О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. Русе, 30.09.2021
г.
Административен съд Русе, VІІ състав, в открито съдебно заседание
на 30 септември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 458
по описа за 2021
год., за да се произнесе, взе
предвид:
Ищецът Г.Ю.О. ***, е предявил иск
срещу ДФ „Земеделие“, със седалище гр.София, за сумата от 14995.10лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи се в заплатено и подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на 13404.99лв. и лихва върху него в размер
на 1590.11 лева по АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1 от
10.01.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и образувано
ИД № 858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, който акт е отменен, като
незаконосъобразен с решение № 8269/07.07.2021г. по адм.д. № 12154/2020г. на
ВАС, заедно със законната лихва за забава от 07.07.2021г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди,
че е претърпял вредите, за които претендира присъждането на обезщетение, в
резултат на образувано ИД № 858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, за
събиране на установеното публично държавно вземане с АУПДВ №
18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1 от 10.01.2020г., издаден от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Твърди, че размерът на вредите е
ограничен до размера на заплатеното по изпълнителното дело публично вземане по
акта.
Принцип на исковото производство е диспозитивното начало, като
предметът на делото се определя от ищеца с исковата молба и наведените фактически обстоятелства, като основание на претенцията, от които ищецът извежда претендираното от него право.
Съдът, като
съобрази фактическите обстоятелства, на които се основава спорното право и
формулирания петитум, приема, че e предявен иск, с правно
основание чл.17, ал.6 от ДОПК вр.с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно нормата на чл.204, ал.
4 от АПК незаконосъобразността на действията или бездействията, от които се твърди, че са претърпяни вреди, се установява от съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. Но претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се завежда само
за вреди от незаконосъобразни фактически действия или бездействия на
административен орган или негово длъжностно лице.
Съгласно чл. 226 от ДОПК в изпълнение на правомощията си публичният
изпълнител издава постановления и разпореждания, като за всяко предприето и
извършено действие се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото
на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми
и направените разноски. Законодателят е предвидил ред за защита срещу всички
действия на публичния изпълнител в нормата на чл.266 от ДОПК.
Твърдението на ищеца е, че e претърпял имуществени вреди в резултат на образувано ИД №
858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, за събиране на установеното
публично държавно вземане с АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1
от 10.01.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Твърди,
че размерът на вредите е ограничен до размера на заплатеното по изпълнителното
дело публично вземане по акта.
От изложените в
исковата молба фактически обстоятелства се установява, че се претендира
обезщетение за вреди, причинени в резултат на образуваното ИД № 858439/2020г. в
ТД на НАП Варна, офис Русе, респ. от действия и актове на публичния изпълнител
по това изпълнително дело.
След като за всяко действие на публичния изпълнител се съставя
протокол, и е предвиден способ за защита по административен ред, следва да се
приеме, че действията на съдебния изпълнител не са фактически действия по
смисъла на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, а правни действия, т. е. актове, чиято
предварителна отмяна е задължително условие за допустимост на претенцията по
смисъла на чл. 204, ал. 1 от АПК.
В исковата ищецът не твърди, че актовете по
образувано ИД № 858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, за събиране на
установеното публично държавно вземане с АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№
01-650/7938#1 от 10.01.2020г., издаден от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, са оспорени и отменени по реда на чл.197 ДОПК или по реда на
чл.266 от ДОПК, поради което не е налице процесуалната предпоставка за
допустимост на исковете по чл.204, ал.1 от АПК.
От изложеното следва правният извод, че искът на посоченото
правно основание е недопустим, тъй като не е налице
отменен по съответния ред административен акт, действие или бездействие. Дори и да е направено изрично искане за отмяна в настоящото
производство по чл.204, ал.2 от АПК, искът също е недопустим, тъй
като за обжалването на действията на публичния изпълнител е предвидено специална процедура по реда
на чл. 266 ДОПК.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Глава единадесета от АПК.
За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, е необходимо
той да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред,
предвид нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Отклонение от този принцип е въведено
с чл. 204, ал. 2 и ал.3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването
на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен
административен акт.
Предвид липсата на наведени твърдения и представени доказателства, че актовете на публичния изпълнител при НАП по ИД №
858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, са оспорени, респ. са отменени като незаконосъобразни, предявените искове, с които се претендира присъждане на обезщетения за понесени в резултат на тези актове вреди са недопустими.
В случая не са налице и изключенията от посоченото правило визирани от чл.
204, ал. 2, ал. 3 и ал.4 от АПК.
В този смисъл са
и определение № 3552/14.03.2011г. на ВАС по адм.д. № 1871/11г., ІІІ отд.,
определение № 7281/26.05.2011г. по адм.д. № 6005/2011г., ІІІ отд., определение
№ 8882/18.06.2013г. ВАС по адм.д. № 7694/13г., ІV отд., определение
6984/29.05.2018г. на ВАС по адм.д. № 6023/2018г., III отд.
Липсата на изискуема предпоставка от закона за пораждане
на право на иск по специален ред, какъвто е настоящия, прави производството по
делото процесуално недопустимо и като такова същото следва да бъде прекратено.
Предвид изложените съображения и на осн.чл.204 от АПК, чл.144 АПК вр.с
чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на Г.Ю.О.
***, с която е предявил иск срещу ДФ „Земеделие“,
със седалище гр.София, за сумата от 14995.10лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, изразяващи
се в заплатено и подлежащо на възстановяване публично държавно вземане, в
размер на 13404.99лв. и лихва върху него, в размер на 1590.11 лева, установени
с АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01, изх.№ 01-650/7938#1 от 10.01.2020г., издаден
от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, платени по образувано ИД №
858439/2020г. в ТД на НАП Варна, офис Русе, като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 458/2021г. по описа на АС Русе, като
недопустимо.
Определението на съда може да се обжалва с частна жалба в
7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: