Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ……………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена
Петкова
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева
мл.с. Никола
Дойчев
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело
№ 334 по описа
за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена въззивна жалба от Н.С.А. срещу Решение №
4554/12.11.2018г. по гр.д. № 6880/2018г. на ВРС, с което са отхвърлени,
предявените от нея срещу „Енерго-про Продажби“ АД искове за заплащане на сумата
от 1 808.75лв., като заплатена от въззивницата в полза на въззиваемия без
основание, начислена сума за корекция на сметка за обект находящ се в гр.Варна,
жк.Чайка, бл.10, вх.В, ап.69 за времето от 7.04.2016г. до 6.04.2017г. с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В
жалбата се твърди, че решението е частично недопустимо и неправилно, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ВРС се е
произнесъл по непредявен иск в частта за разликата над сумата от 1798,76 лева
до отхвърлените 1808,75 лева, като не се е съобразил с направеното намаляване
размера на иска със сумата от 9,99 лева. Иска се обезсилване на решението в
тази част. Отделно се навеждат твърдения за неправилност на решението. Твърди се
противоречие във фактическите констанции на съда, както и неточности в
изготвения доклад относно разпределената доказателствена тежест, вкл. по
отношение на изявлението на съда, че въззивникът е ангажирал достатъчно
доказателства с оглед разпределената му доказателствена тежест.
Моли
за отмяна на решението в частта, в която е отхвърлен иска въззивника за сумата
от 1798,76 лева. Претендира разноски за двете инстанции.
Прави
доказателствени искания.
В
срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна
„Енерго-про продажби“ АД, в който изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно, обосновано и постановено в
пълно съответствие с процесуалните правила и събрания в хода на процеса
доказателствен материал. Въззиваемото дружество твърди, че касовият бон по
никакъв начин не установява дали въззивница Н.С.А. е заплатила процесната сума,
тъй като в касовия бон присъства името на абоната, на който се води партидата –
С. Т. П., в полза на когото е издадена и процесната фактура.
Моли
за потвърждаване на решението на районния съд. Претендира разноски за двете
инстанции.
В открито съдебно заседание процесуалният представител
на въззивницата поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена. Прави
възражение за прекомерност и претендира разноски. Въззиваемата страна, чрез
своя процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа отговора.
Моли за потвърждане на първоинстанционното решение. Не прави възражение за
прекомерност.
По предмета на така предявения:
Производството е образувано по предявен
от Н.С.А. срещу „Енерго-про Продажби“ АД, иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ГПК за осъждане на енергийното дружество да заплати на ищцата 1808.75 лева като заплатена от нея в полза на
ответника без основание, начислена сума за корекция на сметка за обект находящ
се в гр.Варна, жк.Чайка, бл.10, вх.В, ап.69 за времето от 7.04.2016г. до 6.04.2017г.
с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.
В исковата молба ищцата Н.А.
твърди, че е клиент на ответника „Енерго-про продажби“ АД и заплаща
консумираната електрическа енергия по клиентски
номер **********, потребявана от имот, нейна собственост, като титуляр
на партидата при ответното дружество се води С. Т. П., който е починал на
30.12.1995г. Ищцата твърди, че през месец януари 2018г. при заплащане на
ел.енергия на каса при ответното дружество е установила, че е налице издадена
фактура № **********/04.12.2017г. на стойност 1 808,75лв., представляваща
преизчисление на количеството потребена ел. енергия за предходен период от
07.04.2016г. до 06.04.2017г. Ищцата твърди, че е заплатила задължението на
17.01.2018г. за да не бъде прекъснато захранването с ел.енергия на имота и.
Ищцата твърди, че не дължи служебно начисленото количество ел.енергия в размер
на 12 268 кВТч, като счита, че същото не е потребено, или доставено на абоната
за посочения период. Твърди, че към момента на проверката - 06.04.2017г. липсва
приложим материален закон, по силата на който да бъдат установявани случаите на
неизмерена, неправилно и /или неточно измерена ел. енергия., като посочва, че с
решение №1500/06.02.2017г. ВАС по адм.д.№ 2385/2016г. ПИКЕЕ са отменени, с
изключение на чл.48-51, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното
приемане, както и че към настоящия момент КЕВР не е приела нови Правила на
мястото на отменените норми, поради което липсващата правна уредба регламентираща реда за възникване на правото
на оператора да извършва едностранни корекции, а на ответника да фактурира
допълнително начислените количества енергия, не може да бъде заместено и по
аналогия с други правни норми съществуващи в други източници на правото. Моли
да се постанови решение, с което да се осъди „Енерго-Про Продажби“ АД да
заплати на Н.С.А., сума в размер на 1 808,75лв. като платена без правно
основание по фактура №**********/04.12.2017г., представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г. за обект
находящ се в гр.Варна, ж.к.Чайка, бл.10, вх.В, ап.69 с клиентски №********** и
абонатен №**********, ведно със законната лихва върху сумата от депозиране на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова молба, в който
счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Възразява, че не е налице
правен интерес у ищцата от предявяване на настоящия иск, поради
обстоятелството, че титуляр на партидата е С. Т. П., който е починал на
30.12.1995г. и на негово име е издадена процесната фактура. Възразява против
наведените в исковата молба твръдения за недължимост на процесната сума, като
твърди, че заплатената сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната електрическа енергия в размер на 1 798,76лв. за периода от
07.04.2016г. до 06.04.2017г., конкретизирано по размер с фактура № **********/04.12.2017г.,
е не както е посочено в исковата молба за сумата от 1 808,75лв., като
заплатената сума в размер на 9,99лв. представлява неустойка за просрочие. Не
оспорва факта, че между абоната и ответното дружество съществува валидно
договорно правоотношение, по силата на което абоната е потребител на доставена
от ответното дружество електрическа енергия за битови нужди, както и
обстоятелството, че е извършена проверка за изправността на средството за
техническо измерване на посочения в исковата молба адрес, както и че резултата
от проверката е обективиран в констативен протокол, в резултат на което е
извършена корекция на количеството потребена ел. енергия в сметката на абоната,
за което ответника е издал фактура за процесната сума. Твърди, че Общите
условия на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД са годен
източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни преприятия и
задължителни за ползвателя без да е необходимо изричното му писмено съгласие.
Твърди, че ответното дружество е изпълнявало поетите по договора задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно
да осигурява непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект
находящ се в гр.Варна , ж.к.Чайка, бл.10, вх.В, ап.69, с клиентски №**********
и абонатен №**********. Твърди, че на 06.04.2017г. е извършена техническа
проверка на измервателната система в обекта на абоната от служители на „Енерго
Про Мрежи“ АД, в присъствието на двама независими свидетели, като за
извършената проверка е съставен констативен протокол № 1103177/06.04.2017г.
Твърди, че при проверката са били извършени замервания с еталонен калибриран
уред и е било установено че в регистър 1.8.1 са отчетени 002214квТч., в
регистър 1.8.2 - 002478квТч, в регистър 1.8.3 – 012268квТч като потребената
електрическа енергия в регистър 1.8.3 не е визуализирана на дисплея и съответно
не е отчетена и заплатена от абоната. Твърди, че процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов и поставен в индивидуална опаковка и пломбиран.
Твърди ,че е била извършена експертиза от БИМ и бил съставен констативен
протокол №1080/23.11.2017г., в който е описано че при софтуерно четене е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия на тарифа 1.8.3. -0012268,383 квТч. Твърди, че на
01.12.2017г. „Електроразпределение Север“ АД съставя становище за начисляване
на електрическа енергия и конкретизира размера на вземането, като е установено
точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистъра 1.8.4-12
268 квТч. Твърди, е на 04.12.2017г. ответното дружество е издавало фактура № **********, начислена за
периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г. с което е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно 1
798,76лв. Твърди ,че с Решение № 21 от 01.03.2017г. на ВКС по гр.д.№
50417/2016г. I г.о., ГК, решаващия състав е приел че е допустимо операторът на
съответната мрежа да преизчислява сметките на потребена електрическа енергия за
минал период време, когато действителната електрическа енергия погрешно е
отчетена и заплатена в по малък размер поради грешно въведени в информационата
база данни за техническите параметри на СТИ. Моли да се отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Окръжен съд – Варна, като съобрази становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен НА за
покупко-продажба № 108, том I, рег. №
3115, дело № 92/2010г. по описа на нотариус Желю Костов, от който е видно, че Н.С.А.
е закупила жилище-апартамент с идентификатор 10135.2562.46.2.69 с адрес: гр.
Варна, район „Приморски“, ж.к. „Чайка“, бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 16.
Установява се, че гореописаният
имот е с открита партида в „Енерго-про продажби“ АД на името на С. Т. П. с аб.
№ ********** и кл. № **********, като всички фактури са били издавани на негово
име, включително процесната.
По делото е представен КП № 1103177/06.04.2017г. от
който се установява, че на адреса на потребление гр. Варна, район
„Приморски“, ж.к. „Чайка“, бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 16 с аб. № ********** и кл. № **********, е осъществена
дейност по демонтиране на СТИ със следните показатели към деня на демонтирането:
нощна тарифа 1.8.1 – 002214 квч, дневна тарифа – 1.8.2 – 002478 квч, върхова
тарифа 1.8.3 – 017268 квч и сумарен регистър 1.8.0 – 016961 квч. Демонтираният
електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология,
като на мястото на подменения е поставен нов с показание на всички тарифи –
„0.00“. Протоколът е бил съставен в отсъствието на клиента.
В т. 5 от протокола за техническа проверка на БИМ –
РО Русе, наименована „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени
от нерегламентиран достъп“, е посочено, че при софтуерно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Още е констатирано наличие на
преминала ел.енергия по невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3 в размер на 0012268.384
квч. Констатациите от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по
делото съдебно-техническа експертиза.
Съгласно писмено становище, подписано от специалист
„ЕК” и от началник отдел „КЕК” към въззивното дружество, е одобрено начисляване
допълнително общо количество ел. енергия в размер на 12268 квч за периода от 07.04.2016г.
до 06.04.2017г., на основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на
СТИ. Въз основа на това е изготвена процесната фактура №**********/04.12.2017г.
за периода 07.04.2016г. до 08.04.2017г, на стойност 1798.76 лева.
По делото се установява, че сумата по фактурата е
платена изцяло, както и сумата от 9.99 лева неустойка за просрочие, видно от
предоставения по делото касов бон.
От разпитания пред въззивния съд свидетел Г. А. се
установява, че процесната сума е била заплатена от неговата майка Н.С.А.-въззивница
в настоящото производство. Свидетелят посочва, че е бил заедно с майка си,
когато тя е заплатила сумата в брой в един от офисите на енергийното дружество
на ул. „Девня“, гр. Варна.
По делото е приета съдебно – техническата
експертиза, изготвена от в.л. инж. К. М., се установява, че процесното
количество ел.енергия в размер от 12268 кв.ч. може да е било натрупано в тарифа
1.8.3. за по-голям период от време от една година. Общият запис в сумарния
регистър 1.8.0. показва реално доставено количество електроенергия.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 205/28.05.2019г. по гр.д. № 439/2018г., легалната
дефиниция на понятието „битов клиент“ в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби
на ЗЕ се отнася и за правоотношението по договора за продажба на ел.енергия по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ между крайния снабдител и битови
и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна
мрежа. Чрез тази разпоредба ЗЕ свързва качеството
на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. В цитираното
решение на ВКС е прието, че след
прехвърлянето на собствеността длъжник по вземането е новият собственик на имот,
като случаят е на законово заместване на
страната в правоотношението по визираната от закона сделка, като е без
значение, дали новият собственик на електроснабдения имот е „битов клиент“ или
„небитов клиент“ по смисъла на чл. 1, т. 2а, респ. на т. 33а от ДР на ЗЕ.
Предвид горното, следва да се
приеме, че въззивницата Н.С.А. и въззиваемият „Енерго-про продажби“ АД са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи
условия, по силата на който Н.С.А., в качеството и на собственик на жилище-апартамент
с идентификатор 10135.2562.46.2.69 с адрес: гр. Варна, район „Приморски“, ж.к.
„Чайка“, бл. 10, вх. В, ет. 6, ап. 16, с аб. № ********** и кл. № **********, е
потребител на ел. енергия за битови
нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ.
Потребителят Н.С.А. е заплатила лично сумата от
1808.75 лева в полза на „Енерго-про продажби“ АД. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля Г. А. при условията на чл. 172 от ГПК, който е бил
лично с майка си при заплащането на сумата на една от касите на дружеството. Показанията
му се подкрепят от останалите писмени доказателства, а именно от представения
касов бон, от който е видно, че сумата е
реално платена, както и от представения нотариален акт за собственост, от който
се установява, че Н.С.А. е собственик на имота с партиден аб. № **********.
Поради тази причина съдът приема за доказано пълно и главно, че именно въззивницата
в качеството й на задължено лице по облигационното правоотношение по договор за
покупко-продажба с „Енерго-про продажби“ е заплатила процесната сума.
По отношение на това, дали енергийното
дружество е имало субективното право да получи заплатена сума от 1808.75 лева:
В процесния случай следва да се
провери дали са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), приети от ДКВР (сега КЕВР), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на
законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3
от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6
от ЗЕ. В тази връзка, на съда е служебно известно, че с Решение № 1500/
06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени всички разпоредби
на ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно
разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ, са неприложими
към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е
извършена на 06.04.2017г., което е
след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е
обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните
предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми чл. 1 – 47 и
чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ по реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което
енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие
като запълнят по друг начин съществуващата към момента нормативна празнота на
обществените отношения като процесното.
Поради това, към момента на проверката
– на 06.04.2017г, а и понастоящем липсва
приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат
установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена
включително разпоредбата на чл. 47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните
изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави,
изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да
извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също
ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и
техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и
допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и
приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката.
Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни
норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите към 06.04.2017г..
чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ, не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2,
изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР, тъй като регламентират
материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена
едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за
извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно
извършените от ответника в тази връзка действия към 06.04.2017г. не са изрично
регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото законодателят
не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се
извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия
да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради
което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред на
решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът,
могат да се ползват от корекционната процедура по чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към
датата на проверката, е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема,
че към 06.04.2017г., правото на „Енерго-про продажби“ АД да начисли исковата
сума в размер на 1798.76 лева, съгласно издадената фактура и 9.99 лева неустойка
за просрочие на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от
проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Същевременно по
делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е
годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и
претендиране на процесната сума.
В заключение, съдът намира, че въззиваемият
не успя да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, поради което, исковата претенция се явява основателна.
С оглед
горните изводи, сумата от 1798.76 лева, е заплатена при начална липса на
основание. При начална липса на основание е и заплатената от въззиваемия сума от 9.99 лева, начислена
неустойка за просрочие. Тъй като тези суми са платени без предвидено в закона
основание, въззиваемата Н.С.А. е придобилa субективното правото на основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД да иска обратно платената сума от “Енерго–Про Продажби” АД.
Предвид различните фактически и
правни изводи, до които е достигнал районният съд, решението на последния след
да бъде отменено, а „Енерго–Про
Продажби” АД следва да бъде осъден да заплати на Н.С.А. паричната сумата в
размер на 1808.75 лева.
По разноските:
Предвид изхода на делото, „Енерго–Про Продажби” АД следва да
заплати на Н.С.А. разноските, направени от нея пред първоинстанционното и
настоящото производство: 432.35 лева разноски пред ВРС и 395.98 лева разноски
пред ВОС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4554/12.11.2018г. по гр.д. № 6880/2018г.
на Районен съд – Варна, ведно в частта за разноските,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Енерго-про Продажби“ АД с ЕИК103533691 да заплати
на основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД на Н.С.А. с ЕГН: ********** сумата
от 1 808.75лв (хиляда осемстотин и осем
лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 07.04.2016г. до 06.04.2017г. за обект находящ се в
гр.Варна, жк.Чайка, бл.10, вх.В, ап.69 с клиентски номер ********** и абонатен
номер **********, ведно със законната лихва върху нея от депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Енерго
– Про Продажби“ АД ЕИК:********* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
на Н.С.А. с ЕГН: ********** сумата от 828.33 (осемстотин двадесет и осем лева и
тридесет и три стотинки) разноски пред двете инстанции, от които: 432.35 лева
разноски по гр.д. № 6880/2018г. по описа на ВРС и 395.98 лева разноски по
в.гр.д. № 334/2019г. по описа на ВОС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: