Решение по дело №754/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2571
Дата: 10 юни 2019 г. (в сила от 3 юли 2019 г.)
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20193110100754
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

  Р Е Ш Е Н И Е    

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

№ ……………………..

 

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                              

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА П.

 

при участието на секретаря Станислава Стоянова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 754 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Д.В.Г., ЕГН ********** срещу  „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ  и чл.86 от ЗЗД, след частично оттегляне на иска за заплащане на сумата от 912,26 лева, представляваща разликата между заплатено обезщетение и дължимо такова, вследствие на настъпило застрахователно събитие при риск от застраховка „***", изразяващо се в пълното унищожаване на лек автомобил марка *** с номер на рама *** и номер на двигател ***, в следствие на настъпил пожар на 13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 77,55 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на уведомяване на застрахователя 13.03.2018 г.до датата на подаване на исковата молба в съда -17.01.2019г.

Предявен е иск от Д.В.Г., ЕГН ********** срещу  „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата   от 492.53 лв./четиристотин деветдесет и два лева и петдесет и три ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 6647,74 лв. за периода от датата на уведомяване на застрахователя 13.03.2018 г. до датата на плащането й - 12.12.2018г.

Ищецът твърди, че на 17.11.2015г. закупил лек автомобил марка *** с номер на рама **** и номер на двигател *** с рег.№ ВН ****. В последствие след извършен ремонт на автомобила и подмяна на двигател, е направил регистрация в КАТ при което получил нов ***. Излага, че на 08.03.2018г. сключил договор за застраховка „***" с ответното дружество за срок от 00.00 часа на 09.03.2018год. до 23.59 часа на 08.03.2019 год. по застрахователна полица № 0312180187004031 застраховката „Каско на МПС" за всички рискове - застрахователно покритие „Пълно Каско", като общата дължима премия е определена в размер на 552.19 лева., която заплатил в пълен размер при сключване на застрахователния договор. При сключване на застрахователния договор, ищецът сочи, че застрахователят е определил застрахователна стойност на автомобила в размер на 10100.00 лв.

Ищецът твърди, че през нощта на 12 срещу 13.03.2018г. около 01.30 часа на 13.03.2018г.  автомобилът му е бил запален и изгорял. По случая е образувано и водено досъдебно производство 338/2018г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР - Варна и под № 3320/2018г. по описа на Районна прокуратура - Варна. Излага, че на 14.03.2018г. му е издадено удостоверение № ***от администрацията на Областна дирекция на МВР - Варна, Трето РУ на МВР Варна удостоверяващо заведено досъдебно производство за възникналия на 13.03.2018г. пожар, при който са нанесени вреди на собствения му автомобил.

На 13.03.2018г. ищецът твърди, че заявил събитието в „Д.З." АД. Претенция е заведена под № *** Ищецът твърди, че е представил всички необходими документи на застрахователя.

Наказателното производство по ДП № 338/2018г. е спряно с постановление на прокурор при ВРП на 09.11.2018г. поради обстоятелството, че до този момент не е открит автора на деянието, а именно за престъпление по чл.331, ал.1, вр.чл.330 ал.1 от НК. Ищецът излага, че на 12.12.2018г. по банковата му сметка е постъпила сумата от 6647,74 лв. с наредител Д.З. АД и основание щета № ***Каско на МПС".

Ищецът излага, че като собственик на автомобила и страна по договор за застраховка „Каско на МПС" е изпълнил всички вменени му задължения по същия, както и съгласно общите условия от сключения между него и ответника договор, същият отказва да му заплати в пълен размер застрахователно обезщетение, равняващо се на застрахователната стойност на автомобила в размер на 10100 лв., въпреки настъпило застрахователно събитие. Поради което предявява настоящия иск за сумата от 3452.26 лв., представляваща разликата между платената сума в размер на 6647,74 лв. и дължимата 10100.00лв., ведно с дължимата лихва от датата на исковата молба. Претендира и обезщетение за забава.Претендира съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който оспорва иска.  Не оспорва настъпилото застрахователо събитие.

Не оспорва наличието и валидността на застрахователен договор „КАСКО на МПС", полица № 0312180187004031.

Не оспорва настъпилото застрахователно събитие на 13.03.2018г. застрахованата вещ - л.а. „*** е претърпяла застрахователно събитие - пожар, в резултат на което е увредена. Не оспорва настъпила „тотална" щета .

Не оспорва факта, че на 13.03.2018г. пред дружеството е заявено настъпването на застрахователното събитие.

Излага, че въз основа на това уведомление в „Д.з." АД е образувана ликвидационна преписка № ***, по която на 12.12.2018г. дружеството е изплатило дължимото застрахователно обезщетение - 6 647.74 лева.

Оспорва претенцията по размер. Излага, че към датата на настъпване на процесното събитие действителната стойност на застрахования автомобил е изчислена на 9 496.77 лева, като в процесния случай 70% от действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие (9 496.77 лева) е точно 6 647.74 лева.

Излага, че на основание т.64 от Общите условия на застраховката при „тотална щета" на застрахования се дължи обезщетение в размер а 70% от действителната стойност на МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие като увреденото МПС или остатъците от него остават собственост на застрахования. Ответникът сочи, че прекратяването на регистрацията на застрахования автомобил е направена едва на 29.11.2018г., когато и Дружеството е уведомено за този факт.

Твърди, че съгласно чл.108, ал.1 КЗ от 30.11.2018г. е започнал да тече 15-дневният срок (в работни дни), в рамките на който застрахователят дължи произнасяне без да изпада в забава (чл.409 КЗ). Излага, че този срок изтича чак на 20.12.2018г., а обезщетението е платено на 12.12.2018г., поради което счита, че  застрахователят не е в забава .

Твърди, че дружеството се е произнесло в законоустановения срок, респективно не е изпадало в забава и претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за такава в размера на законната лихва са изцяло незаконосъобразни и неоснователни.

Поради което моли претенцията да се отхвърли.  Претендира съдебно-деловодни разноски.

            Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна и прави следните правни изводи:

            В настоящото производство ищецът следва пълно и главно да докаже факта на съществуване на валидно облигационно отношение между страните по делото с характера на договор по застраховка, изпълнение на поетите от ищеца задължения по договора, настъпване на покрит от застрахователното правоотношение между страните риск и осъществяване на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да претендира застрахователно обезщетение и неговия размер. В тежест на ответника е, при положително доказване на горното,  да докаже, че е изпълнил поетите с договора задължения, респективно изправността си по него, включително предпоставките за отказ от плащане на застрахователно обезщетение.

Съдът е приел за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и „Д.з." АД, обективирана в застрахователна полица № *** за лек автомобил „л.а***, настъпилото застрахователно събитие на 13.03.2018г. застрахованата вещ - л.а. „***, - пожар, в резултат на което е увреден автомобила, настъпила „тотална" щета ,на 13.03.2018г. пред застрахователя е заявено настъпването на застрахователното събитие.

Щетата е заведена при застрахователя  под *** и е изплатено обезщетение от 6 647,74 лв.

По делото е представено свидетелство за регистрация Част І за *** който номер съответства на представеното свидетелство с отразена прекратена регистрация, поради което може да се направи извод, че регистрацията на процесното МПС е заличена, което не се оспорва и от ответника.

С постановление от 09.11.20018г. на Районна прокуратура гр. Варна е спряно досъдебно производство №338/2018г.по описа на ІІІ РУ ОД МВР Варна.

От заключението на в.л. по назначената САТЕ се установява, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие 13.03.2018г. е 10.800лв. При анализ на уврежданията по автомобила след ПТП и справка за цени на детайлите за подмяна се установява, че стойността им надхвърля 80% от застрахователната сума т.е. ремонта е нерентабилен и щетата следва да се обяви за икономически тотална.Вещото лице счита, че съществуват някаква група от запазени части. Сочи, застрахователно обезщетение 7 575лв. Стойността за скрап е 250 лв.

От събраните в производството доказателства, съдът намира  за установено по безспорен начин, че  погиналият при пожара лек автомобил е имал  застраховка “Каско на МПС”  при  ответника, че е настъпило застрахователно събитие – пожар вследствие на който автомобилът е унищожен напълно, тоест  налице е „тотална щета“ и че  договорът е имал действие  към датата на събитието. Не  е налице законово основание за застрахователя да откаже изплащането на обезщетение, на осн.чл.405, ал.1 КЗ. Настъпилото на 13.03.2018 г. увреждане на застрахования при ответника автомобил съставлява покрит от застрахователя риск и следва да се изплати обезщетение, като спорът се свежда до размера на дължимото обезщетение.

Съобразно константната практика на ВКС,: решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д.№№ 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015 г. по т.д.№ 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 141 от 08.10.2045 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.  Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Съгласно  чл. 390, ал. 2 КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което разходите нужни за извършване на необходимия ремонт надвишават 70% от действителната стойност на МПС към датата на събитието. И конкретно за случая това е така.

В съдебната практика се е наложило разрешението, че меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователната сума, от която се приспада стойността на запазените части, с цел да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения. Не е налице пречка страните да уговорят друг начин за изчисляване на застрахователното обезщетение при тотална щета, още повече предвид доброволния характер на имуществената застраховка "Каско" и принципа за свобода на договарянето. Определянето на по-нисък лимит на отговорността на застрахователя при тотална щета не е в противоречие със закона, доколкото тази хипотеза не е уредена с императивна правна норма. В настоящия случай в представените ОУ е предвидено задължение на застрахования при тотална щета да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС, като при неизпълнение е договорено обезщетението да се изплати в размер на 70% от действителната стойност на МПС към деня на събитието. Посочените ОУ съставляват неразделна част от договора, като ищецът не оспорва запознаването си с тях и тяхното приемане, поради което и те обвързват страните по силата на чл. 20а от ЗЗД. Ищецът не оспорва факта на неизпълнение на това задължение, нито оспорва приложимостта на посочената клауза в отношенията между страните. Тълкувайки действителната воля на последните, съдът намира, че отнапред същите са определили размера на вредите в хипотезата на тотална щета и непрекратена регистрация, отчитайки по този начин съхраняването на вещта от собственика, легитимиран да получи застр. обезщетение, който от своя страна би могъл да реализира приход от нея. Клаузата, която е израз и на принципа за добросъвестност при изпълнението на договорите, е предвидена в полза и на двете страни, доколкото презумира конкр. стойност на запазени части от автомобила, независимо от тяхната пазарна цена, която би могла да е по-ниска или по-висока от договорената. По този начин всъщност е въведен баланс между правата и задълженията на страните в договорното правоотношение, като застрахования по своя преценка е приел да сключи договора при предложените от застрахователя параметри на застрахователното покритие. С оглед на изложеното съдът намира, че коментираната клауза следва да намери приложение в случая, като дължимото застрахователно обезщетение се определи съобразно договореното в размер на 70% от действителната стойност на МПС към деня на събитието, възлизаща на 10 100 лв. съответен на размера на застр. сума, или същото е в размер на 7070 лв. От тази сума следва да се приспадне заплатеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 6647,74 лв., при което дължима остава сумата от 422,26 лв., и предявеният иск се явява основателен в този размер, като следва да се отхвърли за горницата над 422,26 лв. до претендираните 912,26 лв.

В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 17.01.2019 г. до окончателно изплащане на задължението.

Непредставянето на застрахователя на удостоверение за дерегистрация на автомобила при тотална щета не е пречка за присъждане на обезщетение по щетата. Удостоверението е предпоставка за поставянето в забава на застрахователя. В настоящия случай ищецът е представил доказателство за прекратена регистрация на МПС на 29.11.2018 г. /л. 08 по делото/.

Тъй като процесната щета е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищцата е следвало да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава. Съгласно посочената норма на ал. 1 преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Представянето на удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, при който е налице тотална щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя, но не и за дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ. Ако до приключване на съдебното производство по същество не са представени доказателства за това, че е прекратена регистрацията на автомобила, то ответникът не е поставен в забава, поради което върху главното вземане за застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а от бъдещ момент, в който ищецът представи на ответника удостоверение за това. В този смисъл е Решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО, постановено при действието на КЗ (отм.); , но предвид обстоятелството, че нормите на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.); и на чл. 390, ал. 1 КЗ са идентични, следва да се приеме, че същото е приложимо и към хипотезата на дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетение при наличие на тотална щета на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбата на  чл. 390, ал. 1 КЗ, за да получи изпълнение на това задължение, ползвателят на застрахователна услуга следва да представи на застрахователя удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Посочената съдебна практика (решение № 44 от 02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г., на ВКС, I т. о.) от страна на въззивника "Д. " ЕАД свързва значението на това задължение само с поставянето на застрахователя в забава, но категорично отрича отчитането му като елемент на правопораждащия фактически състав.

Прекратяването на регистрация на МПС, регистрирано в Република Б., е уредено в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и на ремаркета, теглени от тях (издадена от МВР, обн. ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.). Съгласно чл. 18 от Наредбата регистрацията на ПС се прекратява с писмено заявление от собственика или служебно. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от Наредбата посочва необходимите документи за прекратяване на регистрацията по писмено заявление на собственика, като ал. 2, т. 1 допълва, че към документите по ал. 1 се прилага и един от следните документи, а именно изрично писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено "Пътна полиция" за взето решение за изплащане на тотална щета.

В настоящия случай ответното дружество е признало щетата като тотална с писмо изх.№ *********/22.11.2018г., с оглед на което до момента на получаването му, за ищеца е било обективно невъзможно да се снабди с удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС съгласно разпоредбата на чл. 18а от цитираната по-горе наредба. Липсват и доказателства относно редовно връчване на уведомлението на застрахованото лице. С оглед на което и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва, следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за настъпване на обстоятелствата по  чл. 390, ал. 1 от КЗ.

Поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху изпалтеното обезщетение върху платената главница от 6647,74 лв. се явява основателен  за периода от датата на уведомяване на застрахователя-13.03.2018г. до датата на плащането й.

С оглед изложеното и предвид основателност на вземането за главница и установената от съда забава, считано от 13.03.2018г., то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва върху уважения размер от 422,26 лева, за периода 13.03.2018г.– 16.01.2019г., което задължение изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ възлиза в размер на 36,36 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 36,36 лв. и отхвърлен за горницата над до претендирания размер от 77,55 лева.

Предвид на изложеното се явява основателна и претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху платеното застрахователно обезщетение в размер на 6647,74 лв. за периода 13.03.2018г.– до датата на плащане 12.12.2018г., което задължение изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис Финанси“ възлиза в размер на 507,82 лева. Предявеният иск следва да бъде уважен в предявения размер от 492,53 лева.

По разноските:

Направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ответника с отговора на исковата молба е неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може  да бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и  фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Предвид изложеното и предявените три иска , уговорено и заплатено от ищеца адв.възнаграждение от 600 лв., не следва да се намалява поради прекомерност.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 655,34 лева, в това число д.т. в размер на 241,39 лева и възнаграждение за САТЕ 180 лв., внесен адв.хонорар в размер на 600 лв.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат и направените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП, съразмерно с отхвърлената част от исковете или сумата от 35,84 лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 422,26 лв. (четиристотин двадесет и два лева и двадесет и шест стотинки) представляваща застрахователно обезщетение за тотална загуба на лек автомобил марка ***, при настъпилото на 13.03.2018г. в гр. Варна застрахователно събитие по застрахователна полица № *** за Застраховка „Каско МПС“ ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 36,36 лева (тридесет и шест лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 13.03.2018г.– 16.01.2019г., като отхвърля иска за главница за горницата над 422,26 лв. до претендираните 912,26 лв. и за обезщетение за забава за горницата над 36,36 лв. до претендираните 77,55 лева.

ОСЪЖДА Д.З.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***  сумата в размер на 492,53 лева (четиристотин деветдесет и два лева и петдесет и три стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главница от 6647,74 лв. за периода 13.03.2018г.– до датата на плащане 12.12.2018г. по  застрахователно обезщетение за тотална загуба на лек автомобил марка ***, при настъпилото на 13.03.2018г. в гр. Варна застрахователно събитие по застрахователна полица № *** за Застраховка „Каско МПС“.

ОСЪЖДАД.З.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***  сумата в размер на 655,34 лева (шестстотин петдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки) представляваща сторени от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на  Д.З.” АД,  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на сумата в размер на 35,84 лв. (тридесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки) представляваща сторени от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска на осн. чл.78 ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

           СЪДИЯ: