№ 2849
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110134104 по
описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 23.01.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета
година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 34104 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „АСВ” ЕАД, с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от управителя Д.Б.Б, против А. Г. С., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „Л.Т“, бл. 13, вх. Б, ет. 2, ап. 18, за установяване по
отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 572,77 лв. - главница по
договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и
1
приложение № 1 от 13.02.2020 г. към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между
„АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от 38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г.
до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до
12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от
26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски. Към исковата молба са приложени доказателства, направени са доказателствени
искания.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
13.02.2020 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за цесия от 28.11.2018 г.
между „К.Т“ ЕООД и ищеца, по силата на който „К.Т“ ЕООД прехвърлило на ищеца
вземането си срещу А. Г. С., възникнало от договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019
г. при общи условия, сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С.. За извършеното прехвърляне
ищецът уведомил ответника. Излагат се твърдения, че по силата на договор за кредит за
паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., „К.Т“ ЕООД предоставило на А. Г. С. кредит в
размер на 800 лв. Отпуснатият кредит бил усвоен от ответника. Също така се твърди, че
страните по договора за кредит договорили заемът да бъде издължен заедно с договорна
лихва в размер на 81,04 лв. на 12 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на
73,42 лв., първата от които платима на 09.05.2019 г., а последната вноска с падеж 10.10.2019
г. Излага твърдения, че ответницата платила частично дължимите суми, но изпаднала в
забава, като дължала и лихва за забава в размер на 71,66 лв. Излагат се твърдения, че е
ищецът депозирал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. №
11721/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод дадени от съда указания ищецът
предявява исковата си претенция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Г.
С., с който исковите претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се
наличието на материалноправна легитимация за ищеца да предяви исковите претенции,
както валидността на договора за цесия поради липса на дата на потвърждението за
сключена цесия. Твърди, че рамковият договор не произвеждал транслативен ефекти и не
прехвърлял вземането на цесионера. Оспорва извършеното прехвърляне на претендираното
вземане. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Твърди извършено от
ответницата плащане на дължимата сума. Прави възражение за нищожност на клаузите на
чл. 3, т. 4 и т. 7 от договора за заем от 25.04.2019 г., като оспорва договорената
възнаградителна лихва като надвишаваща трикратния размер на законната, договорената
неустойка като нищожна. Оспорва сключения договор за заем поради противоречие с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага подробни съображения. Моли съда да
отхвърли предявените искови претенции като неоснователни и недоказани, претендира
направените по делото разноски. С отговора на исковата молба са направени
доказателствени искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, същата е допустима, а съобразно чл. 140, ал. 3 от
2
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните, както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявени са искови претенции за установяване по отношение на ответницата, че
същата дължи на ищеца сумата от 572,77 лв. - главница по договор за паричен заем № 34482
от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г.
към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от
38,31 лв. - договорна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. -
обезщетение за забава за периода от 21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
25.02.2021 г., със законната лихва върху главницата от 26.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както
и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си, като ищецът следва да докаже
наличие на договорни отношения между „К.Т“ ЕООД и ответника, по силата на които
заемодателят е предоставил парична сума на ответника, размера на предоставената парична
сума, както и размера на обезщетението за забавено плащане, наличие на клауза за
неустойка и нейния размер, наличието на валидно възникнало договорно отношение между
цедента и цесионера, уведомяване на длъжника, а ответникът следва да докаже фактите, на
които основава възраженията си, а именно: извършено плащане.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
силата на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането за експертиза съдът намира за
допустимо и основателно, поради което същото следва да бъде уважено. По отношение на
направеното искане от процесуалния представител на ответника за поставяне на въпроси
към вещото лице, с оглед на процесуална икономия, същите следва да бъдат допуснати. Във
връзка с извършените от особения представител на ответника оспорвания, на ищеца следва
да бъдат дадени указания.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
155 състав,
3
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 34104/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.02.2023 г., 10.00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искови претенции от „АСВ” ЕАД против А. Г. С., от гр. София, за
установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 572,77 лв. -
главница по договор за паричен заем № 34482 от 25.04.2019 г., сключен между „К.Т“ ЕООД
и А. Г. С., и приложение № 1 от 13.02.2020 г. към договор за цесия от 28.11.2018 г., сключен
между „АСВ” ЕАД и „К.Т“ ЕООД, сумата от 38,31 лв. - договорна лихва за периода от
20.06.2019 г. до 10.10.2019 г., сумата от 71,66 лв. - обезщетение за забава за периода от
21.06.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 25.02.2021 г., със законната лихва върху
главницата от 26.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените
по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата А. Г.
С., с който исковите претенции се оспорват като неоснователни, излагат се подробни
съображения.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 99
от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение по чл. 22 от ЗПК, както
и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Сключен договор за паричен заем № 2350795 от 21.07.2015 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и А. Г. С.; сключен договор за цесия от 01.08.2016 г.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
основава своите искания или възражение, като ищецът следва да докаже наличие на
договорни отношения между „К.Т“ ЕООД и ответника, по силата на които заемодателят е
предоставил парична сума на ответницата, размера на предоставената парична сума, както и
размера на обезщетението за забавено плащане, наличие на клауза за неустойка и нейния
размер, наличието на валидно възникнало договорно отношение между цедента и
цесионера, уведомяване на длъжника, а ответникът следва да докаже фактите, на които
основава възраженията си, а именно: извършено плащане.
УКАЗВА на ищеца, че не ангажира доказателства относно предоставяне на
изискуемата преддоговорна информация и формуляр на ответника.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
4
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, със задача на вещото лице, формулирана
в исковата молба на ищеца и в отговора на ответницата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата в размер на 300 /триста/ лева, платим по равно от страните в едноседмичен
срок от получаване на съобщението по сметка на Софийския районен съд, като в същия
срок се представи и доказателство за внасянето му.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице А.Т.Б, с адрес: гр. София, ж.к. ”Левски-В”, бл. 9А, вх. В,
ап. 42, тел. 9805264, **********, като вещото лице се призове след внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебно заседание с копия за всички страни.
УКАЗВА на ищеца, най-късно в съдебно заседание да заяви ще се ползва ли от
оспорените документи.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5