МОТИВИ
КЪМ
ПРИСЪДАТА ПО НОХД №2344 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2019г., ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ.
Наказателното производство е образувано въз основа на обвинителен акт,
внесен срещу Ч.М.А. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК и чл. 195 ал.1 т.3
пр.2 и т.4 вр.чл.194
ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК и срещу Р. А.Р. за
престъпление по чл.195, ал. 1, т.3 пр.3 и т.4 вр.чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
– По съществото на делото пледира двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни. В очна ставка с подс.А. св. А. посочвала кое
е лицето, проникнало в дома й и именно тези нейни показания следвало да бъдат
кредитирани.
Пострадалата Л.А. предявява
граждански иск за обезщетение на причинените й вреди в размер на 2217.06 лв.
Конституирана е и в качеството на частен обвинител. Представлява се в процеса
от адв. П. В., който пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни. Размерът на предявения граждански иск не бил
съобразен с намерените вещи, тъй като те все още не били върнати на собственика
им. Поради това, гражданският иск следвало да бъде уважен в размер, съобразен и
със стойността на намерените вещи.
Подс. Р.Р. дава обяснения, признава се за виновен.
Защитникът му, адв. Вл.Л., твърди недоказаност на
обвинението в пълен размер. Следвало
лицата да бъдат признати за виновни само до размера на намерените вещи. Пледира
за наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изтърпяването на което
да бъде отложено.
Подс. Ч.А. също дава обяснения, не признава за виновен по първото обвинение.
Защитникът му, адв. Д., пледира „невинен“. Не се установил общност на умисъла.
Единствено Р. се разпореждал с вещите.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Св. Л.М.А. ***, заедно с двете си деца. Вечерта на 05.02.2016г. включила
мобилния си телефон „Alcatel POP С7" да се зарежда, оставила го до възглавницата на леглото си и си
легнала да спи. Дамската й чанта била оставена на съседното легло. В нея имало
мобилен телефон „Самсунг", неустановен модел, с
капак; мобилен телефон „Самсунг СЗ мини";
портмоне; две златни обеци - 14 карата, с общо тегло 11.73 гр.; златно колие-
14 карата, с тегло 30 гр.; златен синджир- 14 карата, с тегло 40 гр.; златна
гривна- 14 карата, с тегло 20 гр.; две златни гривни- по 14 карата, всяка с
тегло 6 гр.; златен пръстен, 14 карата, с тегло 5 гр.; златен пръстен - 14
карата, с тегло 3.0192 гр.; златен пръстен - 14 карата, с тегло 3гр., с бял
камък; златен пръстен, 14 карата, с тегло 1.6101 гр., пари на
стойност 80 лв., лични документи и визитки.
Същата вечер подс. Ч.М.А. бил нагости на подс. Р.А.Р. ***. Около 02.00 ч. на 06.02.2016 г. Р.
предложил на А. да излязат и да откраднат нещо и А. се съгласил. Р. знаел, че
св. А. има множество златни накити и отишли до къщата, в която живеела.
Голямата входна врата на двора била заключена със синджир и катинар. Ползвайки
носена от него отвертка, Р. счупил катинара. През незаключената врата на къщата
влязъл в сградата, а подс.А. останал на двора да
следи да не дойде някой. Р. влязъл в стаята, в която А. спяла с децата си. Тя
усетила присъствието му и се събудила, но се престорила, че продължава да спи,
тъй като се разтревожила за децата. Р. взел мобилния й телефон „Alcatel POP С7", заедно със зарядното
устройство, както и дамската й чанта, ведно с намиращите се в нея вещи,
напуснал стаята и излязъл от къщата бягайки. Тогава А. се развикала, погледнала
през прозореца и видяла, как Р. и А. излизат от двора и бягат. Тя ги
разпознала, тъй като и двамата били от с. Каменар.
Същия ден
сутринта, Р. отишъл при св. М.Ф.И. и го помолил да го откара до кв.
„Аспарухово". Двамата отишли в заложна къща, стопанисвана от „Вега
2001" ООД, в гр.Варна, кв. Аспарухово, ул. „Моряшка". Там Р.
предложил на св.В.С. да му продаде златни накити, за които му обяснил, че са
негови. С. се съгласил и закупил от Р. 2 бр. обеци, 14 карата, с общо тегло
11.73 гр.; 1 бр. пръстен, 14 карата, с тегло 3.0192 гр. и 1 бр. пръстен, 14
карата, с тегло 4 гр. За тези вещи С. му заплатил сумата от 552 лв. - лични
средства, като преди това намачкал обеците и мъжкият пръстен за да провери дали
имат пълнеж, различен от злато. С такъв именно пълнеж от смола се оказал
мъжкият пръстен. На 10.02.2016 г. С. предал доброволно на органите на полицията
закупеното от него злато, възлизащо общо на 16.40гр.
Р. Р. подарил мобилният телефон „Alcatel POP С7" на своята баба - св. З.К. И.. На 09.02.2016г., И. предала
вещта доброволно на органите на полицията, за което бил съставен протокол и
телефонът бил върнат на св. А. срещу разписка от 22.02.2018 г.
На 15.04.2016 г., около 22.00 ч. вечерта, Ч. А. отишъл до къщата на св. И.Р.Х.
***, тъй като знаел, че св. Х. притежава моторна резачка и имал намерение да я
открадне. По това време, св. Х. и съпругата му се намирали в барака,
разположена в двора им отделно от къщата, в която през деня продавали сладки и
семки. А. си купил семки и се престорил, че си тръгва. Вместо това, той
преминал през двора на съседите им, прескочил оградата към двора на Х. и влязъл
в къщата през затворената, но незаключена врата. Резачката била оставена в
коридора, непосредствено до входа. Ч. А. я взел и за да не го видят
собствениците, решил да мине през покрива на бараката, в която те се намирали.
Хвърлил резачката върху плочата и сам се качил върху нея, но св.Х. чул шума, а
и кучето му почнало да лае. Той излязъл да провери какво става и видял подс.Ч.А. с резачката върху покрива на бараката. А.
побягнал, но Х. успял да го настигне. По-късно сигнализирал органите на
полицията за случилото се.
Видно от
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на вещите,
отнети от св. А. възлиза на сумата от 4 346.39 лв., а стойността на моторната
резачка -на сумата от 100 лв.
Стойността на намерените вещи, собственост на св. Л. А. възлиза на 398.03лв.Същата е формирана както
следва: две златни обеци, усукана плетка, смачкани на стойност съответно 111,68 лв. и 103,68
лв., два смачкани елемента – мъжки пръстен с премахнат пълнеж от смола на
стойност 29.55 лв., дамски златен пръстен на стойност 83.12лв. и мобилен телефон
„Алкател“ на стойност 70.00лв.
Подс.Р.Р. не страда от психично разстройство. Няма
данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на
извършване на деянието той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -
лека степен и е могъл да разбила свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното състояние на Р. му позволява
да участва пълноценно в наказателното производство, вкл. да се защитава сам.
Подс.Ч.А. не страда от психично заболяване и зависимост към алкохол и
психоактивни вещества. Налице е вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти (амфетамини). Към момента на извършване на деянията той е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Физическото и психичното му състояние му позволявало
пълноценно да участва в наказателния процес, вкл. да се защитава сам.
Видно от
приложените по делото справки за съдимост, към момента на осъществяване на
деянията подс. Р. и А. не са били осъждани.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства. Съдебното следствие е проведено по реда на чл. 371
т.1 от НПК. Одобрено е съгласие да не се разпитват вещото лице д-р Б. и св. И.Х..
Тъй като са
събрани при спазване на процесуалните правила, съдът кредитира изцяло
показанията на св. И.Р.Х. и експертните заключения на в.л. д-р Р. Б., приобщени
към доказателствата по реда на чл.373 ал.1 вр.чл.283
от НПК.
Като непротиворечиви и житейски логични, съдът
кредитира показанията на св. В.С., дадени в хода на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Сам св. С. заявява, че достоверни
са онези показания, които е дал непосредствено след деянието. Именно тези
показания са пълни, конкретни и логични и не противоречат на останалите
доказателства по делото, докато заявеното в съдебно производство е по-
повърхностно и незадълбочено.
Като непротиворечиви, съдът кредитира и
показанията на св.И. и св.Т., дадени в хода на съдебното производство, както и
показанията на св. З.И. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.
281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК.
Съдът не кредитира обясненията на подс. Ч.А., дадени в съдебно заседание от 23.10.2019 г. ,
непосредствено след прочитане на писмените доказателства, тъй като поради
техническа грешка, в протокола от заседанието е записано, че това са обяснения
на подс.Р.Р.. Макар на съда
да е известно, че тези обяснения са дадени от подс.Ч.А.,
доколкото е бил пропуснат срокът за поправка на протокола и доколкото
протоколът е единственото доказателство за случващото се в съдебно заседание,
съдът прецени, че следва да разпита повторно подсъдимите по начин, че да е
безспорно, включително и за трети лица, чии обяснения от кой подсъдим са
дадени. Двамата подсъдими са повторно разпитани в съдебно заседание от
27.11.2019г. Подс.А. твърди, че не знае защо е отишъл, двамата нямали
предварителна уговорка да извършат кражба от дома на А.. Р. сам продал
вещите. При разпитите си от 23.10.2019
г. и 27.11.2019 г. подс. Р.Р.
признава, че е отнел вещите на Л.А., но че се оказало, че част от накитите,
макар да имали печати, не били златни. Твърди, че били у дома му и че ги предал
в полицията. Един синджир изхвърлил в гората. Подс. А.
трябвало да остане в двора на къщата и да му сигнализира, ако идва някой.
Обясненията на подс. Р.Р.
се подкрепят от останалите доказателства по делото – от показанията на св.С. и
М. И., от протокола за следствен експеримент. Те не се подкрепят от
доказателства единствено в частта им, че в дома на Р. имало „ментета“, които той предал на полицията. Поради това в тази
им част, съдът не кредитира твърденията му. Освен това те са противоречиви,
като веднъж казва, че били в дома му и ги предал на полицаите:“Върнах ги,
закарах ги на полицаите“, а друг път :“ но и на ментетата
имаше печати, но ги изхвърлихме пак“. Съдът не кредитира и обясненията на подс. Р. относно начина на счупване на катинара на дворната
врата. Поради констатирано противоречие са прочетени обясненията му от
01.08.2017г., дадени в присъствието на защитник. Подс.Р.
е колеблив, като веднъж казва, че е било така, както е разказал в полицията, а
друг път – че е вярно това, което е казал в съда. Съдът прецени да кредитира
твърденията на лицето, дадени входа на досъдебното производство, тъй като те са
били времево по-близко до събитието и е нормално към настоящия момент
подсъдимият вече да не си спомня някои обстоятелства. Не на последно място,
другият подсъдим – Ч.А., в разпита си в с.з. от 27.11.19 г. заявява, че Р.Р. е счупил катинара с отвертка. Доколкото тези твърдения
на подс. А. кореспондират със заявеното от подс.Р. входа на ДП, то съдът ги кредитира в тази им част.
В частта им, в която твърди, че не са имали уговорка и че не знае защо е стоял
отвън на двора, съдът не кредитира обясненията на подс.А..
В тази им част те не само противоречат на обясненията на подс.Р.,
но и на житейската логика. Двамата не са се разхождали и не са минали случайно
покрай дома на А., за да е логично единият да избере да извърши престъпление,а
другият – да се разграничи от това.
Двамата са били в дома на А., където се
почерпили и са излезли посред нощ съвсем тенденциозно. Това, че А. не е останал някъде настрани на
улицата, а е влязъл в двора, също не сочи на желание за дистанциране от
случващото се, а напротив, сочи на съпричастност. Поради това съдът
кредитира в тази им част обясненията на обв. Р. и не
кредитира в тази им част обясненията на обв. А..
По отношение вида и количеството на отнетите вещи
съдът кредитира показанията на св. А.. Те се подкрепят и от показанията на св. С. относно намерените у него вещи, и
от веществените доказателства, които отговарят на описанието, дадено им от А.
още преди тяхното намиране. Твърденията на свидетелката, че е проверявала
теглото и материала на тези бижута, тъй като й били подарени на сватба, е
напълно логично и няма причина да не
бъде кредитирано от съда, докато твърдението на подс.Р.
, относно т. нар. от него „ментета“ е противоречиво и не е ясно какво е станало с
тях – ако са били изхвърлени, защо не са били намерени там, където Р. е завел
разследващите, а ако не са били изхвърлени, защо не са били предадени на полицаите.
Показанията на св. А. относно лицето, което влязло
в дома й, противоречат на обясненията на двамата подсъдими. Според А., в стаята
е бил подс.А., когото тя видяла добре от светлината
на работещия телевизор. Според двамата подсъдими, А. е чакал на двора. При
преценката си чии твърдения да кредитира, съдът взе предвид кои от тях и
доколко се подкрепят от останалите доказателства по делото. Установено е от
показанията на св. С. и на св.И., че накитите са били продадени в заложната
къща от подс. Р.. Установено е от показанията на св.З.
И., че телефонът, също предмет на престъплението й е бил подарен от подс.Р.. Св.А. изгледала видеозапис от камера на съседна
къща и на него видяла, че чантата й се носи от подс. Р..
Именно Р. е разполагали с парите от продажбата на отнетите вещи. Всички тези
факти са в подкрепа на обясненията на подс. Р. и А.,
че именно Р. е лицето, което е влязло в стаята и е отнело вещите, а подс.А. е бил на двора, където се оглеждал да не дойде
някой.
Заключението на в.л. З.З.
следва да се кредитира частично. То е обективно и обосновано в частта му
относно материала, от който са изготвени накитите, относно тяхното тегло и
относно това, че обеците и пръстенът имат стойност единствено като материал, но
не и като бижута. Видно е, обаче от сн. № 3 от
фотоалбума към протокола за оглед, както и при предявяването на веществените
доказателства в съдебно заседание, че дамският пръстен не е смачкан и няма причина да не бъде оценен като накит, годен
за употреба.
По същата причина следва частично да се кредитира
и допълнителната СОЕ, като в стойността на намерените вещи този пръстен не
следва да бъде включен единствено като материал, а като ювелирно изделие.
Стойността му като накит е посочена в т.1.3.8 от СОЕ изх.№ 43/20.02.17г., поради
което именно тази стойност от 83.12 лева следва да бъде включена вместо
стойността по т.ІІІ.1 от СОЕ изх.№ 104/26.04.17г. при оценка на намерените
вещи.
Съдът кредитира частично и СОЕ изх.№ 43/20.02.17г.
В т. 1.3.10 е оценен мъжки пръстен с тегло 4 грама, както е заявила св. А. при
разпита й, но видно от протокол за оглед на веществени доказателства и от
заключението на в.л. З., реалното тегло на златото в този пръстен е било 1,6101
гр., тъй като е бил пълен със смола. За преценка на реалната му стойност не са
необходими нови специални знания. Съдът кредитира заключението на в.л. З.
относно единичната стойност на 1 гр. злато 14 карата, както и какъв е процента
на изхабяване. Поради това изчисляването на стойността на пръстен с тегло
1.6101 гр., 14 карата, при цена за 1 гр. 61.18 лв. и 40% изхабяване /посочено
от в.л./ е въпрос на проста математика и тази стойност, изчислена без специални
знания възлиза на 59.10лв.
Като събрани по реда на НПК, съдът кредитира
писмените доказателства по делото – протоколи за доброволно предаване, протокол
за оглед на веществени доказателства, справки за съдимост и др. Предадените от
св. А. фотоснимки на материален носител
- диск, не следва да се кредитират, тъй като този диск не е случаен, а е
изготвен специално за нуждите на разследването, но не по съответния на закона ред.
Като приобщени по реда на НПК, следва да се
кредитират веществените доказателства – две смачкани елемента от златни обеци с усукана плетка, два елемента от
намачкан пръстен и дамски златен пръстен.
Предвид горното, съдът намира от
правна страна, че:
Подсъдимият
Р.А.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.195, ал.1, т.3, пр.2
и т.4, пр.2, вр. с чл. 194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК, като на
06.02.2016 г. в с. Каменар, обл. Варна, като извършител, действащ в съучастие с
помагача - Ч.М.А., чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на
имот - катинар на входната врата и чрез използване на техническо средство -
отвертка, отнел чужди движими вещи: 1 бр. мобилен телефон „Alcatel
POP С7"; 1 бр. зарядно за мобилен телефон; 1 бр. дамска чанта; 1 бр.
мобилен телефон „Самсунг", с неустановен модел,
с капак; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг СЗ
мини"; 1 бр. портмоне; 2 бр. златни обеци, 14 карата, с общо тегло 11.73
гр.; 1 бр. златно колие, 14 карата, с тегло 30 гр.; 1 бр. златен синджир, 14
карата, с тегло 40 гр.; 1 бр. златна гривна, 14 карата, с тегло 20 гр.; 2 бр.
златни гривни, по 14 карата, всяка с тегло 6 гр.; 1 бр. златен пръстен, 14
карата, с тегло 5 гр.; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 3.0192 гр.; 1
бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 3 гр., с бял камък; 1 бр. златен
пръстен, 14 карата, с тегло 1.6101 гр. и пари на стойност 80 лв., всичко на обща стойност 4 346.39 лева (четири
хиляди триста четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), от
владението и собственост на Л.М.А., без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият Ч.М.А. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2, във вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.4 вр. с чл.26, ал.1 от НК, като в периода
06.02.2016 г. до 15.04.2016 г. в с. Каменар, обл. Варна, при условията на
продължавано престъпление:
-на 06.02.2016 г., като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си и в съучастие с Р.А.Р., като помагач, спомогнал, чрез повреждане
на преграда здраво направена за защита на имот - катинар на входна врата и чрез
използване на техническо средство - отвертка, да бъдат отнети чужди движими
вещи: 1 бр. мобилен телефон „Alcatel POP С7", 1
бр. зарядно за мобилен телефон; 1 бр. дамска чанта; 1 бр. мобилен телефон „Самсунг", с неустановен модел, с капак; 1 бр. мобилен
телефон „Самсунг СЗ мини"; 1 бр. портмоне; 2 бр.
златни обеци, 14 карата, с общо тегло 11.73 гр.; 1 бр. златно колие, 14 карата,
с тегло 30 гр.; 1 бр. златен синджир, 14 карата, с тегло 40 гр.; 1 бр. златна
гривна, 14 карата, с тегло 20 гр.; 2 бр. златни гривни, по 14 карата, всяка с
тегло 6 гр.; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 5 гр.; 1 бр. златен
пръстен, 14 карата, с тегло 3.0192 гр.; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло
3 гр., с бял камък; 1 бр. златен пръстен, 14 карата, с тегло 1.6101 гр. и пари
на стойност 80 лева, като всички вещи са на обща стойност 4 346.39 лева (четири
хиляди триста четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), от
владението на Л.М.А..***, направил опит да отнеме чужда движима вещ - моторна
резачка марка „Щил 026", на стойност 100 лв.
(сто лева), от владението на И.Р.Х.,
без съгласие на владелците, с намерение
противозаконно да ги присвои, като второто деяние е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини.
Всяко едно от деянията, на подс.А. е извършено в непродължителен период от време, при
еднородност на вината и последващото е продължение на предходното, поради което е
налице едно единно продължавано престъпление по см. чл. 26 ал.1 от НК, а не две
отделни престъпления, каквито са възведени с обвинителния акт. Престъплението е
извършено тогава,когато е довършено. Към датата на довършването подс. Ч.А. е бил вече пълнолетен, поради което наказанието
не следва са се определя по правилата на
чл.63 ал.1 т. 3 от НК. Довършеното деяние е по-значителната част от
престъплението, поради което не е налице хипотезата на чл. 26 ал.5 от НПК и извършеното не следва да се
квалифицира във вр.чл.18 ал.1 от НК. Не е налице и
хипотезата на чл.26 ал.4 от НПК, когато квалифициращите обстоятелства не се
отразяват значително върху тежестта на цялостната престъпна дейност, поради
което извършената при условията на продължавано престъпление кражба е
квалифицирана. Квалификацията по чл.195 ал.1 т.3 от НК се обосновава от
разрушаването на катинара, заключващ входната врата на двора, а по т. 4 – от
използването на техническо средство – отвертка.
Деянията са извършени от Ч.А. сам и в съучастие с друго лице в
качеството на помагач поради което е включена в квалификацията и вр. чл. 20 ал. 4 от НК.
Съдът не споделя становището на защитата,
че А. не е участвал в извършване на престъплението. Твърдението на този
подсъдим следва да се прецени като защитна теза. Налице е оговор,
като подс. А. твърди, че престъплението е извършено
от подс.Р., а подс. Р. – че
е извършено от двамата, като А. бил в качеството на пазач. Дори
когато включват оговор, обясненията имат редовна ,
годна доказателствена стойност на устно доказателствено средство, включително
могат да бъдат поставени и в основата на присъдата, стига да кореспондират с
останалите доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Както е
изложено по-горе в мотивите, съдът кредитира обясненията на подс.
Р., в частта им, в която твърди, че А. е
пазил да не дойде някой и не кредитира твърденията на А., че не знае защо е бил там.
Именно
съвкупната преценка на доказателствата позволява да се направи извод, че в дома
на А. е влязъл подс. Р. и че подс.А.
е следил отвън да не дойде някой.
Независимо от твърдението на св.А.,
видно е от останалите гласни доказателства по делото, че след
престъплението вещите са останали у подс.Р.. Той е
бягал с чантата, той е отишъл на другия ден да ги продаде в заложна къща, той е
взел парите и с тях е купил автомобил, той е водил полицаите в гората.
Обективните факти сочат на участие на подс. А. като помагач. Няма никаква друга причина той да се
оказал в двора на А., след като двамата подсъдими не са минали случайно от там.
Преди това, в зимната вечер те са си стояли в дома на един от тях и са се
черпили. Излезли са навън и посред нощ с намерение специално за извършване на
кражба. Подс.А. не е стоял къде да е, не е бил на
улицата, а в двора на къщата на А., в достатъчна близост, откъдето именно е
било възможно да се сигнализира на подс.Р., ако
възникне заплаха. Няма никаква друга логична причина подс.А.
да стои в непосредствена близост до мястото на деянието и да поставя сам себе
си в опасност да бъде заловен, освен ако не е съпричастен в извършване на
престъплението, подпомагайки го като следи да не дойде някой. В този смисъл са
и обясненията на подс.Р., които съдът кредитира в
тази им част.
Изложени са по-горе и аргументите на съда относно кредитирането на показанията на св. А.
за вида и количеството на отнетите вещи. Логично е твърдението й, че тъй като
са били подаръци, е направила проверка в златарско ателие относно материала, от
който са изработени и тяхното тегло. Житейски достоверно звучи и това, че ги е
полирала при специалисти. Не е налице
каквато и да било причина да не се приеме за установено, че отнетите вещи са
тези, които описва гр.ищец. Това, че тя е заинтересована от изхода на делото не
е достатъчно основание да се счита, че показанията й са недостоверни. В онази
им част, в която са могли да бъдат проверени, показанията и се подкрепят от
останалите доказателства по делото. Т. например първоначалното описание на
двете отнети обеци, съответства напълно на описанието на предадените доброволно от св. В.С.. Същото се
отнася и до двата намерени пръстена. По тези съображения съдът прие за
установено, че отнетите вещи са такива, каквито ги описва свидетелката А. и
каквито са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Изключение прави мъжкият пръстен от 4
гр., като видно от показанията на А., част от този пръстен е била черна на
цвят, а видно от показанията на св. С. – тази част е била от смола, която той е
отстранил. Видно от протокола за оглед и
от експертизата на в.л.З., след отстраняване на смолата, златото в този пръстен
е било с тегло 1.6101
гр. От посочените в оценителната експертиза цена на един грам и процент на
изхабяване, може да се направи извод, че стойността на 1.6101 гр. злато при 40%
изхабяване е 59.10 лева. Това обосновава
и по- ниската стойност на вещите, предмет на престъплението, за което са признати за виновни двамата
подсъдими и оправдаването им за размера над 4446,39 лв. до първоначалното
обвинение в размер на 4534,12 лв. за подс.А. и за размера над 4346,39 лв. до първоначалното
обвинение в размер на 4434,12 лв. за подс.Р..
На Л.А. са били отнети вещи на стойност 4346,39лв. От тях и е върнат мобилен
телефон на стойност 70.00лв., дамски златен пръстен на стойност 83,12
лв.,злато-материал от два бр. златни обеци / начупени/ и от мъжки пръстен / с отстранена смола и
начупен/ на обща стойност 328.03 лв. Общо стойността на намерените вещи възлиза
на 398.03 лв. и щетата следва да се
определи в размер на 3948.36 лева.
Предявен е за всяка една от вещите, предмет на престъплението от 06.02.2016г.,
като тези вещи са подробно изброени. Сред изброените са и мобилен телефон
„Алкател“ , който с разписка от 21.02.2018 г. е бил върнат на гр.ищец А., както
и два бр. обеци - материал, дамски пръстен и мъжки пръстен - материал, които с
присъдата е постановено също да й се върнат. С оглед изброяването става ясно,
че цената на иска за всички тези вещи е изрично посочената от гр. ищец –
2217.06 лв. като тази сума не е формирана чрез приспадане на върнатите и
подлежащите на връщане вещи. Това става ясно и искането на адв. В., който в
хода на съдебните прения прави искане при присъждане на обезщетението съдът да
се съобрази „с размера на предявения граждански иск и да остане размера на неоткритите златни накити“. При
така предявения граждански иск и това становище по същество, става непоколебимо
ясно, че петитумът е за сумата 2217.06 лв., намалена
с размера на стойността на намерените вещи. При такова искане съдът е лишен от
възможност да присъди нещо в повече от
това. Независимо, че според изложените
по- горе аргументи щетата е в размер на 3948.36 лева, то съдът не може да присъди цялата сума от 2217.06 лв., а
следва да я намали със стойността на намерените вещи, така както е поискал в
хода на съдебните прения адв. В.. В противен случай би било налице присъждане „plus petitum", което е недопустимо.
По тези съображения
съдът уважи гражданският иск за сумата 1819.03 лева, представляваща цената на
предявения иск 2217 лв., намалена със стойността на намерените вещи - 398.03 лева.
При определяне на размера на наказанието, съдът
прецени изтеклият продължителен период
от време от датата на деянието до настоящия момент като смекчаващо
отговорността обстоятелство по отношение и на двамата подсъдими.
Смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение
на подс.Ч.А. е това, че едно от деянията е останало
недовършено, че част от вещите, предмет на престъплението са върнати, че същият
не се е облагодетелствал от вещите, отнети от Л. А., както и че не е бил
осъждан към датата на деянието и в периода след 2017 г., когато е бил признат
за виновен за престъпление, извършено също през 2016 г.
Предвид горното, с оглед извършването на две
деяния, едното от които останало във фазата на опита, а другото – извършено в качеството на помагач, предвид горните смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прецени, че наказанието на Ч.М.А. следва да е определено
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и лишаването от свобода
да бъде в минимален размер от една година. Това наказание би оказало и необходимото възпиращо въздействие
на останалите членове на обществото, поради което и с такова по вид и размер
наказание ще се изпълнят целите и на индивидуалната и на генералната превенция.
За да се постигнат тези цели, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието. Наказанието ЛС е по-малко от три години и лицето не
е осъждано преди това на ЛС, поради което съдът прецени да отложи изтърпяването
му, като съдът намира, че е достатъчно отлагането да е за минимално предвидения
от закона изпитателен срок от три години.
По отношение на подс.
Р.А.Р. като смекчаващи отговорността обстоятелство
съдът отчете чистото съдебно минало на лицето, съдействието, оказано в хода на
ДП, възстановяването на част от вещите.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице и съдът намира, че
минимално наказание лишаване от свобода за срок от една година е достатъчно за
да се въздейства предупредително и превъзпитателно на лицето. Това наказание би
оказало и необходимото възпиращо въздействие на останалите членове на
обществото, поради което и с такова по вид и размер наказание ще се изпълнят
целите и на индивидуалната и на
генералната превенция.
За да се постигнат тези цели, не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказанието. Освен това са налице и другите предпоставки -наказанието ЛС е по-малко от три години и
лицето не е осъждано преди това на ЛС, поради което съдът прецени да отложи
изтърпяването на наказанието. Предвид липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че е достатъчно отлагането да е за минимално
предвидения от закона изпитателен срок от три години.
На осн.чл.189
ал.3 от НПК, като призна подсъдимите за виновни, съдът им възложи да заплатят
направените по делото разноски.
Като
уважи гр. иск до размера на 1819.03
лева, съдът възложи на подсъдимите да заплатят държавна такса в размер на 72.76
лв.
Веществените
доказателства, предмет на престъплението, следва да се върнат на собственика им
Л.А., тъй като не са налице предпоставки за отнемането им в полза на държавата.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: