ПРОТОКОЛ
№ 91
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Б. Рангелова
Членове:Стоян Ат. Германов
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Румен Б. Попов
Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600072 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Производството е по реда на чл.65, ал.7 и 8 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Б. – защитник на обвиняемата Б.
М. Б., срещу определението по ЧНД № 314/2023 г. на Пловдивския окръжен
съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката й за
неотклонение от „Задържане под стража“ в по-лека.
ОБВИНЯЕМАТА Б. М. Б. се явява лично, доведена от ареста Пловдив
и с адв. Д. Б..
Обвиняемата Б.: Само адв. Б. ще ме представлява, не чакам другите
адвокати.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Също ви моля да се даде ход на делото.
Обвиняемата Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се на страните правата им по чл.274 и чл.275 НПК.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи и искания за нови доказателства.
Обвиняемата Б.: Нямам искания за отводи и за нови доказателства.
1
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и искания за нови
доказателства.
С оглед липсата на искания по този ред, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да уважите
частната жалба срещу определението на Пловдивския окръжен съд, който не
уважи искането ни за изменение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“. В основата на нашето искане и оплакване срещу постановеното
определение лежи на разбирането ми, че не е установено обоснованото
предположение за престъпление по чл. 115 от НК.
Доказателства за това се намират вътре в самото досъдебно
производство. Не може да приемем за обоснован извода на съда, при
положение че са събрани доста сериозни доказателства за това дали
пострадалият и обвиняемата са имали взаимоотношения едва ли не на баща
към дъщеря. Не са били такива дъщерни и бащински отношенията изобщо.
Има отношения, които са били трайни и са се изразявали в многократни
срещи и виждания между тях и този извод, който лежи в основата на
обстоятелствата, свързани с фактическата обстановка, са коренно променени
от доказателствения материал и главно от обясненията, които тя самата дава.
Изводите за това, че нейните обяснения са недостоверни, също не са
обосновани в определението, направени от Окръжен съд - П.. Защо това е
така? Това е затова, защото нейните обяснения са единственият източник на
доказателства за самия факт на общуването преди събитието, в деня на
събитието и конкретните факти, свързани с боравенето с оръжие. Има
обективни обстоятелства, които налагат нещата да се третират по съвършено
различен начин и да се направи изводът, че, първо, тя не е имала умисъл за
убийство, за да се приеме квалификация на чл. 115 НК – нито пряк, нито
непряк умисъл към това действие, т.е. да не е искала, но да е допускала
смъртта му. Защото фактите са по същество следните: *****.
Каква е правната квалификация, ами законодателят е категоричен, ако
се приеме, че тя се намира в положение на неизбежна отбрана, а тук
равенство не може да има между един мъж, който е на ** години и едно дете,
почти дете - ***-годишната обвиняема, равностойност в битката. Той държи
пистолета, той я хваща за *****и заплахата е толкова сериозна, че трябва да
се приложи една съвършено различна правна квалификация. Дали ще бъде
пълната неизбежна отбрана или придружени с уплаха и смущение при
превишаване пределите, няма значение. Важното е, че има основание да се
вярва, че тази фактическа обстановка съвсем не е с умисъл за убийство и аз
започнах с това и приключвам с това.
В крайна сметка, когато съумява да го обезоръжи, вземайки оръжието
от земята или от ръцете му - това е без значение, вече оттук нататък тя ****
2
Очевидно има факти, които правно и технически взети, изключват
възможността да се поддържа една невярна, пресилена квалификация, само за
да бъде мярката за неотклонение „задържане под стража“.
Всичко останало, уважаеми съдии, е свързано с чистото й съдебно
минало, с начина на развитието на това момиче, защото е останало ****с
постоянен адрес и местонахождение и без каквато и да е обществена опасност
тя да извърши друго подобно деяние или да попречи на разследването, за да
бъде в действие тази мярка за неотклонение „задържане под стража“. И аз
затова ви умолявам, предвид на нейната възраст, чисто съдебно минало,
независимо от това работно квалифициране на деянието, да приемете, че в
случая обоснованото предположение е много сериозно разколебано, като са
налице чудесни данни в досъдебното производство, сочещи по един
недвусмислен начин, че се касае за липса на умисъл за извършване на
подобно престъпление.
И аз с оглед на това поддържам далеч по-различната правна
квалификация, защото вие ще ни помогнете по този начин тя да бъде в друго
положение и да има възможност да се брани, както трябва. Аз като я виждам,
при тези 3 - 4 виждания с нея, забелязвам, че тя е толкова объркана, толкова
подплашена, че е като някакъв страхлив врабец, който бяга от клон на клон,
само и само да търси изход от това положение, надявайки се, че в крайна
сметка съдът ще бъде омилостивен, за да се вземе друга мярка за
неотклонение и евентуално - друга квалификация или оправдаване на същата.
С оглед на тези съображения ще ви моля именно така да погледнете на
казуса, защото едва ли това задържане с нещо помага на разследването или
пречи на разследването, едва ли на нея ще помогне или няма да помогне, но
справедливостта би трябвало да насочва действията на съда към онази посока,
към която са всичките данни от досъдебното производство. Ако вие
възприемете тези мои доводи, ще ви моля да отмените протоколното
определение на Пловдивския окръжен съд и да промените мярката за
неотклонение. Благодаря ви за вниманието!
ОБВИНЯЕМАТА Б. М. Б. (за лична защита): Съгласна съм със
защитника ми. Нямам какво да добавя. От съда искам, ако може да съм под
„Домашен адрес“ на настоящия ми адрес: г***. Имам близки, които могат да
ми помогнат. Казват се С. С. и А. Х.. Едната ми е леля, другата ми е
приятелка. Те живеят в гр. П. на ул. "П" № *. Ако там се установи домашният
арест, те ще ме обгрижват, ще идват, ще ми купуват храна. Не искам
„Гаранция“. Искам „Домашен арест“ – това ми е искането към съда.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, аз ще Ви помоля да
потвърдите първоинстанционното определение като правилно. Въпреки
блестящата реч, традиционно, на адв. Б., смятам, че тя е твърде прибързана,
касае по същество делото. Разбира се, съвсем добре измислено като тактика,
доколкото ако бъде прието, че не е тази квалификация, биха се променили и
доводите по отношение на мярката за неотклонение.
3
Защитникът изцяло стъпва на защитната теза и обясненията на
обвиняемата, които правилно е посочено в първоинстанционното
определение след обсъждане на доказателствата, че не се подкрепят от
доказателствата по делото. Например, касае се за 6 изстрела, последният –
след завръщането й, в гърба. Противно на твърдението, че обвиняемата Б. е
*** съдебно-медицинската експертиза при нейното освидетелстване не
открива наличието на подобни находки. Наличието на охлузвания по ръцете
датира от няколко дни преди задържането й. Само въз основа на изброените
примерно, а не изчерпателно от мен обективни находки, се поставя под
съмнение защитната теза на обвиняемата и не може да бъде даден кредит на
доверие към настоящия момент на нейните обяснения, така, че да доведе до
довод за промяна на началната квалификация по чл. 115 от НК.
Освен това очевидно е, че се налага назначаването на съдебно-
психологична и психиатрична експертиза. Не мога да се спра така и да говоря
с предположения как е било на първата инстанция, имайки предвид заявеното
и казаното от първоинстанционния прокурор пред Окръжен съд – Пловдив, че
същата обвиняема е била мнимо отвлечена, завързана с вериги, въжета, след
което наказателното производство е било прекратено. Очевидно, че е
необходимо назначаване на съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, която тепърва трябва да бъде назначена, а не тази, на която и не
може да се позовава е установила, че има поведение такова, което дава
основание, че е склонна да фантазира - още едно обстоятелство, което според
мен навежда до довода, че е твърде рано и прибързано да говорим за промяна
на правната квалификация, а оттам и оттам и да градите няколко доводи.
Иначе казано, според мен са достатъчно като обем доказателствата, за
да бъде направено изискуемото обосновано предположение, че тя е
извършител на деянието, частично впрочем тя и не отрича.
По отношение на реалната опасност да извърши друго престъпление
именно заради начина, по който съвсем бегло се спрях на извършеното от нея
деяние, хладнокръвието, което е проявила, съдът е преценил, че тя е с по-
висока степен на обществена опасност и в конкретния случай, имайки
предвид, че е минал само период от 1 месец и малко от извършване на
деянието, адекватната мярка е действително „задържане под стража“.
Неслучайно и в редакцията на чл. 63, ал. 2, т.3 НПК законодателят е
предвидил, че с оглед на нейното обвинение е налице оборима презумпция за
това, че трябва да бъде с мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Доказателства за оборването на тази презумпция според мен по това дело не
съществуват и в този смисъл, моля да се произнесете.
Адв. Б. (реплика): Уважаеми съдии, същото беше направено и в
първата инстанция от страна на прокуратурата, свързано с телесните
увреждания, които е получила обвиняемата. В съдебно медицинското
удостоверение са посочени *** третира давността на тези наранявания.
Механизмът е ясен – той е в резултат на стискане на ръката й в горната
4
част. Обаче експертите казват, че едното от нараняванията датира от 1 до 3
денонощия, а другите две са от преди 4 до 6 денонощия.
Недейте забравяйте, че в нейните обяснения съществува и ****и аз
смятам, че от тогава са тези белези, оставени върху нейната ръка, просто той
е свикнал да си я пипа там. Не бива да пропускаме, че в този смисъл нейните
обяснения са съвършено достоверни, а не недостоверни, както приема
почитаемият представител на обвинението. Точно едно денонощие е минало.
Тя е изследвана на другия ден – на 7-ми януари. На 6-ти януари е събитието.
А по отношение на пистолета тя твърди, че****, което е една страхова
реакция, която е обяснима, като се види това оръжие. Вижте го това оръжие,
то е снимано, каква сериозна заплаха е. Така че, смятам, че в тази насока би
трябвало да третираме добросъвестно събраните по делото доказателства.
Всичко останало, което се каза от страна на прокурора, аз го приемам, обаче
нека да го приемаме като юристи, и то грамотни, интелигенти юристи! Не
може да се приеме сега тази фактическа обстановка, която се поддържа - за
обвинение по чл. 115 НК. То е просто очевидно, очевадно е, с оглед
цялостното поведение на това дете. Сега на **-годишния И. му се приискало
нещо, решил е да прави нещо, напил се е. Тя не е виновна, че той е пиян,
обаче тя го вижда, че е в нетрезво състояние и се плаши от неговите
действия. Разбира се, че ще прави всичко възможно с ръцете си да отклонява
ръката му от насочения към главата й пистолет. Няма никакви други
доказателства по делото, вярно е, че няма друг очевидец, но тази картина не
ви ли насочва именно към това, че е отклонила ръката му по посока на *** и
затова са произведени изстрелите.
И не отиват ли нещата към едно непредпазливо деяние? Аз с оглед
всичко това смятам, че казусите трябва да ги мислим и да ги решаваме по
свободно съдийско убеждение, а и мярката за неотклонение трябва да бъде
адекватна, благодаря ви!
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА
ОБВИНЯЕМАТА Б. М. Б.: Моля да уважите жалбата. Нямам какво
друго да добавя.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 11.05 часа в същия съдебен
състав, секретар и страни.
Съдът, след съвещание, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че
искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделят се съображенията на първоинстанционния съд, че събраните
по делото гласни, писмени и веществени доказателствени материали,
изброени и обсъдени в обжалваното определение, обосновават
5
предположение за причастност на жалбоподателката към инкриминираното
наказуемо с лишаване от свобода престъпление по чл. 115 НК.
Защитникът на обв. Б. излага редица аргументи, с които оспорва
въпросното предположение. Според ПАС наведените аргументи нямат
способността да обосноват претендираното правно окачествяване на
стореното от Б. – умъртвяване при превишаване пределите на неизбежната
отбрана, дължащо се на уплаха и смущение – и в тази връзка не могат да
доведат до изменение на мярката й за неотклонение. ПОС е бил прав да се
позове на показанията на свидетелите Б. и С. които са възприели скандал, в
който е участвала и обвиняемата. Тези показания комуникират с показанията
на св. Л. Г., която била чула женски глас от апартамент на горен етаж в блока
на пострадалия да изрича: „Ще те утрепя!“ известно време преди първия
изстрел. Така че очевидно не е правдиво твърдението на Б., че пострадалият
се бил въоръжил с процесния газов пистолет, обявил, че ще я ***.
Съдебномедицинското освидетелстване на обвиняемата не е доказало и
твърдението й за силни удари в областта на главата, като тя дори не се е
оплакала на прегледалия я лекар от болки в тази телесна област (вж. л. 157 от
ДП). Не са открити и пресни кръвонасядания по ръцете й. Не се споделя
виждането на адв. Б., че едно от кръвонасяданията (по лявата мишница) било
с давност, отговаряща на твърдението й за причиняването му непосредствено
преди фаталния изстрел – според съдебния лекар давността му е обхващала
поне едно денонощие, а прегледът на обвиняемата е реализиран в 00.40 часа,
т.е. по-малко от половин денонощие след събитието (вж. л. 158 от ДП).
Иначе е ясно, че прострелването е било реализирано в обстановка на
силни емоции. Този факт не изключва умисъла, разбира се. Съзнанието за
общественоопасните последици е било налично, макар и поразяването на
бедрените артерия и вена да е изхождало от газове вследствие изстрелване на
боеприпас за газов пистолет. Това е така, тъй като изстрелът е произведен от
близко разстояние (което и самата Б. не отрича). Иначе казано, не може да се
поддържа, че тя не е била наясно с поразяващата мощ на изстрелян много
близо до жизненоважна област газов патрон.
Вярно е също, че Б. се обадила на телефона за спешни повиквания 112,
но съдът не може да разбере защо този акт да насочвал към невиновно
поведение, както счита защитата. Напротив, в контекста на току що
случилите се събития обаждането свидетелства за обратно мотивиране,
разкаяние или осъзнаване, че стореното не би могло да се прикрие. Подобни
емоции не се отразяват на предпоставките за реализиране на наказателната
отговорност. Следва да се вметне, че жалбоподателката не е оказвала
физическа помощ на простреляния, а е била в състояние да съдейства за
притискане на раната, от която бликала видимо много кръв. Вместо това се е
оттеглила преди пристигането на линейката, зарязвайки все още живия
пострадал.
Споделим е и изводът на ПОС за наличието на останалите предпоставки
6
за вземане на атакуваната мярка за неотклонение.
И според ПАС е налице опасност обв. Б. да се укрие, ако не се задържа
под стража. Обвинението срещу нея е много тежко, респ. очакваното
наказание – сериозно, което би могло да я мотивира да се отклони от
наказателно преследване. Това не би й било затруднително при положение, че
няма семейна и трудовоправна обвързаност с населеното място, в което живее
под наем.
Съвсем реална е и опасността от извършване на престъпление, която се
извлича от бруталния акт на смъртоносно насилие, изпълнен по отношение на
един от най-близките хора в нейното обкръжение. Очевидно е, че
жалбоподателката е хладнокръвна личност, която няма задръжки за
общественоопасно поведение.
Поради значителния интензитет на коментираните опасности не е
подходяща претендираната мярка за неотклонение „домашен арест“.
В заключение – действието на обжалваната мярка за неотклонение е
продължено при подходящо мотивиране на законовите предпоставки за това,
като са съобразени обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 от НПК и следователно
точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 НПК.
Ето защо съдът в настоящия състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 287, постановено в съдебно
заседание на 16.02.2023 г. по ЧНД № 314/2023 г. по описа на Окръжен съд –
П..
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 11:12 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7