от свидетелите механизъм на нанасяне на уврежданията е и най-
вероятният, съгласно заключенията на вещите лица и изготвената медицинска документация.
По повод правната квалификация, същата е коректно отнесена само към разпоредбата на чл.
129 НК, но не и към констатираните леки телесни повреди (с оглед закрепеното принципно
разбиране на Върховния съд в т. 18 на ППВС 3/1979, че по-тежките като квалификация телесни
7
увреждания поглъщат по-леките). Тук е мястото да се отбележи, по повод възражението на
защитата на подс. С. по приложението на материалния закон, че макар действително разпоредбата
на чл. 129, ал. 2 НК да няма санкционен, а подчертано дефинитивен характер, както
систематичното й тълкуване, така и изричната привръзка към ал. 1 на цитираната разпоредба прави
изключително трудно (по мнение на настоящия съдебен състав – и невъзможно) защитима теза за
нарушено право на защита, в резултат на невъзможност, от страна на подсъдимия, да разбере – по
кой законов текст му е повдигнато обвинение и каква е предвидената наказуемост за тази категория
деяния.
В отграничение на изложените от двама от защитниците доводи (и конкретната
процесуална критика на защитата на подс. С.), съпричастността на тримата подсъдими към
деянието следва да се квалифицира именно като съизвършителство, доколкото всички те пряко и
непосредствено са участвали в изпълнителното деяние – нанасяли удари на пострадалия
пострадалия с ръце и твърд предмет, а общността на умисъла за причиняване на максимален брой и
максимални по тежест телесни увреждания правят безпредметно да се изследва въпросът – кой
удар за коя конкретна травма се отнася.
От субективна страна, деянието по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК е извършено умишлено, при
форма на вина – пряк умисъл. Действително, вината представлява факт от вътрешния мир на дееца
и като такъв не подлежи на самостоятелно доказване, а се извежда от обективните елементи от
състава на престъплението. Самата специфика на инкриминираното деяние не предполага
подсъдимите да не са били насяно с обстоятелството, че с удари с ръце и твърди предмети по
главата и тялото на пострадалия могат да му причинят телесни увреждания. Същевременно,
големият брой удари и последователността, постоянството и упоритостта в нанасянето им (дори и
след падане на пострадалия на земята) водят до категоричния извод, че умисълът е именно пряк –
насочен именно към причиняване на възможно най-много и възможно най-тежки физически
последствия на пострадалия.
Касателно деянието по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, oтправената вербална закана (а такава
може да бъде формулирана и чрез конклудентни действия, какъвто настоящият случай не е) е
свързани с жИ.та на пострадалия В. и е скрепена и с последвала непосредствено след това сериозна
по интензитет физическа агресия, които действия, поотделно и в своята съвкупност, са годни да
възбудят основателен страх у лице с нормална степен на психическо, емоционално и социално
развитие (като каквото съдът не намира основание да не третира св. В.). В принципен план,
защитата би имала всички основания да подложи на критика липсата на стандартно изготвената
СММЕ на досъдебна фаза, касателно наличието и нИ.то на страх у пострадалия В., в резултат на
инкриминирания случай. Подобни изводи биха имали особено значение, в контекста на обсъждане
на евентуално предявен и приет за съвместно разглеждане отделен граждански иск (какъвто
пострадалият е пропуснал възможността да поиска да предяви за това деяние, а само за това,
извършено, в съучастие), но не са годни да се отразят съществено на съставомерността на
деянието, доколкото за нея законодателят е предвидил деянието да е годно да възбуди основателен
страх у пострадалия (т.е. касае се за формално, а не – за резултатно престъпление - виж редакцията
на чл. 144, ал. 1 НК), а за съставомерността по ал. 3 е достатъчно заканата да е с убийство, без да е
предвиден определен праг на страх, под който действията на извършителя да се дисквалифицират
като престъпни, като достатъчно е - заплахата да е лична, непосредствена и недвусмислена (в тази
връзка Р 37-91-I, Р 206-76-I, Р 539-86-I, Р 368-86-II, Р 28-07-III, Р 127-10-III, Р 208-10-I и редица
други).
Налице е и изискуемата се по закон форма на вината – пряк умисъл. От самата специфика на
изпълнителното деяние се установява, че С. е бил с ясното съзнание за факта, че изявленията му са
от категорията да накарат В. да се почувства застрашен за сигурността и жИ.та си. Независимо от
това, обаче, той не просто ги е предприел, а ги е скрепил с побой в съучастие и с ползване на
бухалка, което бележи упорство и целенасоченост, изключващи всички други опции, освен прекия
умисъл.
За пълнота на изложението, по този пункт на обвинителната теза, защитата на подс. С.
подлага на критичен анализ данните за преследване с автомобили, по-късно същата вечер,
обосновавайки теза за индикация за липса на страх. Без това обстоятелство да има пряка връзка с
8
инцидента пред денонощния магазин, съдът няма как да не отчете, че желанието за мъст е силен
мотив, който в комбинация с намерени съмишленици (като гаранция срещу реализиране на
предходната закана) и осигурено моторно превозно средство, би могъл да мотивира пострадалия да
предприеме една подобна линия на търпящо критика поведение.
С изложените по-горе аргументи, настоящият съдебен състав намира, че подс. С. е
реализирал и престъпния състав по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, за който му е било повдигнато
обвинение, както и че същото е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна.

По вида и размера на наказанието
За деянието по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от
свобода” до шест години.
По отношение на тримата подсъдими няма как като смекчаващо отговорността
обстоятелство да не бъде отчетено чистото им съдебно минало (С. е реабилитран по право, а Б. е
осъждан, но впоследствие), относително младата им възраст към момента на деянието и
относително кратката продължителност на побоя (обстоятелство, което няма как да не се отрази
върху обществената опасност на извършеното), а като отегчаващо отговорността обстоятелство –
отчетливия числен превес на нападателите. В този смисъл и при подчертан превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства над отегчаващите, за подсъдимите С. и С. наказанието „лишаване от
свобода“ следва да бъде отмерено над общия минимум, но и значително под средния размер, като
такъв от една година носи всички признаци на съразмерност, пропорционалност и справедлИ.ст.
По отношение на подс. Б., този размер подлежи на умерено допълнително завишаване с още два
месеца, предвид обстоятелството, че докато за двамата подсъдими са доказани удари с ръце,
нанесените от негова страна са били и с бухалка, т. е. при завишена обществената опасност и
потенциално по-сериозни увреждания.
Със сходни мотиви и най-вече – предвид чистото съдебно минало на подсъдимите и липсата
на данни за други неприключили наказателни производства, наложените на тримата подсъдими
наказания лишаване от свобода не следва да бъдат ефективно изтърпени, като минималният
предвиден в закона размер е годен да има надлежен възпиращ ефект.
За престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК законодателят също е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до шест години, в който смисъл и при изложения в предходния абзац
алгоритъм, на подс. С. следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода“, за срок от една
година, с отложено изтърпяване, за изпитателен срок от три години. Едновременно с това,
касателно подс. С., доколкото двете престъпления са извършени, преди за което и да е от тях да е
бил налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт, приложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК,
респективно – само едното от наложените идентични наказания.

По гражданския иск
Описаното в обвинителния акт деяние по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
(само във връзка с което е предявен иск), по същността си, представлява деликт. При установено
авторство и вреди, както и причинно-следствена връзка между виновно поведение и тези вреди,
искът е доказан по основание. Размерът на същия следва да се определи по справедлИ.ст,
съобразно правилото на чл. 52 ЗЗД, като с оглед константната практика на ЕКЗПЧОС (Йовчев
срещу България, 2006 г., И.и др. срещу България, 2012 г.; Радков срещу България) доказването не
неимуществени вреди не следва да бъде подчинено на формалистичен подход – на доказване на
всяко конкретно страдание, във връзка с конкретна последица от деянието. Доколкото основното
увреждане, макар съпътствано и от леки телесни повреди, е причинило дискомфорт за относително
продължителен период от време, но лечението е било преустановено предсрочно, по инициатива
на самия пострадал, то и справедливият размер следва да бъде отмерен под средните нива на
обезщетенията за тази категория увреждания, а именно – 3 000 лева, респективно – искът се явява
неоснователен, до пълния претендиран размер от 30 000 лева.
Съучастието в извършването на деянието предопределя и солидарността в заплащането на
9
присъдената суми.

По веществените доказателствени средства
Същите са изготвени, за целите на процеса, поради което и следва да останат по делото, за
срока на съхранение на същото.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, вкл. таксата за разглеждане на предявения
иск (съобразно уважената му част), следва да бъдат възложени поравно, в тежест на подсъдимите.
Доколкото по делото (и в двете фази) за повереник са налични само пълномощни, но не и договори
за правна помощ и доказателства за реално сторени деловодни разноски, такива не следва да бъдат
възлагани, в тежест на подсъдимите.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
10
Съобщи за изтекли лични данни