Присъда по дело №1318/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 281
Дата: 30 ноември 2018 г. (в сила от 6 март 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20185330201318
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 28 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

                                                     ПРИСЪДА

 

281                                          30.11.2018 година                     град  ПЛОВДИВ

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ХХ наказателен   състав

 На тридесети  ноември                                   две хиляди и осемнадесета година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПОЛЯ САКУТОВА

                                      

                                                                                 

                     

Секретар: СЛАВКА ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

наказателно ЧХД1318  по описа за 2018 година

 

 

                                               П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.В.М. – роден на ***г***,  б., б.г., работещ, женен, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това,  че на 29.01.2018 г. в гр. С. чрез интернет сайта на пловдвивска медия www.plovdiv-online.com в качеството си на представител на общественността - ****** на Общински съвет - С., при изпълнението на функцията му е разгласил неистинско позорно обстоятелство - „По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в секстормоз над служителка на общината, която напуснала работа преди Нова година. М. заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за секретарка на самия Б." за тъжителя В.Р.П. с ЕГН **********, разпространена чрез елекронна медия - www.plovdiv-online.com – престъпление по чл. 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал.1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал.1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА А.В.М. със снета по делото самоличност на основание чл.78а от НК от наказателна отговорост и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

 

ОСЪЖДА подсъдимия А.В.М.,   със снета по делото самоличност на основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД да заплати на В.Р.П. с ЕГН ********** сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени  неимуществени вреди  в резултат на престъпление чл. 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал.1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал.1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 29.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.П. с ЕГН ********** граждански иск срещу подсъдимия А.В.М. със снета по делото самоличност за разликата от 2500 /две хиляди и петстотин/ лева до пълния му предявен размер, а именно сумата от 7000 /седем хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия А.В.М.,  със снета по делото самоличност на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати на В.Р.П. с ЕГН ********** сумата от 847 /осемстотин четиредесет и седем/ лева, представляваща направените разноски от последната за държавна такса,  депозит за допуснат по делото свидетел, както и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия А.В.М.,  със снета самоличност на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, да заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 100 /сто/ лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ОС - Пловдив, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.

                        

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

МОТИВИ към Присъда №281 от 30.11.2018 г. по н.ч.х.д.№ 1318 по описа за  2018 г., ХХ н.с.

 

 

Внесена е в РС-Пловдив тъжба от В.Р.П. ***, срещу А.В.М.,*** за това че : на 29.01.2018 г. в гр. С. чрез интернет сайта на пловдвивска медия www.plovdiv-online.com А.В.М. с ЕГН **********, в качеството си на представител на общественността - ***-С., при изпълнението на функциитя му е разгласил неистинско позорно обстоятелство - По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в секстормоз над служителка на общината, която напуснала работа преди Нова година. М. заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за секретарка на самия Б. за В.Р.П. с ЕГН **********, разпространена чрез елекронна медия - www.plovdiv-online.com- престъпление  по чл. 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал. 1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК.

Със същата тъжба е предявен и граждански иск от страна на В.П. срещу А.М. за претърпени от нея неимуществени вреди в резлутат на престъплението по 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал. 1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал. 1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК, на основание чл.45 от ЗЗД в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сторените по делото разноски.

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане предявеният граждански иск и частната тъжителка е конституирана като граждански ищец.

В съдебно заседание частната тъжителка и гражданска ищца се явява лично, както и представлявана от нейния повереник адв.С.З. ***. Както частният тъжител, така и гр.ищец поддържат тъжбата и предявеният с нея граждански иск и молят съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да бъде осъден за заплащане на обезщетението по предявения граждански иск, който се явявал основателен по основание и размер.

Упълномощеният защитник на подсъдимия адв. А.Б. *** оспорва тъжбата, като счита, че повдигнатото обвинение е недоказано поради  това, че пострадалото лице в изреченото от М. не било индивидуализирано, счита също, че посредством казаното от подзащитния му последният в качеството на общински съветник е упражнил делегираните му правомощия на контрол, изказвайки общественото мнение публично пред неограничен кръг хора, на сесия на  Общинския съвет.

В дадената му възможност за лична защита и право на последна дума подсъдимият не се признава за виновен. Поддържа казаното от своя защитник, като заявява, че познава пострадалата добре, че същата се ползвала с добро име в обществото и че самият той нямал лошо мнение за нея, като поддържа, че с казаното на общинската сесия  по никакъв начин не я е компрометирал .

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Подсъдимият А.В.М. е роден на *** ***, б., б.г., женен, неосъждан, работещ, заема длъжността **** в гр. С., а към дататата на инкриминираното деяние ***, ЕГН **********.

Частната тъжителка В.Р.П. с ЕГН **********  е родена в гр.С., живуща ***,  студентка в ****. От 17.09.2016 г. до 18.12.2017 г. работела в Общинска администрация - С. на длъжност „****, в Общински съвет - Община С.. Към служебните задължения на частната тъжителка и гр.ищца били включени техническата подготовка на сесиите на Общинския съвет, протоколиране на  заседанията на Общинския съвет, както и  оформянето на  решенията на ОбС, да подготвя и да публикува решенията на Председателя на Общинския съвет, както и да осъществява връзките на Община С. с други държавни и обществени    институции,    политически    партии  и обществени организации.  Към  задълженията на частната тъжителка и гр.ищца, била включена и цялата деловодна работа, свързана с дейността на Общинския съвет. При осъществяване на служебните си задължения П. комуникирала основно както с Председателя на Общинския съвет - С.Б., който се явявал и неин пряк ръководител, така и с всички общински съветници, избрани от съответните политически партии и организации. Работата й била доста отговорна и в същото време много натоварваща. В последните месеци преди да напусне, работата й се увеличавала и натоварването започнало да й се отразява негативно. Оделно от това обучението й допълнително изисквало да разполага с време, за да се подготвя и за студентските  й задължения. Допълнителна причина, която я подтикнала да вземе решението да напусне работата си в Общинския съвет било и месечното възнаграждение, което получавала, което според нея било значително малко с оглед обема и естеството на работата, която вършела в общината и която все повече се увеличавала. Така малко преди Коледните празници на 2017 г. частната тъжителка взела  решение да напусне заеманата от нея длъжност. Съответно уведомила за това свое решение и Кмета на Община С. и прекият й ръководител г-н Б.. Последният, въпреки че бил много доволен  от работата й, се съобразил  с това нейно желание .

Така  със Заповед № 28/18.12.2017 г. на Кмета на Община С., частната тъжителка била  освободена от заеманата от нея длъжност по взаимно съгласие с работодателя й. Междувременно след напускането си тя основно започнала да се занимава със студентските си задължения, като финансово била подпомагана и от родителите й. В този период тя искала да си намери друга подходяща работа по специалността, която изучавала, която да бъде не толкова натоварваща, и по-добре платена, за да може да съчетава работата и ученето.

На 29.01.2018 г. била в дома си, находящ се в гр. С., ул. „***** В късния следобед частната  тъжителка и гр.ищца разглеждала Фейсбук в частност фейсбук групата на Община С., чийто член била още от времето, когато била служител на Общината. Видяла, че има много активна комуникация по повод публикувана статия в сайта на пловдивска медия www.plovdiv-online.com със заглавие: А.М. пита за секстормоз над служителки на общината на сесия. Мотивите за атаката са от лични интереси, твърди С.Б.. Над самата статия имало и снимка на г-н А.М.. Съответно отворила статията и започнала да я чете. Четейки статията частната тъжителка и гр.ищца стигнала до текст в нея, във връзка с който останала безмълвна и потресена. Текстът в статията съдържал следната информация : „ По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в секстормоз над служителка на общината, която напуснала работа преди Нова година. М. заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за *** на самия Б.”. Предвид обстоятелството, че именно частната тъжителка била *** на Б., която напуснала именно през посочения период, П. разпознала, че статята се отнасяла за нея. Прочела още веднъж написаното, защото не  могла да повярва на това, което вижда. Прочитайки написаното, П. се почувствала унижена и накърнена от  лъжите, изречени по неин адрес. Плачейки, тя се обадила на майка си и я помолила да се прибере вкъщи веднага. Притеснена майката на П. св.С. П., разбрала по телефона, че частната тъжителка била разстроена и я попитала какво се е случило, но В.П.  не  била в съС.ие да й обясни. Чула само, че майка й казала, че тръгва веднага за вкъщи. Малко след това й звъннала и една нейна приятелка, която сыцо била прочела статията и се обадила по повод написаното. След това започнали и всякакви обаждания от познати на частната тъжителка, а и също от непознати номера, но тя повече не вдигала телефона. Впоследствие разбрала, че подсъдимият М. бил дал нейния телефонен номер на журналист от същия сайт, публикувал статията, и който журналист  й  звънял, но тя така и не провела какъвто и да е разговор с никой. След като се прибрала, майка й започнала да я успокоява и да й дава различии успокоителни, тъй като дъщеря й –частната тъжителка П. била в неадекватно съС.ие. Близо седмица след като прочела статията, стреса и унижението не стихвали, не била в съС.ие да изпълнява служебните си ангажименти адекватно. Имала чувството, че всички я  коментират. Това наложило да посети психиатър за професионална консултация, който й предписал съответно лечение.

На следващия ден публикувала пост във фейсбук страницата си, за да излезе с достойнство от създалата се ситуация. В поста си тя публично оповестила, че изпълнявайки служебните си задължения имала колегиални отношения с всички нейни  колеги, в т.ч. и с г-н Б.. Отношенията й с последния били единствено и само служебни, свързани със задълженията, които всеки трябвало да изпълнява. В поста си частната тъжителка посочила също, че комуникацията между нея и Б. била  йерархична, тъй като той бил прекият й началник, към когото изпитвала респект и уважение. Като  такова  частната тъжителка окачествила и отношението на Б. към нея - базиращо се единствено и само на служебните задължения. В поста си частната тъжителка категорично заявила, че никога и по никакъв повод между нея и Б. не имало такова отношение, каквото твърди подсъдимият, а именно „секс тормоз”.

За влошаване психичното съС.ие на частната тъжителка допринесъл и фактът, че  деня на публикуването на статията в интернет сайта на Пловдив онлайн,  в който ден статията  достигнала до знанието й, бил непосредствено  преди започването й на новата работа. Била притеснена, а в същато време трябвало да бъда на работа на новото работно място. През процесния период, а и след това частната тъжителка живеела  в непрекъснат стрес дали тази статия, няма да окаже негативно влияние върху бъдещия й работодател и въпреки, че всичко изречено от подсъдимия не отговаряло на истината се страхувала, то да повлияе до степен, че да не я вземат на работа. Такива били притесненията на П., които я карали да  се чувсва унизена и накърнена.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени докаателства – св.А.Х.Б., св. С.Г. П., св. С.Д. С., св. С.Д.Б., св. К.В.Е. /частично/ , св.С.Д.М. /частично/, И.Г.И. /частично/ , обяснения на подсъдимия А.М. /частично/, също и от приетите и приобщени по реда на чл.283 от НПК – заверено копие от длъжностна характеристика на името на частната тъжителка и гр.ищца В.П., Заповед № 28/18.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Р.П. ***, разпечатки от фейсбук , справка на Община С. на името на В.П. за ползваните от нея отпуски  за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2017 г.; копие от сайта на www.plovdiv-online.com, амбулаторен лист № 220 от 05.02.2018г., издаден от д-р Д.К., заверено копие на клетвен лист на А.М., заверено копие на решение № 6, взето с протокол № 3 от 26.11.2015 г. , заверено копие решение № 5 , взето с протокол №5 от 29.01.2018 г., заверено копие на решение № 5 от 29.01.2018 г., писмо ведно с прикачен файл, изпратено от посъдимия М. до св. Кр.Е.,  от 29.01.2018 г.

Не се спори по делото, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства - клетвен лист на А.М., заверено копие на решение № 6, взето с протокол №3 от 26.11.2015 г. , заверено копие решение № 5 , взето с протокол №5 от 29.01.2018 г., заверено копие на решение № 5 от 29.01.2018 г., че към датата на инкриминираното деяние - 29.01.2018 г. подсъдимият А.М. е заемал длъжността ***** на Общински съвет С. .

Не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото доказателства - протокол № 5 от 29.01.2018 от сесията  на Общински съвет при Община С., че на 29.01.2018 г. е била проведена сесия на Общинския съвет, на която взел участие самият подсъдим А.М..

Не се спори по делото, установява се и от приобщения протокол № 5 от 29.01.2018 г. сесията  на Общински съвет при Община С., че по време на сесията М. в качеството си на ***** на Общинския съвет отправил въпрос кам С.Б., заемащ длъжността ***** на Общинския съвет на Община С., дали отговарят на истината сулховете, носещи се в Общината, че името на **** на Общинския съвет С.Б. се споменавало във връзка с някакъв секс скандал. Установява се от съдържанието на приобщения протокол, че въпросът от страна на подсъдимия М. бил поставен настойчиво неколкократно.

Установява се от приобщения протокол № 5 от 29.01.2018 г., а също и от заверено копие на решение № 5 от 29.01.2018 г., че поради нарушаване  на реда на Събранието на Общинския съвет, за което бил многократно предупреждаван, подсъдимият А.М. бил освободен от заеманата от него длъжност на ***** към Общински съвет С..

Установява се от приложените по делото разпечатки от фейсбук , а също и от копие на статията от 29.01.2018 г. с автор А.Б., че по темата за  секс скандала, свързана с името на С.Б., била замесена служителка от Община С., ***** на С.Б., напуснала малко преди Коледните празници на 2017 г.

Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел автор на въпросаната статия А.Б., че приложената към частната тъжба статия е негова и че това е точното й съдържание. Информацията според свидетеля първоначално била получена на електронната му поща от адв. К.Е., който я бил получил от подсъдимия М.. От показанията му се установява също, че статията била написана, след като свидетелят Б. се чул няколко пъти с подсъдимия М., а също и със С. Б.. Свидетелят твърди също, че направил опит да се свърже и със служителката, за която се отнасяла статията, но същата не вдигала телефона си. Свидетелят Б. е категоричен, че подсъдимият му бил дал телефона й, за да се свърже с нея, но в крайна сметка не успял да осъществи разговор.

С цел проверяване достоверността на показанията на св. Б. по делото беше разпитан в качеството на свидетел и посочения в показанията на св.Б. свидетел - адв.К.Е.. Пред съда св.К.Е. заяви, че познава подсъдимия М. от края на 2017 г. по друг повод, свързан с упражнявана от подсъдимия дейност и че имал уговорка да му изпрати материали. Вместо това обаче подсъдимият му изпратил на електронната поща кратък текст на друга тема - свързана със секс скандал в Община С., с приложен видеофайл, който бил много тежък и не можел да се отвори.

Видно от съдържанието на прикачения към писмото текст, представен лично от св.Е. и приобщен по делото по надлежния ред, е,  че същият бил свързан с протеклата сесия  на Общинския съвет, като информацията в текста към изпратеното електронно писмо включвала и такава, че лицето, с което председателят на Общинския съвет бил замесен била служителка на общината.

От показанията на св. Б. се установява също, че след получаване на текста свидетелят написал статията, като преди това, за да порвери информацията, се чул както с М., така и с Б. за изясняване на случая.

От приложената по делото дл. характеристика на В.П. се установява, че по време на работата си в ОбС частната тъжителка и гр.ищца изпълнявала функциите на **** на ОбС, като нейният пряк ръководител бил Директорът на самата дирекция. От приложената длъжностна характеристика се установява също, че работата на частната тъжителка била деловодна и включвала дейности, свързани с подготовката по провеждане на заседанията на Общинския съвет  както и осъществяване на комуникации на Общинския съвет с общинската администрация и с други институции, т.е.осъществяване на кореспонденция на ОбС чрез Интернет. При изпълнение на вменените й задължения същата била длъжна да планира и отчита дейността си пред **** на ОбС.

От приложената по делото Заповед № 28/18.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Р.П. *** се установява, че същата е преустановила работата си в Община С. на 18.12.2017г.

От представаната по делото справка за ползваните от В.П. отпуски и болнични за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2017 г. се установява, че същата е изпълнявала вменените й служебни задължения във връзка със   заеманата от нея длъжност интензивно, като за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2017 г. същата  за съвсем кратко , от порядъка на от по няколко дни е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. Б. се установява,че Председател на Общинския съвет в град С. вкл. и през процесния период, е именно свидетелят Б.. Същият твърди, че е провел разговор със св.Б., че св.Б. поискал телефона на В.П., за  да се свърже Б. с нея, но св. Б. отказал да му го даде. Свидетелят посочва, че по телефона св.Б. му споменал, че информацията за секс скандала получил от подсъдимия М., както и че подсъдимият споменал името на П. на Б..

От показанията  на св. С. Д. С., заемащ длъжността ***** в Община С. се установява, че през периода, докато В.П. й се налагало да отсъства от работа , била замествана, но това било за сравнително кратко време, както и че тя на практика била лицето, чийто кабинет бил непосредствено до кабинета на **** на ОбС, като двата кабинета ги деляла само една врата. Свидетелят уточнява, че за разлика от  ****, който се водел технически сътрудник, П. била лицето, осъществяваща  административни функции в **** към Общинския съвет и че се занимавала с  изпращане на кореспонденцията на **** на Общинския съвет. Свидетелят е категоричен, че причината за напускането на П. била натовареността на работното й място, която й пречела на обучението й, което я накарало да напусне работа в Общината, а не друга.

Съдът дава вяра на показанията на св.А.Б., като намира същите за обективни, безпристрастни  и пълни. Същите са в съответствие с показанията на св. Ст. Б., както и с тези на св.С.С.. Показанията на разпитаните свидетели са взаимнодопълващи се, последователни и вътрешно непротиворечиви.  Същите са в корелация със събраните по делото писмени доказателства – длъжностна характеристика на името на В.П., Заповед № 28/18.12.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на В.Р.П. ***, разпечатки от фейсбук, справка, изготвена от Община С. на името на В.П. за ползваните от нея отпуски  за периода от 01.01.2017 г. до 18.12.2017 г.

С цел изясняване на спорните по делото доказателства съдът допусна до разпит св. С.Д.М., съпруга на подсъдимия, а също и И.И., жител ***.

Пред съда св. С.М.не отрече, че е чула за носещите се слухове за секс скандала, но не се интересувала кое е било лицето, за което се отнасяли тези слухове. Същата в продължение на две години била служител на Общината. Пред съда същата заяви също, че й било известно, че  частната тъжителка отсъствала от работа през един продължителен период за близо две седмици, когато била заминала в А. на гости и се наложило да бъде замествана. По отношение на текста, изпратен на св.Е., препратен от последния на св.Б., св. М. заяви, че бил във  формат Word, изпратен бил от нея, като съпругът й имал уговорка отпреди със св.Е. ако нещо иска да се публикува да го изпрати на св.Е., а той от своя страна щял да го изпрати на журналисти от plovdiv-online. Съдът не дава вяра на показанията на св. С. М. в частта относно това, че съпругът й не бил споменал, че именно частната тъжителка била споменатата от него пред обществената медия. Същите се опровергават от показанията на св. Б. и Б.. Прави впечатление също, че в частта от показанията й, свързани с лицето, до което се отнасят слуховете, свидетелката твърди, че не се интересува коя е тази служителка, чието име се спрягало по повод секс скандала, то по отношение на други въпроси си спомня добре и дава подробна информация – така отново в същия разпит св.М. посочва кога е отсъствала П. от работа, кое е налагало отсъствието й, а именно гостуване в А. По тези съображения съдът не дава вяра на показанията на св.С.М.в обсъжданите части и приема, че същите представляват опит да оневинят подсъдимия. Съдът дава вяра на показанията на св. М. единствено в частта им, в която посочва, че от и-мейла на съпруга й текстът бил изпратен на и-мейла на св. Е., който пък  го препратил на св.Б., тъй като същите се подкрепят от представения по делото  разпечатка от интернет кореспонденцията, а също  и от показанията на св.Е. и св.Б..

По същите съображения  съдът кредитира показанията на св.Е. в частта относно това, че препратил текста от писмото, изпратено му от подсъдимия М. на св.Б.. Показанията на св.Е. в коментираната част са в съответствие с тези на св. Б., с тези на св. С.М., а също и с приложената по делото разпечатка от кореспонденция между св.Е. и подс.М.. Съдът не кредитира показанията на св. Е. в частта им относно това, че текстът бил изпратен от подсъдимия по погрешка, доколкото, както спомена в показанията си и св. М., съпругът й се познавал със св. Е. и че и двамата отпреди време обсъждали, че ако съпругът й, т.е. подсъдимият, желае нещо да се публикува в медиите, то можел да му го изпрати, както и на практика  се било случило. Изпращането на текста с информация до св.Е., съвпада по време с периода, в който М. е бил освободен от заеманата от него длъжност като **** на Общинския съвет, което го е и подтикнало  поставения от него въпрос на сесията на Общинския съвет на 29.01.2018г.  да добие по-голяма публичност. Тези изводи на съда се подкрепят и от приложената по делото разпечатка с коментари от името на самия подсъдим по повод статията. Така че дори и да се приеме, че св.Е. е възприел, че информацията е изпратена по погрешка, то такава грешка за самия подсъдим не е имало, а с нея същият е целял информацията да придобие публичност, да стигне до цялата общественост и то предимно тази на Община С. .

Като изолирани и неопровергаващи по никакъв начин твърдението за секс скандал и за носещите се слухове съдът намира показанията на св. И.И., поради което и същите могат да бъда кредитирани единствено в частта им относно разгласяваната информация из Общината, който факт на практика не се оспорва  от нито една  от страните по делото, включително и от самия подсъдим.

Поради изложените съображения и като неподкрепящи се със събраните по делото устни показания на св.А.Б., Ст. Б. и С.С., а също и от писмените доказателства съдът намира обясненията на подсъдимия М., че не притежавал телефона на частната тъжителка и гражданска ищца В.П., че не бил споменал името й по телефона на св. Б., че същата не била *** на *** на ОбС, която била напуснала работа непосредствено преди коледните празници през 2017 г., поради което същите съдът приема, че представляват негова защитна версия. С оглед приобщената по делото дл. характеристика, заповед за прекратяване на трудово правоотношение, както и от показанията на св. С. се установява, че при изпълнение на служебните й задължения именно П. била подчинена на Ст.Б., както и че именно тя била напуснала в края на 2017 г.преди коледните празници.

Не се доказва по делото разпространяваната от подсъдимия М. информация за П. и да е била истинска – по-голямата част от свидетелите - Б., С., дори и св. М., са категорични за доброто име на В.П., за качественото изпълняваните от нея задължения, за почтителното й отношение към *** на Общинския съвет в гр.С., както и за съществуването само и единствено на служебни отношения на П. с *** на ОбС.

С оглед събраните по делото доказателства съдът направи следните правни изводи :

Налице е от обективна и субективна страна осъществен от страна на подсъдимия състав на престъпление по чл. 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал.1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал.1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК, а именно: на 29.01.2018 г. в гр. С. чрез интернет сайта на пловдивска медия www.plovdiv-online.com в качеството си на представител на общественността - **** на Общински съвет - С., при изпълнението на функцията му А.В.М.  е разгласил неистинско позорно обстоятелство - „По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в секстормоз над служителка на общината, която напуснала работа преди Нова година. М. заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за *** на самия Б.” за тъжителя В.Р.П., разпространена чрез елекронна медия - www.plovdiv-online.com .

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице. Налице е и квалифициращият признак по чл.148, ал 2 т.4 от НК, доколкото подсъдимият е извършил деянието в качеството му заместник - председател на Общински съвет.

От обективна страна деянието е извършено чрез разгласяване на информацията пред неограничен кръг от хора, а именно чрез електронна медия www.plovdiv-online.com. Описаното деяние подсъдимият е извършил, като заявил пред пловдивския сайт невярната информация за *** на Председателя на ОбС.

От съдържанието на изказаното от подсъдимия пред медията, че става дума за секс скандал, може да се направи категорично извод, че същото съдържа негативна информация и има характер на позорно обстотятелство за лицето, за което се отнася.

От събраните по делото доказателства се установява, че същото е неистинско предвид доброто име, с което се е ползвала тъжителката П. в обществото, начина на осъществяване на служебните й задължения, почтителното й отношение към Председателя на ОбС и институцията, в която същата работела.

От субективна страна страна деянието, е осъществено оот подсъдимия умишлено, а умисълът е пряк. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, че по този начин ще злепостави доброто име на частната тъжителка, че  с изявлението си информацията  ще достигне до широк кръг от хора, която цел той пряко е преследвал. Налице е и съзнание у него, че разпространената информация е неистинска, предвид доброто й име в гр.С., а също и  че е позорна за нея .

Извършеното от подсъдимия М. не е било свързано с вменените му по закон правомощия – по чл.33 от ЗМСМА да отправя питания и да поставя въпроси, тъй като това правомощие не е упражнено от него по време на сесията на ОбС, където той само е отправил въпроса за слуховете, но не е посочил лицето, за което се отнасят, а по скрит начин, по телефона по време на разговора му с автора на статията . Изказването от подсъдимия не представлява интерпертация от медиите, доколкото за секс сканадл същият споменава и на самото събрание на Общинския съвет, а уточнението, което прави впоследствие по време на телефонния разговор, е само за лицето, за което се отнася .

За извършеното престъпление по чл. 148, ал.2, пр. I-во, вр. с ал.1, т.2 и т.4, пр. II-ро, вр. с чл. 147, ал.1, пр. I-во, вр. с чл. 161 ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба” от пет хиляди лева до петнадесет хиляди лева и обществено порицание. С оглед вида на предвиденото наказание и обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, както и че същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на 78а от НК, съдът приложи разпоредбата на чл.78а от НК и освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба”.

При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, а също и че е семеен  и се занимава  с отглеждане и възпитанието на децата си. Тези обстотятелства съдът прие за смекчаващи.

Като отегчаващи обстоятелства съдът възприе мотивите, подбудите за извършване на деянието, а именно постигане на негативни резултати за лицето, за което се отнася информацията - чрез забранени от закона средства и възползвайки се от заеманата длъжност. Свободата на словото и упражняването на обществения контрол върху дейността на общинския съвет са един от принципите на демократичното общество. В  този смисъл действително упражняването на това право  следва да бъде гарантирано в обществен интерес. В същото време, обаче, при разпространяването на информация не бива да се прехвърлят границите, след които се стига до накърняване на доброто име  на гражданите.

По тези съображения и на осн.чл.78а от НК съдът наложи на подсъдимия „глоба” в размер от 1500 лв., който размер според съда ще въздейства възпиращо и предупредително върху него самия, така и спрямо останалите членове на обществото.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание в размер на 7000 лв. ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното му изплащане, представляващи причинени на гражданския ищец неимуществени вреди. Предвид съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние съдът прие, че са налице елементите на непозволено увреждане. С престъпната си деятелност подсъдимият е реализирал фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, като виновно е причинил на тъжителя неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, създаване на личен и служебен дискомфорт и чувство на огорчение. В случая са доказани общите предпоставки на отговорността по чл.45 ЗЗД - причинени чрез престъпно посегателство неимуществени вреди; причинно-следствена връзка - претърпените на тъжителя негативни последици са в пряка причинна връзка с престъпната деятелност на подсъдимия; вина, която както беше изяснено по-горе е под формата на пряк умисъл.

При преценка относно  размера на претендираното обезщетение и с оглед правилото на чл.52 от ЗЗД, а именно че размерът на неимущестевните вреди се определят от съда по справедливост, съдът взе предвид показанията на разпитаната св. С. П., майка на частната тъжителка, изявлението на самата частна тъжителка и гр.ищца П. във фейсбук, приложения по делото амбулаторен лист относно здравословното й съС.ие вследствие на прочетеното от нея в медиите, възрастта на частната тъжителка и гражданска  ищца.  Същата е в сравнително млада възраст – на ***години, в началото на житейския й опит и за нея доброто име в обществото са от съществено значение както за личната й, така и за служебната й характеристика. Това какво мислят хората за нея в личен и професионален план са все въпроси от съществено значение за бъдещото й изграждане като личност, които вълнуват хората на такава възраст. Също така с разпространяване на позорната и неистинска за нея информация, доброто й име сред обществото е било засегнато в значителна степен. В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че информацията за П. е била разпоространена от лице, осъществяващо обществени функции – подсъдимият е бил **** на Общинския съвет, което предполага, че същият  е с гласувано обществено доверие и че хората се вслушват в думите му.  Не на последно място съдът отчете и факта, че градът, в който гр.ищца понастоящем живее, не  е голям и вероятността да бъде разпозната от сравнително голям кръг от хора чрез разпространената за нея информация, също е била голяма. По тези съображения съдът прие, че справедлив еквивалент на причинените на В.П. неимуществени вреди се равнява сумата от 2500 лв. В отаналата му част съдът отхвърли гражданския иск до пълния му предявен размер - за разликата от 2500 лв. до 7 000лв., като прекомерно завишен.

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимия и възложи в негова тежест заплащането на сторените по делото разноски. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият беше осъден за зплащане на  частната тъжителка и гр.ищца В.П. на  сумата от 847  лева, представляваща направените разноски от последната за държавна такса,  депозит за допуснат по делото свидетел, както и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

По същите съображения и на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на РС - Пловдив сумата от 100 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По изложените мотиви  съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                       Районен съдия :..............................................

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.