Р Е Ш Е Н И Е
№….........../11.11.2022 г.
гр. П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в открито съдебно
заседание, проведено на 11.10.2022 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Дойчев
при
участието на секретаря П.Д..,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 497 по описа на съда
за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се
образува по искова молба на М. С. Б. срещу В.М.Б. искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание
договор за покупко-продажба на 2200 кв.м. ид.ч. и на 1000 кв.м. ид.ч. на
основанеи давностно владение, от дворно място с площ 3200 кв.м., находящо се в
с. Т., Община П., Област В., при граници: от две страни улици и поземлени имоти
пл. № 317, XXVII-315, VIII-315, пл. №
319, което дворно място представлява поземлен имот пл. № 318 в кв. 45 по плана
на селото и състоящ се от УПИ IX-318 с площ
1050 кв.м. и УПИ XII-312 с площ 1900 кв.м., съгласно
дворищна регулация, одобрена със заповед № 3** от 16.09.1992 г., както и да се
осъди ответницата да предаде владението върху гореописания имот, на основание
чл. 108 от ЗС.
Ищецът в о.с.з. поддържа
предявния иск на посочените придобивни основания. Моли за уважаването му.
Ответницата поддържа подадения писмен отговор, в който посочва, че претендира
права само върху УПИ IX-318 с площ
1050 кв.м., който придобива по давност и за който единствено се снабдява с
констативен нотариален акт. При условията на евентуалност, в случай че искът по
чл. 108 от ЗС се уважи, ответницата навежда възражение за подобрения върху
имота и задържането му до изплащането от ищеца на стойността на подобренията.
Фактически констатации на съда, доказателствен анализ и правни изводи:
По делото се събират както писмени, така и
гласни доказателства, които преценени по отделно и в съвкупност, дават
възможност на съда да формира фактически констатации относно релевантните по
делото факти.
От приетите по делото писмени доказателства
се установява от правна и фактическа страна, че ищецът закупува от Г.Д.Д.на
24.07.1987 г. 2200 кв.м. идеални части от правото на собственост на дворно
място, цялото с площ 3200 кв.м., представляващо парцел V-136, в кв. 51 по плана на с.Т., като сделката се
обективира в НА № **, том II, дело
481/1987 г. по описа на РС-П.. Закупените 2200 кв.м. ид.ч. са лична собственост
на ищеца по отношение на неговата бивша съпруга, съгласно решение №
75/05.06.2018 г. по гр.д. № 3178/2017 г. по описа на ВКС.
Видно от приетите по делото скици на л. 4 и
л. 244 от делото (оригинал) със заповед № 3**/16.09.1992 г.на Община П. се променя дворищната регулация на поземлен
имот № 318 с площ 3200 кв.м., който съдът приема, че е идентичен с парцел V-136 с площ 3200 кв.м, предмет на горепосочения
договор за покупко-продажба. По силата на новия план се отреждат два
урегулирани поземлени имота за имот с пл. № 318, както следва – УПИ IX-318 с площ 1050 кв.м. и УПИ XII-318 с площ 1900 кв.м. и двата в кв. 45.
Очевидно, съобразно новият план, площта на новообразуваните УПИ се редицира на
2950 кв.м., като от скицата на л. 244 от делото се вижда, че част от имот с пл.
№ 318, се придава по регулация към съседния новообразуван УПИ XIII-317, бивш пл. № 317. Няма данни дали регулацията е приложена.
По делото се установява разминаване в описанията
на имотите, за които страните се снабдяват с констативен нотариален акт за
собственост по давност. Ответницата се признава от нотариус И.К., видно от Нотариален акт от 05.10.2018 г. № 175, том IV, рег. № 5242, дело № 635/2018 г. за
едноличен собственик на реално обособен имот -
дворно място с площ 1050 кв.м., включено в УПИ IX-318 в кв. 45, а ищецът – за собственик на 1000
кв.м. идеални части от дворно място пл. № 318 в кв. 45, с обща площ 3200 кв.м.,
като се посочва, че 1050 кв.м., представляват УПИ IX-318, a 1900 кв.м. се включват в УПИ XII-318 – видно от НА от 28.11.2018 г. № ***, том V, рег. № ****, дело № ***/2018 г. по описа на
нотариус Зоя А.. Независимо от
непрецизното описание на имота в нотариалния акт, издаден в полза на ищеца,
следва да се приеме, че новообразувания имот УПИ IX-318 с площ 1050 кв.м. е част от бивш имот пл. №
318 в кв. 45 и е идентичен с тази част от него, описана като 1000 кв.м. ид.ч. от дворно място с пл. № 318, като
двете индивидуализации се отнасят за северозападната част от имот пл. 318 в кв.
45, над минаващата през имота река. Може да се направи изводът, че и двете
страни се снабдяват с констативни нотариални актове за една и съща реално
обособена земна повърхност, но описана по различен начин в горецитираните два
нотариални акта.
Съдът счита, че предявеният иск по чл. 108
от ЗС е недопустим, поради липса на правен интерес в частта относно предявените
от ищеца 2200/3200 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с пл. № 318 в кв. 45, включени
в УПИ XII-318,
тъй като ответницата с
писмения отговор, както и през целия съдебен процес, не оспорва правото на
собственост на ищеца върху северозападната част (над преминаващата река) от
имот с пл. № 318 в кв. 45, а оспорва правата на ищеца върху новообразувания УПИ IX-318 с площ 1050 кв.м., формиран върху южната
част от бивш имот пл. № 318 в кв. 45 (под реката), за което се снабдява и с
констативен нотариален акт чрез обстоятелствена проверка. Поради тази причина
производството следва да се прекрати в тази част на основание чл. 130 от ГПК.
По отношение на спорния УПИ IX-318 с площ 1050 кв.м., намиращ се в южната
част от имот пл. № 318 в кв. 45 и дали
същият се придобива от ищеца чрез упражнявано давностно владение, съдът намира,
че този факт не се доказва пълно и главно в настоящия процес по следните
съображения:
Предмет на делото е дали ищецът е
собственик на имота чрез упражнявано владение в период от поне 10 години и
същият носи тежестта да го установи. Събраните гласни доказателства от разпита
на водените от него свидетели не създават сигурно убеждение в съда, че ищецът
владее имота по смисъла на чл. 68 от ЗС. От показанията на свидетелите И. Х., Д.
Б. се създава впечатление, че не са запознати с вътрешните отношения между
страните. Свидетелят Х. посочва, че ищецът му казва, че преди 7-8 години дава
имота на дъщеря си да го обработва, което представлява пресъздаване на
изявленията на самия ищец за факти, за установяването на които носи тежест в
настоящия процес. Поради тази причина, съдът счита, че тези гласни
доказателства не са достатъчни, още повече, че самият свидетел заявява пред съда, че не знае какви са уговорките
между страните по повод ползването имота. Другият свидетел Д. Б., брат на
ищеца, живее от години от **** и не се интересува от процесния имот. Последно
посещава имота преди повече от 15 години. Също преразказва твърденията на ищеца
в настоящия процес, че брат му дава на дъщеря си
да ползва имота, поради което съдът не ги приема за достатъчно достоверни по
изложените по-горе съображения. Показанията на свидетеля В. Г., живееща на съпружески начала с ищеца, сами
по себе си, не са достатъчни, за да се приеме от тях с категоричност факта, че
ищецът в действителност упражнява давностно владение върху имота, било лично,
било чрез друго лице.
Същевременно достоверността на показанията на горните свидетели се разколебават в значителна степен от показанията на
свидетелите Н. Й.А., М.Н.И., С.Д.И.и С.В.М.. Съдът счита, събраните гласни
доказателства от
тези лица отговарят на
истината, тъй като Н. Й.А., М.Н.И. и С.Д.И.имат преки впечатления относно факта
кой и от кога обработва процесния имот. Първият свидетел живее на семейни
начала с ответницата, вторият и третият свидетел – са съседи. Те са очевидни на
спорните по делото събития. Свидетелят А. с подробности описва кога и какви
действия извършват с ответницата по отношение на имота през годините. Съдът
приема от показанията му, че през 2006 започват да подготвят дворното място за
обработване и че не са искали разрешение от ищеца за това. В този смисъл са и
гласните доказателства събрани от св. С.М.– леля на ответницата. Установява се
от св. А., че чистят мястото около месец от боклици, трева и бурени; изграждат
шахта и капак върху кладенеца; правят поливна система; прекарват вода и ток;
правят капак на водомерната шахта и пр. В допълнение, от св. М. се установява, че ответницата и мъжът й сменят дограмата
на къщата, оправят покрива й, слагат климатик, правят баня и тоалетна. Вещото
лице О. в изготвената от него СТЕ посочва, че се доставя и монтира входна врата
именно през 2006 г., който съвпада с периода, в който ответницата влиза във
владение на имота, както и че през същият период се
възстановяват, изправят
и укрепват изградените преди това участъци от
оградата. Съдът кредитира гласните доказателства, събрани от разпита на
свидетеля А. и М., тъй като в тази насока са и показанията на съседите М.И.и С.И.. Последните, също, както съдът
отбеляза, са очевидци на спорните по делото събития.
Към момента на разпита им в о.с.з на 20.07.2020 г. посочват, че ответницата и
св. А. започват да ползват имота преди 15 години, което съвпада с изявленията
на свидетеля А. за началото, когато влизат в имота.
От показанията на съседите се установява се, че към онзи момент дворното място
не се ползва от никого, включително от ищеца и че до момента включително се ползва от ответницата, а
ищецът през последните години посещава имота инцидентно няколко пъти.
Гореустановената фактическа обстановка
мотивира настоящият
съдебен състав да приеме, че
ищецът не доказва пред съда факта, че
упражнява владение върху имота лично или чрез друго лице за периода от поне 10
години и че по този начин го придобива по давност. Същевременно ответницата
провежда успешно насрещно доказване на твърденията й, че придобива по давност
имота, упражнявайки от 2006 г. фактическа власт върху него с намерение за
своене, поради което същата става собственик през 2016 г.
Поради неоснователността на
ревандикационният иск съдът не следва да се произнася по възражението на
ответницата за подобрения и свързаното с него право на задържане.
Ищецът следва да се осъди да заплати на ответницата сумата от 600.00 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Б. ЕГН:**********
срещу В.М.Б. ЕГН:********** иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание
давностно владение на 1000 кв.м. ид.ч. от поземлен имот пл. № 318 с площ 3200
кв.м. в кв. 45 по плана на с. Т., Община П., Област В., при граници: от две
страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315,
VIII-315, пл. № 319, част от УПИ IX-318 с площ
1050 кв.м., съгласно дворищна регулация, одобрена със заповед № 3** от 16.09.1992
г., както и да се осъди ответницата да предаде владението върху гореописаните
идеални части, като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта относно предявения от М. С. Б. ЕГН:********** срещу В.М.Б. ЕГН:**********
иск с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на основание договор за покупко-продажба
от 24.07.1987 г. на 2200 кв.м. ид.ч. от поземлен имот пл. № 318 с площ 3200
кв.м. в кв. 45 по плана на с. Т., Община П., Област В., при граници: от две
страни улици и поземлени имоти пл. № 317, XXVII-315,
VIII-315, пл. № 319, част от УПИ XII-318 с площ 1900 кв.м., съгласно дворищна регулация, одобрена със заповед № 3** от
16.09.1992 г., както и да се осъди ответницата да предаде владението върху
гореописаните идеални части, като недопустим, поради липса на правен интерес,
на основание чл. 130 от ГПК.
ОСЪЖДА М. С. Б. ЕГН:********** да заплати на В.М.Б. ЕГН:********** сумата от 600.00 лева
лева, представляващи сторени от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, а в
прекратителната част – в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: