Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.06.2019 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 844 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от Р.С.А., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Р.Д., адрес ***, срещу Т.С.А., ЕГН **********, действаща със съгласието на законният си представител С.С.К., ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално евентуално съединяване на искове са предявени следните искове:
1/ с правно основание чл. 26, ал.2, пр.ал.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността и отмяна на нотар.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., поради липса на основание;
В условията на първоначално обективно евентуално съединяване на искове са предявени конститутивни искове, както следва:
2/ с правно основание чл. 26, ал.2, пр.ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността и отмяна на нотар.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., поради липса на съгласие;
3/ с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключения Договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на исковете, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди, че тя, както и ответницата са дъщери на *****, който е починал на 07.12.2017г. Твърди, че след сдмъртта на баща си, при извършена проверка в Агенцията по вписванията установила, че приживе баща й е прехвърлил с нотариален акт *****на нотариус В.П. ***, срещу задължение за издръжка и гледане на ответницата своя недвижим имот - апартамент №14, находящ се в град Варна *****с площ от 40,70 кв.м. с идентификатор *****, като е запазил за себе си пожизнено ползването на имота. Твърди, че здравословното състояние на баща й е било изключително тежко към момента на сключване на процесния договор. Приема, че сделката е сключена при липса на основание, тъй като към момента на сключването на договора прехвърлителят е страдал от заболяване, предполагащо и сочещо настъпването на неговата смърт скоро след датата на самия договор и това се е знаело и от приобретателката и нейната майка и законен представител. Твърди, че са налице множество медицински документи, доказващи тежкото здравословно състояние на прехвърлителя, които са му пречели да формира самостоятелно своя собствена воля и да разбира свойството и значението на това, което е подписал. Изразява съмнение относно способността на прехвърлителя физически да подпише договора и предшестващото го пълномощно. Приема, че поради влошеното здравословно състояние, обуславящи близката му смърт, прехвърлителя е подписал договора при крайна нужда и явно неизгодни условия, тъй като насрещната престация явно е била изключително ограничена във времето.
В отговор на исковата молба, депозиран по реда и в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва се, че към момента на сдделката прехвърлителят е бил неизличимо болен и че наближава смъртта му. Оспорва твърдението за липса на съгласие на процесната сделка, като изтъква, че тя е сключена на база нотариално заверено пълномощно от прехвърлителя, който към този момент не е бил неизличимо болен и е разбирал свойството и значението на действията си. Оспорват се и всички останали наведени от ищцата твърдения.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното производството като доказателства бяха приложени и приети: удостоверение за наследници № 101/13.12.2017 г., нотариален акт № 8, том ІІ, дело № 228 от 2017 г., схема на самостоятелен обект № 15-303748-28.06.2017 г., резултат от ДНК анализ от 11.08.2017 г., етапна епикриза от ДКЦ ІІІ ЕООД от 12.07.2017г., епикриза от МБАЛ“Св.Анна – Варна“ АД, епикризи от МБАЛ “Св.Марина“ ЕАД – 2 броя, удостоверение изх.№ 2882/27.11.2017 г. от ЕТ“АПМП-ИП- Р. ***, изследване от ДКЦ „Св.Марина“ Варна от 16.05.2017 г., схема на самостоятелен обект № 15-84046-12.02.2018 г., удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/07.02.2018 г., удостоверение за данъчна оценка № **********/14.06.2017 г., схема на самостоятелен обект № 15-303748-28.06.2017 г., декларация по чл.25, ал.8, от ЗННД, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 09.11.2016 г. и съобщение от община Аксаково по партиден № 5302Т19063, пълномощно от 14.07.2017 г.
Установява се, че на 24.07.2017г. е сключен договор за дарение във формата на нотариален акт *****на нотариус В.П. ***, с който *****, чрез пълномощника си С.С.К. дарил на дъщеря си Т.С.А. собствения си недвижим имот – апартамент №14, находящ се в град Варна *****с площ от 40,70 кв.м. с идентификатор *****, като е запазил за себе си пожизнено ползването на имота. От съдържанието на акта се установява, че пълномощникът се е легитимирал с изрично пълномощно рег. № 2897/14.07.2017г. за удостоверяване подписа и рег. № 2898/14.07.2017г., том 2, за удостоверяване съдържанието на документа, заверено от нотариус В.П., рег.№205 в нотариалната камара.
В качеството на свидетел по делото е разпитан нотариус В.М.П., удостоверил съдържанието и подписа на пълномощно от 14.07.2017 г. В показанията си свидетелят установява, че на последна страница е отбелязано, че документа е с отпечатък от дясната ръка на молителя, положен поради болест и невъзможност да държи пишещо средство, но упълномощителя разбирал волята си да упълномощи това лице, което е посочено в пълномощното. Заявява, че не помни точно къде е извършено упълномощаването, но обичайна практика е, когато човек има някакъв недъг или е в невъзможност да се качи, няма възможност за ползване на асансьор, тогава самия нотариус слиза пред канцеларията. Заявява, че единствено сделките за недвижими имоти трябва да са в канцеларията на нотариуса.
В качеството на свидетел по делото е разпитан *****– без родствени връзки със страните. В показанията си свидетелят установява, че познава покойния *****от 10-12 години, тъй като са съседи. Тя живее под неговия дом, който е на петия етаж, а нейния на четвъртия етаж. Знае, че ***** е починал през м.декември 2017г. Твърди, че в началото на м.юни 2017г. го видяла. Той едва се движел и тъй като нямало електричество във входа се срещнали по стълбището, където тя вървяла нагоре по стълбите, а той слизал надолу по стълбището, защото не работел асансьора. ***** вървял бавно. Свидетелката го питала дали е получил удар, но той не можал да й отговори, тъй като не можел да говори. Попитала дъщеря му Т., която го придружавала и тя потвърдила, че е получил удар. Т. го водела за ръка, защото той трудно вървял. Заявява, че ***** живеел с Т. и майка й. По-късно отново го е виждала, вече на количка, като Р.-голямата дъщеря на ***** отишла при нея да я извика, за да й помогне да го прехвърлят от леглото на количката. Твърди, че това се е случило през м.юли 2017г. Твърди, че е виждала Р. да го посещава два-три пъти, като това се случвало от началото на лятото, до смъртта на *****. Свидетелката заявява, че не й правело впечатление ***** да разбира като му говори, отговарял със звук, трудно се придвижвал. Впоследствие и съпруга й също ходил да помагат за местене на *****, но това било през есента, времето вече било студено и той тогава бил още по-трудно подвижен.
От показанията на свидетеля *****– съпруг на втора братовчедка на наследодателя на страните се установява, че е познавал ***** от 18 - 19 години. Заявява, че със семейството си живеят в с.Ген.Кантарджиево, където били съседи и много често се срещали и събирали. Твърди, че през 2016г. ***** получил инсулт и си бил в гр.Варна. Твърди, че след като бил изписан от болницата ***** изявил желание да си купи джип и свидетеля му съдействал, като посещавали автосалони. Твърди, че ***** е бил адекватен и в състояние да извършва сделки. Междувременно ***** продал друг свой автомобил. Посрещнали заедно семейно нова година на 2016 срещу 2017г. Свидетелят заявява, че състоянието на ***** се влошило през м.юни 2017г. В началото на лятото той извикал свидетеля и жена му, тъй като се занимавали с недвижими имоти, за съвет как да постъпи с имотите си. Твърди, че волята на ***** била апартамента и къщата да останат на С. и малката им дъщеря, а за голямата дъщеря да остане земя и автомобил - джип. Твърди, че със съпругата си съдействали на ***** за изпълнение на волята му, като няколко пъти се срещали с него и съпругата му, както и малката му дъщеря. Свидетелят твърди, че ***** е заявил, че с голямата си дъщеря не е в добри отношения. Свидетелят заявява, че влошаването в здравословното състояние на ***** се изразявало в това, че били засегнати двигателните функции и на ръцете и на краката, но това било в последните два-три месеца преди смъртта му, а преди това си бил по-добре. Твърди, че макар и да е имал затруднения в говора, когато е говорел и го гледаш в устата, всичко се разбирало. Твърди, че ***** е разсъждавал нормално, а ако не е съгласен с нещо вдигал очи, като по този начин показвал, че не трябва да бъде така. Твърди, че през м.юни - юли 2017 г. ***** живеел и на двете места и в Кантарджиево и в апартамента във „Владиславово“. Свидетелят заявява, че лично той е водил ***** при нотариуса, като нотариуса слязъл долу до колата и взел подписа на *****. ***** разбирал всичко тогава.
От
заключенията на проведената комплексна съдебно медицинска експертиза и съдебно
психиатрична експертиза се установява, че *****с ЕГН **********, починал на
07.12.2017г., преживе е боледувал от следните
заболявания: Хипертонична болест III ст., умерено-висока ст., мозъчно-съдова
форма; Дислипедимия; Съст
след Исхемичен мозъчен инсулт- тромботичен
инфаркт в територията на ЛСМА с остатъчна десностранна
хемипареза; Латерална амиотрофична
склероза_ През 2016г. по повод оплаквания от слабост на десните крайници и
нарушения в говора Осв. е хоспитализиран в МБАЛ „Св.
Анна" АД Варна в клиника по нервни болести от 28.09.-03.10.2016г. и
изписан с диагноза: „ИМИ- тромботичен инфаркт в
територията на ЛСМА с Десностранна хемипареза; На проведената контролна консултация от
19.10.2016г. от невролог е установено значително обратно развитие на двигателен
дефицит на десни крайници. В епикризата от
хоспитализацията е описано че Осв. е в „съзнание,
контактен, ориентиран". По данни на медицинската документация от началото
на 2017г. състоянието му постепенно се влошило, имал слабост в ръцете в краката
, нарушена походка, задавял се при преглъщане, станал плачлив и емоционално
лабилен. По повод тези оплаквания е хоспитализиран в МБАЛ „Св. Марина" ЕАД
Варна в Първа клиника по нервни болести от 19.04.-24.04.2017г. и изписан с
диагноза: „Увреждане на шийни коренчета. Придружаващи
заболявания: ХБ, Обс. ЛАС. В епикризата
е описано че при приемането е ало-и автопсихично
ориентиран, в неврологичния статус „ВКФ -б.о" /висши корови
функции - без отклонения/. Изписан е с отечетено
подобрение по отношение на първоначалните оплаквания. След консултация с от извънболничен невролог на 12.07.2017г. /д-р Т.Василева/
симптомите му се задълбочавали описано в Етапната епикриза
от същата дата. В анамнезата, снета и обективния статус са описани неврологични
нарушения без да са отбелязани нарушения в когнитивната сфера. Последва
повторна хоспитализация в МБАЛ „Св. Марина" ЕАД Варна, където при
приемането е отбелязано че ало-автопсихично
ориентиран, ВКФ - без отклонения. Не са описани когнитивни промени, направени
са различни допълнителни изследвания /КТ на шиен отедл;
МРТ на гл. мозък;ЕМГ; Спирометрия, Консулт с УНГ;
Медико-генетична консултация - генетичния анализ показва отрицателен за мутации
за ЛАС. По време на псоелдната хоспитализация и преди
това няма данни за консулт с психиатър и/или проведено психологично изледвания за когнитивни нарушения. Установента
при Осв. Латерална амиотрофична
склероза е прогресивно неврологично заболяване, което се характеризира с моторно-неврална дегенерация на мозъчния кортекс, мозъчния ствол и гръбначния стълб. Като
последствие от това пациентите развиват мускулна слабост и дихателна
недостатъчност. Дихателната недостатъчност е основната причина за малката преживяемост. Тъй като само при 1-2% от случаите с
латерална амиотрофична склероза е доказана генетична
причина, заболяването се отнася към невродегенеративните
заболявания с неизяснен произход. Симптомите включват: псевдобулбарен
синдром с дисфагия, дизартрия,
дисфония, орални автоматизми; наличие на патологични
рефлекси, хиперрефлексия,вяли парези
и парализи на крайниците с атрофия на мускулитефасцикулации
(потрепвания) на мускулите и езика,фарингеална хипо- или арефлексия. Рядко се наблюдават варианти на амиотрофична латерална склероза или т.нар плюс синдром,
различни от тези сочещи увреда на кортико-мускулния
път - вегетативни, тазоворезервоарни, когнитивни
нарушения до деменция с екстрапирамидна
и церебеларна симптоматика. При Осв.
от приложените медицински докумнети няма данни за
клинично изявени когнитивни нарушения и прояви на дементен
синдром. Заключението на вещите лица е, че заболяванията на *****установени
след 28.09.2016г. са: Хипертонична болест III
ст., умерено-висока ст.,
мозъчно-съдова форма; Дислипедимия; Съст. След Исхемичен
мозъчен инсулт- тромботичен
инфаркт в територията на ЛСМА с остатъчна десностранна
хемипареза; Латерална амиотрофична
склероза; Заболяванията са хронични сърдечносъдови и невродегенеративно /ЛАС/,
но отговор на въпроса
дали са
насочвали към скорошна смърт не може да бъде даден. Описаните в т.1 заболявания
и тяхната клинична картина, съгласно приложената медицинска документация няма
данни да са нарушили когнитивната сфера до степен, че *****да не може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да формира самостоятелна
воля. При установяване на диагнозата Латерална амиотрофична
склероза може да се приеме че *****е неизлечимо болен. При установяване на
диагнозата Латерална амиотрофична склероза може да се
предвиди лоша прогноза. След преживения ИМИ през месец септември 2016г.
съгласно приложената медицинска документация в клиничната картина водещи са
главно двигателни нарушения, няма данни за когнитивни промени. *****е бил в
състояние да формира воля и разбира свойството и значението на своите постъпки.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
По отношение на предявените искове с правно осн. чл. 26, ал.2, пр.4 ЗЗД:
Разпоредбата на чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД предвижда, че основанието на договора се предполага до доказване на противното. По този начин се създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че съгласно правилото по чл.154, ал.2 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, страната която твърди, че сделката е сключена при липса на основание, т.е. ищеца, носи тежестта да установи това обстоятелство. Именно и в тази насока съдът разпредели доказателствената тежест между страните с определение №5247/09.05.2018г., в което се обективира проектът за доклад по делото, който бе приет и за окончателен, като в тежест на ищеца е да установи твърдението си, че на 24.07.2017г. прехвърлителят лично е сключил сделка за прехвърляне правото на собственост на недвижим имот, предпоставящо наличието на твърдяното основание за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка, в т.ч. че към момента на сключване на същата е липсвало основание за сключването й, както и че у прехвърлителя е липсвало съгласие за сключване на именно тази сделка, поради наведените основания, доколкото видно от приложения Нотариален акт прехвърлителя е бил представляван от пълномощник, по отношение на когото липсват твърдение за наличие на основанията за нижожност.
При
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и
гледане основанието, разглеждано като типичната и непосредствена цел за
сключването му, от една страна е прехвърлянето на собствеността на имота, а от
друга, поетото задължение за гледане и издръжка. Последното задължение е
срочно, но срокът е неопределен, т. е. страните сключват договора с оглед на
едно събитие, което ще настъпи със сигурност - това е смъртта на прехвърлителя, без обаче да има известност кога ще стане
това, в което обстоятелство се изразява и алеаторността
на договора. Основание на договора е причината страните да се задължат.
Причината не е необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага.
Липсва причина и когато тя е лъжовна – в действителност не съществува.
Най-често срещаният в практиката случай на нищожност поради липса на основание
е, когато договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение
за издръжка и гледане е сключен, въпреки че на приобретателя
е била известна близката смърт на прехвърлителя.
Договорът е алеаторен и отнапред не е известно, какво
ще престира приобретателят.
Той може и да не престира нищо, ако такъв е случаят.
Такъв договор има основание. Основание няма, ако на приобретателя
отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира
нищо или почти нищо. Договорът за издръжка и гледане винаги има основание,
когато прехвърлянето е и срещу минали издръжка и грижи. Трябва да се отчита
също, че най-нормално е прехвърлителят, който е в
тежко състояние и има нужда от най-интензивна грижа да си я осигури чрез
прехвърлянето на имот, стига близката перспектива за смъртта му да не е
известна на приобретателя. Настъпилата кратко време
след сключването на сделката смърт на прехвърлителя
не означава непременно, че сделката е без основание. Да се приеме обратното, би
означавало да се отрече алеаторността като съществена
характеристика на договора. И това е така, защото обикновено договор за
издръжка и гледане се сключва именно при продължително заболяване на прехвърлителя или недобри прогнози за подобряване на
неговото здравословно състояние, защото точно тогава прехвърлителят
се нуждае както от грижи, така и от издръжка. В този смисъл само когато смъртта
настъпи съвсем скоро след сключване на договора и нейното настъпване е било
добре известно на приобретателя, договора би следвало
да се признае за нищожен поради липса на основание. Това е и изразеното в
съдебната практика становище /Решение № 148 от 12.II.1991 г. по гр. д. №
1448/90 г., I г. о. на ВКС/ - ако приобретателят на
имот по договор за гледане и издръжка знае за предстоящата смърт на прехвърлителя, това знание може да квалифицира сделката
като сключена без основание само тогава, когато се касае до съвсем кратък срок
между нейната дата и настъпилата смърт. Нещо повече,
в решение № 569/08.03.2011 г. по
гр.д. № 76/2009 година, IV г.о. на ВКС, са очертани и определени критерии за преценка
на фактическите предпоставки на претенциите за нищожност на сделка за
прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка като
лишена от основание /чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД/. Приема се, че договорът би бил
нищожен на това основание, ако е налице заболяване у прехвърлителя,
предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора, както
и знание на приобретателя към момента на сключването
на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива заболявания са както
онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти,
сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна
недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в период от
няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност
дори и за елементари движения, често или постоянно
изпадане в безсъзнание и т.н. Приема се също, че изискуемият според критериите
на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на
смъртта трябва да е съвсем кратък – дни, по-малко от месец.
В настоящия случай между страните не е спорно, че Стойчев страдал от следните заболявания: Хипертонична болест III стадий, умерено-висока степен, мозъчно-съдова форма; Дислипедимия; Състояние след Исхемичен мозъчен инсулт-тромботичен инфаркт в територията на ЛСМА с остатъчна десностранна хемипареза; Латерална амиотрофична склероза, като от представените по делото писмени доказателства съдът приема, че на 24.07.2017г. е сключен процесния договор за издръжка и гледане, а на 07.12.2017г. е настъпила смъртта на наследодателя на ищцата. Съобразно горепосоченото, а и предвид оборимата презумпция на чл. 26, ал.2, изр.2 ЗЗД, ищцата следва в условията на пълно и главно доказване да установи наличието на знание у ответницата за скорошното настъпване на смъртта на Стойчев, към момента на осъществяване на разпоредителната сделка. От анализа на събраните доказателства съдът намира, че наличието на знание у ответницата не се установи. По делото бе безспорно установено както от приложените писмени, така и от събраните гласни доказателства и заключението по допусната и изслушана КСМПЕ, че в продължителен период от време бащата на страните е бил в тежко здравословно състояние, тъй като е била обездвижен вследствие на прекарания мозъчен инсулт и множеството съпътстващи заболявания. Същия е бил адекватен и относително комуникативен, но не е имал възможност сам да полага грижи за себе си. Съдът приема, че сам по себе си продължителния период на обездвижване на прехвърлителя и установените заболявания, не водят до извод за знание у ответника към момента на сключване на договора, за предстояща смърт на прехвърлителя. Още повече, че както беше посочено, същия е бил със запазени ментални способности. По делото бяха събрани доказателства, че ответницата и нейната майка и съпруга на прехварлителя са полагали непосредствени грижи за него и преди изповядане на прехвърлителната сделка (24.07.2017г.), което дава на съда основание да приеме, че безспорно ответницата и нейната майка са били наясно с текущото му към момента на сделката здравословно състояние. Установява се, че в периода след изповядване на сделката здравословното състояние на Стойчев е продължило да се влошава, до настъпване на смъртта му на 07.12.2017г., като през целия този период именно ответницата и майка й-неин законен представител са полагали грижи за Стойчев, а по отношение на ищцата бяха установени единствено спорадични посещения при баща й.
Така изложеното мотивира съда да приеме, предвид и некраткия период от време от датата на която е осъществена разпоредителната сделка до датата на смъртта, който е по – голям от приетия период в съдебната практика, то не се установи наличието на знание у ответницата за настъпване на сравнително скорошна смърт на прехвърлителя, поради което и предявения иск се явява неоснователен по същество.
По предявения евентуален иск с правно осн.чл. 26, ал.2, пр.2 от ЗЗД:
Наведените основания за нищожност са липса на съгласие/воля на страните по договора, в частност това наследодателя на страните, да прехвърли на ответницата собствеността на недвижим имот. Един договор е сключен при липса на съгласие /воля/, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Липса на съгласие е налице, ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет и др. липса на съгласие. Договорът е сключен, когато страните постигнат съгласие по неговия предмет. Липсва съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, когато волеизявленията (предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете са направени при “съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване.
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД е налице в случаите, при които външно волята е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. В част от случаите правният субект съзнава, че не желае правните последици, въпреки направеното от него волеизявление, а други - не е в състояние да осъзнае това. До липса на съгласие води изразяването на воля от недееспособен - малолетен или поставен под пълно запрещение, който не разбира значението на извършваните правни действия и на техните правни последици. Равносилно на липса на съгласие или воля е изявлението, извършено при насилие, тоест при упражняване на физическа сила спрямо лицето срешу лицето, което го извършва или спрямо негови близки, за да бъде заставено да обективира външно съгласието си за сключване на сделката въпреки своето желание. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която липса на воля по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД /респ. съгласие при договорите/ е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение или не е бил способен да формира правно валидна воля по причини вън от слабоумието и душевната болест, т. е., когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно е нямало защо да бъде искано. В тежест на ищцата е да докаже наличието на обстоятелствата, от които да се направи извод за липса на съгласие. Видно от представените по делото доказателства, не са били наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за наличността на някоя от хипотезите, в които се приема, че липсва съгласие при извършване на сделката като основание за нейната нищожност. Процесната прехвърлителна сделка е била сключена от наследодателя на страните, чрез надлежно упълномощено лице. Доколкото самата упълномощителна сделка не е предмет на исковите претенции и не се оспорва от ищцата по надлежния исков ред, то съдът приема, че е налице валидно упълномощаване на лицето, което от името на наследодателя на страните е извършило сделката по сключване на договор за дарение на недвижим имот, срещу задължение за предоставяне на издръжка и гледане от надарения.
Съдът не приема направеното от процесуалния представител на ищцата оспорване на упълномощителната сделка в хода на съдебното производство, след приключване на първото съдебно заседание, под формата на депозирно „становище“ и инкорпорирано в него „възражение за недействителност“, тъй като на практика това представлява самостоятелна искова претенция, което е несвоевременно предявена и просрочена. Съдът не може да прогласи служебно нищожността на никоя сделка и на никоя част нея, каквото и да е основанието за това. Съгласно чл. 6 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните чрез предявения иск и своевременно направените възражения от ответната страна. При действието на новия ГПК съдът нито може да се самосезира, нито може да излезе вън от предмета на делото.
Съдът приема, че упълномощаването е валидно и действително тъй като има изискуемото се съдържание - посочено е какви точно права се дават на упълномощеното лице-да сключи договор за продажба, или алеаторен договор, с възможност да го прехвърли и сама на себе си, индивидуализиран е в пълномощното имота който ще бъде предмет на прехвърлителната сделка, подписа на упълномощителя под пълномощното е надлежно заверен от нотариус. Не се установява, а и липсва оспорване, че подписа под пълномощното не е на лицето сочено като упълномощител. Следователно не е налице основанието за прогласяване на нищожност на сделката поради липса на воля. От разпитания свидетел Тончев се установява, че прехвърлителят е имал съзнанието, желаел е и е искал да прехвърли имота на малката си дъщеря, срещу полаганите до момента грижи и издръжка както и за бъдещите грижи, за което е подписал по надлежния ред и пълномощно с изискуемото се съдържание, съгласно чл. 37 от ЗЗД.
По предявения евентуален иск с правно осн. чл.33, ал.1 ЗЗД:
Крайна е на първо място нуждата от средства за издръжка на страната и лицата, за които тя е длъжна да се грижи по закон. Крайна може да бъде и нуждата да се направят разходи за запазването на свободата, здравето, имуществото и други блага. Особености на унищожението поради крайна нужда са, че то действа занапред, както и че договорът не може да се потвърди, но насрещната страна може да отстрани ощетяването. На унищожаемостта може да се позове само засегнатата от порока страна. Тя (съответно наследниците) може да предяви иск за унищожаване на договора. Искът е конститутивен, защото договорът е породил действие и правната промяна ще се състои в отпадане на съществуващото действие, по правило, с обратна сила. Фактическият състав на крайната нужда предполага доказването на три кумулативни предпоставки: едната от страните по договора да е в състояние на крайна нужда; да съществува причинна връзка между условията на сключване на сделката и самата сделка, и да са налице крайно неизгодни условия, при които съществено е нарушен принципът на еквивалентност на престациите. Съгласно теорията и съдебната практика, крайната нужда е състояние на липса или недостиг на парични средства за задоволяване на основни потребности на едно лице, като от наличието на това материално състояние лицето е мотивирано да сключи сделката. За да е сключена сделката при явно неизгодни условия, трябва да е налице съществена несъразмерност на престациите-дадената цена е несъразмерно ниска с оглед действителната пазарна стойност на вещта. Фактическият състав на основанието на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД се свързва с кумулативното наличие на три предпоставки: състояние на крайна нужда у прехвърлителя, явно неизгодни условия на сделката и пряка причинна връзка между първите две. "Крайната нужда" по смисъла на разпоредбата съставлява такова състояние на патримониума на продавача, при което е налице остра липса или недостатъчност на материалните активи и възможности на лицето, за задоволяване на непосредствени базисни негови потребности. Касае са за липса, съответно - недостатъчност на финансовите средства, която липса и недостатъчност влияе върху формирането на вътрешната воля на лицето да сключи договора. "Явно неизгодни" по смисъла на разпоредбата са такива условия, при които е налице толкова явна и съществена нееквивалентност на престациите, че размяната на благата е в очевидно противоречие с добросъвестността и добрите нрави. Преценката в тази връзка е винаги конкретна и комплексна, и предполага изследване не само на стойността на престациите, но и останалите клаузи на сделката, включително обуславящите я релевантни обстоятелства. А изискуемата от закона "причинна връзка" е налице тогава, когато извънредните и непреодолими нужди на прехвърлителя са от естество да могат да бъдат пряко задоволени от полученото от него при явно неизгодни условия благо (така обобщено правната доктрина; Решение № 26/30.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 151/2011 г., 4-то ГО; Решение № 452/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4277/2008 г., 4-то ГО и други).
В настоящия случай няма спор, а се потвърди от приетата медицинска документация, че през 2016г. *****е получил мозъчен инсулт, както и че през лятото на 2017г. здравословното му състояние се е влошило.
В конкретния случай прехвърлителят не е бил в крайна нужда, тъй като не се е нуждаел от парични средства, а и не са наведени твърдения за липса на такива средства. От ищцовата страна не бяха представени никакви доказатерства, а и не бяха наведени твърдения за имущественото състоаяние на Стойчев към момента на сключване на прехвърлителната сделка. Представени бяха доказателства за продажба от страна на Стойчев на лек автомобил, извършена на 09.11.2016г. От показанията на свидетелите, както и от приложените писмени доказателства от Община Аксаково се установява, че и след сключване на процесната сделка Стойчев е продължил да притежава земеделски земи, както и превозни средства и следователно е повече от очевидно, че той е разполагал с тези материални активи при сключване на договора от 2017г.
При тези данни съдът намира за необоснован и несъответен на действителното положение потенциалният извод, че здравословното състояние и имуществената сфера на прехвърлителя са били толкова тежко и крайно засегнати, че той да е изпитвал остра и непреодолима нужда и зависимост от лицата, на които е прехвърлил срещу издръжка и гледане жилището си, само и единствено която сделка да е можела да задоволи потребностите му. Следователно не е налице нито изискуемата "крайна нужда", нито пък изискуемата "пряка причинна връзка" между цялостното състояние на патримониума на прехвърлителя и оспорената по действителност прехвърлителна възмездна сделка. А при отсъствие на първите две предпоставки, искът следва да бъде отхвърлен.
При всички тези данни изводът за "явна неизгодност" на условията на продажбата, също е необоснован и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът, сезирал съда с искане за присъждане на разноски има право на действително реализирани такива, които под формата на платен депозит за свидетел /20 лв./, депозит за вещо лице /200 лв./ и възнаграждение за един адвокат /1000 лв./, възлизат в общ размер на 1220 лв. Същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.С.А., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Р.Д., адрес ***, против Т.С.А., ЕГН **********, действаща със съгласието на законният си представител С.С.К., ЕГН **********,***, съединени в условията на първоначално евентуално съединяване на искове както следва:
1/ с правно основание чл. 26, ал.2, пр.ал.4 от ЗЗД за прогласяване нищожността и отмяна на нотар.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., поради липса на основание;
2/ с правно основание чл. 26, ал.2, пр.ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността и отмяна на нотар.акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., поради липса на съгласие;
3/ с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключения Договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт *****на нотариус В.П. ***, сключен между прехвърлителя *****и приобретателката Т.С.А., със съгласието на своята майка и законна представителка С.С.К., като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.С.А., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.А., ЕГН **********, действаща със съгласието на законният си представител С.С.К., ЕГН **********,*** сумата от 1220.00 /хиляда двеста и двадесет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: