Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 19.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме
Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4425 по
описа за 2021
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.11.2020
год., постановено по гр.дело №53694/2019 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в, е
признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Н.Ч. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 155 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сума от 1 984.15 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год. в топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, ул.“*****, ап.8, абонатен №373764, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.01.2017 год. до окончателното й изплащане и сумата от 162.25 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.10.2015 год. до 10.01.2017 год., за които суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №2803/2017
год. по описа на СРС, ГО, 39 с-в и ответницата е осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в исковото производство и в заповедното производство в
размер на 92.93 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу решението в
частта му, в която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата С.Н.Ч.. Жалбоподателката поддържа,
че действащи към момента на възникване на главните задължения /съществуването
на които била признала/ било Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год.
Според чл. 33, ал. 1 и 2 от тези Общи условия, лихвата се начилсявала върху
сумата по общата фактура след изтичане на 30-дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на продавача. Първоинстанционният съд неправилно бил
приложил действащите към настоящия момент Общи условия на ищеца, в които бил
предвиден 45-дневен срок за изпълнение, а и същите не били представени по
делото. Клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия, в сила от 12.03.2014
год. били неравноправни, поради което и нищожни. Тези клаузи налагали на
потребителите прекомерни по тежест задължения, свързани с достъп до интернет и
закупуване на устройство за него /компютър или мобилно устройство/, т.е.
разходи за доставката на тази услуга. Това създавало неравновесие между
разходите на търговеца и на потребителя за информирането на последния за
наличието на задължения и техния размер. В този смисъл не била налице уговорка
за падеж на изпълнението, поради което и намирала приложение разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, според която длъжникът изпада в забава след покана. По
делото няма доказателства за изпращането на покана на ответницата. Отделно от
това липсвали данни за публикуването на фактурите. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а искът
– отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата
„Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната
му част.
Привлеченото от
ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявен е за разглеждане
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, но е неправилно.
С решението от
20.11.2020 год., постановено по гр.дело №53694/2019 год. по описа на СРС, ГО,
144 с-в, в частта му по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу ответницата С.Н.Ч. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 155 ЗЕ и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е установено със сила на пресъдено нещо съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 1 984.15 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 год. до 30.04.2016 год. в
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ул.“*****, ап.8, абонатен №373764 – виж чл. 298 и 299 ГПК.
Единственият
спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство е свързан
с това дали ответницата е в забава по отношение на задължението си за
стойността на доставената топлинна енергия.
Въззивният съд приема, че лихвата е
акцесорно задължение, което предпоставя наличието на друг главен дълг
/главница/, зависи от него и се дължи наред с него.
Съгласно действалите през процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1
от горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на
ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените
прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този
случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав счита, че публикуването
на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се отразява и
стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от Общите
условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той
решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал.
2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от първоинстанционния съд изводи.
В разглеждания случай по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответницата е била поставена в
забава по отношение на задълженията за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия през процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест въззивният съд счита, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява неоснователна и подлежи на отхвърляне. Неприложими са Общите условия на
ищеца, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 год. на Съвета на
директорите на „Т.С.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 год. на
КЕВР, в т.ч. съдържащата се в тях клауза на чл. 33, ал. 1 /на която се е
позовал първоинстанционния съд/, предвиждаща, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и 2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в обжалваната му част, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – отхвърлен.
Първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която
ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски за исковото производство и
заповедното производство за разликата над 85.91 лв.
Решението на СРС следва да бъде
потвърдено в останалата му обжалвана част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателката /ответницата/ действително направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 20.11.2020 год., постановено по гр.дело
№53694/2019 год. по описа на СРС, ГО, 144 с-в, в частта му, в която е
уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД срещу С.Н.Ч. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта
му, в която ответницата С.Н.Ч. е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски
за първоинстанционното производство и заповедното производство за разликата над
85.91 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Н.Ч. с ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 162.25 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 1 984.15 лв. за периода от 15.10.2015 год. до 10.01.2017
год.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.Н.Ч. с
ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и за
възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.
Решението е постановено при
участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/