Р Е Ш Е Н И Е
№ 448/31.5.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на единадесети май
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Ш.
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка
Стойнова и участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа
докладваното от съдия Ингилизов к.а.н. дело № 291 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, подадена чрез юрк. М.Ш. срещу
решение № 18/15.11.2021
г. по АНД № 167/2021 г. на Районен съд - Пещера, с което е отменено
наказателно постановление № 13-002765/11.08.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на „Ланико“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500,00 (хиляда и
петстотин) лева за нарушение на
чл. 63, ал. 2 във вр. ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Релевирани са
доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото е постъпила и частна жалба,
подадена от „Ланико“ ЕООД, със седалище гр. Пещера, чрез процесуален
представител адвокат Д.К.-П., срещу определение № 59/20.12.2021 г. по АНД №
167/2021 г. на Районен съд - Пещера, с което е оставено без уважение
искането на дружеството за изменение на горепосоченото решение в частта му за
разноските. Изложени са доводи за неправилност на определението, като
постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила,
противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се претендира
отмяната му, като се постанови ново, с което да се уважи искането на
дружеството за осъждане на Инспекция по труда - Пазарджик
за разликата до пълния поискан размер на сторените разноски.
В представен писмен отговор и становище,
„Ланико“ ЕООД оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Пазарджик, Х-ти
състав, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано
лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна,
по следните съображения:
Производството пред районния съд е
образувано по жалбата на „Ланико“ ЕООД, срещу наказателно постановление №
13-002765/11.08.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
с което на посочено правно основание чл. 414, ал. 3 КТ, във връзка с
извършено административно нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр.
чл. 63, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. Посочено е, че дружеството в
качеството му на работодател, на 27.04.2020 г. е допуснало до работа К.Д.П.да работи
като „доставчик“ в стопанисвания от него обект, без преди това да ѝ е
представил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
ТД на НАП. Нарушението е установено при извършена на 27.04.2019 г. и на
05.05.2021 г. проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик,
като констатациите и предписанията са обективирани в протокол № ПР
2114117/18.05.2021 г.
Районен съд - Пещера е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на
актосъставителя. Приел е, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, но при допуснати съществени
процесуални нарушения и в противоречие с приложимия материален закон. Приел е,
че „Ланико“ ЕООД не е имало качеството на работодател, тъй като към момента на
проверката не е имало реално сключен договор между него и Попова. Посочил е, че
при липсата на сключен договор и на подадено уведомление от работодателя,
административнинаказващият орган неправилно е квалифицирал деянието като
нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Приел е, че погрешно посочената дата –
27.04.2020 г., а не правилната 27.04.2021 г., накърнява правото на защита на наказания,
доколкото се брани при различна фактическа обстановка, поради което е отменил
наказателното постановление.
Постановеното решение е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен
материал по делото, Районен съд - Пещера е установил правилно спора от
фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК,
съдът препраща към тях. Правилно РС - Пещера е приел, че след като П.е била
допусната до работа при липса на подписан трудов договор с
дружеството-работодател, както и подадено уведомление до НАП, деянието не следва
да се квалифицира като нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. В
разглеждания случай и с оглед безспорно установените факти по спора – допускане
до работа на служител, с когото не е сключен трудов договор, подписан и от
двете страни, следва да се приложи хипотезата на чл. 61, ал. 1 от КТ,
както правилно е приел съдът при постановяване на оспореното решение.
Противоречиво и недоказано в тази връзка остава твърдението на касатора, че
административнонаказващият орган е приел, че към момента на проверката е имало
сключен договор, който е регистриран на същия ден – 27.04.2021 г., в 13.47
часа. Изрично в наказателното постановление е посочено, че „трудовият договор е
регистриран след проверката на място в обекта“, поради което остава недоказан
фактът за наличие на сключен договор, а оттам и за допуснато нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ.
Неоснователен е доводът на касатора, че
наличието на допусната техническа грешка относно датата е довела до отмяната на
наказателното постановление. Съдът изрично е посочил, че датата на извършване
на административното нарушение е съществен елемент от
административнонаказателното производство, тъй като накърнява правото на защита
на наказания, но ведно с неправилното квалифициране на нарушението е отменил
оспорения акт.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд - Пещера е постановил правилно
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
По делото е подадена и частна жалба от
„Ланико“ ЕООД срещу определение № 59/20.12.2021 г., с което е оставено без
уважение искането на дружеството за изменение на решението в частта за
разноските. С решението си, Районен съд - Пещера е осъдил Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ да заплати на „Ланико“ ЕООД сумата от 202,00 (двеста
и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Приел е същата за
доказана и реално изплатена съгласно представен договор за правна защита и
съдействие. По отношение на останалата част от сумата – 200,00 (двеста) лева
съдът е приел, че липсват доказателства за реалното им извършени, поради което
е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за
разноските.
Правилно Районен съд - Пещера е посочил,
че не са представени доказателства за реалното извършване на останалите 200,00
(двеста) лева. Между адвокатското дружество и „Ланико“ ЕООД е сключен договор
№ 48/6 от 17.08.2021 г. за правна защита и съдействие, изразяващо се
в изготвяне на жалба срещу НП № 13-002765/11.08.2021 г. и осъществяване на
процесуално представителство и защита по делото до окончателното му
приключване. В т. 2.1 от договора е уговорено възнаграждение в размер на 402,00
(четиристотин и два) лева с ДДС, а в т. 2.5 е посочено, че се заплаща в брой
или по банков път. На 24.08.2021 г. е издадена фактура № 628 за частично
плащане по договор № 48/6 от 17.08.2021 г. в размер на 200,00 (двеста) лева,
в която е посочен начин на плащане „по банков път“, за което не са представени
доказателства. За останалите 202,00 (двеста и два) лева е издадена фактура 638/17.09.2021 г.,
платени в брой, ведно с приложен фискален бон. По делото е представено платежно
нареждане, като нито основанието за плащане (договор 48/7 и част 48/8), нито
сумата – 502,00 (петстотин и два) лева, не отговарят на уговорената по договор
№ 48/6 сума. Както правилно е изложил съдът, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, ако е уговорено заплащането да се осъществи по банков път, то
тогава то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Такива по делото липсват, а представените
– не съответстват на договора № 48/6 от 17.08.2021 г. за правна защита и
съдействие, поради което правилно съдът е присъдил в полза на дружеството 202,00
(двеста и два) лева, които са реално изплатени. По изложените съображения,
определението като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на
разноски, следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да бъде
осъдена да заплати такива в размер на 402,00 (четиристотин и два) лева съгласно
представени договор за правна защита и съдействие № 81/6 от 10.12.2021 г.,
фактура и фискален бон. Неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на разноските, тъй като договореното и реално изплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на минимално предвидения в чл. 18, ал. 2 във вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото, възражението
не следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал. 2 АПК във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 18/15.11.2021 г. по АНД №
167/2021 г. на Районен съд - Пещера.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 59/20.12.2021 г. по
АНД № 167/2021 г. на Районен съд - Пещера.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.
София, да заплати на „Ланико“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пещера, ул. „Първи май“ № 1а, представлявано от управителя Н.П.Н.,
сумата от 402,00
(четиристотин и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/