О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              гр.София, …………… год.

   

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКВА ИВАНОВА 

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Коева ч. гр. дело №5738 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВ/.

С определение с рег.№233 от 01.03.2019 год. съдия по вписванията при СРС е отказал извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – частично заличаване на договорна ипотека на основание чл. 22 ПВ, въз основа на записаната по вход. № 10876/01.03.2019 г. по описа на СП – гр. София молба с нотариално удостоверени подписи по рег. № 2241/28.02.2019 г. на нотариус с рег. № 504 на НК.

За да постанови отказа си /съобщен на 27.03.2019 год./, съдията по вписванията е приел, че в случая подалото молбата за заличаване лице, не е заинтересовано, тъй като молбата за заличаване от страна на ипотекарния кредитор следва да се счита за отказ отказ от ипотечното право, а правното му положение не може да се приравни на това на собственика на имота или на неговите хирографарни кредитори. Отделно от това, отказът е обоснован и с липса на внесена държавна такса за заличаването в цялост, както и неяснота в молбата относно имотите, за които да бъде вписано заличаването.

Срещу горепосоченото определение е подадена на 03.04.2019 год. частна жалба от „Б.к.б.“ АД чрез юрисконсулт Ц.П./надлежно упълномощена/, с оплакване, че е незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че е заемодател и ипотекарен кредитор по договор за банков кредит от 23.04.2008 год., като за обезпечаване на вземането по договора в учредена договорна ипотека с нот. акт за учредяване на договорна ипотека № 194, том I,рег. № 1569, дело № 178 от 2008 г. на нотариус с рег. № 049 на НК. Вписването на договорната ипотека не било подновено в продължение на 10 години, поради което били налице предпоставките по чл. 22 ПВ за нейното заличаване. Молбата за заличаване на договорната ипотека поради неподновяването й била подписана от законните представители на банката, която била именно от заинтересовано лице и не представлявала отказ от ипотечното право.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите на съдията по вписванията по отношение на липсата на интерес от страна на кредитора да иска заличаване на ипотеката след изтичане на 10 годишния срок, поради следните съображения:

Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи. Съответно кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно са изброени в чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които са императивни и се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на ипотеките и вписването на възбраните.

Заличаването на ипотеката се извършва чрез отбелязване от съдията по вписванията в партидата на ипотекирания имот – чл. 179, ал. 2 ЗЗД. Според закона – чл. 179, ал. 1 ЗЗД и чл. 19 ПВ, заличаването на ипотеката се извършва въз основа на: 1/ съгласие на кредитора – писмено, дадено в нотариално заверена форма; 2/ влязло в сила решение – то трябва да е постановено по установителен иск, че вземането, обезпечено с ипотеката, не съществува или че не съществува ипотечното право, като е без значение дали ипотеката е първоначално или повторно вписана и 3/ изтичане на срока, за който е била учредена ипотеката /10 години/, ако не е била подновена.

Правните последици на вписването /конститутивно действие, противопоставимост на трети лица и оповестително действие/ са ограничени във времето съгласно чл. 22 ПВ. Според посочената разпоредба, когато са изминали 10 години от датата на вписването, без то да е подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. Фактическият състав на нормата предвижда единствено изтичането на предвидения срок, в който не е извършено подновяване на вписването, а не осъществяването на друг факт, който следва да се удостовери от молителя.

Критерият за заинтересованост на лицето, което е подало молба по чл. 22 ПВ, следва са се изведе от наличието на правен интерес за заличаване на вписването на ипотеката поради неподновяване на първоначалното вписване. За такова лице следва да се приеме:1 /всяка от страните по договора за ипотека и относно вземането, което обезпечава, а именно: кредиторът поради отпадане на обезпечителния интерес или погасяване на обезпеченото с ипотека вземане; длъжникът, целящ да уреди отношенията си по повод обезпеченото с ипотека негово задължение; 2/ собственикът на имота, когато той е чуждо на задължението лице, с оглед освобождаването му от вещната тежест; 3/ техните правоприемници; 4/ всяко друго лице, чиито права и интереси са засегнати от ипотеката, например други кредитори.

В разглеждания случай се иска заличаване на договорна ипотека поради нейното неподновяване от банката – ипотекарен кредитор, която с оглед изложеното по-горе несъмнено се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 22 ПВ.

Съдията по вписванията служебно проверява дали е изтекъл 10-годишният срок, който извод следва от приложимите за производството по нотариални удостоверявания разпоредби на чл. 533 вр. с чл. 530 ГПК, които предвиждат задължение на съда служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, за което може по своя инициатива да събира доказателства – в този смисъл Определение № 95 от 31.01.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 3006/2017 г., II т. о., ТК и Определение № 82 от 14.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1503/2018 г., I г. о., ГК/. В настоящият случай, от представените по делото доказателства се установява, че 10 – годишният срок е изтекъл.

В настоящият случай обаче, отказът е обоснован и с липсата на заплащане на дължимата държавна такса за заличаването в цялост, по което съдът намира следното:

Съгласно приетото в мотивите по т. 11 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК, разпоредбата на чл. 21 ПВ изрично допуска частичното заличаване на ипотека, а според чл. 3 вр. чл. 2 ТДТСАВ, задължението за плащане на такса при заличаване се определя от материалния интерес на вписания акт. Таксата е цена за услуга и доколкото "услугата" пълно заличаване на ипотеката е с определена цена пропорционално на материалния интерес, то при частичното заличаване би следвало да се приложи същия критерий - процентно от материалния интерес. В случая, видно от представеното по делото платежно нареждане, молителят е внесъл обикновена такса в размер на 10 лв. Молителят не е посочил материалния интерес, нито има данни  за разграничение каква част от дълга обезпечава всеки имот, нито размерът на погасения дълг  е посочен в писменото съгласие на кредитора за частично заличаване на ипотеката, поради което следва да се приеме, че в случая се държи ½ от таксата за вписване върху целия интерес на основание чл. 3 вр чл. 2 ТДТСАВ, която се равнява на сумата в размер от 1278,13 лв., както е посочено и в обжалвания отказ. Съобразно изложеното, отказът на съдията по вписвана, в частта с която е обоснован с липсата на заплатената държавна такса в дължимия размер се явява законосъобразен.

Отделно от горното, настоящият състав споделя приетото от съдията по вписванията допълнително основание за отказ да бъде заличена ипотеката, че  от депозираната молба с нотариално удостоверени подписи по рег. № 2241/28.02.2019 г. на нотариус с рег. № 504 на НК не става ясно за кои имоти се иска заличаването. В молбата за заличаване на ипотеката, независимо от кое заинтересовано лице изхожда тя е необходимо да има категорична яснота, за кои имоти се извършва заличаването. Това е така, тъй като съгласно чл. 179, ал. 3 ЗЗД, заличаването погасява ипотеката, т. е. прекратява се правото на ипотекарния кредитор да се удовлетвори от цената на ипотекирания имот. Със заличаването на ипотеката се дава гласност на обстоятелството, че имотът не е обременен с правни тежести. 

Ето защо въззивният съд приема, че обжалвания отказ на съдията по вписванията се явява законосъобразен по изложените съображения, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от “Б. – а. к. б.” АД срещу определение  от 01.03.2019 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд - Службата по вписванията - гр. София, с което е отказано частично заличаване на договорна ипотека на основание чл. 22 ПВ, въз основа на записаната по вход. № 10876/01.03.2019 г. по описа на СП – гр. София молба с нотариално удостоверени подписи по рег. № 2241/28.02.2019 г. на нотариус с рег. № 504 на НК..

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при спазване на изискванията и предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 

 

 

 

2/