Решение по дело №626/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от началника на РУ Първомай при ОДМВР Пловдив, чрез пълномощника главен юрисконсулт И. П. срещу решение № 3 от 04.02.2025 г. по АНД № 158/2023 г. по описа на Районен съд Първомай, с което е отменено наказателно постановление № 23-0325-001164 от 18.10.2023 г. на началника на Районно управление Първомай при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП на Г. З. Г. за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че извършеното нарушение е при липса на вина и се явява несъставомерно от субективна страна. Според касационния жалбоподател законът е предвидил задължение, съответно наказание за неизпълнението му, не само на собственика на автомобила, но и на водача и всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира се присъждане на разноските и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и намаляването му до минималния размер за защита по дела от подобен характер.

Ответникът по касационната жалба – Г. З. Г., чрез пълномощника адв. В., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е основателна, следва да бъде уважена и да бъде отменено първоинстанционното решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява допустима.

Въззивният съд е приел за установено следното от фактическа страна:

През 2019 г. с тенденция да обнови транспортните си средства за нуждите на търговската си дейност по производство и пласмент на млечни продукти в мандра в [населено място] извор, общ. Първомай, обл. Пловдив, „Бор Чвор” ЕООД, придобило няколко буса, които следвало да преминат регистрация в КАТ и сервизно обслужване. Един от тях - употребяван хладилен бус марка „Мерцедес Бенц”, модел „Спринтер”, с рама № WDB9061351N636564, обозначен с две регистрационни табели - чешки образец, с № ***, дружеството закупило с Договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2019 г. от „АДАМАНТ 07” ЕООД, което от своя страна, го внесло в България на 31.10.2019г. след покупката му на 29.10.2019 г. от „Ауто ХП” - Чехия, [населено място] хора. Видно от Свидетелство № UG 633118 за регистрация на МПС в Европейската общност - част II, издадено в Република Чехия, въпросният автомобил бил регистриран на 29.10.2019г. като предназначен за износ от собственика „АДАМАНТ 07” ЕООД с експортен чешки рег. № ***, валиден до 29.01.2020 г. За сделката продавачът издал на купувача Фактура № **********/03.11.2019 г. и оформил две Декларации от 29.11.2019 г. - едната за придобиване на МПС по образец на Приложение № 2 (отм., ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 07.11.2023 г.) към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, а другата по образец на Приложение № 12 към чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса. През втората половина на месец август 2023 г. след приблизително двугодишен престой в автосервиз в [населено място] за извършване на реконструкция бусът бил гариран на паркинга на мандрата. С оглед предстоящата му регистрация и въвеждане в експлоатация в първите дни на месец септември 2023 г. свид. Е. Х. С., заемащ длъжността „Ръководител транспорт“ в „Бор Чвор” ЕООД, го откарал на собствен ход до пункт за смяна на гуми и автомивка и го застраховал със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. С писмо изх. № 10647639-1-23/20.09.2023 г., на 05.09.2023 г. „Електроразпределение Юг” ЕАД уведомило потребителите, че е предприело обявено на 28.08.2023 г. на интернет страницата му планово изключване в интервала от 09:08 часа до 14:59 часа на въздушна линия средно напрежение „Дебър”, захранваща млекопреработвателното предприятие на „Бор Чвор” ЕООД в [населено място] извор. Технологичният му процес, който изисквал непрекъснато електроснабдяване, продължил да се изпълнява с електричество, генерирано от два агрегата, функциониращи с дизелово гориво, съгласно Фактури № № **********/14.06.2006 г. и **********/23.02.2009 г., издадени съответно от „ИПО” ООД и „Евромаркет БРД” ООД. Г. Г., който в качеството си на назначен в „Бор Чвор” ЕООД с Трудов договор № 518/17.01.2011 г. „Ръководител сектор производствено оперативно звено в промишлеността” отговарял за поддръжката на техническото оборудване на обекта, преценил, че за да обезпечи безпрепятствената работа на генераторите до възстановяване на електроподаването, е необходимо да набави допълнително количество дизелово гориво, което да зареди от бензиностанция в предназначена за целта цистерна. Тъй като в момента в базата на разположение бил единствено гореспоменатият бус, попитал свид. С. дали е изправен и дали би могъл да го ползва, за да осъществи намеренията си.

Последният, без да съобрази изтеклата валидност на чешката му регистрация, отвърнал утвърдително и жалбоподателят потеглил с него към „Бензиностанция Б 163” - Първомай на „Лукойл България” ЕООД, находяща се в [населено място], [улица], където в диапазона от 14:02 часа до 14:29 часа натоварил в цистерната 700, 78 л. дизелово гориво на стойност 1 941, 16 лева, в уверение на което са приложени Служебна бележка, издадена на 18.09.2023 г. от управителя на бензиностанцията, и Служебен бон от 05.09.2023 г. (дубликат), генериран от фискалното й устройство, и се отправил обратно към мандрата.

Около 14:35 часа, докато се движел в посока изток-запад по [улица], до № 60 в близост до кръговото кръстовище и Хипермаркет „Била“ бил спрян от инспектор В. Ю. В. при РУ - Първомай за проверка, провокирана от чуждестранните регистрационни табели на буса и липсата на залепен на предното му обзорно стъкло стикер за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

По негов сигнал за съдействие на място пристигнал свид. П. Д. И. - „Полицай“ при РУ - Първомай, който в екип с друг свой колега автопатрулирал на територията на [населено място]. По нареждане на свид. И. водачът му представил свидетелството си за правоуправление, като заявил, че не носи документите за автомобила, с обяснението, че внезапно му се наложило да го използва за спешно изпълнение на служебна задача, считайки, че е изряден, в което бил изрично уверен от представител на работодателя си. Междувременно, осведомен по телефона от свид. С., че документите се намират в колата на техен колега Т., отишъл до нея и ги взел. След като с позволението на полицейските органи цистерната с горивото била претоварена в друго превозно средство, докарано от свид. С., жалбоподателят бил съпроводен от тях за по-обстойно проучване на произхода на буса до районно управление, където му било снето писмено обяснение от 05.09.2023 г. и където предал преписи от гореизброените книжа - Свидетелство № UG 633118 за регистрация на МПС в Европейската общност - част II, издадено в Република Чехия, Договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2019г., Фактура №**********/03.11.2019 г. и две Декларации от 29.11.2023 г., издадени от „АДАМАНТ 07” ЕООД.

След запознаване с тях свид. И., овластен с правомощия по осъществяване на контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил срещу Г. в негово присъствие и в това на колегата си В. В. като свидетел, предявил и връчил на първия екземпляр от Акт серия GA № 945483/05.09.2023 г. за установяване на административно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за това, че на 05.09.2023 г. в 14:45 часа в [населено място] на [улица]до № 60, посока на движение изток - запад, управлява моторно превозно средство - товарен автомобил „Мерцедес Бенц Спринтер 316”, с рег. № ***, издаден от Чешка република, като при проверката се установява, че издадената регистрация е временна, била е валидна до 29.01.2020г. и към момента е изтекла, а моторното превозно средство не е регистрирано по надлежния ред. Наред с горното, актосъставителят иззел като веществени доказателства чешкия талон за регистрация и два броя регистрационни табели с № ***. И. В. В. отразил случая в Докладна записка рег. № 325р- 7644/05.09.2023 г., във връзка с която била започната проверка под същия номер за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, резултатите от която били обобщени в Докладна записка на младши експерт К. Б. при РУ - Първомай от 05.10.2023 г.

С мотиви за нейното протичане началникът на РУ - Първомай прекратил на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН административноказателното производство по горецитирания акт с Мотивирана резолюция № 23-0325-М000039/02.10.2023 г.

С Постановление на Районна прокуратура - Пловдив, Териториално отделение - Първомай, от 12.10.2023 г. по Пр. пр. № 10606/2023 г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК било отказано образуването на наказателно производство по Преписка рег. № 325р-7644/2023 г. по описа на РУ - Първомай, водена за престъпление по чл. 345, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 05.09.2023 г. в [населено място], обл. Пловдив, се управлява моторно превозно средство - микробус марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с рег. табели с № ***, чешки образец, което не е регистрирано по надлежния ред, със съображения за малозначителност на проявата по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, и било разпоредено изпращане на събраните материали по компетентност на Началника на РУ - Първомай с указание за реализиране на административнонаказателната отговорност на дееца по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на този прокурорски акт и възприемайки изцяло описаните в Акт серия GA № 945483/05.09.2023г. фактически констатации, началникът на РУ - Първомай издал наказателно постановление № 23-0325-001164/18.10.2023г., връчено на Г. на 15.11.2023 г., с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му наложил административни наказания „Глоба” от 200, 00 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца, а съобразно Наредба № 1з-2539/17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи разпоредил да му се отнемат 10 контролни точки.

Според справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР, изготвена на 24.11.2023 г., нарушителят притежава Свидетелство № ********* за управление на МПС категории „С”, „СЕ”, „В”, „М”, „ТКТ”, „АМ” и „ВЕ”, издадено на 08.07.2019 г. от ОД на МВР - Пловдив с валидност до 08.07.2024 г., и в периода от 2006 г. до 2023 г. е многократно наказван по ЗДвП.

В хода на производството пред Районен съд Първомай като е свидетели са разпитани П. И. и Х. С., показанията на които са кредитирани от съда.

РС-Първомай е приел, че обжалваното наказателно постановление съдържа изискуемите се от чл. 57, ал. 1 от ЗАНН задължителни реквизити и прецизна, пълна, точна и кореспондираща с действителната фактическа обстановка индивидуализация на противоправното деяние по време, място и начин на извършване, като е описано, че на 05.09.2023 г. около 14:45 часа в [населено място] на [улица]до № 60 жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство- товарен автомобил „Мерцедес Бенц Спринтер 316”, с рег. № ***, издаден от Чешка република, което не е регистрирано по надлежния ред, тъй като издадената регистрация е временна, валидна до 29.01.2020г. и към момента е била изтекла. Нарушението правилно е квалифицирано по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП.

Според РС жалбоподателят е „…консумирал обективните белези на вмененото му нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото на 05.09.2023 г. в [населено място] по път, отворен за обществено ползване, какъвто е [улица], е управлявал моторно превозно средство - хладилен бус марка „Мерцедес Бенц”, модел „Спринтер”, с рама № WDB9061351N636564, който не е бил надлежно регистриран по реда на Наредба № I-45. След като е бил придобит от българско юридическото лице „Бор Чвор” ЕООД с Договор за покупко-продажба на МПС от 29.11.2019 г. и към този момент е бил с валидна регистрация с № *** в друга държава членка на Европейския съюз - а именно Република Чехия, без да е бил регистриран в България, и е предназначен за движение по обществените пътища, следователно е подлежал на първоначална регистрация по понятието на §2, т. 6 от Наредба № I-45, каквато в изминалия от покупката му до датата на деянието период, значително надхвърлящ този по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45, не е извършена…“

За да отмени НП РС-Първомай е приел, че е налице за субективна несъставомерност на административното нарушение. Позовавайки се на разпоредбите на чл. 6, чл. 7, ал. 2 и чл. 11 от ЗАНН, както и на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от НК, въззивният съд е приел, че доказателствените материали не разкриват дори индикации, че към момента на процесното шофиране водачът е съзнавал противоправността на липсата на българска регистрация, тоест, че срокът за осъществяването й по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 е бил пропуснат от собственика в лицето на неговия работодател „Бор Чвор” ЕООД, нито че изобщо е започнал да тече. Изложени са мотиви, че началото на срока се поставя с юридическото придобиване на автомобила от правнозадължения да го регистрира стопански субект, което е оформено с Фактура № **********/03.11.2019 г. и писмен Договор за покупко-продажба от 29.11.2019 г., а са събрани сведения, че първият досег на жалбоподателя с тези документи, е бил едва след спирането му за проверка от полицейските органи. Наред с горното, според РС остава неизяснено и дали е бил наясно с обстоятелствата, предхождащи процесното събитие - а именно, че бусът е престоял около две години в автосервиз в гр. Ямбол, а на паркинга на мандрата - от втората половина на месец август 2023 г., като според въззивният съд дори и да се приеме обратното, това съвсем не означава информираност за фактите по оформянето на покупко-продажбената сделка. Според РС умисълът, а и самонадеяността като непредпазлива форма на вина на водача на ПМС, се явяват недоказани.

Прието е с решението, че в процесния случай при конкретната фактическа обстановка като трудово зает в неговото предприятие е могъл да се осведоми за придобивния момент, който се съдържа единствено в документите за сделката, сключена след чешката регистрация с експортен № ***, въпреки че службата му не е предполагала пряк достъп до тях и че не е бил нормативно задължен да ги носи, доколкото те не фигурират сред изброените в чл. 100, ал. 1 от ЗДвП. Посочено е, че точно така е и постъпил Г., като се е допитал до свид. С., който е бил отговорният за транспортния ресор на дружеството негов служител, от когото се очаква не само да е информиран, но и да контролира спазването на предписанията на ЗДвП по отношение на превозните средства. И след като е бил уверен от него, че бусът е годен да служи по предназначение за превозване на товар в Република България, което обхваща и юридическата му изправност, според мотивите на съда, следва да се заключи, че жалбоподателят е проявил нужното усърдие да получи съответната информация, във верността на която не е имал причина да се съмнява, защото изхожда от достоверен източник, и че въз основа на нея в представите му е било формирано добросъвестното убеждение, че срокът по чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 не е изтекъл, което изключва вината му.

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Казано с други думи, в случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на процесната дата, място и час Г. З. Г. е управлявал автомобил с рег. № ***, чиято регистрация е валидна до 29.01.2020 г. В конкретния случай към момента на съставяне на АУАН на 05.09.2023 г. регистрацията вече е била изтекла.

По аргумент от чл. 143, ал. 15 от ЗДвП контролните органи не са задължени да уведомяват приобретателя на МПС за служебното прекратяване на регистрацията, така, както например е предвидено в разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и по отношение на които случаи е приложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Настоящият случай не е такъв. Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

При нарушаване забраната за допускане по пътищата, отворени за обществено ползване само на моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани по надлежния ред, установена в чл. 140, ал. 1 пр. 1-во ЗДв.П, задълженото лице управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, като изпълнителното деяние се осъществява с действие, при дължимо по закон бездействие. Задълженото за регистрация лице съгл. чл. 145, ал. 2 ЗДв.П е собственикът на МПС: "Приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. ", респект. чл. 3 и чл. 4, ал. 1 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. /чл. 4, ал. 1 – "Собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията. "/. Ведно с посоченото, според дефиницията за "регистрация" по см. на § 6, т. 18а ДР ЗДв.П: "Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2, т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., административното разрешение е за ПС, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател.

Съгласно легалното определение на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, "водач" е лице, което управлява ППС или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. А съгласно легалното определение на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, "МПС" е ППС, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.

В случая, обстоятелствата, че Г. има качеството на "водач" по смисъла на ЗДвП, че управлява МПС по смисъла на ЗДвП, което МПС не е регистрирано по надлежния ред, както и че [улица]в [населено място] представлява път, отворен за обществено ползване по смисъла на ЗДвП, се явяват установени по делото и не са спорни между страните. Съответно, налице е от обективна страна вмененото на Г. административно нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, субект на което нарушение е именно жалбоподателят.

Действително, по делото не са представени доказателства собственикът да е бил уведомен за извършеното прекратяване на регистрацията, нито водачът на автомобила да е знаел за това. Това обаче не означава, че нарушението не е извършено.

В. Г., след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респ., към момента на проверката, е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми и да се убеди, като провери документите на автомобила, предоставен му от неговия собственик или от лицето, което му го е предоставило за управление, дали автомобилът има действаща регистрация. Законът изхожда от разбирането, че всеки водач, преди да започне да управлява МПС, следва да се увери, че не са налице пречки МПС да бъде приведено в движение. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

В този смисъл настоящият касационен състав не споделя мотивите на РС, че е налице субективна несъставомерност на административното нарушение.

Незнанието на факта, че управляваният автомобил е с изтекла регистрация се дължи на проявена непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, свързани с реда за движение по пътищата само на регистрирани превозни средства, но е бил длъжен, като водач на превозното средство и е могъл да ги предвиди.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. С оглед на факта, че за констатираното нарушение е наложено наказание в минимален размер, не следва да се обсъжда наличието на смекчаващи или отегчаващи обстоятелства при определянето му, а същото следва да се приеме за справедливо.

Не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и случаят да се приеме за "маловажен", тъй като нарушението засяга обществения ред, който изисква движещите се по републиканската пътна мрежа автомобили да бъдат надлежно регистрирани.

Предвид изложеното, съдът намира постановеното решение за неправилно, поради което касационната жалба следва да бъде уважена. Следва да се отмени въззивното решение и да се постанови ново такова по същество, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление.

При този изход на спора направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, което следва да бъде определено в размер на 80 (осемдесет) лв.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XXIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 3 от 04.02.2025 г. на Районен съд - Първомай, І н. с., постановено по АНД № 158 по описа на същия съд за 2023г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0325-001164 от 18.10.2023г. на Началника на Районно управление Първомай при ОДМВР Пловдив, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП на Г. З. Г., [ЕГН], за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Г. З. Г., [ЕГН], постоянен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2, да заплати на Областна дирекция на МВР – Пловдив сумата в размер на 80 лв. /осемдесет лева/ разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.