Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 2009 Град
С.З.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тридесети септември Година
2009
в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: С.Ч.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 1251 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск за делба с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС и
искане по чл. 30, ал. 1 от ЗН предявено с възражение, като производството е във
фазата по допускане на делбата.
Ищцата
Ц.Н.С. твърди в исковата си молба, че като преживяла съпруга, а ответницата
като низходяща, били преки и законни наследници на починалия на 09.01.2009 г.
техен общ наследодател - Г. Р.С., който след смъртта си им оставил в наследство
следните недвижими имоти, негова лична собственост: 1). Самостоятелен обект в
сграда № 4, с идентификатор *****, с адрес: гр. С.З., п.к. ----, З. № **, вх. --,
ет. -, ап. -, с предназначение: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, със
застроена площ 61.25 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****,***; под
обекта: ****; над обекта: ****, а по н.а. № 141, т. IV, н.д. № 1204/1993 г. на Старозагорски
нотариус представляващ апартамент, находящ се в гр. С.З., кв. Ж., ул. З. № **,
квартал -- блок - по плана на града, под № --, намиращ се на втори етаж,
построен върху държавна земя, състоящ се от: спалня, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ 61.25 кв.м., при граници: изток – стълбище и
апартамент № 20; запад – апартамент от друг вход; север – двор и юг –
апартамент 20 и двор, заедно с избено помещение № 4, с полезна площ 2.88 кв.м.,
при граници: изток – коридор; запад – стълбище; север – мазе № 3 и юг - мазе №
5, заедно с 1.513 % идеални части от общите на сградата и от отстъпеното право
на строеж; и 2). Самостоятелен обект в сграда № 1, с идентификатор *****, с
адрес: гр. С.З., п.к. ---, М.К. № --, ет. --, с предназначение: гараж в сграда;
с брой нива на обекта 1, със застроена площ 18.44 кв.м., разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *****, *****; под обекта: няма; над обекта: *****, а по н.а. № 62, том V,
н.д. № 1872/1986 г. на Старозагорския нотариус, представляващ гаражна клетка №
13, намираща се в северното крило на жилищната сграда на ЖСК „И.-
Ответницата
В.Г.С. оспорва предявения иск за делба на процесните имоти, като възразява с
подадения в срок отговор, че те не били съсобствени между ищцата и нея, а лична
собственост на последната по силата на саморъчно завещание от 29.09.2000 г. на
общият наследодател и нейн баща, с което последният й завещал тези два имота,
които били негова лична собственост. Това завещание било обявено на 18.02.2009
г. по н.д. № 2 на нотариус Р.Б. и вписано в Службата по вписванията – С.З. под
№ 242, т. II от 19.02.2009 г.
По силата му ответницата придобила изцяло собствеността върху процесните имоти,
при което те били само нейна собственост. Поради това оспорва правата на ищцата
в същите, защото била техен индивидуален собственик въз основа на посоченото
завещание и моли на това основание да се отхвърли, като неоснователен иска за
делбата им, както и искането на ищцата по чл. 30, ал. 1 от ЗН, което също било неоснователно.
В хода на делото по същество, чрез пълномощника си, моли съда ако намери, че
искането на ищцата по чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателно, да вземе предвид
направения от ответницата избор по чл. 34 от ЗН и да изключи от делбата
процесния гараж, който желае да задържи, в който случай да се допусне до делба
между страните само процесният апартамент, спрямо който ответницата е избрала
да се извърши намалението, но при квоти определени спрямо стойността на цялата
маса, респективно при квоти: 24000/72000 идеални части за ищцата и 48000/72000
идеални части за ответницата. Освен това намира, че в случая било налице и
основанието на чл. 36 от ЗН, въз основа на което моли съда да постанови
ответницата да задържи и процесния апартамент при заплащане на запазената част
на ищцата към момента на намалението.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено
следното:
По преюдициалното
искане по чл. 30, ал. 1 от ЗН
Съдът
следва да се произнесе първо по това искане, тъй като спорът по него има обуславящо
значение спрямо наличието или не на съсобственост между страните на завещаните
процесни имоти (Р № 205-
Сключеният
на 11.12.1961 г. между Г. Р.С. и Й.П.С. граждански брак, е бил прекратен на
09.01.1986 г. с развод по взаимно съгласие с представеното по делото решение №
11/09.01.1986 г., по гр.д. № 2019/1985 г. на СтРС (л. 50-51). Между страните не
е спорно, а се установява и от това решение, че с одобреното с него споразумение
по чл. 101 от СК (отм.) съпрузите по същество са решили и да поделят по смисъла
на чл. 15, ал. 2 от ЗЖСК общото им до развода членство в ЖСК „И. – ”, въз
основа на което съпругата Й.П.С. да придобие в лична собственост по реда на чл.
35, ал. 2 от ЗЖСК единият от самостоятелните имоти на обща стойност 14653 лева,
представляващ апартамент 15, находящ се в сградата в гр. С.З., на ул. М.К. № --,
на четвъртия й етаж, а съпругът Г. Р.С. да придобие по същия ред в лична собственост
другият самостоятелен имот в същата сграда на стойност 2102 лева и представляващ
гараж № -- от 18.40 кв.м., находящ се в гр. С.З., ул. М.К. № --, при граници:
гаража на Т.Х.К., коридор, северната стена на средна секция и ул. М.К.. Вярно
е, че с това решение всеки един от тези имоти е поставен в дял на всеки един от
посочените съпрузи. Но също така е вярно, че до постановяването му очевидно не
е имало издаден н.а. за собствеността им. Последното се установява от
описанието на същите в решението, в което не са посочени съответните идеални
части от общите на сградата и от учреденото право на строеж, а според чл. 35,
ал. 2, изр. 2 от ЗЖСК правото на собственост върху имота се придобива с
издаването на нотариалния акт въз основа на решението на ОС на ЖСК, с което пък
въз основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК се приема не само окончателната цена на
имотите, но се определят точно и припадащите им се идеални части от общите
в сградата и от мястото, съответно от правото на строеж върху последното. Именно поради
това с представения по делото н.а. № 62, т. V, н.д. № 1872/18.09.1986 г. на
Старозагорски нотариус, издаден след посоченото решение, в т. 9 от приложенията
на който последното е и цитирано, Г. С. е придобил с издаването му на
18.09.1986 г., правото на собственост върху процесната гаражна клетка № 13,
находяща се в северното крило на жилищната сграда на ЖСК „И.-”, находяща се в
гр. С.З., ул. М.К. № --, от 18.44 кв.м., при граници: север – гараж на Т. и
А.К., изток – коридор и мазе на Д. Н. П., запад – ул. М.К. и юг – мазе на И. Х.
И., заедно с 0.366 % процента идеални части от отстъпеното право на строеж
върху държавно място, представляващо парцел II от кв. -- по плана на гр. С.З., при
граници: ул. М. К., ул. Т., ул. И. Р. и ул. Н. Н., който гараж е на стойност
2102 лева (чл. 35, ал. 2, изр. 2 от ЗЖСК; в този смисъл и т. 1, б. „а” от
мотивите на ППВС № 8/1980 г.). Че последната е идентична с посочения в
бракоразводното решение гараж, се установява несъмнено от почти идентичните им квадратури,
еднаквата им стойност според н.а. и бракоразводното решение, и най-вече от
обстоятелството, че три от границите на гаража описан в последното, съвпадат с тези
на гаража описан в н.а. № 62/1986 г. (л. 7). Ето защо съдът намери, че с
одобреното с посоченото бракоразводно решение - споразумение по чл. 101 от СК
(отм.) съпрузите са разделили общото им до прекратяване на брака тяхно членствено
правоотношение в посоченото ЖСК, на самостоятелни членствени правоотношения на
всеки един от тях по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗЖСК в същото ЖСК, въз основа
на които съпругът Г. Р.С. да придобие в индивидуална собственост процесният
гараж, който той е придобил в такава собственост на 18.09.1986 г., с издаването
на посочения н.а. № 62/1986 г., по реда на чл. 35, ал. 2, изр. 2 от ЗЖСК, след
прекратяването на брака му с посочената негова първа съпруга.
На
25.10.1989 г. последният е сключил граждански брак с ищцата по делото (л. 4).
По време на същия с договор от 01.04.1991 г. за продажба на държавен недвижим
имот, двамата са придобили в режим на СИО по смисъла на чл. 19, ал. 1 и 3 от СК
(отм.) процесният апартамент, находящ се в гр. С.З., ул. З. № **, кв. --, бл. --
по плана на града, представляващ апартамент № --, на втори етаж, построен върху
държавна земя, състоящ се от: спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 61.25 кв.м., при граници: изток – стълбище и ап. 20, запад –
ап. от другия вход, север – двор, юг – ап. № 20 и двор, заедно с избено
помещение № 4 с полезна площ 2.88 кв.м., при граници: изток – коридор, запад –
стълбище, север – мазе № 3, юг – мазе № 5, заедно с 1.513 % идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, който апартамент
след това са продали на 26.09.1991 г., с договора за покупко-продажба сключен с
представения н.а. № 95/1991 г., на бащата на Г.С. – Р.Г.В., видно от същия н.а.
(л. 5). Между страните не е спорно, че последният е придобил този имот по време
на брака си с В.М.В в режим на СИО (чл. 19, ал. 1 и 3 от СК отм.).
На
05.04.1993 г., след смъртта на Р.В., с договор за дарение сключен с
представения н.а. № 141/1993 г., преживялата го съпруга В.В. и дъщеря му Я.А.
са дарили на Г. С. (съответно техен син и брат) собствените си съответно 4/6 и
1/6 идеални части от процесния апартамент (л. 6). Така Г. С. е станал негов индивидуален
собственик, като е придобил 5/6 идеални части с посоченото дарение на
05.04.1993 г., а останалата 1/6 идеална част е придобил по наследство от своя
баща – Р.В. (чл. 20, ал. 1 от СК отм.).
На 09.01.2009 г. Г.
С. е починал и е оставил за свои наследници по закон - ищцата, като преживяла
го съпруга и ответницата, като негова дъщеря от първия му брак (л. 3). Приживе на
29.09.2000 г., с представеното по делото саморъчно завещание, същият е завещал на
ответницата „цялото си недвижимо имущество”, а именно процесните апартамент и
гараж, описани в този ред в това завещание подробно по вид, местонахождение,
квадратура и граници (л. **). Последното е било обявено на 18.02.2009 г., по искане
на ответницата, от нотариус Р.Б., видно от съставения за това протокол по чл.
27, ал. 3 от ЗН от същия нотариус. След това е било и вписано на 19.02.2009 г.
в Службата по вписванията С.З.. Между страните не е спорно, че към момента на
смъртта си наследодателят Г.С. не притежавал друго имущество, освен процесните
два имота, които е завещал на ответницата с посоченото завещание.
Между страните не
е спорно и обстоятелството, че това завещание е изцяло написано ръкописно и
подписано от самия завещател, като съдържа означение и на датата – 29.09.2000
г., на която е съставено, а подписът на завещателя е поставен след
завещателните разпореждания (чл. 25, ал. 1 от ЗН). В него не е посочван мотив,
поради който е направено, а направените с него разпореждания не са поставяни под
условие или тежест. По делото няма данни и ответницата, в полза на която е
направено, да няма право да получава по завещание. Между страните не е спорен и
факта, че по време на съставянето му, завещателят е бил способен да завещава и
това му завещание не е направено поради грешка, насилие или измама. При това
положение съдът намира, че то е действително (чл. 42 и 43 от ЗН). Понеже
направените с него разпореждания очевидно не се отнасят до цялото или до дробна
част от цялото имущество на наследодателя, а до определено негово конкретно имущество
– подробно описаните в него два процесни имота, то въпреки неоснователните
доводи за противното на ищцата, това завещание е частно по смисъла на чл. 16,
ал. 2 от ЗН и поради това придава на ответницата, в полза на която е направено,
качеството на заветник (в този смисъл Р № 578-
Вярно е, че със
завещаните с него два имота в случая се изчерпва цялото имущество на
наследодателя към момента на смъртта му, а от друга страна в същото завещание последният
е отразил преди подробното им описание, че завещава на ответницата „цялото си
недвижимо имущество”. Но също така е вярно, че от една страна квалификацията на
едно завещание, като универсално или частно зависи от волята на завещателя
отразена в завещателните му разпореждания, а не от обстоятелството дали
наследството му се изчерпва или не със завещаните имоти (чл. 16 от ЗН). А след
като това е така и в случая е несъмнено, че направените в процесното завещание
разпореждания се отнасят до конкретни два имота, е очевидно, че това завещание
представлява завет по смисъла на чл. 16, ал. 2 от ЗН, а не универсално по
смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗН. От друга страна на ответницата не е завещано с
него цялото имущество на завещателя. Тъкмо напротив, завещано й е само цялото
му недвижимо имущество, а имуществото
по смисъла на чл. 16 от ЗН не се изчерпва само с недвижимите имоти, защото в него
се включват и движимите вещи, и вземанията, както и задълженията на
наследодателя. Ето защо съдът намери, че процесното завещание е частно, защото
с него са завещани на ответницата два конкретни недвижими имота.
От заключението
на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема
изцяло поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с
останалите доказателства се установява още, че към момента на откриване на
наследството на Г. С. на 09.01.2009 г., пазарната стойност на процесния
апартамент е 54500 лева, а на гаража е 17500 лева, а към момента на изготвяне
на експертизата на 18.09.2009 г., респективно на приключване на съдебното
дирене, пазарната стойност на същия апартамент е 45000 лева, а на гаража 16000
лева (л. 47). С молба от 24.06.2009 г. по делото ответницата направи в дадения
й от съда срок избор по чл. 34 от ЗН, като заяви, че в случай на основателност
на искането по чл. 30 от ЗН желае, намалението да се извърши от процесния
апартамент (л. 39). Други релевантни доказателства няма представени по делото.
При
тези установени по делото обстоятелства съдът намери, че искането на ищцата по
чл. 30, ал. 1 от ЗН е основателно. По делото е установено, че призовани да
наследят починалия на 09.01.2009 г. общ наследодател - Г. Р.С., негови
наследници по закон са ищцата, като преживяла го съпруга и ответницата, като
негова дъщеря от първия му брак. Според нормата на чл. 28, ал. 1 от ЗН и двете са
наследници със запазена част от наследството му. След като в случая
наследодателят е оставил едно дете и съпруг, запазената част на всеки от тях от
наследството му е 1/3, колкото е и разполагаемата част на наследодателя (чл.
29, ал. 3 от ЗН). Според нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния й размер поради завещания или
дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълването й,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения, с изключение на
обичайните дарове. По делото не е спорно, че наследодателят Г. С. не е
завещавал или дарявал на ищцата определени имущества. Според чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник, който има право да иска възстановяване на запазената му част, е
само този, който притежава такова право, призован е към наследяване и е приел
наследството. В случая ищцата, като преживяла наследодателя Г. С. негова
съпруга, е призована да го наследи и е наследник със запазена част от
наследството му (чл. 28, ал. 1 от ЗН). Следва да се приеме още, че с предявяване
на иска за делба по делото тя е приела и наследството му, защото това нейно
недвусмислено действие несъмнено предполага намерението й да го приеме (чл. 49,
ал. 2, пр. 1 от ЗН). С предявяването пък на завещанието по предявения срещу нея
иск за делба, ответницата не само е упражнила правата си по него, но е и приела
същото (чл. 49, ал. 2, пр. 1, във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗН; така и Р № 816-
От представените
в тази насока доказателства по делото се установи, че към момента на смъртта си,
Г. С. е притежавал само процесните два имота – апартамент и гараж. Или казано
иначе. По делото ответницата, чиято е тук доказателствената тежест, не установи
този наследодател да е притежавал и друго имущество. По делото липсват и доказателства
да са били налице задължения на последния, нито пък да е налице увеличение на
наследството му по смисъла на чл. 12, ал. 2 от ЗН. Поради това такива не следва
да се изваждат от стойността на посочените имоти (чл. 31 от ЗН). По делото не е
установено да е налице и имущество по чл. 12, ал. 1 от ЗН, вземания на
наследодателя и дарения, с изключение на обичайните такива, които да следва да
се прибавят след това към посочените имоти (чл. 31 от ЗН). Следователно масата
по чл. 31 от ЗН в случая се изчерпва само с процесните два имота, които
наследодателят е притежавал към момента на смъртта си. Според ЗСТЕ, към този
момент на открИ.е на наследството му на 09.01.2009 г., пазарната оценка на тази
маса е общо 72000 лева, от която 54500 лева е стойността на процесния
апартамент, а 17500 лева е стойността на процесния гараж. Оттук размерът на
разполагаемата 1/3 идеална част на наследодателя е на стойност 24000 лева,
какъвто е размерът и на запазената за ищцата 1/3 идеална част от наследството
му.
За да се определи
накърнена ли е последната с процесното завещание, следва от неразпореденото от
наследодателя имущество, което се наследява от двамата му в случая наследници
по закон – ищца и ответница при равни права (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН), да се определи в стойностно изражение частта на всяка от тях. Последната в
случая е 24000 лева за всяка една от тях, тъй като по делото е установено, че наследодателят
не е оставил неразпоредено имущество към момента на смъртта си. След като частта
на ищцата от 24000 лева се съпостави със запазената й част от наследството на
наследодателя Г. С., която е на същата стойност от 24000 лева, е очевидно, че запазената
й част от наследството му е накърнена с процесният завет, в стойностно
изражение със сумата от 24000 лева. А след като това е така, до този размер
извършеният от този наследодател завет в полза на ответницата следва да бъде
намален, за да се допълни запазената част на ищцата от наследството му (чл. 30,
ал. 1 от ЗН). Понеже с този завет на ответницата са завещани двата имота, а в
даденият й срок същата е избрала намалението да се извърши от процесния
апартамент, от последният в случая следва да се извърши това намаление съгласно
чл. 34, изр. 1 от ЗН (така и Р № 150-
При избора на
начин за това намаление съдът съобрази, че според нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗН, когато заветникът е наследник със запазена част, той може да задържи целия
имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата и неговата запазена
част взети заедно. В разглежданият случай обаче тази норма, както и тази на чл.
36, ал. 1 от ЗН, не могат да намерят приложение, а доводите за противното на пълномощника
на ответницата са неоснователни. Нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗН е неприложима
от една страна защото, има предвид само заветници, които не са и наследници със
запазена част, какъвто не е настоящият случай, а от друга страна защото,
стойността на завещаният на ответницата апартамент, пресметната съгласно чл. 31
от ЗН към момента - 09.01.2009 г. на открИ.е на наследството е 54500 лева, следователно
надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част от 24000 лева. А нормата на чл.
36, ал. 2 от ЗН е неприложима защото, макар ответницата да е наследник със
запазена част от наследството на Г. С., стойността на завещаният й апартамент, пресметната
съгласно чл. 31 от ЗН към същия момент - 09.01.2009 г. на открИ.е на
наследството е 54500 лева, следователно надвишава с 6500 лева разполагаемата
част от 24000 лева и запазената й част от 24000 лева взети заедно, респективно
сборувани. При това положение ответницата не може да задържи на основание чл.
36, ал. 1 и 2 от ЗН завещаният й апартамент, от който е направила избор по чл.
34 от ЗН да се извърши намалението. Поради това процесното завещание следва да се
намали с настоящото решение по начина, указан в чл. 34, изр. 1, във вр. с чл.
30, ал. 1 от ЗН, респективно в частта му, с която на ответницата е завещан процесният
апартамент, като намалението му се извърши в цифрова величина или със сумата от
24000 лева, необходима в случая за допълване на накърнената с това завещание
запазена на ищцата част от наследството на Г. С..
По обусловеният иск
по чл. 69, ал. 1 от ЗН, във вр. с чл. 34 от ЗС
При този изход на
делото по преюдициалния спор по чл. 30, ал. 1 от ЗН, процесният апартамент, от
който следва да се извърши намалението, се връща в наследството, респективно
върху него е налице на това основание съсобственост между страните по делото, в
която ищцата участва с 24000/54500 идеални части, а ответницата с останалите
30500/54500 идеални части (така и Р № 205–2002 г.-I г.о. на ВКС). Доводите на пълномощникът
на последната, че правата на страните в тази съсобственост били 24000/72000
идеални части за ищцата и 48000/72000 идеални части за ответницата, са
неоснователни, защото не намират опора в закона. Процесният завет следва да се
намали до размера от 24000 лева, който е необходим за допълване на запазена за
ищцата част от наследството на Г. С. и не съразмерно по смисъла на чл. 32 от ЗН
– по отношение и на двата завещани с него имота, а само в частта му, с която на
ответницата е завещан процесният апартамент. Поради това само последният се връща
в наследството, се явява съсобствен между страните и само той следва да се
допусне до делба между тях поради това. А след като това е така, правата на
страните в съсобствеността му, не могат да бъдат със знаменател, различен от
стойността на този имот към момента на открИ.е на наследството, която в случая е
54500 лева, нито пък числителят за ищцата може да бъде различен от 24000, до
който размер е намален в същата част посоченият завет. Ето защо съдът намери,
че правата на ищцата в съсобствеността на този апартамент са 24000/54500
идеални части, а на ответницата - останалите 30500/54500 идеални части от
същия. При това положение предявеният от ищцата иск за допускането до делба между
страните на този съсобствен между тях апартамент, се явява доказан в тази му
част, по отношение на същия апартамент (чл. 69, ал. 1, във вр. с чл. 34 от ЗС).
Поради това този иск следва да бъде уважен, като основателен в същата част, като
се допусне съдебна делба между ищцата и ответницата по отношение на този съсобствен
между тях апартамент, при посочените по-горе права за всяка една от тях в
съсобствеността му.
В останалата му
част, с която се иска допускане на съдебна делба между страните и на процесния
гараж, предявеният от ищцата иск за делба следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. В даденият й от съда срок ответницата направи избор по чл. 34 от ЗН да задържи в собственост този завещан й гараж, а намалението да се извърши
от завещаният й апартамент. Понеже последният отговаря, респективно е
достатъчен, за да допълни в случая размера на накърнената със завета запазена
на ищцата част от цялото наследство на посочения завещател, то само завещаният
апартамент се връща в това наследство и се явява поради това съсобствен между
страните, респективно може да се допусне до делба между тях. Що се отнася до завещаният
гараж, който ответницата е избрала да задържи, той не е съсобствен между
страните, а лична нейна собственост въз основа именно на същия завет, който не
е намаляван по смисъла на чл. 30 от ЗН в тази му част. А след като това е така
и този гараж не е съсобствен между страните, то предявеният от ищцата иск за
неговата делба срещу ответницата, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
по който начин този имот се изключва от делбата (Р № 150-
На основание чл.
194, ал. 2 и 3 от ГПК съдът признава с настоящото решение, че оспорването от
ответницата на верността на представените с исковата молба две удостоверения от
12.03.2009 г. на Община С.З. за данъчна оценка на процесните имоти в частта им,
в която ищцата е отразена, като техен съсобственик, не е доказано. Към момента
на издаването им на 12.03.2009 г., по делото няма данни ответницата да е приела
завета на тези имоти по смисъла на чл. 49, ал. 2, във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗН.
Последният тя е приела едва на 30.04.2009 г., когато с отговора е представила
по делото същия, противопоставяйки го на предявения против нея иск за делба на
същите имоти, а едва с приемането му последните са станали нейна лична собственост
(чл. 48, във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗН; така и Р № 922-1972.-I г.о. на ВС). При
това положение, към посоченият по-ранен момент на издаването на тези
удостоверения, те вярно са отразявали в оспорената им от ответницата част
обстоятелството, че ищцата е била съсобственик на тези имоти.
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
НАМАЛЯВА
саморъчното завещание от 29.09.2000 г., обявено на 18.02.2009 г. с рег. № 874 от
18.02.2009 г., по н.д. № 2/2009 г. и по рег. за саморъчните завещания - №
2/2009 г., по описа на Нотариус Р.Б., с рег. № --- в регистъра на Нотариалната
камара и район на действие – района на Старозагорски районен съд, В ЧАСТТА МУ,
с която наследодателят Г. Р.С., починал на 09.01.2009 г., е завещал на дъщеря
си В.Г. С., с ЕГН **********, следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в
гр. С.З., ул. З. № **, кв. --, бл. -- по плана на града, представляващ
апартамент № --, на II етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от: спалня, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 61.25 кв.м., при граници: изток –
стълбище и ап. № 20, запад – апартамент от другия вход, север – двор, юг – ап.
№ 20 и двор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 4, с полезна площ 2.88 кв.м., при
граници: изток – коридор, запад – стълбище, север – мазе № 3, юг – мазе № 5,
заедно с 1.513 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното
право на строеж върху мястото, който имот се намира в район с одобрени със
заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителният директор на АГКК - кадастрална
карта и кадастрални регистри, и съгласно схема № 1337/25.02.2009 г. на СГКК-С.З.
представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор *****, адрес на
имота: гр. С.З., п.к. --- З. № **, вх. --, ет. --, ап. --, който самостоятелен
обект се намира в сграда № --, разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; с брой нива на
обекта: 1, с площ по документ: 61.25 кв.м., с прилежащи части: избено помещение
4; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****,***; под
обекта: ****; над обекта: ****, със сумата от 24000 (двадесет и четири хиляди)
лева, КАТО ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Ц.Н.С.,*** с ЕГН **********, в
размер на 24000 лева, от наследството на Г. Р.С..
ДОПУСКА да се извърши съдебна делба
между Ц.Н.С. *** и В.Г.С ***, по отношение на следния съсобствен между тях АПАРТАМЕНТ,
находящ се в гр. С.З., ул. З. № **, кв. --, бл. -- по плана на града,
представляващ апартамент № -- на II етаж, построен върху държавна земя, състоящ се от:
спалня, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 61.25 кв.м., при
граници: изток – стълбище и ап. № 20, запад – апартамент от другия вход, север
– двор, юг – ап. № 20 и двор, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № --, с полезна площ
2.88 кв.м., при граници: изток – коридор, запад – стълбище, север – мазе № 3,
юг – мазе № 5, заедно с 1.513 % идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото, който имот се намира в район с
одобрени със заповед РД-18-1/07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - кадастрална
карта и кадастрални регистри, и съгласно схема № 1337/25.02.2009 г. на СГКК-С.З.
представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор *****, с адрес на
имота: гр. С.З., п.к. --- З. № **, вх. --, ет. --, ап. --, който самостоятелен
обект се намира в сграда № -, разположена в поземлен имот с идентификатор ****,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; с брой нива на
обекта: 1, с площ по документ: 61.25 кв.м., с прилежащи части: избено помещение
4; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ****,***; под
обекта: ****; над обекта: ****, при права (квоти): 24000/54500 идеални части за
Ц.Н.С. *** и 30500/54500 идеални части за В.Г.С ***
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от Ц.Н.С. ***, против В.Г. С***, иск за делба В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, за допускане на съдебна делба между тях и на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор *****, с адрес на
имота: гр. С.З., п.к. ---, М.К. № --, ет. --, който самостоятелен обект се
намира в сграда № --, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда; брой нива на обекта: 1,
с площ по документ: 18.44 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж: *****, *****; под обекта: няма; над обекта: *****, а по нотариален
акт № 62, том V, н.д. № 1872/1986 г. на Старозагорски нотариус представляващ ГАРАЖНА
КЛЕТКА № --, намираща се в северното крило на жилищната сграда на ЖСК „И.-”,
находяща се в гр. С.З., ул. М.К. № --, от 18.44 кв.м., при граници: север –
гараж на Т. и А.К.; изток – коридор и мазе на Д. Н. П.; запад – ул. М.К. и юг –
мазе на И. Х. И.ов, заедно с 0.366 % идеални части от отстъпеното право на
строеж върху държавно място, представляващо парцел II от кв. -- по плана на гр. С.З., при
граници: ул. М.К., ул. Т., ул. И. Р. и ул. Н. Н., при квоти: 1/2 идеална част
за Ц.Н.С. *** и 1/2 идеална част за В.Г. С***
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: