Р Е Ш Е Н И Е №
3
Гр. Сливница, 07.02. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
януари, през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен
съдия: Ангелина Гергинска
при участието на секретаря Мария
Иванова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. №
600 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ,
„Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, р-н В., ул.“***” №34, ет.6, представлявано от управителя И.Я.Я., обжалва наказателно постановление № 23-002435,
издадено на 21.02.2019г. от директора на Д„ИТ-СО”, с което на
основание чл.416, ал.5 във вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда му е
наложена «имуществена санкция» в размер 2 000 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал.1 КТ.
В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, постановено при липса на преценка наличните
доказателства. Твърди се че е допуснато
съществено процесуално нарушение във връзка с реда за връчване на НП съгласно
чл.58 ЗАНН. Твърди се че не са очертани по ясен и недвусмислен начин
обстоятелствата на извършеното нарушение. Твърди се че при извършване на
проверката не са взети предвид всички обстоятелства и правни разпоредби относно
изплащането на трудовото възнаграждение на работниците и служителите на
дружеството. Моли процесното наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Навежда доводи, че не са събрани доказателства относно
имотното състояние на дружеството при определяне размера на наложената
имуществена сакция, поради което твърди несъразмерност и липса на мотиви
досежно наложената „имуществена санкция”.Алтернативно претендира приложение на
чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, редовно призован жалбодателят не се явява, не се представлява.
Административнонаказващият орган Д”ИТ”-София,
редовно уведомен се представлява от юрисконсулт П., с представено надлежно
пълномощно по делото. Същият изразява становище за неоснователност на жалбата,
излагайки подробни съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, което моли да бъде потвърдено от съда.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
На 01.08.2018г. била извършена проверка от
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – София област в завод за
рециклиране на гуми в с.Г., общ.Д., стопанисван от „Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК *** за
спазване на трудовото законодателство. Проверката приключила за периода от
13.08.2018г. до 17.08.2018г. по документи в Д”ИТСО” За констираните нарушения
бил съставен протокол № 1828609 от 17.08.2018г., в който са дадени задължителни
предписания на работодателя, „Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК *** със срок на изпълнение. Протоколът
е връчен на пълномощник на дружеството работодател, и не е обжалван. На 05.11.2018г.
до 10.12.2018г. е извършена нова проверка от служители на Дирекция „Инспекция
по труда” – София област. При последната било установено, че от страна на
горепосочения работодател не е било изпълнено в срок до 20.09.2018г. дадено му
задължително за изпълнение предписание под № 8 от протокол за извършена
проверка с № №1828609 от 17.08.2018г., а именно – да се изплатят начислените
трудови възнаграждения за месец декември 2017г. на А.Р. П. , ЕГН **********, в
размер на 419,28 лв. и на Б.А.Н., ЕГН: **********, в размер на 412,72 лв.,
съгласно чл.128, т.2 от КТ.
За горните констатации на дружеството жалбоподател
„Е.Е.И.” ЕООД бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 23-002435/10.12.2018г., в който актосъставителят Д.Г.С. вписала за
нарушена разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. След запознаване със съдържанието
на акта, последният бил подписан от упълномощен представител на дружеството без
възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено
атакуваното Наказателно постановление № 23-002435, издадено на 21.02.2019г., с
което на „Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК ********* била наложена на основание чл.416, ал. 5
от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл.415, ал.1 от КТ имуществена санкция в
размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установи от
приобщените гласни доказателства - показания на актосъставителя Д.Г.С., които
съдът кредитира като последователни, обективни и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал – АУАН № 23-002435/10.12.2018г., Наказателно
постановление № 23-002435 издадено на 21.02.2019г., протокол за извършена
проверка с № №1828609 от 17.08.2018г., пълномощно, известия за доставяне, идентификационна
картаведомост и фишове за заплати за м.декември 2017г., покана,писмо, сведение
от К.И., Заповед № З-0024/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“,Заповед № З-0025/08.01.2019 г. на Изпълнителния директор на
ИА „Главна инспекция по труда“,Заповед № З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния
директор на ИА „Главна инспекция по труда“, Заповед № 3-0011/03.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, . Заповед №
З-0012/03.01.2018 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по
труда“.
На база така установените фактически
обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
При издаването на НП не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да опорочава обжалвания резултат и да налага
неговата отмяна, без да се обсъждат въпросите по съществото на жалбата. Както
АУАН, така и НП са издадени от оправомощени лица, в кръга на тяхната
компетентност и не страдат от визираните в ЗАНН пороци. Ясно е описано от
фактическа страна нарушението в обстоятелствената част на наказателното
постановление, посочен е субектът на административнонаказателната отговорност,
както и останалите задължителни реквизити по чл. 42 и по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Посочени са имената на работниците, по отношение на които е следвало да бъдат
изпълнени дадените задължителни предписания и които не са изпълнени от т.8 на
Протокол № № 1828609 от 17.08.2018г.. Уточнено е, че срокът за изпълнение е
изтекъл на посочената в протокола дата – 20.09.2018г., като продължаващото след
тази дата бездействие на работодателя осъществява състав на административно
нарушение.
По делото са налице категорични и безспорни
доказателства за извършено от „Е.Е.И.” ЕООД нарушение на разпоредбата на
чл.415, ал.1 от КТ, която норма задължава работодателя в установените срокове
да изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Не е спорно, че горепосоченият работодател не е изпълнил
даденото му задължително предписание в т.8 от цитирания по-горе протокол за
извършена проверка. В графата за възражения към АУАН нарушението не се оспорва,
но в жалбата, с която съдът е сезиран е посочено, че НП е необосновано, като не
се излагат конкретни доводи. При доказателствена тежест върху жалбоподателя да
обори обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за
неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие, това не бе сторено в настоящия
процес. Напротив – от показанията на актосъставителя и останалите писмени
доказателства по делото се установяват безспорно отразените в НП фактически
констатации, а именно – че във ведомостите за заплати за месец декември 2017г.
липсва подпис на А.Р. П., ЕГН **********, в размер на 419,28лв. и на Б.А.Н.,
ЕГН: **********, в размер на 412.72 лв. Не се оспорва и приложеното „сведение”,
според което дължимите трудови възнаграждения за м. декември 2017 г. не са
заплатени. Следователно, предписанието на АНО не е изпълнено.
Изплащането на трудовото възнаграждение се доказва
или с извлечения от ведомостите за заплати, или с такова от банкова институция,
в случаите, когато изплащането им става по банков път. А доказателства за
изпълнение на даденото предписание, не бяха ангажирани от страна на
жалбоподателя. Нито други писмени доказателства /например разписки, декларация
от работника и т.н. /, които да опровергаят възприетата от АНО фактология. Вън
от горното и редовно съставените актове
по изрично законово предписание - арг.
от чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ имат доказателствена сила до доказване на
противното.
Доколкото показанията на актосъставителя и
писмените доказателства останаха неопровергани в процеса, съдът приема, че
неизпълнението на задължително предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ обуславя
ангажирането на административнонаказателната отговорност на „Е.Е.И.” ЕООД по
чл. 415, ал. 1 КТ.
Със специален закон – КТ са уредени отношенията
между работниците и служителите и работодателите, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
както в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото възнаграждение,
като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено задължението за
проверки и налагане на принудителни административни мерки, регулиран е редът и
основанията за тяхното прилагане и възможността за контрол от страна на съда. Ето защо и даването на
задължителни предписания от Д „ИТ” и последващият контрол по изпълнението им и
издаването на НП при неизпълнение от страна на задължените лица, не е
самоволна, а строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването
на справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека,
посочени и от Конституцията /чл. 48, ал. 5/, като Държавата чрез компетентните
си органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл.
48, ал. 1/.
Следва да се има предвид, че макар съдържанието на
предписанието – да бъде изплатено уговореното трудово възнаграждение на работниците
да съвпада с правилото за поведение разписано в чл. 128, т. 2 от КТ, то същите
две деяния по чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 415, ал. 1 от КТ остават различни
нарушения, предвид различния си фактически състав. Същите две биват
осъществявани по различно време, а именно – нарушението по чл. 128, т. 2 от КТ
- в момента, когато трудовото възнаграждение падежира, съгласно уговореното
между страните или по реда на чл.270 от КТ и не бъде осъществено плащане, а
това по чл.415, ал.1 от КТ – след изтичане срока за изпълнение на
предписанието, при липса на такова изпълнение. На следващо място нарушенията по
чл.128, т.2 от КТ и чл.415, ал.1 от КТ намират израз и в съвсем различно по
характера си противоправно поведение - бездействие, като в случая по чл.128,
т.2 от КТ – се касае за неизплащане на трудово възнаграждение, а в този по
чл.415, ал.1 от КТ – неизпълнение на предписание – отново бездействие. Поради
това, двете нарушения могат да бъдат извършени както заедно, така и по отделно,
като работодателят може да не изплати трудовото възнаграждение на свой
работник, осъществявайки състава на чл.128, т.2 от КТ, след което да изпълни
предписание на компетентния орган да изплати трудовото възнаграждение в
оказания от предписанието срок, като по този начин спази задължението си в този
смисъл.
Неоснователно се явява и наведеното от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател възражение, че АУАН и НП
са били нередовно връчени на същото. Това е така, защото макар АУАН да не е
подписан от управителя на дружеството, а от упълномощено лице, съгласно същото
пълномощно К.И. има право да представлява „Е.Е.И.” ЕООД пред ИА „Главна
Инспекция по труда” и Дирекция „Инспекция по труда” гр. София и да участва в
съставянето и подписването в качеството на пълномощник на дружеството на всички
документи, касаещи дейността на дружеството. Следователно, волята на
упълномощителя е изрично манифестирана – пълномощникът да представлява дружеството
и да участва в съставянето на всякакви документи пред различни държавни органи,
като конкретно са цитирани ИА „Главна Инспекция по труда” и Дирекция „Инспекция
по труда” гр. София. Видно е също така и че след съставянето на АУАН, „Е.Е.И.”
ЕООД е упражнило правото си на защита
като е обжалвало НП. Действително НП е връчено на адреса на управление на
дружеството, от лице което ако считаше, че няма представителна власт е следвало
да възрази и да откаже да подпише акта. Жалбоподателят не може да черпи
противопоставими възражения в отношенията си с пълномощника си пред АНО, тъй
като се касае до едностранна правна сделка, чието съдържание се определя от
упълномощителя и негова е отговорността да изключи от представителната власт на
пълномощника съответните действия за който изрично не желае да бъде
представляван. Правилна е била преценканката на актосъставителя при
установяване представителната власт на пълномощника.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от КТ и е наложил
имуществена санкция в размер на 2000 лв. Предвид продължителния период на
неизпълнение на задължението по чл.128, т.2 от КТ, въпреки наложени вече
санкции и издадено предписание, както и фактът, че не са били изплатени трудови
възнаграждения на множество работници през един дълъг период от време, водят
съда до извод, че наложената санкция е съобразена с предпоставките по чл.27,
ал.1 - 3 ЗАНН и определеното наказание се явява адекватно на извършеното, на
тежестта на нарушението, значимостта на нарушените обществени отношения и годно
да реализира целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав няма основание за
приложението на чл. 28 ЗАНН. Застъпеното в жалбата становище за наличие на
предпоставки на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява от гледна
точка признаците за маловажност, очертани в състава на нормата на чл.415в от КТ, а те са два: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по
реда на Кодекса на труда и от него да не са настъпили вредни последици за
работници и служители. Отсъствието на която и да е от кумулативно предвидените
предпоставки изключва приложимостта на
привилегирования състав. В случая нарушението не само, че не е било
отстранено веднага след установяването му, но не е отстранено изобщо, тъй като
и до настоящият момент не са представени доказателства, че дължимите трудови
възнаграждения на визираните в НП работници и служители са изплатени от „Е.Е.И.”
ЕООД. Гореизложените изводи, според съда препятстват възможността настоящият
случай да бъде определен като маловажен. Гореизложените изводи обуславят и
правилният размер на наложената имуществена санкция, до колкото очевидна упоритост
от страна на жалбоподателя да изпълни договорните си задължения, респ. да
изпълни указанията на контролния орган.
Предвид всичко изложено атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление № 23-002435,
издадено на 21.02.2019г. от директора на Д„ИТ-СО”, с което на„Е.Е.И.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н В., ул.“***” №34, ет.6, представлявано от управителя И.Я.Я., на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда му е наложена «имуществена санкция» в размер 2 000 лв. за нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал.1 КТ.
Решението може да се обжалва пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: