№ 374
гр. Варна , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503336 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 268 и сл. От ГПК и е образувано възоснова на въззивната
жалба от „Премиер груп“ ООД, чрез пълномощника адв. Н.Станев- ВАК срещу решение №
2605/02.10.2020г., постановено по гр.д. № 19677/19г. на ВРС,с което е уважен предявеният
от П. А. П. иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и въззивникът е осъден да му заплати
сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.01.2019 г. около 6:00 часа в гр.
Галац, Румъния на платформата на дружеството, „ШАНТИЕРУЛ НАВАЛ ДАМЕН ГАЛАЦ“
АД, изразяваща се в негативни изживявания , болка психически страдания, стрес и
дискомфорт, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
16.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Оплакванията изложени в жалбата се отнасят до твърдения за неправилно възприети
факти относно мястото и начина на осъществяване на трудовата злополука, пропуск на съда
да констатира груба небрежност на пострадалия допринесла настъпване на вредата.
Изложени са твърдения, че съдът не е отчел възраженията на ответника за нарушения на чл.
22 от Закон 319/2006 и чл. 17 от Регламента за функциониране на дружествата, доставчици
на услуги на територията на Корабостроителницата, а те са се заключавали в това, че
пострадалият самоволно се е опитал да съкрати пътя до санитарното помещение, като
премине през забранена зона.
Отправено е искане, съдът да установи неправилност на съдебното решение, като
приеме, че уважения изцяло иск не съответства на изискванията за справедливост по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД и, че е налице съпричиняване, и в съответствие с неговия дял да
определи размера на обезщетението като приложи разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ и чл.
52 от ЗЗД.
Въззиваемият П. А. П. оспорва основателността на жалбата. Отрича твърденията, че е
1
извършил действия, квалифицирани в жалбата като груба небрежност водеща до
съпричиняване на вредоносния резултат. Изразява становище за законосъобразност на
постановения първоинстанционен съдебен акт.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Ищецът П. А. П. е предявил иск с правно основание чл. чл. чл. 200 от КТ, за осъждане на
ответника „Премиер Груп“ ООД , да заплати сумата от 40 000.00 лева, претендирана
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука изразяващи
се в негативни изживявания, болка, психически страдания, стрес и дискомфорт, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.86 във вр. чл.
84, ал. 3 от ЗЗД. Ищецът е претендирал направените по делото разноски и адвокатски
хонорар. Фактическите твърдения на което се основава исковата претенция, изложени в
обстоятелствената част на исковата молба и пренесени в текста на съдебното решение, се
свеждат до наличие на трудово правоотношение, доказано с трудов договор №
1111/28.06.2018 г., от които е видно, че ищецът е изпълнявал длъжността „корпусник
корабостроене и кораборемонт"; допълнително споразумение № 2/11.01.2019 г. за промяна
на местоработата корабостроителен завод DAMEN GALATI, Галац, Румъния; трудова
злополука от 16.01.2019г., осъществила се по пътя до санитарното помещение (WC),
разположено на разстояние от приблизително 200 м. от дока. В исковата молба са описани
подробно обстоятелствата на злополучното въздействие, което се заключава в успешно
слизане по метална стълба и след две крачки подхлъзване върху лед и падане. В следствие
на падането получил травма в долната частна десния крайник. Ищецът излага, че бил приет
клинична болница за спешни случаи „Св. Апостол Андрей" в Галац, с диагноза фрактура 1/3
средна на дясна тибия, фрактура в проксимална трета на дясна фибула. На следващият ден,
било проведено оперативно лечение, изразяващо се в извършване на редукция и
остеосинтеза с К-пирон, статично заключен в десен долен крайник. Твърди, че е останал в
болницата 6 дни, след което на 21.01.2019 г. – изписан.
Последвал период на възстановяване, като първоначално започнал приема
обезболяващи, защото изпитвал силни болки в увредения крак. Ползвал отпуск по болест в
периода от 16.01.2019 г. до 20.06.2019 г. Състоянието си описва като непрекъсната болка,
на легло, в невъзможност да се обслужва сам, в невъзможност да спи без медикаменти.
Грижи за него полагала съпругата му, която го подпомагала и по повод физиологичните му
нужди, което се отразило крайно негативно на психиката му. След тримесечно пълно
обездвижване, последвали ограничени движения с патерици, бавни темпове на раздвижване
и болезнена рехабилитация, а при смяна на времето изпитвал болки в областта на десния
крак.
С разпореждане № 5104-03-22/11.02.2019 г., издадено от Териториално поделение на
Национален осигурителен институт - Варна, злополуката била приета за трудова по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
На 03.03.2019 г., след преглед в УМБАЛ „Канев" АД - Русе била поставена
диагноза: „гастритис ерозива сангвинанс“ и с тази диагноза изписан три дни по-късно – на
06.03.2019 г. Ищецът е посочил това заболяване като следствие от прием на дразнещи
стомашната лигавица медикаменти, във връзка с лечението на увредения крак и се позовава
на твърдение за наличието на причинно следствена връзка между претърпения инцидент и
установеното заболяване „гастритис ерозива сангвинанс".
От правна страна е претендирал за обезщетение, на основание чл. 200 ал. 1 от
КТ, за вреди от трудова злополука, които са причинили временната му неработоспособност.
В исковата молба са изложени правни доводи относно осъществен фактическият състав на
2
горепосочената правна норма и възникване на отговорността на работодателя.
В исковата молба са изложени твърдения за настъпилите вреди, които са
описани като силна уплаха, паника и стрес от случилото се и от последващата болка от
увредения крайник, както и емоционално напрежение, страх и силно притеснение от
неизвестността на предстоящите медицински манипулации, от перспективите за
възстановяване на крака му и от отражението на травмата върху бъдещия му начин на
живот; повтарящо се преживяване на получената травма чрез постоянни натрапливи мисли
за същата, сънища във връзка с причинената травма, страх от осъзнатата преходност на
живота и реалната невъзможност да контролира събитията, които се случват, повлияват и
променят из основи живота му.
Претендирал е за справедливо обезщетение в размер на 40 000 лева и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неимуществени
вреди от датата на събитието - 16.10.2019 г. до окончателното им изплащане и поради
липсата на задължителната застраховка „Трудова злополука“, претенцията е насочена към
ответника „Премиер Груп" ООД.
Ответникът „Премиер груп“ ООД в писмен отговор по реда на чл. 131 от
ГПК, оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение, констатацията, че злополуката е трудова, но е обективирано възражение,
че ищецът е действал в условията на груба небрежност, поради което е налице
съпричиняване по отношение на вредоносния резултат. Оспорва връзката между трудовата
злополука и последващото заболяване „гастритис ерозитива сангвинас“ . Твърди, че
работникът е бил инструктиран и запознат в детайли с изискването и правилата за работа в
корабостроителен завод Damen Galati – Румъния, като мястото на инцидента не е
територията, в която е следвало да се движи.
Първоинстанционният съд правилно е разпоредил доказателствената тежест
и при спазване на процесуалните правила, правилно е установил релевантните факти в
тяхната цялост. В по-голямата част, фактите не са били спорни и това са - наличието на
трудово правоотношение, обективирано в трудов договор № 1111/28.06.2018г., и
допълнително споразумение от 11.01.2019г., което е определило мястото на работа завод
Damen Galati – Румъния. Не е спорно пред първинстанционния и пред въззивния съд, че в
резултат на настъпилата трудова злополука, установена с разпореждане № 5104-03-22 от
11.02.2019 г., издадено от Териториално поделение на Национален осигурителен институт –
Варна, на основание по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, ищецът е
получил „фрактура 1/3 средна на дясна тибия, фрактура в проксимална трета на дясна
фибула“ и тази диагноза, поставена в болница „Св. Апостол Андрей" в Галац. Не е спорно,
че на 03.03.2019 г. на ищеца е поставена диагноза: „гастритис ерозива сангвинанс“, но е
спорен въпроса, за връзката между тази диагноза и трудовата злополука и отговорността на
ответника.
От заключението на СМЕ, която съдът е приел за обективно и компетентно
дадено се установява, счупването на дясна подбедрица, обусловило трайно затруднение във
функцията на десния долен крайник за повече от 3 месеца. В съдебно заседание вещото лице
е обяснило подробно начина на инплантиране на пирон в крайника и целта на тази
манипулация – по бързо зарастване, без да е необходимо гипсово укрепване. Операцията е
била извършена под спинална анестезия. До костното срастване, крайникът е останал
неизползваем, обикновено от 2 до 3 месеца, а в конкретния случай е диагностицирано
костно срастване в този срок. В периода за възстановяване, пострадалият е имал нужда от
чужда помощ. Вещото лице е препоръчало изваждане на пирона от костта. В съдебно
заседание пояснява, че тази манипулация, следва да се извърши в болницата, в която е
поставен, защото там се съхранява комплекта за изваждане на пирона. От ренгоновите
снимки не е установена „костна шапка“, която би била пречка за изваждане на пирона.
3
За установяване на връзката между обезболяващите медикаменти и диагнозата
установена на 03.03.2019 г., вещото лице посочва, че пострадалият е приемал едновременно
два медикамента, съчетанието между които би могло да доведе до гастритно увреждане. От
заключението се установява, че при изписване от болницата, препоръката е била да се
употребява само „фраксипарин“ в продължение на 25 дни.
От заключението на СПЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно
дадена, се установява, че след инцидента е настъпила стресова реакция, с негативни
емоционални преживявания, като тревожност, депресивност, безпокойство. Ищецът
използвал адаптивни стратегии за справяне спрямо ситуацията. Не са настъпили личностни
промени вследствие преживяната злополука, но към датата на обследването ищецът все още
бил реактивен към преживяното по посока на леко изразени тревожност и депресивност,
като няма данни да има нужда от лечение на настъпило психично разстройство, каквото би
било психотерапията или психофармакотерапията.
От събраните гласни доказателства, които не са интерпретирани в обжалваното
решение, се установява, че св. М. К. Н., с която ищецът живее на съпружески начала, е
полагала грижи за него. Семейството им е пет членно – имат три деца, син на 21 години и
близнаци на 15 години, които страдат от ДЦП. Грижите за ищеца се състояли в обслужване.
Нощем болките се засилвали, а първоначално кракът бил отекъл „огромен“, превръзките
извършвала св. Н.. Ищецът сам си поставял инжекции в корема с медикамента
„фраксифалин“. Вместо подобрение, започнал да отпада и се оказало, че има друг проблем –
кръвоизлив в стомаха. С течение на времето, болките в крака отшумели и към края на м.
май започнал да се обслужва сам. От м. юли същата година започнал работа в Германия -
Хамбург с българска фирма като корпусник, а към датата на показанията на св. Н. по
договор с холандска фирма, на същата длъжност и в същия град. Според свидетелката,
ищецът бил уплашен за финансовото състояние на семейството, защото основно се
издържали с негови средства. Причината за неизваждането на пирона бил стресът, който
изпитвал от повторната манипулация.
Свидетелката Б.И.Д., леля на св. Н., има непосредствени впечатления от
състоянието на ищеца, към момента на изписването му от болницата – легнал, отчаян,
депресиран, с отекъл десен крак, зачервен.
От показанията на св. В.С.Т. , на длъжност „проджек-мениджър“ в ответното
дружеството, се установява, че той има непосредствени впечатления от работата на ищеца.
Свидетелства за това, че на територията на завода има пешеходни, осветени зони за
преминаване, а останалата част е забранена на пешеходци, затова се наема местна
/румънска/ фирма, която провежда инструктаж, който се документира в две индивидуални
книжки – първата за безопасност на труда и втората – противопожарна безопасност. Всеки
работник е оборудван със специална екипировка, която се осигурява от работодателя.
Според показанията на този свидетел, злополуката е описана от пострадалия като падане по
стълбата. Злополуката се е случила първи ден след ползван отпуск. Стълбата не е била
включена в обичайния маршрут. От доклада на инспекцията по труда в Румъния се е
установило, че по маршрута е имало химически тоалетни, а защо не са ползвани от ищеца
свидетелят не знае, както не знае и каква е била посоката или целта на това придвижване,
но счита, че по маршрута е имало и други стационарни тоалетни.
Видно от производство вх.№2740/28.02.2019г., проведено и документирано от
Главна инспекция по труда – Галац , представено в превод - л. 30 от делото, шлосерът
корабостроител /ищецът/ е тръгнал от контейнера към кораба, по пътя за достъп заедно с
други свои колеги. Докато се придвижват, той е се е отклонил към санитарно помещение,
което се намира на 200 метра от дюка. Слизал е по почистена от сняг и снабдена с два
парапета метална стълба. Преводът е буквален, но от смисловото му съдържание, съдът
приема, че отклонението не се е осъществило по специално установен път за достъп.
4
Движението се е осъществило по не маркиран и не сигнализиран път. Същевременно е
установено, че не е бил ограничен със забранителни знаци, ограждания или по друг начин да
е ограничил достъпа на работници. Причина за злополуката е подхлъзването на леда в
следствие навлизане в зона с лед, с намерение да съкрати пътя към санитарното помещение
в зоната.
В документа се посочва, че е нарушен чл. 22 от Закон 319/2006. В чл. 17 от
регламента за функциониране на дружествата доставчици на услуги е посочено, че
служителите ще се придвижват до работното си място по най-кратко и сигурно трасе и само
по пътищата за движение, маркирани и сигнализирани, а придвижването по други зони е
напълно забранено.
От изложеното в доклада с наименование е „процедура“ следва, че
работодателят не е осъществил достатъчно контрол, а служителят самоволно се
отклонил и се и движил в забранена зона.
Инцидентът е довел до временна нетрудоспособност.
Първоинстнационният съд е интерпретирал по-друг начин текста, който се
съдържа в това писмено доказателство. Приел, че възражението за съпричиняване е
недопустимо за разграждане поради настъпила преклузия, но е изложил мотиви за
неоснователност, която е обосновал с кратки цитати извадени от контекста и с това е
изменил общия смисъл на констатациите.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
Пострадалият от трудова злополука има правен интерес да претендира
обезщетение за вреди от застраховател или работодател. Ответникът има качеството на
работодател. Квалифицирането на злополуката като трудова, обуславя наличието на правен
интерес, а трудовото правоотношение обуславя активната и пасивна легитимация на сраните
в настоящото производство. Безспорната последица от злополуката е временна
нетрудоспособност, поради фрактура на дясна долна част от крайника. За горните факти
страните не спорят нито пред първоинстанционния нито пред въззивния съд.
Спорни пред въззивния съд са три въпроса, първият допустимо ли е
възражението за съпричиняване и ако е допустимо, основателно ли е по същество, вторият
въпрос е налице ли е връзка между трудовата злополука и настъпилото увреждане на
стомаха, и носи ли имуществена отговорност ответникът, за болките и страданията
предизвикани от това заболяване, и третият справедливо ли е определеното обезщетение в
максимално претендирания размер от 40 000 лева.
По допустимостта на възражението за съпричиняване съдът намира следното:
При установяване на обстоятелствата свързани с осъществила трудовата
злополука, съдът може да установи факт на съпричиняване, независимо дали е направено
такова твърдение или възражение. Установяването на фактите следва от доказателствата и
когато те съдържат такива факти, от които следва недвусмислен извод за съпричиняване,
съдът е длъжен да ги установи и да ги цени при определяне на обезщетението независимо
дали е сезиран с възражение. Съпричиняването е факт, който има значение при определяне
размера на обезщетението, а не неговото основание. Затова установяването му не е
обвързано с поведението на ответника. Изключение от този принцип е само случаят, при
който няма писмен отговор и ответникът не се яви в съдебно заседание, а съдът е сезиран с
искане за постановяване на неприсъствено решение. Само тогава съдът не е длъжен да
установява факти, а ги приема такива каквито са твърдени в исковата молба. Настоящият
съд, намира, че изложеното от фактическа страна в първоинстанционното решение не
обосновава правните изводи в обжалваното решение, поради което излага самостоятелни
5
такива.
В случая, вида на увреждането е безспорно установено - ищецът е получил
счупване на десен крайник. Проведено му е оперативно лечение в болница, където е бил
хоспитализиран в продължение на 6 дни, след което е бил обездвижен в дома си в
продължение на 3 месеца. Претърпял е силни болки както по време на увреждането, така и
в продължителен период след това –не по малък от 3 месеца. В момента е възстановен и
работи. Не е довършил лечението по своя воля. Не е изваден металният имплант поставен в
костта. Няма данни за други усложнения с изключение на дискомфорт при лошо време.
Няма данни за болков синдром, промени в походката и други трайни увреждания в
следствие на счупването. Не е спорно, че пострадалият е изпитвал болки и страдания, които
е облекчавал с медикаменти. Заключението от СМЕ допуска увреждане на стомашната
лигавица в следствие на съчетание на два не препоръчвани за съвместяване медикаменти, но
няма доказателства, че това съчетание е предписано от лекар, за да се приеме, че е във
връзка с облекчаване на болката от счупената кост.
Съдът приема, че за отключване на второто стомашно заболяване значение
има стресът и притесненията предизвикани от инцидента, но не приема, че те са обусловили
като самостоятелна последица това заболяване. Затова счита, че втората диагноза „гастритис
ерозива сангвинас“ е последица от негативните психически преживявания, но не е в пряка
връзка с травматичното увреждане за да обоснове самостоятелна отговорност за вреди в
следствие на това заболяване.
Установените по делото вреди, които са в пряка и непосредствена последица
от трудовата злополука са – временната нетрудоспособност и свързаните с нея –
притеснения за финансовото оцеляването на семейството на пострадалия / което е
допълнително натоварено с изисквания за специални грижи за непълнолетни деца със
заболяване – ДЦП/, притеснения свързани с неудобството, което е създал на жената, с която
живее на съпружески начала, физическите болки, неподвижността и свързаните с нея
неудобства, необходимостта от грижи за хигиената му, храненето и др. физиологичния
нужди, приемането на обезболяващи, притесненията от усложнението в здравето на
пострадалия, които се отнасят до страдания свързани с повторно влизане в болнично
заведение за овладяване на остра форма на „гастрис ерозива сангвинас“. С гласни
доказателства се установява, че понастоящем ищецът изпълнява същата професия при друг
работодател на територията на Германия, поради което съдът приема, че последиците от
трудовата злополука са овладени до степен – пълно възстановяване на трудоспособността.
Определеното от първоинстанционния съд обезщетение за вреди в размер на
40 000 лева е необосновано по размер. Този размер не съответства на вида на травматичните
увреждани и е в противоречие със съдебната практика по аналогични случаи. Не следва и от
продължителността на нетрудоспособността. На последно място, не е съобразен и
обстоятелствата, че травмата е осъществена при отклонение от правилата за движение на
територията, на която работникът извършва дейността макар и тя да не покрива
фактическият състав на квалификацията груба небрежност.
Въззивният съд следва да отговори на въпроса допуснал ли е работникът груба
небрежност с действието отклоняване от посоката на движение и съставлява ли това
поведение основание за намаляване на дължимото обезщетение. Съобразно задължителната
съдебна практика при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е не полагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед
естеството на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е не полагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
6
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва
работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните
правила и на правилата за безопасност. Такъв е настоящия случай. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя, защото
намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при
допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. По
предявения иск и допустимото възражение, въззивният съд не установи факти, които да
квалифицират – нарушенията на правилата за безопасност за движение в територията на
завода като груба небрежност.
Затова размерът на обезщетение следва да бъде определено само от установеното
увреждане и доказаните в първоинстанционното производство вреди. Претендирани са 40
000 лева и искът е уважен в пърлен размер. Съдът намира, че така определения размер не
следва от конкретните факти и от установената за идентични случаи съдебна
практика.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета
на претърпените телесни болки и душевни страдания. Размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди обаче е необосновано завишен. Това е така, защото увреждането на
ищеца не е изключително тежко, а и след проведеното лечение има почти пълно
възстановяване. Неблагоприятните последици от травмата не са такива, които да обусловят
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., а при
определяне на това обезщететие, мотивите на първоинстанционния съд не кореспондират с
доказателствата за всички релевантни факти. При съобразяване тежестта на полученото
травматично увреждане и времето за възстановяването на ищеца, следва да се приеме, че за
обезщетяването му са необходими не повече от 20 000 лева. Този размер на обезщетението
съответства на характера и степента на търпените болки, страдания и притеснения, които
са отключили друго негативно здравословно състояние.
Тези основания за материална незаконосъобразност и необоснованост на
главната претенция налагат частична отмяна на обжалвания акт за разликата над 20 000 лева
до претендираните 40 000 лева. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
оставено в сила, поради неоснователност на възражението за груба небрежност, съответно
предпоставки за нейното степенуване.
Решението в частта, относно претенцията правно основание чл. 86 от ЗЗД, не
обжалвано по основание, но с оглед промяната в размера на обезщетението и акцесорния й
характер, следва да бъде коригирана в размер на законната лихва от деня на увреждането
16.01.2019 г. като бъде съобразена с размера на присъдената главница от 20 000 лева.
По отношение на разноските: Всяка от страните има претенции за разноски.
Пред първоинстанционния съд ищецът е извършил разход, в размер на 2000 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Дължимата държавна такса
съобразно уважената част от иска е в размер на 800 лева, а възнагражденията за положения
труд от вещите лица е в обш размер от 4 89.40 лева. Пред въззивният съд ищецът е
представил писмен отговор и е представляван от адвокат, който е претендирал разноски в
размер на 2000 лева.
Ответната страна в първоинстанционното производство е претендирала разноски
в размер на 1800 лева и във въззивното 900 лева, както и държавна такса в размер на 800
лева.
7
Страните не са направили възражения за прекомерност на разноските, поради
което съдът следва да ги разпредели в съответствие с правилата на чл. 78, ал.1 и ал. 3 от
ГПК.
Съобразно уважената част от иска, в тежест на ответника, съответно в полза на
ищеца следва да бъде присъден разход в размер на 2000 лева /по 1000 лева за всяка
инстанция/.
Съобразно отхвърлената част от иска, в тежест на ищеца и в полза на ответника,
следва да бъде присъден разход за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, в тежест на ответника следва да бъде възложена
държавната такса върху уважения размер на исковете, възлизаща на 800 лева, както и
депозитите за съдебно медицинските експертизи или общо сумата от 1289.40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260515 от 02.10.2020 г. постановено по гражданско дело №
19677 по опис на ВРС за 2019 г. В ЧАСТТА , в която е уважен иска за разликата над
20 000 лева, до присъдените 40 000 лева, претендирани от П. А. П. ЕГН **********, с
адрес: гр.Русе, бул.“Липник“№76, вх.1, ет.8, ап.15 против , „Премиер Груп" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода" №
25, представлявано от управителя В.Б.Б. като обезщетение претърпени неимуществени
вреди от трудова злополука, настъпила на 16.01.2019 г., около 06.00 часа, в Галац, Румъния,
на платформата на дружеството „ШАНТИЕРУЛ НАВАЛ ДАМЕН ГАЛАЦ" АД, по време на
работа, изразяващи се в негативни изживявания, болка, психически страдания, стрес и
дискомфорт, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.200,
ал.1 от КТ вр. с чл.86, ал.1 и чл.84 от ЗЗД и в частта за разноските.
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Русе,
бул.“Липник“№76, вх.1, ет.8, ап.15 против , „Премиер Груп" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода" № 25,
представлявано от управителя В.Б.Б. искове за разликата над 20 000 лева до
претендираните 40 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.01.2019 г., около 06.00 часа, в
Галац, Румъния, на платформата на дружеството „ШАНТИЕРУЛ НАВАЛ ДАМЕН ГАЛАЦ"
АД, по време на работа, изразяващи се в негативни изживявания, болка, психически
страдания, стрес и дискомфорт, на основание чл.200, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва върху отхвърлената част от претендираната главницата, считано от датата на
увреждането – 16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата основание чл.200, ал.1
от КТ вр. с чл.86, ал.1 и чл.84 от ЗЗД.
ПОТВРЪРЖДАВА решението в останалата част в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Премиер Груп " ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
8
управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода" № 25, представлявано от управителя
В.Б.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на П. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Русе,
бул.“Липник“№76, вх.1, ет.8, ап.15, сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляващи
разход за адвокатско възнаграждение, по 1000 лева за всяка съдебна инстанция , на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. А. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Русе, бул.“Липник“№76, вх.1,
ет.8, ап.15 ДА ЗАПЛАТИ на „Премиер Груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода" № 25, представлявано от
управителя В.Б.Б., сумата в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, представляващи
разход за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния и въззивния съд , на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Премиер Груп " ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Капитан Петко Войвода" № 25, представлявано от управителя
В.Б.Б., ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 1289.40 хиляда
двеста осемдесет и девет хиляди точка четиридесет/ лева, представляваща сбор от 800
лева - дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск с правно
основание чл. 200, ал.1 от КТ и 489.40 лева възнаграждения за вещи лица, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК.
Решенето може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9