№ 4235
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от Г.К. Административно наказателно дело №
20211110218087 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 000493 от 22.10.2021 г.,
издадено от началник отдел „Kонтрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което на Г.
М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева
за нарушение на чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 от Закон за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба моли за неговата
отмяна с твърдения за липса на осъществено от негова страна
административно нарушение, както и сочи, че погрешно е определен субектът
на нарушението. Навежда се, че от описателната част на наказателното
постановление не се разбира коя е датата, на която е извършено нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не изразява становище по делото.
АНО, редовно призован, представлява се от юрк. Д.Д., който моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
1
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 05.07.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 000493/16.06.2021 за това, че на
16.06.2021 г., в 10:09 часа е управлявал извън населено място ППС с рег. №
СВ4983КХ – товарен автомобил, марка „Волво ФХ 480“, модел „Влекач“, с
обща техническа допустима максимална маса – 40 000 кг., брой оси – 5, ЕВРО
5, по път А-6, км 50+427, тол сегмент - АМ А-6:п.к. 18/А-6-п.к. А-2/А-6-
участък 1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата, с което е нарушил чл.
139, ал. 7 ЗДвП.
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 000493 от 22.10.2021 г., с което при
идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на
основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложена
глоба в размер на 1800 лева.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
Воден от горното съдът намира, че не е безспорно доказано, че на
посочената в наказателното постановление дата и място, жалбоподателят Г. Г.
е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, за което е
ангажирана отговорността му.
От показанията на свидетеля К. П. Т., които съдът кредитира, се
установява датата, на която е спрян за проверка управлявания от
жалбоподателя товарен автомобил (повече от две седмици след извършване
на нарушението), че в хода на тази проверка е съставен и процесният АУАН
на жалбоподателя. Видно от показанията на свидетеля и приложената по
2
делото справка от електронната система за събиране на пътни такси /л.17-18
от делото/, се доказва, че товарен автомобил с рег. № СВ4983КХ е засечен да
се движи в обхвата на платената пътна мрежа на 16.06.2021 г., която дата е
приета и за дата на нарушението.
Безспорно от писмо с изх.№11-00-1926/25.08.2022г. на АПИ /л.25 от
делото/ се извежда, че мястото, на което е засечено движението на товарния
автомобил е част от път А-6 – автомагистрала „Европа“, за преминаването, по
който се дължи такса.
Съдът кредитира и приложената справка съдържаща доказателствени
записи за извършено нарушение, изразяващо се в липса на заплатена такса за
преминаване по платената пътна мрежа, касаеща товарен автомобил с рег. №
СВ4983КХ, собственост на дружество „МН БЕСТ ТРАНС“ ЕООД.
Въпреки гореизложеното по делото не са налични данни, че на
16.06.2021 г., именно жалбоподателят Г. е управлявал процесното превозно
средства. Както вече се посочи от доказателствената маса по делото се
установява единствено, че на датата на нарушението процесното МПС се е
движело в процесния пътен участък без да е била заплатена необходимата тол
такса за него. Кое обаче е било лицето, което е управлявало в този конкретен
момент МПС не се съдържат никакви данни в доказателствената маса,
приобщена по делото. При това положение, по преценка на настоящата
инстанция, не е установено по несъмнен и категоричен, че именно
жалбоподателят е управлявал процесния товарен автомобил, поради което
обвинението се явява необосновано, тъй като контролните органи са
направили само едно имплицитно съдържащо се предположение в тази насока
(щом жалбоподателят е управлявал МПС по време на проверката, то значи го
е управлявал и почти две седмици преди това), а както е добре известно
предположенията нямат място в нашия наказателен процес и въз основа на
тях не могат да бъдат правени никакви изводи, нито в полза на
жалбоподателя, нито в негова вреда.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при
издаване на наказателното постановление (НП) не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. АУАН и НП
3
са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
неяснота в начина, по който е посочена датата на нарушението в АУАН. Там е
посочена както датата на проверката, така и датата на извършване на
нарушението, като с така извършеното описание на нарушението, същото е
конкретизирано по време и място по такъв начин, че да се даде възможност на
жалбоподателя да разбере обвинението и да организира ефективно защитата
си.
Съдът обаче, констатира основания за отмяна на оспореното
наказателно постановление. Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 7 ЗДвП, изразило се
в това, че превозно средство СВ4983КХ се е движело на 16.06.2021 г., в
10:09:51 ч., по път А-6, км 50+427, без да е заплатена пътна такса.
Субект на нарушението според текста на сочената за нарушена
разпоредба е „водач на МПС“. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач на
МПС“ е „лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата.“ От така събрания доказателствен
материал обаче не бе доказано по несъмнен и категоричен начин, че на
инкриминираната дата именно жалбоподателят Г. е управлявал процесното
превозно средство, от което следва, че обвинението е необосновано, като
наказващият орган не е изпълнил надлежно задълженията си по чл. 52, ал. 4
ЗАНН.
Невъзможността да се достигне до категоричен извод, че от обективна и
субективна страна с конкретни свои действия/бездействия жалбоподателят Г.
е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 139, ал. 7
ЗДвП води до отмяна на наказателното постановления в неговата цялост.
Въпреки гореизложеното съдът следва да допълни и още едно
самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно
постановление. Съгласно чл. 10 от Закон за пътищата за преминаването по
платената пътна мрежа различните превозни средства заплащат такса според
времето и изминатото разстояние. Тол таксите се определят според няколко
отделни пера свързани с характеристики и на превозното средство, и на
пътния участък.
4
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси
от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО". Съгласно чл.9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол
и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те
предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на
санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал.
3а ЗДвП предвижда на „Водач, който управлява пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва,
или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на
пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“
Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с
които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират
своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава
членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на
правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на
несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и
основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане
неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март
1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната
практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
5
(решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика).
Съгласно приетата от Министерски съвет Тарифа за таксите, които се
събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа
/редакция относима към инкриминирания период/, според чл. 27 от същата,
товарните автомобили над 12 тона с 4 и повече оси, ЕВРО 5, в която
категория попада и МПС с рег. СВ4983КХ, дължи по 0,12 лв./к. за движение
по АМ, като път А-6:п.к. 18/А-6-п.к. А-2/А-6-участък 1, съгласно Приложение
1 към РЕШЕНИЕ № 101 ОТ 20 ФЕВРУАРИ 2020 г. за приемане на Списъка
на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние
– тол такса. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е
използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде
освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750 лева. В случай,
че не бъде заплатена компенсаторната такса се образува
административнонаказателно производство и за конкретния вид нарушение е
предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в абсолютно
определен размер от 1800 лв., независимо от характера и тежестта на самото
нарушение.
Съюзната юрисдикция е имала вече повод да се произнесе, че
налагането на „глоби“ с фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност
да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е непропорционално на
преследваните от Съюза цели. В светлината на съюзната практика, а именно
Решение от 22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15,
Spirál-Gép Kft. C‑498/15, ECLI:EU:2017:229, и по-конкретно т. 50 от
решението (цитирано по Апис) изрично е изведено, че: „…..член 9а от
Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този
член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като
разглежданата в главното производство национална правна уредба, която
предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им.“
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
6
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите от водачите на превозни средства такси. В процеса по
санкциониране не се извеждат дори данни за преминато разстояние от
водачите на превозни средства, както и в какъв размер е била дължимата от
тях тол такса, както и дали са били налице други субективни фактори,
допринесли за допускане на нарушението от страна на конкретното лице.
Нещо повече компенсаторните такси, които биват определяни от наказващия
орган като възможност пред водачите да не бъде образувано производство
срещу тях, също са в абсолютно определен размер според вида на превозното
средство и отново надхвърлят значително дължимите от водачите тол такси и
не подлежат на преценка за пропорционалност. Санкциите следва да са
ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени през принципа на
пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и
наличието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран
размер, то същата следва да остане неприложена, а наказателното
постановление да бъде отменено.
По делото не са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 000493 от 22.10.2021 г.,
издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с което
на Г. М. Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800
лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а вр. чл. 139, ал. 7 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/.
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8