Р
Е Ш Е
Н И Е № 101
гр.
София, 06.07.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в
публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при секретаря Магдалена Букина
като разгледа докладваното от съдия Янкова търг. д. № 67 по описа за 2018 година
на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ – К.Д.Л., с ЕГН **********,***, е
предявил срещу „А.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
п.к.2231, представлявано от управителя Ц.А. Г., обективно съединени искове с
правно основание чл.125, ал.3 от ТЗ - за заплащане стойността на дела на
наследодателят му – Г. Л.с ЕГН ********** от ответното дружество към момента на
смъртта й – в размер на сумата от 175 583
лева (ликвидационен дял – 30% от имуществото на дружеството) по счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието
ѝ – 28.02.2018г., датата на смъртта ѝ, и иск с правно основание
чл.97, ал.2 от ТЗ – за заплащане на дела на наследодателят му от годишната
печалба на ответното дружество за 2017г. – в размер на сумата от 20 000 лева, представляващи 30% от печалбата (виж уточняваща молба вх. №2924/12.04.2018г.).
Претендират се и направените по
делото съдебно-деловодни разходи, включително и адвокатски хонорар по договор
за правна защита и съдействие.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че е единствен
законен наследник /син/ на починалата на 28.02.2018 г., Г.Б. Л. с ЕГН **********. Излага, че
приживе Г.Б.Л., ЕГН **********
е била съдружник в дружество с ограничена отговорност „А.” ООД, ЕИК . ,със седалище и адрес на управление:***, п.к.2231. Към момента на смъртта си притежавала от
капитала на дружеството – ответник 30 /тридесет/ дружествени дяла.
Ищецът твърди, че наследодателката му е била
съдружник в ответното дружество от създаването му до смъртта си. Дружеството се
развивало и печелело добре. Твърди още, че през 2000г., „А.” ООД, с нот. Акт.
№10, том I, рег.№1534, дело №123 от 2000г. (не
сочи по описа на кой нотариус) придобило следните недвижими имоти
находящи се в с.Чепинци, гр. София, район Нови Искър, а именно:
ЕДНОЕТАЖНА АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА
със застроена площ от 160 кв.м. и едноетажна постройка (за охрана) със
застроена площ от 9 кв.м., находящи се в с.Ч., гр.С., район Н., заедно с
прилежащия терен съставляващ ИМОТ с планоснимачен № 1052, нанесен в кадастрален
лист В-7-7-В от неодобрения кадастрален план на гр. София, местност с.Ч.-Крайречен
булевард с площ от 2456, 59 кв.м. при съседи на имота от север и изток-
земеделски земи от юг- път и от запад- вододайна зона, заедно с Ремонтна
работилница със застроена площ от 662 кв.м., Склад със застроена площ от 662
кв.м., Навес със застроена площ от 1440 кв.м.. Бензиностанция със застроена
площ от 21 кв.м., Противопожарен водоем със застроена площ от 12 кв.м.,
Трафопост със застроена площ от 21 кв.м., заедно със Битова сграда със застроена площ от 6
кв.м., сграда-Пропуск със
застроена площ 10 кв.м., Пещ за изгаряне със застроена площ от 3 кв.м., всички
находящи се в с. Ч., гр. С., район Н., заедно с прилежащия терен, съставляващ
Имот с планоснимачен № 1051, нанесен в кадастрален лист Б-7-7-А и Б-7-7-Б по
неодобрения кадастрален план на гр. С., местност с. Ч.-Крайречен булевард с площ 19 500 кв.м., при
съседи на имота от четири страни- земеделски земи.
Ищецът твърди още, че като единствен
наследник на майка си притежава имуществените ѝ права в ответното
дружество „А.” ООД в размер на 30 дяла от общите 100 дяла. Твърди, че няма
интерес от членството в ответното дружество, тъй като останалите
съдружници в „А.” ООД, показали по
недвусмислен начин, че не желаят да бъдат съдружници с него.
Ищецът излага,
че дружествения договор не предвижда прекратяване на дружеството, при
прекратяване на членството на някой от съдружниците, поради което твърди, че в
такъв случай останалите съдружници са длъжни да изплатят дела от имуществото на
неговата наследодателка Г. Л. и дела ѝ от годишната печалба, за времето
до прекратяване на членството ѝ в „А.” ООД на основание чл.97, ал.2 от ТЗ.
До настоящият момент, ответникът не бил
изпълнил дори частично задължението си за изплащане на основание чл. 125, ал. 3
от ТЗ на равностойността на дела на наследодателя на ищеца от капитала на
ответника съобразно счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на участието му, нито дела на наследодателят му от годишната печалба на
ответното дружество за 2017г.
Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника „А.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***,
п.к.2231, представлявано от управителя Ц. А. Г.да му заплати сумата от 195 583 лева, от които: 175 583 лева –
стойността на дяловото участие на Г. Б. Л., ЕГН **********, майка и
наследодател на ищеца (ликвидационен дял – 30% от имуществото на дружеството)
по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването
на участието ѝ – 28.02.2018г., датата на смъртта ѝ и 20 000 лева
- полагащите се на Г. Б. Л. – 30% от
печалбата на дружеството за 2017год.
Преписи от исковата молба и
приложенията към нея са връчени при условията на чл.50, ал.2 от ГПК на
ответника - „А.” ООД, ЕИК .с
указанията по чл. 367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият не
е подал писмен отговор.
Софийският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните по делото и прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно предмета на спора,
както и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По
делото са представени от ищеца писмени доказателства с исковата молба, които не
са заверени от страната при условията на чл.183 от ГПК /въпреки предоставената
възможност на ищеца за това/, поради което съдът не ги е приел като
доказателства по делото.
Направените от ищеца
доказателствени искания са отхвърлени, като ирелевантни за предмета на спора.
Други доказателства по делото не
са събрани. Страните не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
При така
установените факти настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:
Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание
в разпоредбите на чл.125, ал.3 и чл.97, ал.2 от ТЗ.
Предвид липсата на каквито и да
било събрани по делото доказателства, в съдебното производство не са установени
предпоставките на посочените законови разпоредби, за да бъдат уважени
предявените искове. В този смисъл съдът приема, че предявените от ищеца искове
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора се явява
неоснователна и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
Независимо от изложеното по-горе
настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи мотиви и за
обстоятелството защо в случая не е приложил разпоредбата на чл.238, ал.3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.
3 ГПК, ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с
исковата си молба и ответникът не е подал отговор, и двете страни не се явят в
първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в
тяхно отсъствие, делото се прекратява. В настоящия случай първото открито
съдебно заседание е проведено на 03.07.2018 г., като за него страните са редовно
призовани – ищецът, чрез процесуалния си представител, а ответника по реда на чл.50, ал.2 от ГПК.
Страните не се явиха в заседанието и не изпратиха свои представители, нито са
направили искане до съда делото да се гледа в тяхно отсъствие. Налице е пълно
процесуално бездействие от страна на ответника по делото, който не е подал
отговор на исковата молба, но предпоставките за прекратяване на производството
по реда на чл. 238, ал.
3 ГПК не са налице поради наличието на представени писмени
доказателства, приложени към исковата молба и направени доказателствени искания
в нея. Обстоятелството, че направените доказателствени искания не са относими
към правния спор и представените писмени доказателства не са заверени от
страната, поради което не са и приети в съдебното производство не променя посочения
извод. Дали представените и поискани доказателства са релевантни е въпрос на преценка
при допускането им по делото, но самият факт на представянето им с исковата
молба е достатъчно активно поведение от страна на ищеца, което препятства
възможността делото да бъде прекратено на основание чл. 238, ал.
3 от ГПК – посочената разпоредба изисква пълно дезинтересиране на
страните в процеса, включително чрез липсата на представени по делото
доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Д.Л., с ЕГН **********,*** срещу
„А.”
ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, п.к.2231,
представлявано от управителя Ц. А. Г., обективно съединени искове с правно
основание чл.125, ал.3 от ТЗ - за заплащане стойността на дела на
наследодателят му – Г.Л. с ЕГН ********** от ответното дружество към момента на
смъртта й – в размер на сумата от 175 583
лева (ликвидационен дял – 30% от имуществото на дружеството) по счетоводен
баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на участието ѝ
– 28.02.2018г., датата на смъртта ѝ, и иск с правно основание чл.97, ал.2
от ТЗ – за заплащане на дела на наследодателят му от годишната печалба на
ответното дружество за 2017г. – в размер на сумата от 20 000 лева, представляващи 30% от печалбата.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :