ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………2020 г. гр.Варна
Варненският административен съд, двадесет и четвърти състав,
на шестнадесети декември 2020 г., в закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
като разгледа докладваното от председателя
административно дело №2701 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано е по жалба на Н.А.Н., ЕГН **********,*** с която съдът е сезиран за бездействие от страна на Началника на Пътна полиция гр. Варна, изразяващо се в „не налага Акт за установяване на административни нарушения.“
С определение от 15.12.2020 г. съдът остави без движение производството по делото и даде възможност на жлбоподателя да уточни дали обжалва фактическо бездействие на административен орган по реда на чл.256 от АПК или обжалва отказ на административен орган да издаде индивидуален административен акт. Със същото определение съдът е отказал да освободи Н. от заплащането на такси и разноски по делото.
Още същия ден – 15.12.2020 г. в деловодството на съда са входирани три документа подписани от Н. с електронен подпис, съответно – частна жалба срещу определението в частта, с която се отказва освобождаване от заплащане на такси и разноски; искане за отвод на съдията докладчик и молба, с която Н. заявява, че няма да заплати държавна такса, както и уточнение, че желае произнасяне по реда на чл.256 и сл. от АПК.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът на първо място намира, че не следва да се отвежда от разглеждане на делото, тъй като в молбата за отвод не са посочени конкретни основания за това.
На следващо място съдът намира жалбата на Н. за недопустима по следните съображения:
В жалбата и уточняващата молба се твърди, че се обжалва бездействие от страна на Началника на Пътна полиция гр. Варна, изразяващо се в „не налага Акт за установяване на административни нарушения.“ Съдът намира за необходимо да отбележи, че защитата по чл.256 и сл. от АПК е срещу фактическо бездействие на административен орган, което той е длъжен да извърши по силата на закона. Издаването на АУАН /каквото се цели с настоящата жалба/ не представлява фактическо действие, а е акт на правораздаване, чиято уредба е в ЗАНН. Преценката за издаване на АУАН дори не е в прерогативите на Началника на ПП към ОД на МВР Варна, тъй като той се явява административно наказващ орган по смисъла на ЗДП и в негово правомощие е да издава Наказателни постановление въз основа на АУАН издаден от контролните органи, а не сам да издава АУАН.
От друга страна следва да се отбележи, че съдебната практика е константна в тълкуването си, че липсата на активност у контролните органи и неизпълнението на задължението да извършват проверки, респективно да налагат санкции не подлежи на проверка по реда на АПК.
Воден от горното и на основание чл.159 т.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на докладчика по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.А.Н., ЕГН **********,*** с която съдът е сезиран за бездействие от страна на Началника на Пътна полиция гр. Варна, изразяващо се в „не налага Акт за установяване на административни нарушения.“
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №2701 по описа за 2020 г. на ХХІV с-в, Административен съд гр. Варна.
Определението може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването с частна жалба пред ВАС по реда на Глава ХІІІ от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: