РЕШЕНИЕ
№
761 дата 29 юни
2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в
публично заседание на 15 юни 2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Кристина Линова
Прокурор:
………………….…
разгледа
адм. дело № 1637 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от ДОПК, във вр. с чл.144, във вр. с чл.107 от с.к., във вр. с чл.4 от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „ЗЕДА ТУР“
АД, ***против Акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-1286/28.12.2018г.,
издаден от орган по приходите - главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“
при Община Несебър, потвърден с Решение № 7/13.06.2019г. на началника на отдел
„МДТ“ при Община Несебър.
Жалбоподателят „ЗЕДА ТУР“ АД оспорва
издадения АУЗД, с който са установени задължения за такса битови отпадъци за
2013г. и 2014г., ведно с начислените лихви, като възразява, че не е спазено
изискването за форма, тъй като актът е бил издаден при липса на фактически и
правни основания. Оспорва размера на данъчната основа, върху която са били
изчислени задълженията, както и възразява, че е подал декларации за процесните
години за определяне размера на таксата според количеството отпадъци по реда на
чл.25 от Наредба № 11 на Община Несебър, които не са били съобразени от органа
по приходите. Възразява също така, че е било извършено плащане на таксите,
както и се позовава на погасителна давност за задължението относимо за 2013г..
Иска се отмяна на оспорения акт и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не
изпраща представител, но извънсъдебно, чрез пълномощник, поддържа подадената
жалба, както и ангажира допълнителни доказателства.
Ответникът – началник отдел „МДТ“ при
Община Несебър се представлява от юрисконсулт, който пледира за отхвърляне на
жалбата, както и счита възраженията за незаконосъобразност на акта за
неоснователни, посочва, че е налице само частично плащане на задълженията,
което е отбелязано в издадения АУЗД, а искането за определяне на ТБО по реда на
чл.25 от Наредбата счита за неоснователно, тъй като са били констатирани
налични задължения към общината, което е пречка за определяне на задължението
по този ред.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на
закона, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от действието на
издадения административен акт и депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С декларация по чл.14 от ЗМДТ №
74001/17.09.2011г., дружеството-жалбоподател е декларирало придобити недвижими
имоти, представляващи земя и сгради с местонахождение в ***, община Несебър,
като земята представлява УПИ ІІ с декларирана отчетна стойност 99882лв.,
сграда, представляваща ресторант с декларирана отчетна стойност 377973лв.,
сграда, представляваща павилион с отчетна стойност 5514лв., сграда със
стопанско предназначение с отчетна стойност 53023лв. и сграда, представляваща трафопост
с отчетна стойност 13608лв. Общо сградите са с отчетна стойност 550000лв.
С процесния Акт за установяване на
задължение по декларация № МДТ-1286/28.12.2018г., съставен на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, издаден от главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Несебър, в тежест на жалбоподателя са установени размерите на
задълженията за такса битови отпадъци, както следва: за 2013г. в размер на
2860лв., като е приспадната внесена сума от 563,73лв., представляваща първа
вноска, в резултат на което сумата за внасяне е определена в размер на
2296,27лв. и за 2014г. – в размер на 2970лв., от която също е приспадната
внесената първа вноска от 563,73лв., в резултат на което задължението е
определено в размер на 2406,27лв.
От органа по приходите е изготвена
обяснителна записка, видно от която ТБО е била определена съобразно заложените
промили за всяка от услугите, включени в таксата. Отбелязано е, че подадените
декларации през 2012г. и 2013г. за определяне на таксата по реда на чл.26 от
Наредба № 11 за администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър, не са били взети предвид, тъй като дружеството
не отговаряло на изискванията на чл.26, ал.2 от с.н. за липса на задължения към
общината. Посочено е също така наличието на частични плащания за двете години в
размера на първата дължима вноска.
При оспорването по административен ред
актът е потвърден с Решение № 7/13.06.2019г. на началника на отдел „МДТ“ в
Община Несебър.
Актът е законосъобразен.
Жалбоподателят по същество не оспорва
фактическото предоставяне на услугите, включени в ТБО по събиране, извозване и
обезвреждане на битови отпадъци в депа, както и за поддържане на териториите за
обществено ползване, т.е. задължението е безспорно по основание. Спорен е
неговия размер, като страната счита, че ТБО е следвало да бъде определена
съобразно подадената декларация по чл.26 от Наредбата, според количеството
отпадъци, като за целта е декларирал ползването на един контейнер с вместимост
1,1куб.м., както и възразява, че неправилно е определена основата за облагане.
Възраженията са неоснователни.
Изясни се по делото и това е видно от
представените две декларации - № 2880/27.11.2012г. и № 13-104/28.11.2013г., че жалбоподателят е
поискал задълженията за ТБО за 2013г. и 2014г. да бъдат определени на основание
чл.25, т.1 от Наредбата - според количеството битови отпадъци и заявените
съдове за съхраняването им. Това е констатирано и от вещото лице по назначената
съдебно-техническа експертиза, като експертът посочва, че при проучването си в
общината е бил информиран, че на жалбоподателя не е била предоставена за
попълване заявка по образец за извършване на таксуването по този ред, въз
основа на която се издават и талони, поради което, при определяне на публичното
задължение подадените две декларации не са били взети предвид. Това обаче не
опорочава издадения АУЗД, тъй като видно от разписаната процедура в Наредбата,
за преминаване към този начин на определяне на ТБО, необходимо и задължително е
не само подаването на декларация по образец за вида и броя на съдовете за
отпадъци, но също така изисква и подаването на нарочна заявка по образец, в
която се определят вид и брой талони за съответната година, които се заплащат и
издават само при липса на задължения към общината. Отнесено към настоящия
случай – дружеството е подало само декларация, но липсват другите два изискуеми
документа – заявка и талони, за да се пристъпи към определянето на ТБО по този
ред – съобразно количеството генериран отпадък. В този смисъл, след като не е
зачел подадените две декларации, органът по приходите е процедирал
законосъобразно, като е определил задължението по общия ред – пропорционално в
промили върху основата за облагане/таксуване.
Неоснователно съдът счете и
възражението за неправилно определяне на основата, въз основа на която се
определя таксата. Предвид обстоятелството че задължението за ТБО се определя по
реда и на основание местната Наредба за администриране на местните такси и цени
на услуги на територията на Община Несебър, следва да бъдат съобразени нейните
разпоредби. Видно от нормата на чл.25, т.2 от Наредбата таксата за нежилищни
имоти на предприятия се определя в промили върху отчетната им стойност. Органът
по приходите е изчислил задължението именно върху декларираните от дружество
отчетни стойности на придобитите недвижими имоти, спрямо които стойности е
приложил съответната ставка за всяка една година, т.е. процедирал е съобразно
предвиденото в Наредбата. От друга страна, ако жалбоподателят счита, че
задължението е следвало да бъде определено съобразно данъчната оценка на
имотите, следваше да се ангажират доказателства за нейното определяне, като
първоначално такива действително бяха поискани с поставяне на въпроси към
експертизата (молба на л.78), но впоследствие тези въпроси бяха оттеглени и заменени
с нови, с друг предмет на установяване (молба на л.219).
Неоснователно съдът счете и
възражението за извършено плащане на ТБО, като се констатира само частично
плащане, касещо първата вноска на задълженията, което плащане е било
приспаднато от размера на дължимото. Останалите документи за твърдяно плащане
не могат да се обвържат по категоричен начин именно с процесните задължения,
тъй като от една страна са нечетливи, а от друга страна – като не съдържат
изрично посочване на основанието за плащане, че се касае именно за ТБО за
2013г. или 2014г. и то именно по отношение на процесните имоти, а не някои
други, защото в платежните нареждания са посочени други партиди, то няма как
със сигурност да се твърди, че разписките се отнасят именно за плащане на
процесните задължения.
Неоснователно е и позоваването на
изтекла погасителна давност касателно задължението за 2013г. Давността за
установяване на това задължение изтича на 01.01.2019г., като процесният АУЗД е
издаден на 28.12.2018г., с което е настъпило прекъсване на течението на
давността. За този ефект е без значение кога е връчен акта на дружеството, тъй
като давността се прекъсва от факта на издаването на акта.
На основание изложените мотиви следва да се приеме, че ТБО за 2013г. и
2014г. е установена (безспорна) по основание и нейната дължимост е обусловена
от реалното предоставяне на включените в нея услуги от общината, в какъвто
смисъл е и законовата регламентация в чл.62 от ЗМДТ. По отношение на нейния
размер също се установи да е бил правилно определен съобразно декларираната от
дружеството отчетна стойност на имотите, спрямо които е бил приложен действащия
за съответната година промил.
Жалбата, като неоснователна, следва да
се отхвърли, като съобразно този изход на процеса, в полза на ответната страна
следва да се присъдят претендираните по делото разноски за юрисконсултско
представителство, които, съобразно обжалвания материален интерес – 7310,59лв.,
възлизат на 542,42лв.
Така мотивиран
и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – Бургас, ІХ-ти
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЗЕДА ТУР“ АД, ***против Акт за
установяване на задължение по декларация № МДТ-1286/28.12.2018г., издаден от орган по приходите -
главен експерт в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, потвърден с
Решение № 7/13.06.2019г. на началника на отдел „МДТ“ при Община Несебър.
ОСЪЖДА „ЗЕДА ТУР“ АД, гр.София, ул.“Хан Крум“ № 12, с ЕИК ***, да
ЗАПЛАТИ на Община Несебър, ***, сумата от 542,42лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: