Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С., 03.02.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, в публично съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
при секретаря С.А.,
като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №836 по описа за
2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3,
предл.1 от ЗОДОВ.
В исковата си
молба ищецът П.Р.С. излага, че на 23.04.2004г. срещу нея
започнало разследване за извършено престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 от НК по
дознание №ЗМ81/2004г., пр.пр.№20660/2004г. по описана СРП. На 03.08.2004г. и на
31.08.2004г. била привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 от НК. На 04.08.2004г. и била
определена мярка за неотклонение „Задържане под стража”. С присъда от
03.11.2005г. била призната за виновна по повдигнатото обвинение и осъдена, а
мярката за неотклонение била изменена в „подписка”. С решение от 03.06.2008г.
СГС потвърдил осъдителната присъда. По молба на ищцата ВКС възобновил
производството, отменил присъдата на СГС и върнал делото за ново разглеждане. С
решение от 15.07.2009г. СГС отменил осъдителната присъда на СРС и върнал делото
на СРП. На 12.02.2010г. ищцата отново била привлечена като като обвиняема за
същото престъпление, внесен бил обвинителен акт и образувано нохд№2384/2010г.
по описа на СРС. С влязла в сила на 12.10.2013г. присъда на СРС по последното нохд
ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото и обвинение. В резултат на незаконните
действия по повдигане и поддържане на обвинението ищцата претърпяла описаните в исковата молба неимуществени вреди, изразяващи се
в стрес, безпокойство и страх от несправедливо осъждане, накърняване на доброто
и име и достойнството и. Влошило се здравословното и състояние, станала
разсеяна и трудно се съсредоточавала, поради което на 13.08.2009г. причинила
ПТП при което получила травматични увреждания на дясната бедрена кост. Ищцата
моли ответникът да бъде осъден да и заплати обезщетение в размер на сумата от 50000 лв. за претърпените от
него
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2013г.- датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното плащане, както и всички направени по
делото разноски.
Ответникът ПРБ е депозирал в срока по
чл.131 от
ГПК писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Твърди,
че са недоказани причинените вреди и техния размер, както и причинно- следствената им
връзка с воденото наказателно производство. Претендира отхвърляне на иска или
присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С представеното
по делото постановление от 23.04.2004г. срещу ищцата е образувано наказателно
производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1, пр.1 от НК.
С постановления
от 03.08.2004г. и от 31.08.2004г. ищцата е привлечена като уличено лице за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, пр.1, вр.чл.20,
ал.2 от НК.
С протоколно
определение от 04.08.2004г. по нчд№И-1756/2004г. по описа на СРС, 22 състав, по
отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по
дознание №81/04г. по описа на СДВР. определението е изпълнено незабавно.
Представеният
по делото обвинителен акт по дознание №81/2004г. на СДВР, пр.пр.№20660/2004г.
на СРП, е внесен в СРС на 21.09.2004г.
С представената по делото присъда от
03.11.2005г. на СРС, 102 състав по нохд№9174/2004г. ищцата е призната за
виновна по повдигнатото и обвинение и осъдена. С протоколно определение от
същата дата мярката за неотклонение е изменена в „подписка”.
С решение от
03.06.2008г. на СГС, 4-ти въззивен състав по внохд№2195/2006г. е потвърдена
присъдата от 03.11.2005г. на СРС, 102 състав по нохд№9174/2004г.
С решение
№51/09.02.2009г. на ВКС, І-во НО по нд№742/2008г. е отменено по реда на
възобновяването влязлото в сила решение от 03.06.2008г. на СГС по
внохд№2195/2006г. и делото е върнато на СГС за ново разглеждане от друг състав.
С постановление
от 12.02.2010г. по ДП№81/2004г. ищцата
отново е привлечена като обвиняем за извършено престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр.чл.209, ал.1, пр.1 и 2, вр.чл.20, ал.2 от НК. Определена е мярка за
неотклонение „подписка”.
Видно от
протокола от проведеното на 26.09.2013г. открито съдебно заседание по
нохд№2384/2010г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, представителят на ответника
е заявил, че не поддържа повдигнатото на ищцата обвинение поради липса на
доказателства за извършено престъпление.
С присъда от 26.09.2013г.
по нохд№2384/2010г. на СРС, НО, 1 състав ищцата е призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, пр.1 и 2, вр.чл.20, ал.2 от НК. Присъдата е влязла в законна сила на 12.10.2013г.
От представената
по делото епикриза от м.10.2005г. на СБАЛЛС- Ж.О. се установява, че на ищцата е
поставена диагноза „артериална хипертония, вегетативна дистония” с нива на
кръвното налягане до 180/110, главоболие, бодежи в гърдите. Изписана с
препоръка да продължи медикаментозна терапия.
От
представената по делото епикриза от 21.04.2008г. на МБАЛ”Св.С.” се установява,
че на ищцата е поставена диагноза „ИБС- нестабилна стенокардия- интермедиерен
риск. Хипертонична болест на сърцето- ІІ степен. Дископатия. Струма нодоза.
Хипотиреоидизъм”.
Останалите
представени по делото документи- медицински епикризи, удостоверения за раждане
и бракоразводно решение от 27.10.1995г. са неотносими към предмета на делото и
съдът не ги обсъжда при постановяване на решението си.
От показанията
на разпитания по делото свидетел В.Д. се установява, че познава ищцата от
1995г., в много добри приятелски отношения са и до днес. Знае за водено срещу
нея НП от 2004г. Ищцата имала брокерска фирма, била доста време задържана. Не
знае да са водени други НП срещу ищцата. Преди това ищцата нямала здравословни
проблеми, появили се по време на наказателното производство бодежи в сърцето, в
бъбреците, била стресирана и травмирана от факта, че други деца са започнали да
говорят на нейните „ето ги децата на престъпницата”. Родителите на мъжа, с
който живеела също разбрали, че е в затвора и впоследствие се разделили. Преди
5-6 години ищцата катастрофирала. Докато
била в ареста лежала в болницата, започнала да вдига високо кръвно, оплаквала
се от болки в кръста, опъване на крака и усложнения. Била осъдена и имало период,
в който се страхувала, че ще влезе в
затвора и няма да има кой да се грижи за децата и. При връчването на призовки
съседите разбирали и започвали да говорят за нея. Била много лъчезарен и
позитивен човек, винаги помагала на
всички и до днес била такава. И в момента изпада в депресии, личният й живот се сринал, ограничила
контактите си.
Предвид така установената от събраните доказателства фактическа
обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Следователно
за да бъде ангажирана отговорността на държавата следва да се установи
безспорно и с установените от закона доказателствени средства, че правоохранителен
орган в кръга на изброените е повдигнал обвинение на ищеца за извършено
престъпление, както и че това обвинение е незаконно- лицето е оправдано с
влязла в сила присъда или наказателното
производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Правото
на лицето да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ
възниква по силата на самата оправдателна присъда, стига лицето да е
претърпяло вреди от незаконното обвинение и видът и размера на тези вреди да се
установи с позволените от закона доказателствени средства. Държавата
отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането,
съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ.
В случая на ищцата е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ
характер. Предвид
обстоятелството, че по така повдигнатото и поддържано от
представителите на ответника обвинение е постановена
влязла в сила на 12.10.2013г.
оправдателна присъда, действията по повдигане на обвинението, предаване на
обвиняемата на съд и поддържане на обвинението, както и
взетите мерки за процесуална принуда се явяват незаконни.
По размера на неимуществените вреди:
Съгласно чл.4 от
ЗОДОВ държавата дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица
от увреждането. Безспорно е по
човешка презумпция, че вследствие воденото срещу нея наказателно производство ищцата е
претърпяла вреди, изразяващи се в стрес и изживени отрицателни емоции. Нормално и логично е
също така наказателното преследване да се отрази негативно
на психиката и личния живот на ищцата. Предвид събраните по делото
доказателства съдът намира обаче, че претърпените от ищцата вреди не са в описаните от нея
в исковата молба размери. Действително наказателното производство спрямо ищцата
е продължило повече от 9 години, който период според настоящия състав надхвърля
понятието „разумен срок”, но видно от приложеното наказателно дело, през
съдебната фаза на процеса разглеждането на делото е отлагано поради неявяване
на свидетели, на подсъдимата и защитника и, поради което за това забавяне
отговорността на ответника не може да бъде ангажирана. Следва да се отчете и
фактът, че постановената по отношение на ищцата мярка за неотклонение „задържане
под стража” е продължила една година и три месеца, а през останалия период е
била приложена най-леката такава (подписка). От показанията на разпитания по
делото свидетел се установяват търпени от ищцата вреди със соченото в исковата
молба изражение- стрес, безпокойство и страх от несправедливо осъждане,
накърняване на доброто и име и достойнството и. Липсват обаче доказателства за
наличие на причинно- следствена връзка между заболяванията на ищцата,
претърпяното от нея ПТП и разтрогването на брака и от една страна, и процесното
наказателно производство- от друга страна.
Предвид
всички тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост закрепен в разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД, приложима в случая съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ, както и
съобразявайки се с насоките за определяне размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди в Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на
ВС, настоящият състав на съда счита, че
за обезщетяване на претърпените
от ищеца
неимуществени вреди е необходима и достатъчна сумата от 35000 лева.
По така изложените съображения до този размер предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан и като такъв
следва да бъде
уважен, а за разликата
до пълния предявен
размер от 50000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен
и недоказан.
Правото
на ищеца да претендира обезщетение възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда и от тази дата ответникът изпада в забава, поради което ищецът
има право на законната лихва върху определеното обезщетение за периода от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда- 12.10.2013г.
до окончателното изплащане.
По разноските:
При
този изход на спора, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски за държавна такса
в размер на 10 лева. Ищцата има
право и на част от заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат,
съразмерно на уважената част от иска, но в случая липсват данни за заплатено
такова, а списък на разноски по чл.80 от ГПК не е представен.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б., с адрес: гр.С., бул. “В.” №* да заплати на П.Р.С. с ЕГН:**********,
със съдебен адрес:***, чрез адв.В.В. от САК, на основание
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, сумата от 35000лв. (тридесет и пет хиляди лева)- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигане на обвинение, предаване
на съд и поддържане на обвинение за извършено престъпление по чл.210,
ал.1, т.5, вр.чл.209, ал.1, пр.1 и 2, вр.чл.20, ал.2 от НК по дознание №81/2004г. на СДВР, пр.пр.№20660/2004г.
на СРП, по което обвинение ищцата е призната за
невиновна и оправдана с влязла в сила на 12.10.2013г. присъда от 26.09.2013г. по нохд№2384/2010г.
на СРС, НО, 1 състав, заедно със
законната лихва върху
тази сума за периода от 12.102013г. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 лв. (десет лева)- разноски по делото за
държавна такса, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
сумата над 35000 лева до пълния
предявен размер от 50000 лева, като неоснователен.
Решението подлежи
на въззивно обжалване
пред САС в
двуседмичен срок от връчването му страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: