№ 156
гр. Ихтиман, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Г.
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Г. Административно
наказателно дело № 20221840200018 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 21-1204-
000662/31.05.2021 г., издадено от началник група към ОД МВР София, сектор „Пътна
полиция“, с което на К. Г. И., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на
основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че
автомобилът на жалбоподателя е бил „изтласкан“ от друго МПС и е навлязъл в
аварийната лента, за да избегне ПТП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в
писмено становище моли жалбата да бъде оставена без уважение, да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.04.2021 г. в 17,47 ч., на АМ Тракия в района на 51 км, в посока гр.
Пловдив, жалбоподателят управлявал МПС .... с рег. №..., като бил сам в автомобила и
се движил в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на пътното
превозно средство или здравословен проблем на водача или пътниците. Това
поведение било забелязано от служители на ОД МВР София.
За извършеното бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 58, т. 3,
предл. 1 ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за
нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лева и наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на
събраните по делото – писмени доказателства – докладна записка, справка за
собственост на МПС, заповед за компетентност, справка за нарушител/водач, както и
гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г., И. и Б., както и
обясненията на жалбоподателя.
Доказателственият материал в голямата си част е последователен и
безпротиворечив.
По отношение на обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал
процесният автомобил съдът кредитира показанията на свидетелите и обясненията на
жалбоподателя, че водач на МПС е бил именно жалбоподателят.
По отношение на обстоятелството по каква причина и по какъв начин
автомобилът е навлязъл в аварийната лента съдът кредитира показанията на
свидетелите Г. и И., че жалбоподателят е управлявал процесното МПС в аварийната
лента (св. Г.), както и че се е движил „в пакет“ с още няколко автомобила, без да прави
опити да се върне обратно в лентата за движение (св. И.).
Съдът не кредитира показанията на св. Б. и обясненията на самия жалбоподател,
че автомобилът на последния е бил „изтласкан“ от друго МПС и е навлязъл в
аварийната лента, за да избегне ПТП. Отчитайки познанството между свидетеля и
жалбоподателя, съдът намира, че показанията на този свидетел и обясненията на
санкционираното лице са негова защитна теза и същите се опровергават от събраните в
хода на административно наказателното производство доказателства – докладна
записка и показанията на разпитаните служители на МВР и не опровергават
съдържанието на съставения АУАН ( в този смисъл е Решение № 994/12.10.2022г. по
КАНД № 532/2022 по описа на АССО). Допълнителен аргумент съдът да не
2
кредитира показанията на свидетеля и обясненията на жалбоподателя в тази им част е и
това, че АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения, което също е индиция, че
„изтласкването“ от друг автомобил е формирана впоследствие защитна теза. На
последно място св. И. заявява, че жалбоподателят не е правил опити да се върне
обратно в лентата за движение, а житейски логично е ако автомобилът на
санкционираното лице е навлязъл в аварийната лента с цел избягване на ПТП да
последват именно опити за включване обратно в лентата за движение, а не да продължи
движението си в аварийната лента.
От показанията на всички и свидетели и от обясненията на самия жалбоподател
се установява, че в процесния случай не е имало повреда на пътното превозно средство
или здравословен проблем на водача или пътниците.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената заповед
№ 8121з-515/14.05.2018г.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени
времето и мястото на извършване на нарушението. Същото е описано ясно и точно и са
отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената правна
норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран жалбоподателят.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП и
съдът следва да се произнесе по същество.
Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при
повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство.
По делото от обективна страна категорично се установи, че на процесната дата
жалбоподателят се е движел с процесното МПС в лентата за принудително спиране по
АМ Тракия.
В процесния случай от събраните по делото доказателства не се установи да е
налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.
В този смисъл по делото не се доказа да е имало повреда на пътното превозно
3
средство или здравословни проблеми на водача. По делото не се доказа да е имало и
пътници в превозното средство, който да са имали здравословни проблеми.
Неоснователно е възражението за „изтласкване“ на автомобила от друг
автомобил и навлизане в аварийната лента с цел избягване на ПТП, като аргументи за
този извод вече бяха изложени в настоящите мотиви.
Неоснователно е възражението, че непосочването на конкретното предложение
на разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП в АУАН и в НП води до незаконосъобразност.
В АУАН и в НП ясно и недвусмислено е посочено изпълнителното деяние на
нарушението и то се изразява в „движение“ на съответното МПС. След като словесно е
описано ясно, че се касае за „движение“, то непосочването на конкретното
предложение от нормата не съставлява съществено процесуално нарушение, защото не
препятства санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл-
водачът е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, нито здравословен
проблем, налагащи движение в лентата за принудително спиране, съзнавал е, че се
движи в аварийната лента при действащата забрана за това, като е целял да избегне
натоварения трафик и да се придвижи по- бързо чрез движението си в лентата за
принудително спиране.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач,
който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице
изключенията по чл. 58, т. 3.
Административните наказания са предвидени във фиксиран размер, поради
което съдът не разполага с правомощия да ги изменя.
Неприложима е разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
нрушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от същия вид.
Предвид изложеното съдът прие, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в тази част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и изричното искане в писмена защита (л. 32 от делото)
съдът, намира че на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 АПК на
въззиваемата страна се дължат разноски.
4
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на НП и неоснователността на депозираната жалба, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-000662/31.05.2021 г.,
издадено от началник група към ОД МВР София, сектор „Пътна полиция“, с което на
К. Г. И., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 178ж,
ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000
лева и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА К. Г. И., ЕГН: **********, да заплати на ОДМВР София сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София
област в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5