№ 256
гр. Варна, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20223001000654 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Градски транспорт“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост,
ул.“Тролейна“ № 48, представлявано от Изпълнителния директор Николай
Христов Антонов против решение № 284/13.07.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 667/21г., с което дружеството
е осъдено да заплати на „Стимекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Арх.Петко Момчилов“ № 26 сумата от 383
982,60лв с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по Договор
за инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура №20/01.10.16г.,
сумата от 117 008,03лв, представляваща обезщетение за забава за периода от
24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с Договор за прехвърляне
на вземане от 22.08.19г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД,
като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 24.09.21г. до окончателното плащане, на основание чл.79, ал.1 вр. с
1
чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и 31 904,62лв, направени по делото
разноски от ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно поради постановяването му в нарушение
на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост. Излага подробни аргументи за това. На първо място
поддържа възражението си за неизпълнен договор. Твърди, че СМР, за които
се иска плащане по процесната фактура, не са извършени – липсват, съответно
не са приемани от възложителя. Налице е пълно количествено неизпълнение
на договора за инженеринг от страна на изпълнителя. В решението си по т.д.
№ 2563/2019г., с предмет същата процесна фактура № 20/01.10.2016г., ВКС е
приел, че се явяват недължими сумите в размер на 38 865,46лв с ДДС по
фактура № 16/22.07.2016г. и 25 102,74лв с ДДС по фактура № 20/01.10.2016г.
поради неизпълнение на част от СМР в количествено отношение. Счита, че
поне за тези суми окръжният съд е следвало да отхвърли исковата претенция
на „Стимекс“ ЕООД по т.д. № 667/21г. на ВОС предвид релевираното от
„Градски транспорт“ ЕАД възражение за пълно неизпълнение на СМР в
количествено отношение на СМР още с отговора на исковата молба. Също
така съдът погрешно е приел, че ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“ в
качеството си на цедент е прехвърлило на „Стимекс“ ЕООД в качеството му на
цесионер процесните вземания. Оспорва както самата цесия, така и
обстоятелството същата да е породила действие спрямо него. Поддържа
възражението си за прихващане на процесното вземане с негово вземане,
породено от заплатената сума от 486 698лв главница, за която сума
касационната инстанция приема, че е недължима и следователно подлежи на
връщане. Подлежи на връщате и законната лихва върху главницата в размер
на 400 000лв по фактура № 16/22.07.2016г. и върху 86 698лв по фактура №
20/01.10.2016г., присъдена с решението на въззивната инстанция, която лихва
също е платена на основание осъдителното въззивно решение по в.т.д. №
197/19г. на ВОС и образуваното въз основа на него изпълнително
производство. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението за прихващане приемайки, че прехвърленото вземане следвало
да произтича от същия юридически факт, от който произтича и другото
вземане. Неправилен е и извода, че основанието за извършеното от „Градски
транспорт“ ЕАД плащане към цедента било сключеното споразумение.
Основанието е незаконосъобразното осъдително въззивно решение, а
2
споразумението само разсрочва във времето доброволното плащане. Изразява
несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че падежът на плащането
по фактурата е настъпил на 21 ден след приемането на пълния предмет на
договора – издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от
31.08.2016г. и издаване на фактура от изпълнителя. Счита, че същият е
направен в противоречие с уговореното между страните в чл.6 ал.4 от
договора. Тъй като ищецът не е приложил нито едно доказателство, от което
да е видно кога е представена процесната фактура на „Градски транспорт“
ЕАД, не би могло да се определи и началният момент, от който започва да
тече 20-дневният срок по договора. Ето защо счита, че „Градски транспорт“
ЕАД не е изпадал в забава в нито един момент. След като видно от
решението по т.д. № 2563/2019г. пълният предмет на договора не е изпълнен,
тъй като е констатирано неизпълнение на СМР, респ. – няма как и да бъде
приет, то фактическият състав за ангажиране отговорността на възложителя за
заплащане на мораторна лихва, така както е договорен в чл.6 ал.4 от договора
не е осъществен, поради което такава не се дължи. Поддържа, че исковата
претенция за мораторна лихва е недопустима, доколкото същата е била вече
заявена в производствата по т.д. № 324/17г. на ВОС и т.д. № 1549/19г. на ВОС.
/ В определение 85/31.01.23г., постановено по реда на чл.267 ГПК, настоящият
въззивен състав е приел, че това оплакване е неоснователно, тъй като предмет
на претенцията по т.д. № 324/17г. на ВОС е сумата от 500 000лв, заявена като
частична, по фактура № 20/01.10.2016г., ведно с лихва за забава считано от
подаване на исковата молба – 16.03.17г. до окончателното изплащане на
задължението, предмет на претенцията по т.д. № 1549/19г. на ВОС е лихвата
за забава върху дължимата по фактура № 20/01.10.2016г. сума до предявяване
на исковата молба по т.д. № 324/17г. на ВОС - 16.03.2017г., а претенцията за
мораторна лихва по настоящото производство е върху друга частично заявена
сума от 383 982,60лв по фактура № 20/01.10.2016г. и е в размер на
117 008,03лв за периода 24.09.2018г. до 24.09.2021г. / три години преди
подаване на исковата молба на 24.09.21г./. Отсъства обективен идентитет
между трите претенции, поради което отвод за пресъдено нещо досежно
мораторната лихва е неоснователен. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с
което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като недопустими,
неоснователни и недоказани, евентуално – да бъде уважено изцяло
3
възражението за прихващане на „Градски транспорт“ ЕАД.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Третото лице – помагач на ищеца „Енерджи ефект“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане,
бул.“Христо Ботев“ №57А счита въззивната жалба за неоснователна и
недоказана и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Третото лице – помагач на ответника Община Варна поддържа
въззивната жалба на „Градски транспорт“ ЕАД и моли същата да бъде
уважена.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
Ищецът „Стимекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Арх.Петко Момчилов“ №26 претендира от
ответника „Градски транспорт“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Младост, ул.“Тролейна“ № 48 заплащане на сумата
от 383 982,60лв с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по
договор за инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура
№20/01.10.16г., и сумата от 117 008,03лв, представляваща обезщетение за
забава за периода от 24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с
Договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и
„Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект
супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-24.09.21г. до
окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно
облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за
инженеринг BG161PF001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г. по проект на
община Варна „ Интегриран градски транспорт на Варна“ с предмет „
4
Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на
производствено-техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, гр.Варна,
към който е сключен и Анекс №1, като конкретните дейности са подробно
описани в чл.1, ал.2 от договора. На 26.08.2016г. е бил съставен Констативен
акт образец 15, за установяване годността за приемане на строежа, подписан
от представители на възложителя, строителя, проектантите и строителния
надзор, с който участниците в строителството са приели, че строежът е
изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към
строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и
че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира
изпълненото строителство. На осн. чл.177, ал.3 от ЗУТ е издадено от Главния
архитект на Община Варна Удостоверение №183/31.08.2016г. за въвеждане в
експлоатация на строеж: Компонент 9: Подобряване на производствено-
техническата база на „Градски транспорт" ЕАД, находяща се в УПИ IV и
УПИ V в кв.1 по плана на 26 микрорайон на гр.Варна като част от проект на
Община Варна „Интегриран градски транспорт“.
Не се спори още, че изпълнителят ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ е
издало фактура №20/01.10.16г. на стойност 1 277 473,57 лв с ДДС,
съставляваща възнаграждение за извършени СМР, която е осчетоводена при
ответника на 01.12.2016г., отразена е в дневниците за покупка по ЗДДС през
данъчен период 2016г. Ответното дружество е упражнило правото на данъчен
кредит по процесната фактура през м.декември 2016г., като стойността на
ползвания данъчен кредит е 212 912,26лв.
За окончателно разплащане на извършените и приети СМР по
процесния договор за инженеринг са водени други предходни искови
производства по частично заявени претенции от страна на изпълнителя –
цедент срещу „Градски транспорт“ ЕАД:
Т.д. 324/17г. на ВОС, в.т.д. 197/19г. на ВнАпС и т.д. 2563/19г. на ВКС,
първо т.о.; т.д. 1548/19г. на ВОС, в.т.д. 364/23г. на ВнАпС и т.д. 1472/24г. на
ВКС, второ т.о., както и настоящото производство по т.д. 667/21г. на ВОС и
в.т.д. 654/22г. на ВнАпС.
С влязло в сила решение по т.д.№ 324/17г. на ВОС, частично отменено с
решение по в.т.д.№197/19г. на ВАпС, частично отменено с решение №
60014/28.07.21г. по т.д.№ 2563/19г. на ВКС „Градски транспорт“ ЕАД е
5
осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ сумата от 413 302лв –
частична претенция от общ размер 1 277 473,57лв, представляваща
възнаграждение по договор от 06.10.15г. по фактура №20/01.10.16г., като за
разликата над този размер до претендирания от 500 000лв / 86 698лв/ искът е
отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължима неустойка за неспазване
на срока по чл.10, ал.1,т.9 от договора. В това производство със СПН е прието,
че от стойността на СМР по фактура №20/01.10.2016г., следва да бъдат
приспаднати неизпълнени СМР в размер на 25 102,74 лева, с ДДС.
С влязло в сила решение по т.д. 1548/19г. на ВОС „Градски транспорт“
ЕАД, гр.Варна е осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и
„Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект
Супервайзер“ сумата от 368 3888,23лв с ДДС, като релевираното в това
производство възражение за прихващане със сумата от 748 802,18лв,
формирана след извършено плащане на главници и мораторни лихви по
фактури № 16/22.07.16г. и № 20/01.10.16г. въз основа на съдебното решение на
ВнАпС по в.т.д. № 197/19г., частично отменено с решение на ВКС по т.д.
2563/19г. е уважено изцяло.
Съгласно разрешенията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.19г. по т.д. №3/16г.
на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита
на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо
от същото право. В съобразителната част на тълкувателното решение е
прието, че макар с частичния иск да се търси защита в ограничен обем,
въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е
единно и неделимо както при предявен частичен иск за част от вземането, така
и при последващия иск за разликата до пълния предявен размер на вземането,
произтичащо от същото спорно право. В основанието на иска се включват
всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които
се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право.
При уважаване на частичен иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите
факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до
признатия размер на спорното право. Тъй като общите правопораждащи
6
юридически факти са едни и същи, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. След уважаване на
частичен иск с влязло в сила решение са установени фактите, релевантни за
съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем
/размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния
размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Ето защо всички твърдения на
въззивното дружество „Градски транспорт“ ЕАД за формирана СПН по
частичния иск единствено по отношение на заявения частичен размер, но не и
по отношение на правопораждащите юридически факти за горницата му, са
неоснователни.
Следователно със СПН в настоящото производство са установени
следните правопораждащи спорното субективно материално право факти, въз
основа на които се претендира остатъчното възнаграждение по фактура
20/01.10.16г., а именно : сключения между „Градски транспорт“ ЕАД и ДЗЗД
„Енерджи ефект Супервайзер“ договор за инженеринг, дължимостта на
сумата 1 252 370,83лв с ДДС, по издадената от ищеца фактура
№20/01.10.2016г за извършени и приети със съответните протоколи СМР, след
приспадане на сумата от 25 102,74лв с ДДС неизпълнени СМР / реш. №
60014/28.07.21г. по т.д. № 2563/19г. на ВКС, първо т.о./, поради което всички
възражения на възложителя за неточно изпълнение на договора в
количествено отношение по тази фактура в настоящото производство са
преклудирани.
Исковата сума от 383 982,60лв с ДДС е формирана както следва :
От фактурираната сума от 1 277 473,53лв с ДДС по фактура №
20/01.10.16г. са приспаднати : 25 102,74лв – недължима парична престация за
неизвършени СМР по договора, установена със СПН по т.д. 324/17г. на ВОС,
потвърдена с решението на ВКС по т.д. 2563/19г.; 413 302лв с ДДС признато
вземане на цедента по частичния иск по т.д. 324/17г. на ВОС; 86 698лв с ДДС
компенсирани с насрещно вземане за изначално неоснователно платени суми
по Споразумението от 07.10.19г. за разсрочено плащане на дълга, по
т.д.364/23г. на ВнАпС, /поради което искането за повторното приспадане на
7
тази сума от дълга е неоснователно/ и 368 388,19лв с ДДС признато вземане
на цедента по втория частичен иск по т.д. 1548/19г. на ВОС.
С оглед на това неоснователно е поддържаното във въззивната жалба
искане подлежащият на заплащане остатъчен дълг по фактура 20 да бъде
намален със сумата от 25 102,74лв неизпълнени СМР, тъй като това вече е
сторено при изчисляване размера на остатъчния дълг по процесната фактура.
Ето защо искът за присъждане на сумата от 383 982,60лв с ДДС,
представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за инженеринг
от 06.10.15г., за което е издадена фактура №20/01.10.16г., ведно със законната
лихва върху нея от подаването на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед уважаването на главния иск съдът дължи произнасяне и по
релевираните в отговора на исковата молба и поддържани в настоящото
производство четири възражения за прихващане.
Първото възражение за прихващане е за сумата от 748 802,18лв,
представляваща подлежаща на връщане по смисъла на чл.55 ал.1 от ЗЗД, която
ищецът е получил без основание, евентуално – с оглед на отпаднало
основание, евентуално с оглед на неосъществено основание.
Второто възражение за прихващане е за същата сума, която се
претендира като подлежаща на връщане поради обогатяване без основание за
сметка на „Градски транспорт“ ЕАД до размера на обедняването по смисъла
на чл.59 ЗЗД.
Сумата от 748 802,14лв с ДДС е формирана като сбор от подлежащи на
връщане главници и лихви по фактура 16/22.07.16г. и фактура 20/01.10.16г.
Така по фактура 16/22.07.16г. се дължат 614 140, 30лв с ДДС /400 000лв +
104 257,23лв + 109 883,07лв/, а по фактура 20/01.10.16г. – 134 661,90лв
/86 698 лв + 22 714,83лв + 25 249,05лв/. Възражението е заявено в
производството по втория частичен иск с ищец „Енерджи ефект“ ЕАД и
„Супервайзер“ ЕООД като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект
Супервайзер“ и ответник „Градски транспорт“ ЕАД. С решение по в.т.д. №
364/23г. на ВнАпС са приети за безспорни следните факти: изпълнено
Споразумение от 07.10.19г. между възложителя и изпълнителя за разсрочване
на дълг, формиран от изпълнението на невлязло в сила решение по в.т.д. №
197/19г. на ВнАпС, частично отменено в последствие изпълнението му от
8
ВКС, въз основа на което споразумение възложителят е превел общо 1 141
743.29 лева – 761 000 лева на 11.10.2019г. и 380 743.29 лева на 20.12.2019г.
Със СПН съдът е приел, че възражението е основателно до размер на 620
523,55лв. и неоснователно за горницата над този размер. Въззивният съд е
констатирал, че без основание по нищожната част от Споразумение №
80/07.10.19г. между възложителя и изпълнителя за разсрочено плащане на
дълга на 11.10.2019г. са изплатени само горница от 239 780.26лв.(над
дължимия сбор до получени от ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ 761
000лв.) и на 20.12.2019г. целия втори транш от 380 743.29лв., като общата
сума, за която се установява съществуващо възникнало вземане на ответника
за връщане на изначално неоснователно извършена имуществена транзакция
(чл. 55 ал.1 вр. чл. 34 ЗЗД), достига до именно 620 523,55лв. Прието е още в
решението, че вече установените дължими на ищеца като пасивен дълг сборни
лихви до 17.09.2019г. в размер на 547 812,82лв. не могат да изчерпят общия
компенсируем размер от 620 523,55лв. и затова наред с тях следва да се погаси
и акцесорното вземане, за цялата законна лихва върху сборната главница 1 925
415,34лв, начислена от предявяване на иска на 18.09.2019г до плащането на
втория транш на 20.12.2019г., което вземане, изчислено с лихвения
калкулатор, възлиза на 50 274.73лв. След приспадането на всички лихви в
общ сбор от 598 087,55лв по пасивното вземане до момента, в който
окончателно възниква и по- голямото активно вземане, е останал непогасен
остатък от 22 436лв, с който е погасена и част от главница. Така, след
извършване на компенсацията са погасени от една страна изцяло
прихванатите вземания на ответника в сбор от 620 523,55лв (за
възстановяване на внесени без основание горници над заплатени по
споразумението части на съдебно присъдени задължения), а от друга - всички
лихви за забавени плащания на сборното остатъчно възнаграждение на
изпълнителя до 20.12.2019г., достигнали сбор от 598 087,55лв и само 22 436лв.
от остатъчната главница. В резултат на това претенцията на ищеца е останала
дължима като непогасен остатък от 1 902 979.34лв, от сборна главница,
формирана от непогасените остатъци от двете фактури, / в общ размер на
1 925 415,34лв/, която ще се олихвява занапред със законна лихва след
21.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението на възложителя по
процесния договор.
Следователно това възражение за прихващане със сумата от
9
748 802,14лв с ДДС, заявено на осн.чл.55 ал.1, пр.1, 2 и 3 ЗЗД, а в условията на
евентуалност – по чл.59 ЗЗД е разгледано в производството по втория частичен
иск и по него е формирана СПН, като в едната му част е прието за
неоснователно и с другата му част е извършена компенсация със задължения
на изпълнителя, поради което разглеждането му в настоящото производство се
явява безпредметно.
Трето възражение за прихващане се състои в твърдението, че изцяло
неизпълнени в количествено отношение са и СМР и дейностите по
разплатените и погасени от „Градски транспорт“ ЕАД фактури №
9/18.12.15г., № 14/06.04.16г. и № 15/20.05.16г. в общ размер на 2 871 976,84лв,
поради което сумата се явява получена без основание. Възражението е
неоснователно по следните съображения :
Фактури №№ 9, 14 и 15 обективират изпълнени и приети от ответника
СМР, описани както в подписаните от „Градски транспорт“ ЕАД приемо-
предавателни протоколи / обр.19/ и заменителни таблици към тях, и съответно
фактурирани. Освен приемането и одобряването им като правно действие
върху тези СМР е осъществена и фактическа власт от възложителя, тъй като
строежът му е предаден с Акт обр.15 на 26.08.2016г. и с издаденото
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 183/31.08.2016г., с
подписването на които актове участниците в строежа са признали, че
изпълнението съответства на поръчаното и на закона. Следователно с
възражението се оспорват собствени на възложителя изявления за прието
изпълнение в посочения във фактурите обем, оспорва се отразеното в частни
свидетелстващи документи изпълнение, поради което доказателствената
тежест в това оспорване се носи именно от него. Въпреки изрично указаната
доказателствена тежест от първата инстанция в доклада по делото –л.439, не
са ангажирани доказателства за основателност на възражението в отговора на
исковата молба, нито в уточнителната молба – л.347 ½, нито в първото по
делото открито съдебно заседание.
В отговора на ДИМ е релевирано искане за назначаване на СТЕ за
установяване изпълнението /неизпълнението на СМР в количествено
отношение така, както са описани в представената от ищеца КСС, в приемо-
предавателните протоколи и заменителните таблици към тях. Предметът на
искането не е съобразен с формираната вече СПН по този въпрос по
10
предходно водените частични искове, нито пък е уточнен съгласно дадените
изрично в тази насока указания с Разпореждане № 5141/19.11.21г. по т.д. №
667/21г. на ВОС. Ето защо настоящият състав споделя извода на
първоинстанционния съд, инкорпориран в доклада по делото, че „това
възражение е неконкретизирано, доколкото липсват ясни фактически
твърдения, от които да се изведе неговото основание, в т.ч. и конкретни
фактически твърдения за соченото неточно неизпълнение“. Поради неуточнен
предмет на възражението и поради неангажиране на доказателства за неговата
основателност, същото се оставя без уважение.
Четвъртото възражение за прихващане е със сумата от 45 031,71лв,
формирана от заплатена в повече от „Градски транспорт“ ЕАД сума по
фактура № 9/18.12.2015г. в размер на 40 937,92лв /разлика между заплатената
сума в размер на 213 119,09лв и подлежащата на заплащане сума след
сторнирането й/ + сума в размер на 4 093,79лв, която е заплатена от „Градски
транспорт“ ЕАД по фактура № 10/18.12.2015г., която фактура е сторнирана
изцяло с кредитно известие № 5/14.07.2016г., но поради грешка е заплатена
частично на 05.10.2016г.
Разглеждането на това възражение е недопустимо в настоящото
производство, тъй като видно от мотивите на решение № 60014/28.07.21г. по
т.д. № 2563/19г. на ВКС сумата, предмет на възражението е приспадната при
определяне на задължението по фактура № 16/22.07.2016г.
По поддържаното във въззивната жалба възражение срещу цесията
между ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“ и „Стимекс“ ЕООД съдът
намира следното :
Ответникът категорично оспорва, че ДЗЗД „Енерджи ефект –
Супервайзер“ е прехвърлило на „Стимекс“ ЕООД процесните вземания, както
и пораждане действие на цесията по отношение на него. Позовава се на свое
писмо, в което изразява несъгласие с така извършената и съобщена му цесия.
При преценката основателността на това оспорване следва да бъде
съобразена константната съдебна практика, съгласно която правото на
длъжника, при съобщена му по чл.99 ал.3 ЗЗД цесия да прихване по чл.103
ал.3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента не е
обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За
упражняване на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е
11
изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния
кредитор , като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се
приравнява от закона на изразено съгласие с нея /реш. 247/02.03.18г. на ВКС
по т.д. 1873/16г., второ т.о.
В случая липсва изразено съгласие на длъжника с цесията, поради което
той може да прихваща свои задължения към цесионера с вземанията си срещу
цедента в случай на доказани такива по основание и размер. Това право на
длъжника не включва в себе си възможността му да оспорва самото
осъществяване на цесията, нито да отрича действието й спрямо себе си след
уведомяването му. Ето защо изразеното изрично писмено несъгласие с цесията
в нарочно писмо от длъжника няма за последица нито нейната нищожност,
нито отмяна на действието й спрямо него.
Съгласно представения по делото Договор за прехвърляне на вземане от
22.08.19г., сключен между „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД като
съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“, в качеството им на
цедент, и „Стимекс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането на
цедента от „Градски транспорт“ ЕАД по Договор за инженеринг от 06.10.15г.,
обективирано във фактура №20/01.10.16г., е прехвърлено на цесионера
заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на тази част
от вземането, вкл. и с вземанията за мораторна лихва за забава за периода от
20.03.18г. до 15.08.19г. в размер на 54 824,18лв. Изрично е посочено, че
прехвърленото вземане представлява част от съдебно признато вземане по
фактура №20/01.10.16г. общо в размер на 1 277 473,57лв, но надхвърлящо
/различно/ от присъденото в полза на цедента в производството по т.д.
№197/19г. на ВАпС вземане в размер на 500 000лв, предявено като частична
претенция от 1277473,57лв по фактура №20/01.10.16г. Длъжникът е бил
уведомен за извършената цесия по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД с писмо, получено
от него на 16.09.19г. За факта на уведомяване на длъжника свидетелства и
изходящото от него писмо изх.№2019 1171/18.09.19г. С оглед на това
длъжникът се явява надлежно уведомен за извършената цесия, с което тя е
породила своето действие спрямо него. А това от своя страна обосновава и
активната материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск.
По претенцията за мораторна лихва:
Съгласно чл.6 ал.4 от Договора за инженеринг BG161PF001/1.5 –
12
03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г. в срок от 20 календарни дни след
приемането на пълния предмет на договора и представяне на фактура
възложителят извършва окончателно плащане в размер на дължимата
стойност съгласно чл.4 ал.1 и след приспадане на получения аванс по чл.1 и
междинни плащания по ал.2.
С влязло в сила решение по т.д. № 1549/19г. на ВОС е формирана СПН
по повод забавата на длъжника след 22.12.16г. – датата на която е изтекъл
уговореният от страните срок за заплащане на възнаграждение за финалния
етап от приети работи за целия строителен обект. Фактура 20/01.10.16г. е
издадена през м.октомври 2016г., но е осчетоводена и обявена от получателя й
пред данъчните органи през м.декември 2016г., когато е ползвана за
упражняване правото на приспадане на данъчен кредит. Поради това забавата
в плащането на остатъка по фактурата в размер на 383 982,60лв започва да
тече от 22.12.2016г. - двадесет дни след отразяване в счетоводството на
получателя на издадена от доставчика фактура. /фактура 20 е осчетоводена
при „Градски транспорт“ ЕАД на 01.12.2016г./
Мораторната лихва се претендира за тригодишен период до завеждане на
исковата молба – от 24.09.18г. до 24.09.21г. Изчислена чрез общодостъпен
електронен калкулатор размерът й възлиза на исковата сума от 117 008лв.
По изложените съображения претенцията за мораторна лихва е
основателна и следва да бъде уважена.
С оглед на гореустановеното от фактическа и правна страна съдът
намира, че исковите претенции за заплащане на остатък по фактура 20 в
размер на 383 982лв с ДДС и мораторна лихва върху тази сума за периода
24.09.18г. до 24.09.21г. са основателни и следва да бъдат уважени, ведно със
законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Поради изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни
изводи на двете инстанции обжалваното решение се потвърждава.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата
страна се присъждат сторените от нея разноски за адв.възнаграждение на
процесуалния й представител в размер на 24 680лв, съобразно направеното
искане и представените към него доказателства за плащане. Възражението на
въззивника за прекомерност на адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като
13
неговият размер е минималният съобразно чл.7 ал.2 т.6 от Наредба № 1/2004г.
за възнагражденията за адвокатска работа, делото се отличава с фактическа и
правна сложност, а предоставената правна помощ е осъществена в пълен
обем.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 284/13.07.2021г. на Варненския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 667/21г.
ОСЪЖДА „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.“Тролейна“ № 48,
представлявано от Изпълнителния директор Николай Христов Антонов да
заплати на „Стимекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.“Арх.Петко Момчилов“ № 26 сумата от 24 680лв –
разноски за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лица – помагач на
ищеца „Енерджи ефект“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Възраждане, бул.“Христо Ботев“ №57А и при
участието на трето лице – помагач на ответника Община Варна.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14